Р Е Ш Е Н И Е

№

20.12.2018г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 948/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от ………., със седалище и адрес на управление: ………., представлявана от изп.директори Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: И.С.С. – юрисконсулт на …, със съдебен адрес:***, …….., срещу О.Н.Т. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В Исковата молба се твърди, че е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД между ….. и …. , по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2256738 от 26.02.2015г. сключен между ……» и АД и О.Н.Т. е прехвърлено в полза на «АСВ» ООД , ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 01.11.2015г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Приложение № 1/01.11.2015г. към Рамковия договор от 16.11.2010г. е представено само с данните на длъжника О.Н.Т., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгл. ЗЗЛД.

Твърди се, че на ответника е изпратено Уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия от страна на …… с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2256738 от 03.11.2015г. посредством «Български пощи» ЕАД.

В Исковата молба се твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 26.02.2015г. между ……. – заемодател и О.Н.Т.–заемател Договор за паричен заем № 2256738, съгласно който на ответника по делото е предоставен заем в размер на 1 200лв, който заемателят се е задължил да върне в срок до 24.12.2015г. на 43седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 32,88лв, като падежа на първата погасителна вноска е на 05.03.2015г., а падежа на последната погасителна вноска е на 24.12.2015г. Срока на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска–24.12.2015г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответника О.Н.Т., в качеството и на заемател по Договор за заем на ФЛ сключен на 26.02.2015г. с № 2256738, съществуването на вземане в полза на …. за сумата от 2 283,02лв /две хиляди двеста осемдесет и три лева и две стотинки/ задължение по Договор за паричен заем № 2256738 от 26.02.2015г. сключен между … и О.Н.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, от която сума главница в размер на 980,48лв /деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, договорна лихва в размер на 137,44лв /сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, такса разходи-45лв /четиридесет и пет лева/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 939,01лв /деветстотин тридесет и девет лева и една стотинка/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, обезщетение за забава в размер на 181,09лв /сто осемдесет и един лева и девет стотинки/ за периода от 08.05.2015г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника е постъпил, чрез процесуалният му представител – адв.Л.Г. от МАК, в който прави възражение за нередовност на ИМ, досежно нейния петитум, в който ищеца не е уточнил от къде и на какво основание произтичат вземанията му конкретизирано като размер. В отговора се прави възражение и за недопустимост на исковите претенции, поради недоказан от ищеца наличен правен интерес – липса на облигационно отношение между страните по делото. С отговора се оспорват изцяло исковите претенции по основание и размер, както и въведените в ИМ от ищеца факти и обстоятелства.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца – юрисконсулт И.С., с която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ.

Ответникът редовно призован не се явява в с.з., представлява се от пълномощника си адв.Л.Г. от МАК, която моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, с всички произтичащи от това последици, като недоказани.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 361/2017г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 06.03.2017г., с която е разпоредено длъжникът О.Н.Т. *** да заплати на кредитора „………. със законен представител Н.Т.С., сумата от 2 283,02лв /две хиляди двеста осемдесет и три лева и две стотинки/ задължение по Договор за паричен заем № 2256738 от 26.02.2015г. сключен между ……. и О.Н.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на …….. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, от която сума главница в размер на 980,48лв /деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, договорна лихва в размер на 137,44лв /сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, такса разходи-45лв /четиридесет и пет лева/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 939,01лв /деветстотин тридесет и девет лева и една стотинка/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, обезщетение за забава в размер на 181,09лв /сто осемдесет и един лева и девет стотинки/ за периода от 08.05.2015г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 245,66лв /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, от които 45,66лв /четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ - държавна такса и 200лв /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 14.03.2017г.

Т. се е възползвала от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 4466 от 21.03.2017г. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 14.03.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 28.03.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

По отношение на допустимостта на предявения иск: С разпоредбата на чл.99 ЗЗД законодателят е регламентирал възможността кредиторът да прехвърли свое вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. За да премине вземането от цедента към цесионера, е достатъчно да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърлянето му. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е предвидено с оглед гарантиране правата на новия кредитор. Липсата на такова уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати.

В конкретният случай в изпълнение на изискванията на закона на ответника по делото е изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на ….. с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2256738 от 03.11.2015г. посредством „Български пощи“ ЕАД на посочения в договора адрес: …….. където е настоящият адрес на ответника. Изпратеното писмо с обратна разписка е върнато в цялост с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес“. Съгласно чл.6, ал.1 от сключения Договор за кредит заемателят се е задължил да уведоми кредитора си при всяка промяна в декларираните в Предложението за паричен заем лични данни. В случая такова уведомление не е направено, поради което и уведомителното писмо е изпратено на адреса на длъжника, който е посочен в договора. Настоящият адрес на ответника посочен в ИМ, на който Т. лично е получила препис от ИМ и приложените към нея писмени доказателства е непроменен, поради което изпратено до адреса за кореспонденция, за който липсва уведомяване, че вече е променен, се счита за валидно връчено след изпращането му. От страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника и само неговото поведение е причината за неполучаването на писмото. Кредиторът не следва да търпи неблагоприятни последици от неизпълнение на договорните задълженията на длъжника, поради което изцяло в тежест на последния е да понесе риска от своето бездействие по информиране на другата страна за променения си адрес, ако това е било действително така. В този смисъл ответникът не се освобождава от отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил уведомлението за цесия на адреса за кореспонденция по договора и неполучаването на писмото там е изцяло по вина на длъжника.

Наред с това, още с връчването на заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с приложенията й, за което е безспорно, че същите са получени от длъжника, подал възражение и отговор по тях, той се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известен, че има нов кредитор. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършил плащане на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

С оглед направеното оспорване от страна на ответника в отговора на ИМ на представените писмени доказателства–Потвърждение за сключване на цесия на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД, Пълномощно подписано от К. К. М. от 09.09.2015г. и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от 03.11.2015г., съдът открити на осн. чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на тези документи, като възложи тежестта на доказване истинността на частните документи, които не носят подписа на страната който ги оспорва върху страната, която ги е представила, а именно ищеца.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-графическа експертиза с Протокол № 11 от 04.03.2018г. А.Т., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно подписите положени за „продавач“ и „упълномощител“ в Потвърждение за сключена цесия на стр.107 от делото и Пълномощно от 09.09.2015г. с „упълномощител“ К. К. М. на стр.11 от делото, които са обекти № 1 и 2 на експертизата са копия на подписи, изпълнение от К. К. М.. Подписа положен за „Директор“ в уведомително писмо за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.11.2015г. на стр.20, обект № 3 на експертизата е копие на подпис изпълнен от Н.С..

Водим от изложеното по-горе съдът признава, че оспорването не е доказано

Безспорно в настоящето производство се установи, че на 26.02.2015г. между «……… в качеството на заемодател и ответника по делото О.Н.Т., в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем № 2256738, съгласно който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 200лв, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 24.12.2015г. на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,88лв. Погасителните вноски които заемателят се задължава да изплаща на заемодателят съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което договорната лихва е в размер на 213,84лв, а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 413,84лв.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

От заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза прието от съда като обективно и безпристрастно се установява, че на 26.02.2015г. ответника по делото е сключил с ……..Договор за паричен заем № 2256738 за сумата от 1 200лв. Кредитополучателят се е задължил да върне договорената сума, ведно с обезщетение по чл.6, т.6.1 - годишен процент 40%, при отказ от договора лихвен процент – 0,11% на ден или 39,6% с годишен процент на разходите на заема 49,09%. С подписването на Погасителния план кредитополучателят се е задължил да върне общо сумата от 1 413,84лв, от която сума – 1 200лв главница, 213,84лв договорна лихва, такси и разноски, както и неустойка за неизпълнение. Последната направена вноска е към 16.04.2015г. когато кредитополучателя е внесъл 7-та по ред седмична вноска, и общо погасената сума е в размер на 219,52лв, като остава дължима главница в размер на 980,48лв. Неизплатената договорна лихва от 07.05. до 24.12.2015г. е в размер на 137,44лв, лихвата за забава от 08.05.2015г. до 01.03.2017г. е в размер на 181,09лв, неустойката за неизпълнение на договорно задължение от 07.05. до 24.12.2015г. е в размер на 939,01лв. Срока на договора е изтекъл на 26.11.2015г., като към онзи момент, като и към момента на извършената проверка от вещото лице в поделението на кредитора в гр.Лом по кредита не са правени погасителни вноски. На 24.12.2015г. е настъпил падежа на цялото задължение, с което кредита е станал изискуем.

На 05.11.2015г. цесионера с писмо УПЩ-И-ИАМ-2256738, доставено от Пощенска станция Лом е уведомил кредитополучателя, че задължението на ответника е цесирано по договор на цесионера на 16.11.2010г. и е за сумата от 2 119,08лв към 03.11.2015г. Обратната разписка с която е изпратено уведомлението не е подписано от получателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно главница и договорна лихва.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 804,34лв /осемстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки/, от която сума 204,34лв /двеста и четири лева и тридесет и четири стотинки/ - доплатена държавна такса, 250лв /двеста и петдесет лева/ - депозит за вещи лица и 350лв /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и 245,66лв /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 45,66лв /четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/-държавна такса и 200лв /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение на О.Н.Т. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на ……… със законен представител Н.Т.С., с пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, за сумата от 2 283,02лв /две хиляди двеста осемдесет и три лева и две стотинки/ задължение по Договор за паричен заем № 2256738 от 26.02.2015г. сключен между ….. и О.Н.Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено в полза на …….. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, от която сума главница в размер на 980,48лв /деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, договорна лихва в размер на 137,44лв /сто тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, такса разходи-45лв /четиридесет и пет лева/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 939,01лв /деветстотин тридесет и девет лева и една стотинка/ за периода от 07.05.2015г. до 24.12.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, обезщетение за забава в размер на 181,09лв /сто осемдесет и един лева и девет стотинки/ за периода от 08.05.2015г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК О.Н.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „……. със законен представител Н.Т.С., с пълномощника: И.С.С.–юрисконсулт, направените в настоящето производство разноски в размер на 804,34лв /осемстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки/, от която сума 204,34лв /двеста и четири лева и тридесет и четири стотинки/ - доплатена държавна такса, 250лв /двеста и петдесет лева/ - депозит за вещи лица и 350лв /триста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, както и 245,66лв /двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски в заповедното производство, от които 45,66лв /четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/-държавна такса и 200лв /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 361/17г. по описа на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: