Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 17 декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, IV състав, в публично заседание на 4 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова

При участието на секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 330 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А.Т.Н. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Д.Ц. от МАК против Р.С.В., с ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 4100 лева – 4000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява ключично-раменна става, което довело до трайно затрудняване на движението на горен крайник за не по-малко от месец, месец и половина, за което престъпление е налице одобрено и влязло в законна сила споразумение на наказ. съд по нохд № 565/2016г. на ЛРС. Претендират се разноски.

Ищеца твърди, че с одобрено и влязло в сила споразумение между РП – Лом и Р.В. по наказателно дело № 565/2016 г. по описа на ЛРС, ответника Р.В. е признат за виновен за извършване на престъпление - причиняване на средна телесна повреда на А.Н. – ищец по настоящено дело, изразяващо се в изкълчване на лява ключично-раменна става, което довело до трайно затрудняване на движението на горен крайник за не по-малко от месец, месец и половина.

Ищеца твърди, че вследствие на това виновно противоправно деяние е претърпял болки и страдания, силен страх по време на извършване на деянието, както и значително време след това, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. , както и за имуществени вреди – 100 лв., представляваща разноски , свързани с многократното придвижване да болницата в гр.Лом.

С отговора на исковата молба ответника оспорва размер на иска, признава същият до размера на 1000 лв. Ответника твърди, че описаното в исковата молба , относно полученото увреждане не отговаря на действителността, изключая факта, че наистина е имал увреждане на крайника за срок повече от един месец. Оспорва иска за имуществени вреди, твърдейки, чи не са представени доказателства в тази насока. Относно претедирания размер на вредите го намира за завишен и некорспондиращ с претърпените от ищеца болки и страдания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение на ЛРС по нохд № 565 по описа за 2016г. е одобрено на осн. 382, ал. 6 и 7 от ПНК споразумение, с което е прието, че ответника е извършил виновно престъпление по чл. 129,ал.2, вр.чл.129,ал.1 НК изразяващо се в това, че Р.С.В. на 13.05.2016 година в с.Василовци, област Монтана срещу частен дом, находящ се на ул. „Георги Димитров” № 30, причинил средна телесна повреда на А.Т.Н., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в изкълчване на лява ключично-раменна става, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за не по-малко от месец и половина, съдът на основание чл.129, ал.2, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл.54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на 3 /ТРИ/ месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, и на основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години.

Така одобреното споразумение има характера на влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Иначе казано обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние, с автор ответника по делото, и начина на извършване на самото деяние от ответника няма как да бъдат пререшавани и следва да се приети за установени.

От приложеното наказателно дело от общ характер се установява, че в наказателното производството не е предявен, респ. разгледан граждански иск за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като до момента ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на горепосоченото престъпление.

Ясно е също така, че пострадал в настоящото производство е ищеца, за която безспорно това качество е признато в приключилия наказателен процес. Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приемат за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява ключично-раменна става, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за не по-малко от месец и половина.

При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. При деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния съд.

В отговора на ответника е направено възражение за размера на обезщетението.

При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно константната съдебно практика, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

За посочените в исковата молба болки и страдания не са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. В случая, като взе предвид горните обстоятелства, в т.ч., че се касае за средна телесна повреда – изкълчване на ключицата, с оглед на което преживените физически болки са различно по интензитет и продължителност, поради което съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди от това нараняване, следва да се определи на сумата от 1500 лева. Следователно искът е доказан по основание и до размера на 1500 лева, в какъвто размер иска следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен от 4000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че обезщетение в посочения размер е справедливо и съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни случаи.

По иска за имуществени вреди, съдът намира, че не бяха ангажирани от страна на ищеца доказателства, нито писмени нито гласни такива, поради което намира същият за недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение и 60 лв. ДТ.

На ответника по съразмерност съобразно отхвърлената част от иска ще се присъдят разноски от 200 лева адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.С.В., с ЕГН ********** да заплати на А.Т.Н. с ЕГН ********** сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат от причинена на 13.05.2016г. от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява ключично-раменна става, което е довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за не по-малко от месец, месец и половина, за което престъпление е налице одобрено и влязло в законна сила споразумение на наказ. съд по нохд № 565/2016г. на ЛРС,считано от датата на увреждането – 13.05.2016г., като отхвърля иска за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 4000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска за сума от 100 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от непозволеното увреждане на 13.05.2016. г, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.С.В. да заплати на А.Т.Н. разноски от 200 лева.

ОСЪЖДА А.Т.Н. да заплати на Р.С. Владемеров сумата от 200 лева разноски, а по сметката на ЛРС – 60 лв.ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: