РЕШЕНИЕ

гр. Лом, 31.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публично заседание на 30 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 1376/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК

Образувано е по предявен от Ц.Н.С. с ЕГН **********, със съгласието на майка си Я.Ц.с., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу Н.Д.С., ЕГН ********** ***0 СК-за увеличаване на определената издръжка с решение на ЛРС, по гр.дело № 1301/2014 година, от 120 лева на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска- 30.7.2019 година, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

В исковата молба се твърди, че от първоначалното определяне на издръжката са изминали повече от пет години, ищеца е ученик и е на 14 години и трайно са се променили обстоятелствата - нараснали са нуждите му, живее при майка си, която работи и получава трудово възнаграждение и която полага основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, подсигурява му храна, отопление, осветление и др. необходими за нормален начин на живот, които разходи е поела майката самостоятелно тя, както и по –голямата част от разходите, свързани с учебната и извънучебната дейност на детето. Сочи се, че ответникът плаща само издръжката на детето си, поради което майката изцяло е поела издръжката на детето, а то учи, има нужда от учебници, учебни помагали, храна и др. От друга страна, твърди че ответникът не е оставал без работа, напротив към настоящият момент има постоянни трудови доходи.

Ответната страна, чрез ангажирания процесуален представител оспорва иска за увеличение на издръжката, твърдейки, че възможностите му са да плаща издръжка към минимално предвидения размер около 150 лв., ангажира писмени доказателства, че живее с друга жена и има родено друго дете. Твърди, че редовно заплаща издръжката, за която е осъден. Представя доказателства, получава заплата около 1200 лв. , от тях отделя за плащане на издръжка – 120 лв,месечно, както и плащания по усвоени кредити, грежи се и за възрастен член се семейството, с което едвам свързва двата края. Твърди, че не може пълноценно да участва в издръжката на детето Ц., тъй като такива са му финансовите възможности. Моли съдът да уважи иска до размер на сумата от 150 лв., месечно, като в останалата част да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане от приобщеното гр.д.135/12г. на ЛРС, че ответника по делото е баща , а Я.С. негова майка,а ищеца е роден роден на ***г. година.

Видно от доказателствата по гр.д. 1301/14г., ЛРС ответника е осъден да заплаща издръжка на сина си в размер на 120 лв. и така пет години . За прецизност само следва да се отбележи , че от 2014г. МРЗ за страната е увеличавана за периода 2014г. до 2019г. няколко/ като от 1.1.2019г. МРЗ е станала 560 лв. / Но съобразявайки се с инфлационните процеси в страната, респ. с МРЗ, ще търпи отново корекции през следващите години. Иначе, казано майката сама се нагърбила с нелеката за задача и поела всички разходи ,свързани с обучение, храна, дрехи и др. за сина си Ц. . Ответника твърди, че живее с друга жена, която също има дете и той се грижи и да него, но в подреждане на приоритетите си , на първо място би следвало да издръжката на синът му Ц. , а след това на други възходящи, както и задлъжнялост към кредитни институции.

Според изготвения и защитен социален доклад, майката е тази която полага грижи не само по отглеждане и възпитанието на детето но и с издръжката му. Налице е трайна емоционална връзка между майката и детето. Не така стоят нещата по отношение връзката дете-баща. Както се установява от соц.доклад бащата е неглижирал контактите си със собственото си първородно дете, и не само това, участва символично в неговата издръжка, а когато настъпва промяна в обстоятелствата, оспорва исканият размер, с мотива, че живее с друга жена и се грижи и за нейното дете. От друга страна ответника навежда бланкетни твърдения, без да ангажира годни доказателства за тях, а именно че се грижи за свои близък , както и че има задължения към банки.

Други относими и допустими доказателства по делото са: доходите на лицата на страните , както и факта че детето е ученик и редовно посещава учебните занимания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя -чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./

В производството по чл. 150 СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение на ЛРС , с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, /нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

В случая новонастъпил факт е, че от присъдената издръжка през 2014г. са изминали повече от пет години. Като нуждите на детето са се увеличили значително. През изминалия период от време са се увеличили потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности, и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 120,00 лв. месечно, и който размер противоречи на нормативно установения минимум, не бива да се игнорира и факта,че майката и бащата към настоящият работят, както и че бащата получава по високи доходи и следва да компенсира издръжката на детето си, но не в минимален нормативно определен размер, тъй като му е било „спестено“ повече от 5 години да плаща издръжка в минимално предвиден такъв, като майката е тази която се е нагърбвала с това да осигури всички необходими грижи, възпитание, издръжка и др.т. за синът им.

Предвид гореизложеното, както и с оглед социално-икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му-понастоящем на 14 години, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл.144 от СК/. На детето Ц. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален и спокоен живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.

Към този момент майката е с по ниски доходи.

Доходите на ответника са по-високи. Има данни относно обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. През 2014 година минималната работна заплата е била в размер на 340 лева, определена с ПМС , респективно към датата на постановяване на съдебното решение МРЗ вече е 560 лв. , очаквана прогнозен резултат през 2020г. МРЗ да е 610 лв.

Според чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. В случая се установи, че ответникът реализира по високи доходи от майката . Но пък същият е в трудоспособна възраст и, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено задължение.

При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав след като съобрази установените потребности на детето, които несъмнено са нараснали във времето счита, че предявеният иск от ищеца иск по чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 от СК следва да бъде уважен частично до размера на 180 лв, считано от подаването на исковата молба/ до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Останалата част от издръжката на детето следва да бъде поета от неговата майка, която осъществява непосредствените грижи за него.

Относно разноските по производството:

Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС държавна такса върху иска за увеличение издръжка в размер на 86,40.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева като представя договор за правна защита и съдействие, но съобразно уважената част от иска ответника следва да заплати 250 лв.

По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 150 СК размера на месечната издръжка от 120 лева, която Н.Д.С. ЕГН **********, е осъден с Решение по гр.д. № 1301/2014 год. по описа на РС – Лом да заплаща на Я.Ц.С., ЕГН **********, като майка и законен представител на Ц.Н.С., ЕГН **********, като

ОСЪЖДА Н.Д.С. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Ц.Н.С., ЕГН **********, със съгласието на майка му Я.Ц.С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от 30.07.2019 год., до настъпване на изменение на обстоятелствата или до отпадане на основанието, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, в останалата част над уважения размер до сумата от 200 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Д.С., да заплати на Ц.Н.С. със съгласието на неговата майка Я.Ц.С./ двамата с посочени по горе данни/ сумата от 250 лв. /триста лева/ разноски за водене на делото пред тази инстанция.

ОСЪЖДА Н.Д.С. да заплати на по сметка на РС – Лом държавна такса върху размера на присъденото увеличение на издръжката в размер на 86,40, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: