Решение по Гражданско дело 1800/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

15.10.2019г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1800/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от «………, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.»……, със законен представител Б. С. Х., предсталявано от юрисконсулт Д. Б., адрес ***, с която се предявени обективно съединени искове срещу А.А.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.414 от ГПК и чл.183 във вр. с чл.200 от ЗЗД и по чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

В Исковата молба се твърди, че на 16.08.2016г. ищцовото дружество е депозирало пред ЛРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл.410 от ГПК срещу ответника по делото възоснова на което е образувано ч.гр.д. № 1429/16г. по описа на ЛРС. Съдът на 19.08.2016г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника по чл.410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение на осн. чл.414, ал.2 от ГПК, и в законноустановения срок ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземане по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Твърди се, че между «БТК» ЕАД и ответника А.А. са сключени договори за предоставяне на мобилни и телевизионни усуги, както следва:

1./ Заявление/Договор № 610816328807122011-23599689, сключен на 07.12.2011г. за срок от 12 месеца за телефонен № .., за абонаментен № 14086162001. Същият е сключен като абонатът e подал Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчик на мобилни услуги с вх.№ VІVА00001066823/07.12.2011г.за мобилен № ……..

2./ Заявление/Договор № 610816328807122011-23598205, сключен на 07.12.2011г. за срок от 12 месеца за мобилен № …. и мобилен № ….., двата за абонатен № 14086162001. Подписването на посочения договор е извършено след подаване на Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчик на мобилни услуги с вх.№ VІVА00001066791/07.12.2011г. за мобилни номера № ….. и мобилен № …..

3./ Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с № 610816328828062013-28075134 към Договор №610816328807122011-23598205, сключено на 28.06.2013 за срок от 24 месеца за мобилен № ……, абонатен № 14086162.

4./ Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх.№ 61086328814112012-26291659, сключено на 14.11.2012г. за срок от 12 месеца за абонатен номер 14086162.

5./ Заявление/Договор № 610816328828062013-28075883 сключен на 28.06.2013г. за срок от 24 месеца за мобилен №…., за абонатен № 14086162001.

Към горепосочения договор е и Приложение № 1 към Договор за заявка № 610816328828062013-28075883, с което „БТК” ЕАД се задължава за предостави на клиента за временно и възмезно ползване за срок от 24 месеца следното устройство: таблет „Галакси Таб 10” № 355695057833152, а клиентът се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 693,60лв, с включен ДДС.

Твърди се че за използваните телевизионни услуги предоставени от «БТК» ЕАД са издадени 4бр. месечни фактури с обща стойност от 1 576,79лв, както следва:

1./ Фактура № 1145035069/15.09.2013г. за използвани от ответника телевизионни услуги с период от 15.09.2013г. до 14.10.2013г., мобилни услуги с период на отчитане 15.08.2013г.-14.09.2013г. и пакетни услуги с период на отчитане 15.08.2013г.-14.09.2013г., на обща стойност 143,72лв, която към настоящият момент не е заплатена.

2./ Фактура № 1146974276/15.10.2013г. за използване от ответника телевизионни услуги с период на отчитане 15.10.2013г.-14.11.2013г., мобилни услуги с период на отчитане 15.09.2013г.-14.10.2013г. и пакетни услуги с период на отчитано 15.09.2013г.-14.10.2013г., на обща стойност 96,34лв, която към настоящият момент не е заплатена.

3./ Фактура № 1148893424/15.11.2013г. за използване от ответника телевизионно услуги с период на отчитане 15.11.2013г.-14.12.2013г., мобилни услуги с период на отчитане 15.10.2013г.- 14.11.2013г. и пакетни услуги с период на отчитане 15.10.2013г.-14.11.2013г., на обща стойност 151,98лв, която към настоящият момент не е заплатена.

4./ Фактура № 1150932155/15.12.2013г. за използвани от ответника мобилни услуги с период на отчитане 15.11.2013г.-14.12.2013г., на обща стойност 1 184,75лв, която към настоящият момент не е заплатена.

В ИМ се твърди, че съгласно чл.84 от ЗЗД когато денят на изпълнение за задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което се твърди, че ответника дължи на ищеца сумата от 502,80лв, представляваща мораторна лихва за забава, както следва:

1./ 49,42лв по Фактура № 1145035069/15.09.2013г. за периода от 04.10.2013г. до 15.08.2016г.

2./ 32,18лв по Фактура № 1146974276/15.10.2013г. за периода от 03.11.2013г. до 15.08.2016г.

3./ 49,22лв по Фактура № 1148893424/15.11.2013г. за периода от 04.12.2013г. до 15.08.2016г.

4./ 371,98лв по Фактура № 1150932155/15.12.2013г. за периода от 03.01.2014г. до 15.08.2016г.

Твърди се, че поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г. „БТК” ЕАД е сключила Договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп” ООД, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по изцроените по-горе фактури. „СГ Груп” ООД в качеството си на пълномощник на „БТК” ЕАД е изпратило Уведомление на А.А.А., на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 12.05.2016г. „СГ Груп” ООД е прехвърлил всички свои вземания придобити по посочения договор на „Булпойнт 2015” ЕООД. „СГ Груп” ООД в качеството си на цедент по договора е уведомила длъжника за извършената цесия с подаденото Заявление по чл.410 от ГПК.

Иска се : да бъде признато от съда за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер от 1 576,79лв, с включен в нея ДДС по месечни сметки и издадените по тях фактури с номера: №1145035069/15.09.2013г.,№1146974276/15.10.2013г.,№1148893424/15.11.2013г., №1150932155/15.12.2013г., както и сумата в размер на 502,80лв, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от посочените фактури до 16.08.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил, чрез неговият процесуален представител адв.Р.Б. от МАК. В него от името на доверителя си не признава исковете, като моли съда да ги отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани, тъй като не е налице облигационна връзка между страните по делото. С отговора се оспорва представителната власт на пълномощника на ищеца, прави се искане от съда да задължи ищеца да представи в оригинал документите, удостоверяващи наличието на предпоставките по чл.32, т.3 ог ГПК-Д.Б. да бъде представител по пълномощие на ищеца.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца-адв.К. К. от АК гр.Варна, в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и исковото производства разноски. На осн. чл.192, ал.1 от ГПК прави искане да бъде задължено трето неучастващо в делото лице – „БТК“ ЕАД да представи в оригинал приложените към ИМ писмени документи, предмет на оспорване от ответника.

Ответникът редовно призован не се явява лично в с.з. По делото е постъпила Писмена защита от пълномощника му адв.Р.Б. от МАК, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, като осъди ищцовото дружество да заплати на ответника направените по делото разноски за вещо лице, а на процесуалният му представител дължимото адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1429/2016г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.08.2016г., с която е разпоредено длъжникът А.А.А. с ЕГН ********** *** и гр………, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД с ЕИК 203779060, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Струга” № 31 и адрес за кореспонденция: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 21, ет.2, със законен представител Б.С.Х., телефон: 0887711237 и пълномощник: Д.Б.Б., парично вземане от предоставени и незаплатени мобилни услуги, закупено на 12.05.2016г. от кредиторът „Булпойнт 2015” с Договор за цесия сключен с „БТК” АД,както следва :

- главница в размер на 143,72лв /сто четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ по фактура № 1145035069/15.09.2013г. и лихва в размер на 49,42лв /четиридесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ за периода от 04.10.2013г. до 15.08.2016г.,

- главница в размер на 96,34лв /деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ по фактура № 1146974276/15.10.2013г. и лихва в размер на 32,18лв /тридесет и два лева и осемнадесет стотинки/ за периода от 03.11.2013г. до 15.08.2016г.,

- главница в размер на 151,98лв /сто петдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ по фактура № 1148893424/15.11.2013г. и лихва в размер на 49,22лв /четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ за периода от 04.12.2013г. до 15.08.2016г.

- главница в размер на 1 184,75лв /хиляда сто осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ по фактура № 1150932155/15.12.2013г. и лихва в размер на 371,98лв /триста седемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода от 03.01.2014г. до 15.08.2016г.,

ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 417,20лв /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/, от които 41,60лв /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ - държавна такса и 375,60лв /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 30.08.2016г., който се е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 14070 от 08.09.2016г. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 20.09.2016г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 21.09.2016г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че между страните са сключени и валидно действащи :

- Договор с № 610816328807122011-23599689 от 07.12.2011г. за срок от 12 месеца за телефонен № ….., за абонатен № 14086162001, който е сключен след подаване на Заявление от абоната за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчик на мобилни услуги с вх.№ VІVА00001066823/07.12.2011г. за моб. № ……, и

- Договор с № 610816328807122011-23598205 от 07.12.2011г. за срок от 12 месеца за телефонен № ….. и № ….., и двата за абонатен № 14086162001, който е сключен след подаване на Заявление от абоната за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчик на мобилни услуги с вх.№ VІVА00001066823/07.12.2011г. за моб. № ….. и № ……

- Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с № 610816328828062013-28075134 към Договор №610816328807122011-23598205, сключено на 28.06.2013 за срок от 24 месеца за мобилен № ……, абонатен № …..

- Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх.№ 61086328814112012-26291659, сключено на 14.11.2012г. за срок от 12 месеца за абонатен номер 14086162.

- Заявление/Договор № 610816328828062013-28075883 сключен на 28.06.2013г. за срок от 24 месеца за мобилен № ……, за абонатен № 14086162001.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключените договори и приетите общи условия към него.

С оглед направеното от процесуалният представител на ответника оспорване на положените подписи на мястото „абонат“ в приложените към ИМ писмени документи съдът на осн. чл.192, ал.1 от ГПК задължи трето неучастващо по делото лице – „СГ Груп“ ООД да представи в оригинал оспорените документи, като назначи Съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице А.Т. изготвило назначената експертиза, което е прието без възражение от страните, безспорно се установява, че подписите за „абонат“ в Допълнително споразумение от 14.11.2012г. към Договор за електронни съобщителни услуги от същата дата, и в Заявление от 28.06.2013г. и Приемно-предавателен протокол от 28.06.2013г. са електрофотографски възпроизведени подписи полагани от ответника А..

По делото безспорно бе установено, че ответника по делото е подписал посочените по-горе договори, в които изрично е отбелязано, че мобилната услуга се предоставя при прилагане на „Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ АД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги предоставяне чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM“, които са публикувани на уеб страницата на БТК. Съгласно т.113 от същите абонатът е задължен да заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от издаването на фактурата, като при незаплащането на същите в посочения срок абонатът дължи лихва за забава върху посочената сума. В т.140.1 от ОУ е посочено, че БТК има право да прекрати едностранно договора при незаплащане на ползваните услуги от абоната.

За ползваните от ответника услуги, в качеството му на абонат на БТК са издадени следните фактури:

Общият размер на незаплатените 4бр фактури възлиза на сумата от 1 576,79лв, какъвто е размера на претендираната главница по делото. Така представените фактури ведно с подробните разпечатки към тях установяване реално потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество, което е и основание за заплащането им.

В законноустановения срок по чл.131 от ГПК, както и в с.з. ответника не е възразил и оспорил представените фактури, и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изискуемите си задължения по процесните фактури, поради което, съдът намира, че главната искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като следва да се признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.

Основателна се явява и претенцията за сумата от 502,80лв, представляваща мораторна лихва за забава, съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, а именно:

1./ 49,42лв по Фактура № 1145035069/15.09.2013г. за периода от 04.10.2013г. до 15.08.2016г.

2./ 32,18лв по Фактура № 1146974276/15.10.2013г. за периода от 03.11.2013г. до 15.08.2016г.

3./ 49,22лв по Фактура № 1148893424/15.11.2013г. за периода от 04.12.2013г. до 15.08.2016г.

4./ 371,98лв по Фактура № 1150932155/15.12.2013г. за периода от 03.01.2014г. до 15.08.2016г.

Поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключила Договор за прехвърляне на вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по всички гореизброени фактури.

"СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е изпратило уведомление на ответника на осн. чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

На 12.05.2016г. "СГ Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на "Булпойнт 2015" ЕООД.

"СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 12.05.2016г. е уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 ГПК като информацията за извършеното прехвърляне се съдържа и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в заповедта за изпълнение изпратена до длъжника.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 431,47лв /четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, от които 71,47лв /седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - доплатена държавна такса и 360лв /триста и шестдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 417,20лв /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 41,60лв /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ - държавна такса и 375,60лв /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на «БУЛПОЙНТ 2015» ЕООД с ЕИК……, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.»Струга» № 31, със законен представител Б. С. Х., предсталявано от юрисконсулт Д. Б., адрес ***, от 1 576,79лв, с включен в нея ДДС по месечни сметки и издадените по тях фактури с номера: № 1145035069/15.09.2013г., №1146974276/15.10.2013г., № 1148893424/15.11.2013г., № 1150932155/15.12.2013г., както и сумата в размер на 502,80лв, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от посочените фактури до 16.08.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК А.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на «БУЛПОЙНТ 2015» ЕООД с ЕИК…., седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.»Струга» № 31, със законен представител Б. С. Х., направените в исковото производство разноски в размер на 431,47лв /четиристотин тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, от които 71,47лв /седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - доплатена държавна такса и 360лв /триста и шестдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 417,20лв /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 41,60лв /четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ - държавна такса и 375,60лв /триста седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1429/16г. по описа на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: