Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 24.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия,трети състав в публично заседание на 04 септември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 2155/2018год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от А.А.Ф., с ЕГН ********** ПРОТИВ Общинска служба „Земеделие“ гр.Вълчедръм, с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да признае за установено по отношение на ищеца, че е собственик на поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Вълчедръм, обл. Монтана.

Поискано е да се осъди ответника да заплатят направените съдебно-деловодни разноските по настоящето дело.

С молба вх.№ 16565/30.10.2018г. ищеца е изпълнили указанията на съда, като са представили доуточняваща искова молба с изправен петитум за индивидуализиране на имотите.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорват исковите претенции на ищците по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Приложена е заявителска преписка № 8858/1993Г. , скици на процесните имоти и др.

Допусната е СТЕ, чието заключение е оспорено само от ответната страна, но е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът след като се съобрази с факта , че ответника оспорва СТЕ, назначи повторна такава в в.л. геодезист, но ответника не внесе определената от съда сума за тази експертиза, поради което съдът отмени определението си за повторната експертиза.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищеца твърди, че е един от наследниците на К.Т.З., б. ж. на гр.Вълчедръм, Обл. Монтана.

Със заявление вх. № 8858/01.06.1992 г. в Поземлена комисия гр. Вълчедръм (ПК - Вълчедръм - сега ОСЗ Вълчедръм), подадено от ищеца като наследник на К.Т.З., е заявил за възстановяване 394,700 дка земеделски земи в землището на гр. Вълчедръм. С копие от имотна ведомост № 1144, приложено към преписката като доказателствен документ, е доказана собствеността върху 283,039 дка земеделска земя в землище гр. Вълчедръм. За останалите заявени имоти не са приложени доказателства, поради което същите не са признати и определени за възстановяване.

С Решение № 47/25.06.1993 г. ПК Вълчедръм е признала правото на възстановяване на собствеността в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху 154.779 дка. За останалите 118.564 дка ПК Вълчедръм е постановила мотивиран отказ, от който е видно, че 0.894 дка са отказани с мотив, че при измерването на два от имотите има установена разлика, 6.010 дка не са признати поради факта, че върху тях са проведени мероприятия по чл. 10 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които не позволявали възстановяване на собствеността, а за 111.660 дка отказът е мотивиран от липсата на достатъчно доказателства. Решението е връчено по надлежен ред, същото е обжалвано пред PC Лом , като съдът с решение по гр. д. №1665/93 г., е оставил е потвърдил като законосъобразно обжалваното процесно решение № 47/25.06.1993 г. на ПК Вълчедръм и същото е влязло в законна сила.

С Решение № 378А/12.09.1995 г. ПК гр. Вълчедръм е възстановила в съществуващи/възстановими стари реални граници 10 бр. имота с обща площ 160,399 дка., от които и имот № 804155 с площ 3,680 дка. Впоследствие е установено, че имот с № 804155 на терен е негоден за земеделско ползване, тъй като същият е ползван като „утаител".

Във връзка с постановения отказ за възстановяване на общо 6,010 дка, обективиран в Решение № 47/25.06.1993г. на ПК Вълчедръм, същата е издала Решение № 798В/25.04.2001 г., с което е признато на наследниците на К.Т.З. правото на обезщетяване по реда на чл.10 б от ЗСПЗЗ за 6,010 дка на стойност 3101 лв. С Решение № 10В/09.08.2002 г. е определено на наследниците на К.Т.З. обезщетяване със земя на стойност 3101 лв. С Решение № 41 -ОБ/12.09.2005г. Общинска служба земеделие и гори е обезщетила наследниците на К.Т.З., като е предоставила в собственост имот № 268084 с площ 5,440 дка, чиято стойност е 3101 лв. за прецизност следва да се отбележи, че това Решение е било връчено по надлежния ред /с обратна разписка/ на ищеца в качеството му на заявител по преписката, като същото не е обжалвано и е влязло в сила.

С Протокол № 47/25.06.01.1993 г. на ПК гр. Вълчедръм е признато правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху 121,357 дка, като с Решение № 378/12.09.1995 г. са възстановени 121,362 дка от признатите с план за земеразделяне.

От изложеното по горе се установява, че всички заявени и доказани имоти са възстановени на наследниците на наследодателката на ищеца, като по отношение на процесния имот е издадено решение за обезщетяване, поради факта че същият имот представлява утаител. От всички факти и обстоятелства се установява, че реституционна процедура по отношение на процесния имот е проведена и приключила с административен акт, обжалваем по реда на специалното производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Като е имало и такова производство пред ЛРС, с което е потвърдено Решението на ПК Вълчедръм от 25.06.1993г.

Водно от изготвената по делото СТЕ в.л. е дало заключение, че в имот № 804155 няма изграден утаител, а само в едната част от имот № 804156 няма също изграден утаител, т.е. в другата част има такъв.

От друга страна пък по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на земеделски земи, като нормата на чл.1,т.4 ППЗСПЗЗ изрично сочи, че зем.земи са тези, които не са заети от открити мини и кариери … и т.н. т.е. са пречка за земеделска реституция. В допълнение и нормата на чл.10 б, въвежда правилото, че когато земеделските земи са застроени или върху тях са проведени мероприятие, които не позволяват възстановяване на собствеността то собствениците им биват обезщетени. Т.е. наследодателят на ищеца на годно правно основание не е собственик на процесната земеделска земя, от което следва , че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Настоящия състав счита също така, че без изпълнение на производството по специалния закон за възстановяване на собствеността върху имота в реални граници /чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ/ в лицето на ищеца, за последният не може да съществува правен интерес от иск за собственост против Общинската служба по земеделие.

При така установената фактическа обстановка и с оглед принципа на разпределение на доказателствената тежест, доколкото от ищцовата страна не се събраха убедителни доказателства за наличие на заявените в исковата молба предпоставки и при проведеното насрещно доказване от ответниците, съдът намира, че предявеният установителен иск досежно собствеността на процесните имоти следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Общинска служба „Земеделие“ гр.Вълчедръм, че имот № 804155 с площ от 3,680 дка и имот № 804156 с площ от 7620 св.м., находящи се в землището на гр.-Вълчедръм, обл.Монтана са собственост на А.А.Ф., в качеството му на наследник на К.Т.З., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :