Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом 7 октомври 2019 година
Ломският районен съд, гражданска
колегия, седми състав , в открито заседание проведено на двадесет и девети май
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
при секретаря – В. Младенова, след като
изслуша докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 2159/2018 година
по описа на съда и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.108 ЗС от
И.Ц.Г., ЕГН ********** с упълномощен от него процесуален представител адв.Р. Б., против Държавата Република България,
представлявана от Министъра на земеделието и храните/съгл.чл.24,ал.12 ЗСПЗЗ/, в
който иск молят съдът да : признае за установено по отношение на Държавата –
Република България, представлявана от Министъра на земеделието и храните,
че ищеца, като един от наследниците на
общият наследодател Т. Г. П./АТ. В. Г., по мъж/, поч.
на 11.02.1963г., б.ж . на с.Якимово ,са собственици на недвижим имот-земеделски
земи/индивидуализиран в исковата молба/, находящ се в
с.Якимово,обл.Монтана.Да бъде осъден ответника да
предаде владението на тези процесни ниви.
Ответника оспорва предявения иск изцяло.
След преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На наследниците на Т.
Г. П. /АТ. В. Г. - по първи мъж/, починала на 11.02.1963г., б. ж. на с.
Якимово, са възстановени следните земеделски земи, находящи
се в землището на с. Якимово, област Монтана:
1. Нива е площ от 5.00
дка, III категория в местността „Дупни могили”
съставляваща имот №205001 при граници имоти
2.
Нива е площ от 0.940 дка, II категория в местността
„Горни връх“ съставляваща имот №418024 при граници и съседи имоти с №
С възстановяването на
тези земи по решение №01Я/20.01.2000г. административната процедура по
възстановяването на собствеността е приключила.
Впоследствие по молба
на наследника Н.Л.Н. с ЕГН **********c решение №2218/21.08.2001г. на ПК - Якимово на наследниците на АТ. В. П. - Г.
е определено право на обезщетение с поименни компесационни
бонове вместо възстановяване на земеделски земи за имоти №418024 е площ от
0.940 дка, местност „Горни връх“ и имот №205001 от 5.000 дка в местността „Дупни могили“ и двата в землището на с. Якимово на стойност
3766 лв..
На 27.08.2001 г. по
подадена от една от наследниците на общата наследодателка-
Н.Н.с горното решение двата имота са прехвърлени към
ДПФ и е издадено удостоверение за притежание на ПКБ Серия А
№0427033/10.09.2001г. и имотите са причислени към Държавния поземлен фонд.
Това Решение
№2218/21.08.2001г. /както е посочено в мотивите към присъда на ОС - Монтана по
НОХД №60/2007г. от 22.05.2007г./ за определяне правото на обезщетяване на
собствениците по реда на чл. 276, ал. 4 ППЗСПЗЗ по преписка №221//2001г. е
нищожно, тъй като е постановено при съществено нарушение на материалния закон,
изразяващо се в липса на съгласие на всички наследници съобразно изискванията
на чл. 276, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Изискването там е всички лица - собственици на
възстановена с план за земеразделяне земеделска земя да поискат вместо земя да
получат компесационни бонове. Заявлението за
обезщетяване е подадено само то Н.Н., която към онзи
момент е с права 1/9 идеална част; в заявлението са изписани имената на всички
наследници, живи към онзи момент, но подписите им били подправени от
заявителката Н.Л.Н.. Същата не била уведомила своята сества/
и съпруга на ищеца, която е починала през 2016г./ или някой от останалите
наследници, нито пък те са давали съгласието си, имотите да бъдат прехвърлени към ДПФ срещу
обезщетяване с ПКБ. Това води до нищожност на постановеното по това заявление
Решение №2218/2001г. по преписка за обезщетяване вх. №2218/2001г. на ПК -
Якимово, тъй като същото се основава на неистински частен документ. Това
решение не е породило и предвидените в него правни последици и имотите все още
са собственост на наследниците на АТ. В. Г. /Г. П. по втори мъж/.
Твърди се още в ИМ,
че неистинността на заявлението е напълно възприета от Окръжен съд гр. Монтана
по НОХД №60/2007г. С присъдата по него лицето Л.С.П. е призната за виновна за
престъпление по чл.282, ал. 1 НК.Това престъпление е извършено от последната
като заемаща длъжността „секретар на общинска ПК на с. Якимово“, като
нарушението на служебните и задължения е при издаване на удостоверение за
притежаване на ПКБ серия А №0427033/10.08.2001г. с цел да набави за другиго
облага - за Н.Л.Н. - и от това са настъпили немаловажни последици в размер на
3766 лв. за наследниците на Т. В. Г.. По ДП №693/2006г. по описа на РУП - Лом,
приложено към НОХД №60/2007г. по описа на ОС - Монтана е назначена и изготвена
съдебна почеркова експертиза №45/12.02.2007г., като
заключенията на експерт - криминалиста са категорични, че „ръкописния текст в
заявлението, с който се изявява воля имоти №205001 и №418024 в землището на с.
Якимово е написан от Н.Л.Н., неин е и подписа върху молбата;Подписите, положени
срещу лицата /останалите наследници/ НЕ са положени от тях“. Навеждат се
твърдения, че при разпита на Н.Л.Н. като свидетел по ДП №693/2006г. по описа на
РУП - Лом същата си е признала неистинността на заявлението и на положените
върху него подписи от останалите наследници.
Твърди също така, че
понастоящем ответника неправомерно владее и полза тези имоти като ги отдава за
ползване на трети лица, видно от договор за аренда вписан в Служба по вписвания
- Лом под ДВР №6252, том 10, акт 205/12.09.2012г.
С оглед на горното
молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Държавата - Република България, представлявана от Министъра на земеделието и
храните /съгл. чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ/, че аз - И.Ц.Г. е ЕГН ********** - като
един от наследниците на Т. Г. П. /АТ. В. Г. - по първи мъж/, починала на
11.02.1963г., б. ж. на с. Якимово съм собственик на нива II - ра категория в местността „Горни връх“ имот №418024 с площ
от 0.940 дка и на нива III категория в местността „Дупни
могили“ имот №205001 с площ от 5.000 дка и двата имота находящи
се в землището на с. Якимово, обл. Монтана, както и
на основание чл. 108 ЗС да осъдите ответника да предаде владението на тези
имоти.
Иска се да им бъдат присъдени всички направени разноски .
От правна страна:
С присъда по НОХД№60/07 г. на МОС е призната
за виновна Л.С.П. за извършено от нея престъпление по смисъла на чл.282, ал.1
НК, за това, че същата като заемаща длъжността „ секретар на ОбПК Якимово“ в нарушение на служебните си задължения и при издаване на удостоверение за притежаване на ПКБ серия А №0427033/10.08.2001г.
с цел да набави за другиго облага - за Н.Л.Н. - и от това са настъпили
немаловажни последици в размер на 3766 лв. за наследниците на Т. В. Г.. По ДП
№693/2006г. по описа на РУП - Лом, приложено към НОХД №60/2007г. по описа на ОС
- Монтана е назначена и изготвена съдебна почеркова
експертиза №45/12.02.2007г., като заключенията на експерт - криминалиста са
категорични:, че ръкописния текст в заявлението, с който се изявява воля имоти
№205001 и №418024 в землището на с. Якимово е написан от Н.Л.Н., неин е и
подписа върху молбата; а подписите, положени срещу лицата /останалите
наследници/ НЕ са положени от тях. При разпита пък на Н.Л.Н. като свидетел по
ДП №693/2006г. по описа на РУП - Лом същата си е признала неистинността на
заявлението и на положените върху него подписи от останалите наследници.
Понастоящем ответника неправомерно владее и полза тези
имоти като ги отдава за ползване на трети лица, видно от договор за аренда
вписан в Служба по вписвания - Лом под ДВР №6252, том 10, акт 205/12.09.2012г.
Съгласно чл.27б ППЗСПЗЗ/в редакцията към 13.03.02г/ е отбелязано,че лицата,
собствеността на които се възстановява с плана за земеразделяне могат вместо
земя да получат ПКБ, като това става с писмено заявление на тези лица. В
случая,след като с присъда по НОХД е установено,че липсва волеизявление от
всички наследници на общата наследодателка, нещо
повече виновното длъжностно лице е било осъдено за това си деяние, поради което
и този административен акт не поражда каквито и да било правни последици, т.е.
същият е недействителен.
След като се установи по безспорен начин
че процесното решение на ПК Якимово не поражда правни
последици,то е в сила решението с което е възстановено правото на собствеността
на процесните земеделски земи на Т. Г. П./ АТ. В. Г./
.
Видно от доказателствата по делото ищеца
е активно правно легитимиран по настоящият иск, поради което се явява и
собственик по наследство на процесните земеделски
земи.
Същевременно от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че ответниците владеят процесните
земеделски земи, по този факт дори не се спори-владението върху описаните
имоти,представляващи земеделски земи по смисъла на чл.1 ЗСПЗЗ и чл.2 ППЗСПЗЗ,
се установява и от представеното и прието писмено доказателствоот
което е видно,че тези процесни имоти са причислени
към Държавен поземлен фонд, респ. са отписани от партидата общата наследодателка. От друга страна ответника владее процесните имоти без правно основание ,същите не са
придобити от него при спазване изискванията на закона, защото съгласно чл.18
ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни
права върху недвижим имот ,следва да бъдат извършени с нотариален акт,в случая
това е станало с извършено престъпление от общ характер, по което има влазла в законна сила присъда.
Предвид изложеното, придобиване на
собствеността на процесните земеделски земи от
Държавния поземлен фонд е станало без да е налице правно основание.
На следващо място съдът констатира,че в процесния случай са нарушени правата на ищците, и по чл.1
от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/,
според тази конвенция :”Всяко ФЛ/ЮЛ има
право мирно да ползва своята собственост, никой не може да бъде лишен от
неговата собственост, освен:
-
когато това е в
интерес на обществото
-
съгласно
условията предвидени в закон
-
или общите
принципи на международното право.
В контекста на
този чл.1 от Протокол 1 ЕКПЧ, ратифициран и от България, според съда, ищеца и
др.наследници са понесли в продължение на толкова години особено и прекомерно
бреме т.е. лишени са били от правото мирно да ползват процесната
своя собственост, което е накърнило справедливия баланс, който трябва да бъде
постигнат между изискванията на общественият интерес и защитата на мирното
ползване от притежания /техните легитимни очаквания/вж. решение от 10.05.2007
г. на ЕСПЧ по делото Кушоглу срещу България, там
извода на европейския съд в т.47 от това решение, е че”първото и най-важно изискване ,съгл.чл.1 от Пр.1 е ,че всяка намеса на
държавен орган в мирното упражняване на собствеността е да бъде законна,т.е. съвместимост с
върховенствата на закона.”
Ето защо водим от изложеното по горе,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на : ДЪРЖАВАТА - РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – гр.София , че наследниците на Т. Г. П./ АТ. В. Г. – по мъж|/, б.ж. на с.Якимово са собственици на недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Якимово, обл.Монтана, :
-на нива II - ра категория в местността „Горни връх“ имот №418024 с площ
от 0.940 дка и на нива III категория в местността „Дупни
могили“ имот №205001 с площ от 5.000 дка , като
ОСЪЖДА ответника Държавата РБългария, представлявана от Министъра на земеделието и
храните да предаде владението на нива II
- ра категория в местността „Горни връх“ имот №418024
с площ от 0.940 дка и на нива III категория в местността „Дупни
могили“ имот №205001 с площ от 5.000 дка и двата имота находящи
се в землището на с. Якимово, обл. Монтана,
Осъжда ответника Държавата Република България,представлявана
от Министъра на земеделието и храните за заплатят на ищеца И.Ц.Г. направените
от него съдебни разноски в размер на 1110,00 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред МОС във двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :