Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 6 ноември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия , ІV състав в публичното заседание проведено на 3 октомври 2018 година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

При секретаря Бояна Костова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. 127-18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищцата М. О. П., чрез пълномощника й адв.В.П. твърдят в исковата молба, че е една от наследниците на М. П. И., бивш жител на с.Долно Линево, починал на 23.01.1986 г. и на И.П.И., б.ж. на гр.София, поч. на 28.09.1984г. Твърди се още, че двамата наследодатели са оставили в наследство, недвижим имот-лозе с площ от 2785 кв.м., находящо се в гр.лом, м.Садовете. Навеждат се твърдения, че процесния имот неправилно е актуван с Акт № 2703 за имот, частна общинска собственост. Твърди се, че процесният имот е собственост на И.П.И. и М. П. И./Починали/, по силата на извършена доброволна делба, одобрена от съда по гр.д.№ 526/1962г. по описа на Районен съд – Лом. Твърди се също, че процедният имот не е бил отчуждаван или отнеман, и че наследниците на И. И. и М. И./починали/ имат права върху имота. Твърди, че при извършена проВ. в Община Лом установила, че процесния имот бил актуван като частна общинска собственост.

Община Лом се легитимирала като собственик на имот 44238.262.53, целият с площ от 2786 кв. м., съгласно Акт за частна общинска собственост № 2703 от 17.10.2016 г.

Молят съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лом, че наследниците на И.П.И. и М. П. И. , са собственици на недвижим имот - ЛОЗЕ от 2785 кв.м., находящо се в землището на гр.Лом, местността "Садовете", с идентификатор 44238.262.53 са собственици на този имот.

Претендират за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Лом, в който твърди, че искът е допустим, и вероятно основателен, като преценката за това предостявят на съда. Възразява , разноските по делото направени от ищеца да бъдат възложени на тях, в

тази връзка, тъй като нито наследодателят на ищцата, нито самата тя са поискали да им бъде възстановен този процесен имот по реда на ЗСПЗЗ, като пред Поземлена комисия не е било предявено искане по законния ред, със съответното заявление, с което да е представен протокола от доброволната делба и т.н.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

С протокол за доброволна делба от 27 август 1962г., одобрен от съда по гр.д. 526/1962г. О. П. И. е получил в дял лозе с площ от 1,5 дка, находящо се в гр.Лом, м.Садовете, а М. П. И.- също 1,5 дка от лозе находящо се в м.Садовете, или общо 3 дка за О. и М. И.и. С НА за покупко продажба на недв.имот № 164,т.І, д.350 от 1969г. О. И. е продал на друго лице 0,450 дка от своя дял от лозето.

Видно от представеното у-ние за наследници М. П. И. е поч. на 23.01.1986г., и е оставила за свои законни наследници синовете си О. П. И. и И.П.И., които също са починали и оставили наследници, като О. И. е поч. на 16.02.2007г. и е оставил наследници: съпруга В. И. и дъщеря М.П./ ищцата/, а пък И. И. е оставил свои законни наследници: В. А./съпруга/ и С. и М. П.и- син и дъщеря.

По делото е представено геодезическо заснемане на Агенция по геодезия, картография и кадастър относно поземлен имот с идентификатор 44238.262.53, находящ се в местността "Садовете", представляващ лозе с площ 2785 кв. м., но скица не е издадена, с мотива, че е налице спор за права

Видно от представената в цялост преписка от Община Лом процесният имот е актуван като имот частна общинска собственост с Акт № 2703 от 17.10.2016г., въз основа на който е издадена и скица.

Към административната преписка са приложени: искане, скица и НА № 1825/2006г. на нот.Д.Младенова, докладна записка, писмо за възлагане за изготвяне на пазарна цена на процесния имот,удостоверение за данъчна оценка експертна оценка, протокол решение № 210 на ОбС Лом за отдаване под наем на процесния имот и др.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници ищцата е един от законните наследници на И.П.И. и М. П. И..

От правна страна:

Твърдението на ответника, че наследниците на М. и И. И.и са пропуснали възможността да искат възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, не се споделя от настоящия съдебен състав. Правният интерес от един иск се определя от твърденията в исковата молба, а не от действителното положение. След като ищците твърдят, че са собственици и това тяхно право дори се оспорва от ответника, те имат правен интерес да искат от съда защита на това свое твърдяно право. Дали действително са собственици на имота е въпрос по основателността на предявения иск.

В настоящия случай ищците твърдят, че по наследство от общите наследодатели са собственици на недвижимия имот въз основа на протокол за доброволна делба, одобрен от съда на лозе от общо 3 дка, находящо се в землището на гр.Лом. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим. Действителната принадлежност на спорното материално право ще се провери при разрешаване на спора по същество. Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е въпрос, свързан с основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост. Ето защо, съдът намира предявеният иск за допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

По същество съдът намира, че предявеният е и основателен. Не във всички случаи следва да се проведе възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Когато земеделската земя не е била отнемана фактически и юридически, запазила е частния си характер, тя не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи.

Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост , следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи вьв фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобИ.ето им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.

ЗТПС (отм.) в чл. 12, ал. 1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяного от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.

В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание.

С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив, събраните доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владели. Ето защо по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.

При тези данни съдът намира, че ищцата установи по делото, че спорният имот е собственост на наследодателите й. Не се установи от ответниците, че от гледна точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата /например по силата на членствено правоотношение - ако наследодателят, който е починал е станал член-кооператор на ТКЗС; че земята е била одържавена или отстъпена безвъзмездно на държавата/ и съответно да е налице основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Съдът приема, че от данните по делото по безспорен начин се установи, че ищцата като една от наследниците на И. и М. И.и, които по силата на доброволна делба са получили в дял собствеността на лозе от 3,000 дка м. "Садовете", в последствие част от този имот чрез сделка са продадени 450 кв.м.. При тези данни, съдът намира, че наследниците на И. и М. И.и са собственици на процесния имот.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за собственост за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплатят направените от ищците разноски в размер на 700 лв., съгласно представеният договор за правна помощ.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ЛОМ, че наследниците на И.П.И., б.ж на гр.София, поч. 28.09.1984г. и на М. П. И., б.ж. на с.долно Линево , поч. на 23.01.1986г., са собственици на недвижим имот – лозе с площ от 2785 кв.м., находящо се в землището на гр.Лом, м.“Садовете“ с идентификатор 44238.262.53, при съседи: 44238.262.102, 44238.262.54, 44238.262.14, 44238.262.47, 44238.262.45, 44238.262.46. придобит чрез доброволна делба , одобрена от съда по гр.д. 526 от 1962г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Община Лом да заплати на М. О.ова П. направените по делото разноски в размер на 700 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :