гр.Лом, 4 октомври 2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Ломският районен съд в открито съдебно заседание на 31 юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател : Боряна Александрова
при
секретаря В.Младенова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№ 2216/2018г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищеца С.К.Т. е баща на ответницата В.С.К.. Твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 2/2014г. бил осъден да плаща на ответницата месечна издръжка
в размер на 150 лв. по предявения иск с правно основание чл.144 СК, до
навършване на 18 годишна възраст на ответницата. Това решение на
първоинстанционния съд било изменено от въззивната инстанция, досежно годините
т.е. до навършване на 25 годишна възраст, тъй като в периода на инстанционното
производство ответницата била записала обучение във ВУЗ. Твърди, че до м.септември 2018г. ищецът
заплащал така определеният размер на издръжката. Навежда твърдения, че в
упоменатото решение по гр.д.2/14г. ЛРС /приложено към настоящето дело/ е видно,
че ответницата към онзи момент е студентка редовна форма на обучение. Твърди
още, че към момента на депозиране на исковата молба в съда, нещата не стоят по
този начин, а именно факта, че
ответницата е студентка и то редовна форма на обучение бил поставен под
условие, което не кореспондира с правната квалификация на иска по чл.144,ал.1
СК, който иск е осъдителен и не поставя условия. Навежда твърдения, че
субективното право на ненавършило 25 годишна възраст дете, е безусловно, при
наличие на хипотезата на чл.144 СК. Ищеца, чрез процесуалният си представител
адв.Ю.-САК твърди още, че ответницата не посещавала редовно учебните занимания,
като вместо да си взема семестриалните и
държавни изпити била в чужбина , на бригада. С исковата молба ищецът е ангажирал писмени доказателства, като твърди,
че предвидения срок за обучение на випуска на ответницата бил да 12.09.2018г.,
но от писмо изх.№ 140-УЦАОС/11.09.2018г. на ВТУ е видно, че към 11.09.2018г.
ответницата не се е дипломирала, тъй като има 5 неположени изпита. Твърди също
така, че по смисъла на текста на чл.150 СК се предвижда, че при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или пък прекратена.
Твърди , че от брака си с Т. Л. К. има
родено едно малолетно дете-|С., за което също се грижи и издържа, както и , че
има здравословни проблеми, изискващи лечение, рехабилитация и често отсъствие
от работа.
Моли се съдът, след като се запознае с представените писмени доказателства
да прекрати изплащането на определената издръжка по гр.д. 2/2014г. ЛРС.
Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Ответницата, чрез пълномощника си по делото адв.В.И. оспорва иска,
аргументирайки се, че действително от м.май до м.септември 2018 г. е отсъствала
от учебни занятия, но не е прекъснати студентски права. За този период е отсъствала
тъй като е участвала в студентска програма за културен обмен, като била
подписала договор с „Куул Калчърал Ексчейндж“. Твърди също, че от м.септември
2019 г. да края на годината 2018г. била положила голяма част от невзетите
изпити и все още е със статут на студент редовна форма на обучение. Навеждат се
твърдения, че майката на ответницата е безработна, като ангажират и
доказателства в тази насока. Моли съдът
да отхвърли иска като неоснователен.
Пълномощниците на страните по делото представят и писмени защити,
където излагат подробни съображения за
твърденията си по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, приложено по гр.д. 2/2014г.
ЛРС ищецът е баща на ответницата.
Вложено в настоящото дело е гр.дело № 2/2014 г. на ЛРС изменено от МОС по силата на което
ищецът е осъден на основание чл.144, ал.1 СК да заплаща на ответницата по 150
лв. месечна издръжка до навършване на 25 годишна възраст, тъй като е установено
по цитираното по горе дело, че ответницата е студентка – редовна форма на
обучение. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е плащал
редовно така определеният размер на издръжката до м. август 2018г. от
представеното писмо от ВТУ изх.№ 140/11.09.2018г. е видно, че ответницата е
записана за учебната 201782018г. студент – І. Курс, седми и осми семестър,
както и ,че предвиденият срок, в който по учебен план би следвало да се
дипломира ответницата е с две изпитни сесии за времето от 20.06.2018г. до
12.09.2018г., т.е. време през което ответницата е пребивавала в друга страна.
От представения и приет като доказателство по делото договор, сключен между
ответницата и „Куул Травел Калчърал Ексчейндж“ / л.67-69 от делото/ т.13 е
видно, че пребиваването й в САЩ е било с цел работа, т.е. престирала е труд и е
получавала доходи. В същото време ищецът пък и е плащал дължимата издръжка.
Ицецът по делото има родено друго малолетно
дете С., от брака си със Т. К..
Към момента на завеждане на
настоящата искова молба, ответницата В.С.К. е пълнолетна и същата според писмо
изх. № 140/11.09.2018 г. на ВТУ "Св.св.Кирил
и Методий" е студентка, редовна
форма на обучение, специалност Педагогика на обучението по история и чужд език.
От доказателствата по делото се установи също, че ответницата за периода
м.май-м.септември 2018г. е била на студентска бригада в САЩ, като за целта е
сключила договор с „Куул Травел Калчърал Ексчейнд“.
Видно доказателствата по делото, че майката на ответницата
– Ц.Т.П.е получавала до 01.10.2018г. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, която е била прекратена, тъй като с експертна решение № 1592/18г.
от ТЕЛК й е определена 40 на сто намалена работоспособност, след което е
регистрирана в БТ Лом като безработна .
Разпитани по делото бяха свидетелите Т.Т. и Ц.Т.П., посочени от ответника.
Двете свидетелки с показанията си установяват факта, че ответницата за четири
месеца е била в САЩ на студентска бригада.
От така установената фактическа обстановка, съдът счита, че иска за прекратяване
на издръжката е основателен и следва да се
уважи . Действително ответницата е студентка, редовна форма на обучение, но за
един четеримесечен период от време е получавала издръжка от своя родител-ищеца
, както и трудове доходи. За уважаване на претенцията по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена
издръжката. Изменение на обстоятелствата е
налице при съществено изменение нуждите на
издържания респ. доходите на родителя, даващ издръжка, което е налице в конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 144 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни/висши учебни
заведения, за предвидения срок на
обучение и не могат да се издържат от доходите си.
На следващо място в хипотезата на чл.144 СК условие, е че задължението за
издръжка на пълнолетни учащи деца е родителите да я дават без особено
затруднение. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за
пълнолетно дете. Презумпцията на закона, е че тази издръжка не е безусловна, за
разлика от издръжката по чл.143 СК. Какъвто е й настоящият случай приоритетно и
безусловно ищеца дължи издръжка на малолетното си дете С. , като по отношение
на другото му дете-ответницата по делото даваната от него издръжка е под
условие, а именно:
1/ пълнолетният учащ се да няма доходи
2/ Родителят даващ издръжката, да я дава, без особени затруднение по
смисъла на закона.
Липсва легална дефиниция на понятието „без особени затруднения“, но във
всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като приоритетно се
отчете задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които е длъжен да се
грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.
Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетното му дете предвид
изискванията на чл.144 от СК предпоставя материални възможности на този
родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са
преценени с оглед работоспособността му, възрастта му и професията, а само с
оглед действително реализираните доходи и материално състояние, така че
доставянето на издръжка на пълнолетно дете да не поставя този родител в
невъзможност да осигурява собствената си издръжка за нормално съществуване и да
изпълнява безусловното задължение за издръжка на непълнолетно дете.
Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по добро образование и
поделяне на разноските с това на другия родител, скрепеното с правна принуда
юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то
продължава своето образование, възниква само при условие, че предоставянето на
издръжката не създава особени затруднения за родителя.
В конкретния случай по несъмнен начин се установи липса на елемент от
състава на правната норма - чл.144,ал.1 СК, а именно за периода м.май – м.
септември ответницата е получавала доходи .
За прецизност следва да се отбележи, че представеният в с.з. от
пълномощника на ответницата документ- фискален бон за сумата от 700 лв.,
платени в брой на ВТУ“Св.св.Кирил и Методий“ , с отбелязване: семестриална
такса, са ирелевантни към делото, тъй
като не се установява нито от кой, нито за кого са платени.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението .
При този изход на делото, ответникът
ще следва да заплати на ищеца разходите по водене на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА ИЗПЛАЩАНЕТО на определената издръжка по гражданско дело № 2/2014г.
ЛРС, поради изменение на обстоятелствата, свързани с плащането й, считано от
12.09.2018г.
ОСЪЖДА В.С.К. ЕГН ********** да
заплати на С.К.Т. с ЕГН **********
направените по делото разноски в
размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок, от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: