Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Лом, 29.07.2019 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, гражданско отделение, трети състав, в публично заседание на 12 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова                     

 

При секретар- Веселка Младенова, разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2704/2017 г. по описа на ЛРС, като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

1а. (Нова – ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 4.01.2014 г.) "Териториална структура на администрацията" е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.

2. "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон.

3. "Нецелесъобразен" е административен акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна самостоятелност.

4. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

5. (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) "Комплексно административно обслужване" е това обслужване, при което административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи публични функции, или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствeни средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител.

 

 

 

 

 

 

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба  срещу отказ  за извършване на регистрация на договор за наем на земеделски земи,  от  Общинска служба „Земеделие“ – Якимово, обективиран в писмо с изх. с изх.№ 444/26.07.2017 г. на началника на същата.

Жалбата е подадена пред Административен съд – Монтана и въз основа на нея е образувано адм. дело № 348/2017 г. С определение от 9.10.2017 г. и на основание чл.135, ал.2 вр. ал.1 АПК и §19, ал.1 ЗИД на АПК, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Лом, като съдът е намерил, че в процесния случай се оспорва индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което компетентен да се произнесе е районният съд по местонахождение на имота.

В жалбата  се излагат следните обстоятелства:

Жалбоподателя е отправил искане за регистрация в Общинска служба „Земеделие” с.Якимово заявление вх.рег.№549/25.07.2017 г. с приложение и Договор за наем на земеделски земи, сключен между М.К. А. в качеството му на пълномощник на „***“ ЕООД и Ю.М.К. представляващ „***“ООД , за стопанската 2017/2018 г. На 26.07.2017 г. жалбоподателят получава писмо с изх.№ 444/26.07.2017 г., с което бил уведомен, че регистрация е отказана, тъй като липсва връзка между наемодателя и собствениците на имотите. Според жалбоподателя, отказа е незаконосъобразен и противоречи на чл.237 ЗЗД, и чл.2,8 и 9 от Наредба №6818.02.2000г. за условията и реда за регистрация на договорите за аренда н ПК. Поради което отказът да се извърши такава услуга подлежи на оспорване в хипотезата на чл.148 АПК, подробно аргументирайки се за това. Позоваване на административния орган на писмо на министъра на земеделието, храните и горите не може да се приеме като основание за отказ, ако то противоречи на законови норми. Моли се отказът да бъде отменен.

Заявява, че обжалваният отказ противоречи и на нормата на чл.2, чл.8 и чл.9 от Наредба №6/2000г., с които текстове се вменява във задължение на заинтересованото лице да заяви за регистрация в ОСЗ сключените договори, с предмет зем.земя, като същевременно въвежда в задължение за длъжностните лица от съответната ОСЗ да извършат тази регистрация безусловно, след като към заявлението са приложени преписи от необходимите договори и е заплатена съответната такса. Други изисквания не се поставят.

По тези съображения жалбоподателят иска отказът на началника на Общинска служба „Земеделие” - Якимово да бъде отменен.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата - Началникът на Общинска служба Общинска служба „Земеделие” – Якимово, в писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че в изпълнение на указания № 9166-63/19.07.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, във връзка регистрация на договори  за ползване на зем.земи, ОСЗ  задължително проверяват връзката: наемодател със собствеността на имотите, регистрация на договора не се извършва.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         На 25.07.2017 г. жалбоподателя подава в Общинска служба по земеделие – Якимово заявление вх.№549/25.07.2017 г. за извършване на административна услуга регистрация на договор за наем на зем.земя за стопанската 2017/2018 г. Към заявлението жалбоподателят прилага Договор за наем на земеделски земи /л.12/, сключен между М.К. А. в качеството на пълномощник на „*** 9“ЕООД наемодател и Ю.М.К.-управител на „***“ ООД, като наемател, с предмет на договора - описаните в заявлението земеделски имоти.

В писмо изх. №444/26.07.2017 г., административният орган уведомява жалбоподателя, че при проверка на заявлението не била установена липса на връзка между наемодателя/арендодателя със собствеността върху имотите документи, поради което административния орган е отказал  регистрация на договора за наем.

Съгласно нормата на чл.70 ал.1 ППЗСПЗЗ  ползвателите на земеделски земи подават в ОСЗ по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ, като в това заявление, следва да се посочат имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в ОСЗ договори, документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. Съгласно чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ заявлението по ал.1 се подава в срок до 31 юли, по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите, като същото важи за следващата стопанска година. Депозиране на това заявление е правна възможност, а не задължение на ползвателите на земеделски земи да заявят своето желание или не да участват в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ.

С разпоредбата на чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ заявителят се задължава да посочи в заявлението имотите, ползвани на правно основание, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение, поради което регистрацията на договор за собственост предхожда подаването на заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ, като същият следва да е вписан в регистър, воден при административния орган, към датата на деклариране на желанието за участие в споразумението за ползване по чл.37в ЗСПЗЗ.

По делото не се спори, че наемодателят не е собственик на отдадените под наем от него, в качеството на наемодател,процесни земеделски земи .

След като от представените от заявителя и от събраните от административния орган доказателства не може да се направи категоричен извод относно притежаваните действителни права върху недвижимите имотите, а респективно – и правата на ползвателя, административният орган следва да откаже регистрация. Заявителят – жалбоподател и в настоящото производство не е доказал правото на собственост на наемодателя по отношение отдадените под наем недвижими имоти, съобразно изричната разпоредба на чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ, като по този начин жалбоподателят сам е станал причина за неизвършване на исканата от него регистрация.

С оглед горното, жалбата е неоснователна и съдът следва да я отхвърли като такава.

Водим от горното, съдът

 

                                             РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.М.К. управител на „***“ ООД, срещу отказ  на началника на Общинска служба по земеделие – Якимово, обективиран в писмо с изх. с изх.№444/26.07.2017 г., за извършване на регистрация на договор за наем на земеделски земи №4977 от 21.07.2017 г., по отношение недвижими имоти в землището на с.Якимово за стопанската 2017/2018 г

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: