Решение по Гражданско дело 787/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

16.10.2019г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Любомира Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 787/2018г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от „А1 България” ЕАД, /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК …, гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** против И.А.Й. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

В Исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е съществувал и валидно действал Договори с индивидуален потребителски номер № Й 0000611 от 08.05.1999г., с който на ответникът са предоставяни услуги за мобилен номер по избран тарифен план, съгл. приложенията към договора, които са неразделна част от него.

Твърди се и, че между ищеца и ответника е съществувал и валидно действал Договори с индивидуален потребителски номер № М 4222710 от 11.09.2014г., с който на ответникът са предоставяни услуги за мобилен номер по избран тарифен план, съгл. приложенията към договора, които са неразделна част от него.

В ИМ се твърди, че в срока на действие на посочените договори са издадени следните фактури по първият договор:

1./ ф.№ 319375716/12.09.2015г. с падеж на плащане 02.10.2015г., за отчетен период от 07.08.2015г. до 06.09.2015г. за сумата от 53,39лв

2./ ф.№ 320922693/12.10.2015г. с падеж на плащане 01.11.2015г., за отчетен период от 07.09.2015г. до 06.10.2015г. за сумата от 2,68лв

3./ ф.№ 567142112/08.02.2016г. с падеж на плащане 08.02.2016г., за отчетен период от 07.01.2016г. до 06.02.2016г. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 145,50лв

4./ ф.№ 567179882/26.02.2016г. с падеж на плащане 26.02.2016г., за отчетен период от 07.01.2016г. до 06.02.2016г. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 209,04лв

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил всички дължими към оператора суми, което е довело до едностранно прекратяване на договора.

В ИМ се твърди, че в срока на действие на договор № М 4222710 от 11.09.2014г. са издадени следните фактури по първият договор:

1./ ф.№ 312141295/28.04.2015г. с падеж на плащане 18.05.2015г., за отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за сумата от 28,79лв

2./ ф.№ 313830644/27.05.2015г. с падеж на плащане 16.06.2015г., за отчетен период от 23.04.2015г. до 22.05.2015г. за сумата от 13,90лв

3./ ф.№ 315415448/26.06.2015г. с падеж на плащане 16.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г. за сумата от 0,98лв

4./ ф.№ 566880901/09.10.2015г. с падеж на плащане 09.10.2015г., за отчетен период от 23.08.2015г. до 22.09.2015г. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 127,38лв

В ИМ се твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си по посочените договори, като не е заплатил дължимите към ищеца суми, което е обусловило едностранното прекратяване на договора и подаването на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, по която е образувано ч.гр.д. № 208/18г., срещу която длъжникът е упражнил правото си на възражение.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че по отношение на ответника И.А.Й. съществува изискуемо вземане на ищеца „А1 България” ЕАД, /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, в размер на 604,43лв, от които 581,56лв-главница за потребени и незаплатени съобщителни услуги и нейстока за предсрочно прекратяване на договора, и мораторна лихва в размер на 22,87лв.

След образуване на делото в деловодството на ЛРС е постъпила Молба вх.№ 7002/30.04.2018г. от проц.представител на ищцовото дружество с която се отказва от претендираната в ИМ сума от 22,87лв – мораторна лихва, като уточнява, че след направения отказ предмет на претенцията е сумата от 581,56лв /петстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ от които 99,74лв /деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - незаплатена далекосъобщителна услуга и 481,82лв /четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - неустойка предсрочно прекратяване на договора.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез проц.представител – адв.Р.Б. от МАК. Оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, тъй като липсва облигационна връзка с между ищеца и доверителят му.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца-адв.В.Г. от САК, в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и исковото производства разноски.

Ответникът редовно призован не се явява лично в с.з., представлява се от процесуален представител – адв.Р.Б. от МАК, който моли съда да постанови решение с което отхвърли изцяло или частично предявените искове, тъй като след образуване на делото ищеца се е отказал от част от претендираната сума. По отношение на претендираната неустойка по делото не са събрани доказателства договорът да е бил прекратен при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, както и да е било връчено уведомление на ответника, поради което иска се явява неоснователен и недоказан.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 208/2018г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.2018г., с която е разпоредено длъжникът И.А.Й. да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД, /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК…, гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:***, сумата в размер от 99,74 лева - главница по договор за далекосъобщителна услуга с № Й0000611 от 08.05.1999 година, сумата от 481,82лв – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, както мораторна лихва – 22,87лв, за период 17.07.2015г.- 18.12.2017г., ведно със законната лихва, начиная от 08.01.2018 година, а така също направените по делото разноски: 25.00лв, платена ДТ и 180лв адвокатски хонорар.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 08.02.2018г.

Й. се е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 2851 от 15.02.2018г. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 02.03.2018г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 04.04.2018г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер № Й0000611 от 08.05.1999г. с който на ответникът са предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер по избран тарифен план, съгл. подписани Приложения към договора, който са неразделна част от него.

От доказателствата по делото се установи, че между страните е съществувал и валидно действал договор с индивидуален потребителски № М 422710 от 11.09.2014г., с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер по избран тарифен план, съгл. подписани Приложения към договора, които са неразделна част от него.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

От приетите от съда писмени доказателства, неоспорени от ответника по делото се установи, че :

- по Договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга с № Й0000611 от 08.05.1999г. са издадени следните фактури:

1./ ф.№ 319375716/12.09.2015г. с падеж на плащане 02.10.2015г., за отчетен период от 07.08.2015г. до 06.09.2015г. за сумата от 53,39лв

2./ ф.№ 320922693/12.10.2015г. с падеж на плащане 01.11.2015г., за отчетен период от 07.09.2015г. до 06.10.2015г. за сумата от 2,68лв

- по Договор с индивидуален потребителски № М 422710 от 11.09.2014г. са издадени следните фактури:

1./ ф.№ 312141295/28.04.2015г. с падеж на плащане 18.05.2015г., за отчетен период от 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за сумата от 28,79лв

2./ ф.№ 313830644/27.05.2015г. с падеж на плащане 16.06.2015г., за отчетен период от 23.04.2015г. до 22.05.2015г. за сумата от 13,90лв

3./ ф.№ 315415448/26.06.2015г. с падеж на плащане 16.07.2015г., за отчетен период от 23.05.2015г. до 22.06.2015г. за сумата от 0,98лв

Така представените фактури ведно с подробните разпечатки към тях установяване реално потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество, което е и основание за заплащането им.

Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор, които са подписани от абоната – ответник по делото при сключване на договора заплащането на ползваните мобилни услуги се извършва възоснова на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на съответната фактура не освобождава последния от задължението му за плащане на дължимите суми.

В законноустановения срок по чл.131 от ГПК, както и в с.з. ответника не е възразил и оспорил представените писмени доказателства - фактури, и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изискуемите си задължения по процесните фактури, поради което, съдът намира, че главната искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като следва да се признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.

С оглед на обстоятелството, че ответника не е заплатил издадените му фактури в продължение на повече от 124 дни, оператора се е възползвал от правото си по чл.54.12 от Общите условия на МТЕЛ, като едностранно е прекратил договора на ответника и е начислил съобразно уговореното. Самото прекратяване на договора настъпва по силата на сключения договор, поради неизпълнение на абоната да заплати цената за предоставените му мобилни услуги и не изиска форма за валидност или доказване. Самата клауза на неустойката е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и общите условия на договора.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че длъжникът не е заплатил посочените по-горе дължими суми към ищцовото дружество за потребените от него договорни услуги.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно претендираната сума от 581,56лв /петстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ от които 99,74лв /деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - незаплатена далекосъобщителна услуга и 481,82лв /четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - неустойка предсрочно прекратяване на договора.

С оглед направеният отказ от страна на ищцовото дружество с допълнителна молба постъпила в съда след ИМ от предявеният иск за мораторна лихва в размер на 22,87лв, то съдът намира, че следва да прекрати частично производството по гр.д. № 787/18г. по описа на ЛРС по отношение на тази претенция.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 205лв /двеста и пет лева/, от която сума 25лв /двадесет и пет лева/ - доплатена държавна такса, 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Й. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на „А1 България” ЕАД, /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК …, гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** в размер на сумата от 581,56лв /петстотин осемдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, от които 99,74лв /деветдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор № Й0000611 от 08.05.1999г. и Договор № М 4222710 от 11.09.2014г. и 481,82лв /четиристотин осемдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ - неустойка предсрочно прекратяване на двата договора.

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.233 от ГПК производството по гр.д. № 787/18г. по описа на ЛРС, В ЧАСТТА МУ отностно претендираната с Исковата молба мораторна лихва в размер на 22,87лв, за периода 17.07.2015г.- 18.12.2017г., поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.А.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК …, гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, направените в настоящето производство разноски в размер на 205лв /двадесет и пет лева/, от която сума 25лв /двадесет и пет лева/ - доплатена държавна такса, 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 208/18г. по описа на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: