О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

17.10.2019г., гр.Лом

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2907/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с подадена Искова молба от „ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” І 136, представляван от Изпълнителния директор Ж.Ж., чрез ст.юрисконсулт Н.Н. ***, с която е предявен положителен установителен иск срещу Г.К.Л. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

В ИМ се твърди, че ответника по делото е регистриран с УРН 333172 в ИСАК. На 15.10.2010г. е сключил Договор № 12175010 за предоставяне на кредите на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти през 2010г. Съгласно указанията за предоставяне на този вид кредите, кредитът за 1бр. крава и 1бр. биволица се предоставя в размер на 500лв.

Твърди се, че с Договор № 12175010 от 15.10.2010г. на осн. чл.12, ал.1, т.2 и ал.2, т.1, б.”б” от ЗПЗП и по смисъла на Регламент /ОД/ № 1535/2007г. на Комисията от 20.12.2007г. за прилагане на чл.87 и ч.88 от Договора на ЕО към помощите de minimis в сетроа на производството на селскостопански продукти, на ответника в качеството му на „земеделски производител” е била предоставена помощ в размер на 16 000лв за изхранване на 32бр. крави, като видно от извлечението от СЕБРА, сумата е изплатена на 18.10.2010г.

В ИМ се твърди, че съгл. т.3.1.8 от Раздел ІІІ от договора ответникът е имал задължението „да възстанови предоставения кредит в срок до 14.10.2011г.”, като заплати на падежа лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 3% годишно за предоставения кредит.

Твърди се, че с няколко анекса срока на договора е удължен, както следва:

1./ С Анекс № 1 от 20.10.2011г. срока е удължен до 26.11.2012г., като лихвата по разсрочването, съгл. т.3 от анекса е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБ, приложим към датата на сключване на анекса, като същата се начислява от 15.10.2011г.

2./ С Анекс № 2 от 12.06.2014г. срока е удължен до 29.11.2013г. и лихвата е разсрочена в срок до 29.11.2013г., като лихвата по разсрочването, съгл. т.3 от анекса е в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБ, приложим към датата на сключване на анекса, като същата се начислява от 27.11.2012г. до датата на издължаване.

3./ С Анекс № 3 от 12.06.2014г. срока е удължен до 25.11.2014г. срока е удължен до 25.11.2014г., като лихвата по разсрочването, съгл. т.3 от анекса е в размер на 4,5%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБ, приложим към датата на сключване на анекса, като същата се начислява от 30.11.2013г. до датата на издължаване.

4./ С Анекс № 4 от 12.03.2015г. срока е удължен до 25.11.2015г. като лихвата по разсрочването, съгл. т.3 от анекса е в размер на 4%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБ, приложим към датата на сключване на анекса, като същата се начислява от 26.11.20154г. до датата на издължаване.

В ИМ се твърди, че съгл. т.4.2 от Раздел ІV от договора „при неизпълнение на задълженията по т.3.1.8 и т.3.1.9 от договора, кредитополучателят възстановява на фонда, предоставения кредит, заедно с 3%годишна лихва за периода на срока на договора, както и законната върху получения кредит, считано от деня на забавата”.

В срока предоставен му с последния анекс земеделския производител не е възстановил предоставения му кредит, и с Покана за доброволно изпълнение изп.№ 01-121-6500/65 от 15.03.2016г., получена на 17.03.2016г. същият е поканен в срок от 14 дни от получаването и да възстанови получените средства, ведно със законовата лихва.

На 15.06.2016г. в РС гр.Монтана е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение от чл.417 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1248/16г. по описа на МРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2016г. и Изпълнителен лист.

С оглед на обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложенията към нея са връчени на 07.06.2017г., а подаденото Възражение по чл.414 от ГПК е от 23.06.2017г. когато е и пощенското клеймо върху плика, то в ИМ се сочи, че образуваното исково производство не следва да се разглежда, и следва да бъде прекратено.

В ИМ е посочено, че ако съдът приеме, че възражението е направено в срок и е налице правен интерес от завеждане на иска, то ДФ „Земеделие“ поддържа следният петитум: да бъде признато от съда за установено, че ДФ”Земеделие” има изискуемо вземане срещу ответника за сумата в размер на 16 000лв-главница, 474,67лв-годишна лихва 3% върху размера на кредита за периода на срока на договора от 18.10.2010г. до 14.10.2011г., 1 069,33лв-лихва за периода от 15.10.2011г. до 26.11.2012г., 965,33лв-лихва за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г., 710лв-лихва за периода от 30.11.2012г. до 25.11.2014г., 638,22лв-лихва периода от 26.11.2014г. до 25.11.2015г., 881,03лв-лихва за периода от 26.11.2015г. до 13.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016г. до изплащане на вземането.

Претендират се направените в заповедното производство разноски в размер на 1 254,77лв /414,77лв –държавна такса и 840лв-юрисконсултско възнаграждение/, както и разноските в настоящето производство.

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищеца не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило Писмено становище от ст.юриск. Н. Й. – проц.представител на ДФ „Земеделие“, в което поддържа предявените с ИМ искове, които моли съда да уважи изцяло.

Ответникът редовно призован не се явява, не се представлява.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1248/2016г. по описа на РС гр.Монтана се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ на осн. ч.417 от ГПК от 16.06.2016г., с която е разпоредено длъжникът Г.К.Л. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора Държавен фонд „Земеделие“ ЕИК … гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136, със законен представител Р. А. П. – изп.директор и пълномощник Л. В. Х. – ст.юрист. сумата от 16 000лв /шестнадесет хиляди лева/ , сумата от 474,67лв /четиристотин седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ - годишна лихва 3% върху размера на кредита за периода на срока на договора от 18.10.2010г. до 14.10.2011г., сумата от 1 069,33лв /хиляда шестдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/ - лихва за периода от 15.10.2011г. до 26.11.2012г., сумата от 965,33лв /деветстотин шестдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ - лихва за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г., сумата от 710лв /седемстотин и десет лева/ - лихва от 30.11.2013г. до 25.11.2014г., сумата от 638,22лв /шестстотин тридесет и осем лева и двадесет и две стотинки/ - лихва от 26.11.2014г. до 25.11.2015г., сумата от 881,04лв /осемстотин осемдесет и един лева и четири стотинки/ - лихва от 26.11.2015г. до 13.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016г. до изплащане на вземането, както и 414,77лв – платена държавна такса и 840лв – юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане от 16.06.2016г. съдът е постановил незабавно изпълнение на издадената Заповед по чл.417 от ГПК и издаването на Изпълнителен лист.

В деловодството на МРС е постъпило Възражение вх.№ 14253 от 28.06.2017г. от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената Заповед по ч.гр.д. № 1248/16г. по описа на МРС.

Съдът е дал указания на заявителя да представи писмени доказателства за датата на получаване на Поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника, като видно от изготвеният отговор от ДФ „Земеделие“ гр.София, а впоследствие и от ДСИ при ЛРС Ал.Александров длъжника Г.К.Л. е получил препис от разпореждането на МРС за издаване на ИЛ по ч.гр.д. № 1248/16г. по описа на МРС и Поканата за доброволно изпълнение на 07.06.2017г. от която дата започва да тече предвиденият в закона 14-дневен срок за възражение, изтичащ на 21.06.2017г. /сряда/.

Видно от приложеното по ч.гр.д. № 1248/16г. по описа на МРС Възражение вх.№ 14253/28.06.2017г. последното е подадено по пощата, като пощенското клеймо на плика с който е изпратено последното е от 23.06.2017г. – датата на подаване на последното.

На 22.08.2017г. МРС, след като е приел, че възражението е в срок е изпратил съобщение до заявителят, че може да предяви иск отностно вземането си, като довнесе ДТ, което е получено от юриск.М.Д. на 08.09.2017г., като е разяснил последиците при неизпълнение на дадените указания.

В изпълнение на дадените от МРС указания на 06.10.2017г. ДФ „Земеделие“ гр.София е депозирал пред РС гр.Лом Искова молба с която е предявил иск срещу Г.К.Л., с правно основание чл.422 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - чл.10, т.1 - Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.08г.

Водим от горното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е процесуално недопустим, поради липсата на правен интерес. Подаденото от длъжника Възражение по чл.414 от ГПК е извън предвидения в закона срок, поради което издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в законна сила, което налага образуваното по ИМ на ДФ “Земеделие“ производство да бъде прекратено, за това

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определението постановено в открито с.з. на 25.10.2018г. с което съдът е дал ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим поради липса на правен интерес предявеният от „ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” І 136, представляван от Изпълнителния директор Ж.Ж., чрез ст.юрисконсулт Н.Н. ***, положителен установителен иск срещу Г.К.Л. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2907/2017г. по описа на ЛРС.

Определението може да се обжалва пред МОС с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението от връчването му на страните.

След влизането му в сила препис от Определението да бъде приложен към ч.гр.д. № 1248/16г. по описа на МРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :