Решение по Гражданско дело 955/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 10 декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав , в публичното заседание на 13 ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н а А л е к с а н д ро в а

При секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 955/ 2018 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е делбено- I фаза, по допускане на делбата.

Производството е образувано въз основа на искова молба от И.Й.Г. и С.Й.Г., чрез пълномощника им по делото адв. Й.А., с която се иска извършване на делба на следните недвижими имоти- земеделска земя, находящи се в землището на с. Якимово, област Монтана:

1./ Нива с площ от 11,870 дка, трета категория, в местност “ВАЛОГА”, имот № 217004 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти №№ 21 7003, 21 7048, 21 7005, 000016;

2./ Изоставена нива с площ от 0, 340 дка, трета категория, местност „ДНОТО”, имот № 034017 по картата на землището, при граници /съседи/: имоти №№ 034016, 034018, 034004, 0340014;

3./ Изоставена нива с площ от 0, 800 дка, четвърта категория, местност „ГРАДИЩЕТО”, имог № 028005 по картата на землището, при граници /съседи/: имоти №№ 028003, 028006, 028008, 028009, 028010, 028004;

4./ Нива с площ от 10, 162 дка, трета категория, местност „ГРЕДА”, имот № 272010 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти №№ 272029, 272019, 272017, 272016, 27201 1,000525;

5./ Нива с площ от 3, 424 дка, трета категория, местност „МАНАСТИРА” , имот № 285008 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти №№ 285007, 000545, 285029, 285009;

Ищците твръдят в ИМ , че тези имоти бил възстановен на н-ците на с.к.ц. и Г. М. Ц. . Твърди също , че с ответника по делото не могат доброволно да си го поделят, поради което молят съда да допусне процесната нива до съдебна делба, при квоти по ¼ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответника.

Ответника, чрез пълномощника си по делото – адв.Н.С.– АК Габрово в срока по чл.131 ГПК изразява становище. Ангажира писмени доказателства. Не оспорва иска за делба, оспорва квотите, посочени от ищеца. В подкрепа на твърденията си представя саморъчно завещание в полза на ответника.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.

Относно съделителите:

Видно от приетите като доказателства по делото Удостоверение № 179 и 180 от 03.05.2018 г. на Община Якимово, е че страните по делото са наследници на общите наследодатели седефка и Г. Ц. и/ баба и дядо на съделителите/ .

С Решения на ПК Якимово е възстановено правото на собственост върху процесните 5 бр. имоти.

Съдът намира, с възстановяването новооткрито наследство, създаващо съсобственост, която следва да бъде прекратена.

Относно делбените квоти:

По делото е представено от ответника, саморъчно завещание направено от И. Г. И./ починала, без низходящи/ в което е посочила за свой единствен наследник отв.Г.Г.,това саморъчно завещание , след смъртта й е отворено и обявено от нотариус А.Ц.с рег.№ 359, с район на действие РС Габрово.

Процесуалният представител на ищците, намира, че така представеното саморъчно завещание от ответника, не можело да произведе правни действия, тъй като същото не било вписано в СлВ, съгласно изискванията на чл.112,б.“И“ ЗС т.е. счита че процесното завещание не може да уголеми дела на този ответник, още повече,че то е обявено на 06.06.2006г., а ищците не са знаели за неговото съществуване и по този начин са осъществили владение върху идеални части, които са получили в наследство.

Процесуалният представител на ответника застъпва становище, че процесното завещание е обявено и съответно е породило своите правни действия, независимо от обстоятелството,че не е вписано. По отношение на твърдяното от пълномощника на ищците, че същите са придобили чрез владение съответните им идеални части, се противопоставя, с мотива,че това не е владение , а държане и по никакъв начин те не са възпрепятствали ответника да държи своите ид.части.

Предвид изложеното и съобразно доказателствата по делото в т.ч. и процесното саморъчно завещание, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл. 25 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания, неспазването на тези разпоредби води до нищожност на завещателните действия. Поради което съдът намира, че не са налице пропуски във формата, които да обуславят нищожност на завещателното разпореждане. В крайна сметка изводите на съда са ,че процесното саморъчно завещание е универсално, действително и валидно и е породило правните си последици, пче само ответника е единствен наследник на цялото имущество, останало след смъртта на И. Г. И.

Спазена е и процедурата, а и практиката на съдилищата е безпротиворечива, че обявяването на завещанието по реда на ЗН, по искане на лицето,ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

Разпоредбата пък на чл.112,б.“и“ ЗС въвежда изискване /ДВ бр.34/2000г./ за вписване на обявените завещания.

Вписването на посочените в разпоредбата на чл.112 ЗС актове има за цел да осигури публичността им, когато се касае за конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната-титуляр по акта срещу всички права , придобити от трети лица, след вписването. Като фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието на акто и без да може да въздейства на установените от него вещни права. Вписването на акта не се отразява на неговото съдържание и същност, защото дори и невписани, тези актове обвързват страните по силата на съдържащите се волеизявления, доколкото тези волеизявления не съдържат порок , но придобитите вещни права не ще могат да бъдат противопоставими на правата на третите лица, вписали своите актове.

За да достигне до този извод, съдът намери за неоснователни възраженията на пълномощника на ищците за придобиване на делбените имоти въз основа на давностно владение.

За да се признае за установено придобиването на имот въз основа на придобивна давност, като оригинерно основание за придобиване право на собственост, трябва да се докаже фактическото упражняване съдържанието на правото на собственост след изтичане на определен в закона период от време. Т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен от закона срок.

В конкретния случай, не се установи с категоричност факта на самостоятелно ползване на делбените имоти от страна на претендиращите ищци за период по-дълъг от десет години. Само на това основание възражението им за придобивна давност се явява неоснователно. Отделно от това, дори фактът на ползването да беше установен, сам по себе си този факт не е достатъчен, за да се приеме, че ползвателят осъществява владение върху целия имот, след като съсобствеността произтича от наследяване. Когато съсобствеността произтича от наследяване, за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, съсобственикът-сънаследник следва да е отблъснал владението на останалите съсобственици. Т.е. следва да е довел до знанието на сънаследниците си намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, които са задължителни за съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. Демонстриране на владение при сънаследяване не се изисква единствено, ако между сънаследниците е била извършена неформална делба или такава е била извършена приживе на наследодателя, а в случая не се установиха и такива обстоятелства.

При изложеното съдът, намира, че наследниците следва да си разпределят идеални части ,от процесните имоти, находящи се в с.Якимово, обл.Монтана

И.Й.Г. – 1/6 ид.ч.

С.Й.Г. – 1/6 ид.ч.

Г.Л.Г. – 4/6 ид.ч.

Предвид гореизложеното Ломският районен съд намира, че следва да допусне до делба процесните имоти при гореизложените делбени квоти.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между :

И.Й.Г. – 1/6 ид.ч.

С.Й.Г. – 1/6 ид.ч.

Г.Л.Г. – 4/6 ид.ч.

ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ- земеделска земя, находяща се в землището на с. Якимово, област Монтана:

Решението маже да се обжалва в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред МОС.

След влизане на решението в сила делото да се докладва на съдия-докладчика за продължаване на втората фаза на делбата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :