Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 12.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав , в публичното заседание на втори април 2019г., в състав:

Председател:Боряна Александрова

При секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1631 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „***“ ЕАД твърди, че на 31.05.2017 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „***" ООД и ищцовото дружество „***" ЕАД, по силата на който вземането на ,,*** " ООД срещу ответника Г.Б.П., произтичащо от договор за потребителски кредит № 775678 от 21.06.2016 г., е прехвърлено в полза на „***" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Заявява се, че договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***" ООД е упълномощило „***" ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2016 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо уведомително писмо от страна на „***" ООД чрез „***" ЕАД с изх. УПЦ-П-СТК № 77678 от 14.06.2017 г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се известие за доставяне, писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка е получателят не е открит на адреса. Твърди се, че до ответника е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „***" ООД чрез „***" ЕАД с изх. УПЦ-С-СТК№ 77678 от 03.07.2018 г., изпратено чрез куриер до настоящия адрес, посочен в договора за потребителски кредит, но получателят не е открит на адреса, при разговор по телефона отказал да получи пратката и писмото отново се е върнало в цялост.

Представено е като доказателство копие от уведомително писмо за извършената цесия от на „***" ООД чрез „***" ЕАД , за връчване на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 год. на II т.о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията. Твърди се, че съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащи от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Заявява се, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на което заявява, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска след като по делото се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока е цитирано Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011 г., IV т.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г.,ТК.

Твърди се, че на 21,0632016 г. ответникът Г.П., в качеството на кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен кредит № 77678 със „***" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. Твърди се, че подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „***" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така се твърди, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.

Твърди се, че е при условията на договора за потребителски кредит, кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 500 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Твърди се, че подписвайки договора зa кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 25,87 лв. , които се заплащат на 21 броя равни седмични погасителни вноски, като първата погасителна вноска е платима на 28.06.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 15.11.2016 г.

Подписвайки договора за кредит кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси в сроковете, указани в договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя.

Заявява се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 15.11.2016 г. /дата на последна погасителна вноска.

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 38,00 лв., с която са погасени, както следва: главница- 22,03 лв., дог.лихва – 3084 лв., неустойка-12,13 лв.

Предвид изложеното ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията, като е образувано ч. гр. д. № 376/2018 г. по описа на ЛРС е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес на ищцовото дружество от подаване на настоящата искова молба.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество „***" ЕАД, сумата от :

от 979,81лв /деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ - задължение по Договор за паричен заем № 77678 от 21.06.2016г. сключен между „***” ООД и Г.Б.П., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „***” ООД по силата на Приложение № 1 от 31.05.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017г., от която сума главница в размер на 477,97лв /четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 15.11.2016г. по отношение на които на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 26.07.2016г., договорна лихва в размер на 6,50лв /шест лева и петдесет стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 26.07.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234,20лв /двеста тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 15.11.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/ по отношение на които на на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 26.07.2016г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150,33лв /сто и петдесет лева и тридесет и три стотинки/ начислена еднократно на 26.07.2016г. до 01.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 225лв /двеста двадесет и пет лева/, от които 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 200лв /двеста лева/ - юристконсултско възнаграждение.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер, като заявява, че същите са неоснователни и недоказани, поради което моли да се отхвърлят изцяло. Позовава се на съдебната практика и доказателствата представени от ищеца, като навежда твърдения, че длъжника не е уведомен, поради което и иска е неоснователен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

От приложеното ч. гр. д. № 376/2018 г. по описа на ЛРС се установява, че на 01.03.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са предявени в срок.

Липсва спор между страните, а и от представения договор за потребителски кредит се установява, че на 21,06,2016 г. между ответника в качеството на кредитополучател и „***“ ООД – кредитор е сключен договор за потребителски паричен заем, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 500 лв. Уговорено е, че размерът на седмичната погасителна вноска е 25,87лв., броят на вноските - 21, периодичността на същите - седмични и първа дата на плащане – 28.06.2016г.и последната – 15.11.2016г.

На 31,05,2017 г. между „***“ ООД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач – цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено на хартиен носител. В от договора е уговорено, че цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от него име, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

На 14,06.2017г. и на 3,7,2017 г. са изготвени и изпратени от цесионера уведомления до ответника за сключения договор за цесия. Видно от двете съобщения получателят не е намерен на посочения адрес. Преписи са приложени към исковата молба и редовно връчени на особения представител на ответника по настоящето дело.

Цедентът „***“ ООД е упълномощил ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно договора за цесия.

Не се установява по делото да са извършвани плащания от ответника нито към цедента, нито като цесионера след датата на цесията, което се установява от неоспореното и възприето от съда като обективно изготвено заключение на съдебно- счетоводната експертиза.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези, касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.

На първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на постоянния адрес, посочен в сключения договор за паричен заем, и втори път на пак на същият адрес, като същите са върнати, като адресата не е открит. Липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на уговорки между страните, касаещи връчването на съобщения, поради и което не може да се приеме, че е налице и фингирано връчване. В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както се твърди от ищеца, както в заявлението, така и в исковата молба.

Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.

Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.

С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива. Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "***" ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр.***, против Г.Б.П. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Б.П. дължи на "***" ЕАД, ЕИК: 203670940, сумата от сумата от 979,81лв /деветстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ - задължение по Договор за паричен заем № 77678 от 21.06.2016г. сключен между „***” ООД и Г.Б.П., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „***” ООД по силата на Приложение № 1 от 31.05.2017г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.05.2017г., от която сума главница в размер на 477,97лв /четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 15.11.2016г. по отношение на които на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 26.07.2016г., договорна лихва в размер на 6,50лв /шест лева и петдесет стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 26.07.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234,20лв /двеста тридесет и четири лева и двадесет стотинки/ за периода от 05.07.2016г. до 15.11.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/ по отношение на които на на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 26.07.2016г., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 150,33лв /сто и петдесет лева и тридесет и три стотинки/ начислена еднократно на 26.07.2016г. до 01.03.2018г.,110.81 лв.-обезщетение за периода 27.07.2016, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски , като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: