Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 13.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2898 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД.

Предявен е иск от Ц.К.П., ЕГН **********,***, срещу Е.Й.Н., ЕГН **********,***, за обявяване нищожността на отказ от наследство поради липса на предмет.

В исковата молба се твърди, че ищцата е майка на ответницата, като двете са единствените наследници от първи ред на Й.К.П., ЕГН **********, б.ж. на гр. Лом, поч. 04.10.2017 год.

На 10.10.2017 год., двете получили от банкова сметка *** – наследодателят им Й.П., сумата от 11845,59 лв., която си поделили.

На 16.10.2017 год., по ч.гр.д. № 2672/2017 год., с Определение на съда, бил приет отказът на ответницата от наследството нанейния баща и било разпоредено вписването му в нарочната книга на съда.

Твърди се, че така направеният отказ от наследство е нищожен поради липса на предмет, а интересът на ищцата да иска прогласяване на тази нищожност се обосновава от факта, че така тя ще следва да участва в съсобственост с наследниците от следващ ред.

Иска се: Да бъде признато по отношение на ответницата, че извършеният от нея отказ от наследството, оставено й от нейния баща Й.К.П., поч. 04.10.2017 год., който отказ е вписан под № 85/16.10.2017 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом е нищожен поради липса на предмет.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПк ответницата е депозирала писмен отговор, с който признава иска, както и фактическите твърдения в исковата молба. Моли да бъде уважен.

В с.з. страните, редовно призовани, се явяват лично.

Ищцата поддържа иска и моли съда да постанови решение при признание на иска – съобразно заявеното в отговора на ответницата.

Ответницата признава иска и пред съда, като моли съда да се съобрази с това признание при произнасяне на решението си.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Предявеният иск е допустим.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК.

С направеното в отговора на исковата молба писмено изявление, ответницата Е.Й.Н. признава изцяло така предявения иск, като заявява още, че получената в наследство от баща си сума /общо 11845,59 лв./, за която са представени писмени доказателства с исковата молба, са си поделили с ищцата.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и/или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД – за обявяване нищожността на отказ от наследство поради липса на предмет за основателен и доказан, и счита, че същият следва да бъде уважен.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Понеже предмет на окончателния договор са недвижими имоти, съдът трябва да изпълни всички задължения, характерни за нотариалното производство. Според разпоредбата на чл. 364, ал.1 от ГПК, с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.

Разноски не се претендират от ищцата и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА нищожността на отказът, направен от Е.Й.Н., ЕГН **********,***, от наследството на нейния баща Й.К.П., ЕГН **********, б.ж. на *****, поч. 04.10.2017 год., който отказ е приет по ч.гр.д. № 2672/2017 год. и вписан под № 85/16.10.2017 год. в особената книга за приемане и отказ от наследство на РС Лом, поради невъзможен предмет.

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: