Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав , в публичното заседание на 14 май 2019г., в състав:

Председател:Боряна А.

При секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1568 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД твърди, че ответника А.Б.А. е сключила договор за кредит „Бяла карта“ с №459010 от 13.03.2016г. с „Аксес Файненс“ ООД ,при който заемателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен в размер на 500 под формата на разрешен кредитен лимит , а последния усвоил цялата сума веднага след сключването на процесния договор .

Твърди се също така в ИМ, че е необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3 (1) от договора е предоставена субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3 (2) от договора зависи изцяло от поведението на Кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Навеждат се твърдения, (е заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCardA/isa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCardA/isa.

Твърдят още, че ответницата е усвоила сума в общ размер на 500 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница е в рамер на 498.35 лв.

Също така се твърди, че върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължи и дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата е в размер на 155.68 лв., за периода от 25.03.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Страните са договорили още, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 204.24 лв.

Навеждат се твърдения, че разпоредбите на договора за кредит, предвиждли още , че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Ответникът дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. Твърди се, че в процесния случай ответницата дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195 лв.

Твърдят, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото й задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 07.03.2017 г.. Считано от тази дата отв. А. дължи заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 39.80 лв. за периода от 08.03.2017 г. - датата следваща датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29.12.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Също така навеждат и твърдения, че през целия срок на валидност на договора, ответницата се е задължила да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ответницата продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.

На 11.11.2016г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания между „Аксес Файненс“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД по силата на който първото дружество прехвърлило на второто описаното по-горе вземане срещу ответника. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу А.А. по ч.гр.д. № 3/2018г. на ЛРС,връчена й при условията на чл.47,ал.5 ГПК ,в резултат на което за ищеца възникнал правен интерес от предевяване на настоящия установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения " ООД сумата от 498.35 лв. главница; 155.68 лв., за периода от 25.03.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.; 204.24 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 195 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 39.80 лв. за периода от 08.03.2017 г. - датата следваща датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29.12.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират се разноските по заповедното и исково производство.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен Прави възражение за ненадлежно съобщаване на цесията в насока,че уведомлението не е връчено лично на ответника.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото писмени доказателства,намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.01.2019г. ищцавата дружество е подало до ЛРС Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е предявила установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.

Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е подписаният Договор за кредит „Бяла карта“ с № 459010, от 13 март 2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор и А.Б.А./ответницата по делото/ като Кредитополучател. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Основанието, на което Заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба се подават от ищцавата дружество е сключеният Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 11.10.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ******* по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

С подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс“ ООД, се е задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCardA/isa, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. За прецизност следва да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3 (1) от договора е предоставена субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа, съобразно чл. 3 (2) от договора зависи изцяло от поведението на Кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят е предоставил на ответницата кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCardA/isa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCardA/isa.

Ищцата е усвоила сума в общ размер на 500 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата главница е в рамер на 498.35 лв.

Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата е в размер на 155.68 лв., за периода от 25.03.2016 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 07.03.2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Страните са договорили, в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 204.24 лв.

Разпоредбите на договора за кредит, предвиждат също така: Ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Ответницата дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В случая ответницата дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 195 лв., като се вземе предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото й задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 07.03.2017 г.. Считано от тази дата тя също така дължи и заплащането на лихва за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 39.80 лв. за периода от 08.03.2017 г. - датата следваща датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 29.12.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

ЗИПЗЗ е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,предвид на което с Разпореждане на заповедния съд е указано на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с дадените указания е връчена на ищеца на 13.06.2018г.,който на 12.07.2018г. е предявил иска.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.

Иска е неоснователен, т.к. прехвърлянето на вземането не е надлежно съобщено на длъжника.

Настоящият състав на съда изцяло възприема разрешенията дадени в цитираните от ищеца решения на ВКС в насока,че уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото,както и, че      съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие.

Освен изложеното съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие. В случая длъжника (ответницата) не е открита на посочения в ИМ адрес и й е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, къквото е съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, който изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право,като също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.

Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща- изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на цесията. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало,като предаването на уведомленията на процесуалният представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.

В аспект на всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжника  не и бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

Предвид изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца Мотивиран така съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******* адрес: гр.София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин за установяване на вземане срещу А.Б.А. ЕГН ********** ,в следните размери: 498.35 лева – главница , 155.68 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2016г. до 07.03.2017г., 204.24 лева – неустойка от 6.4.2016-7.03.2017г., сумата от 195.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението и сумата от 39.80 лева – мораторна лихва за периода от 8.03.2017г. до 29.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. №3/2018г. на Районен съд гр.Лом.

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

Районен съдия: