Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 05.11.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 234/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „………., със седалище и адрес на управление: гр………, представлявано и управлявано от Е.И.Б., чрез адв.Д.Ю.С.-от С. обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-001249 от 15.05.2018г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество не се представлява.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К., която взема становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-001249 от 15.05.2018г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на „………., представлявано от управителя Е.Б. на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 02.04.2018г. и на 11.04.2018г. по документи по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана на охранителен обект …….., обл.Монтана, обект на „………, е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Е.И.Б. не е изплатил трудовото възнаграждение на Ф. Х. А. за м.декември 2017г., „работещ“ като охранител в ………..обл.Монтана, като не е изплатил и на другите 9бр. охранители по списък от ведомостта за м.декември 2017г. Сумата за трудовото възнаграждение да работника за м.декември 2017г. по ведомост е 368,32лв. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка от 11.04.2017г.

В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител. В постъпилата жалба против НП се иска отмяната на обжалваното НП, като неправилно и необосновано, тъй като същото заедно с АУАН са издадени при грубо нарушение на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. На следващо място липсата на коментар от АНО на приложението на нормата на 28 от ЗАНН е засегнало правото на защита на жалбоподателят и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 02.04.2018г. в св.В.Х. и св.З.А. *** извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд на охранителен обект ………, обл.Монтана, обект на „……….. По време на извършената проверка на място св.Х. написал Призовка за явяване на работодателя в Д“ИТ“ гр.Монтана на 11.04.2018г. с оглед представяне на необходимите документи, тъй като по време на проверката нямало представител на фирмата в обекта. Призовката била връчена на работника присъстващ по време на проверката – св.Д. М. Д., който поел задължение да я предаде на посоченото в нея лице.

На посочената в призовката дата на 11.04.2018г. в Д„ИТ” гр.Монтана не се явил управителя или упълномощен представител на дружеството. Необходимите документи и ведомости били изпратени по куриер.

На 11.04.2018г. св.Х. след запознаване с представените документи приключил проверката със съставяне на Протокол от същата дата, който бил изпратен за запознаване на управителя на дружеството на адреса на същото, както и Покана последният да се яви на 30.04.2018г. в ДИТ гр.Монтана за съставяне на АУАН за констатирано административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, тъй като видно от представените документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение е констатирано, че дружеството е начислило, но не е изплатило трудовото възнаграждение на работника Ф. Х. за м.декември в размер на 368лв, както и на останалите заети работници общо 9 на брой, видно от поименния списък от ведомостта за м.декември 2017г. Същите били изпратени с писмо с обратна разписка на адреса, който е седалището на дружеството.

Тъй като на посочената дата 30.04.2018г. представител на дружеството не се явил, то на 02.05.2018г. св.Х. в присъствието на св.З.А. и Г. К. съставил АУАН № 12-001249, в който описал констатираното нарушение на чл.128, т.2 от КТ, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на Ф. Х. А.за м.декември 2017г., „работещ“, като охранител в …….., обл.Монтана, като не е изплатил и на другите 9бр. охранители по списък от ведомостта за м.декември 2017г. Сумата за трудовото възнаграждение да работника за м.ноември 2017г. по ведомост е 368,32лв. Съставеният АУАН бил изпратен за връчване с писмо с обратна разписка на адреса, на който е седалището на дружеството.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-001249 от 15.05.2018г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството „………, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Х. и З.А., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Нормата на чл.270, ал.2 от КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. По делото липсват данни да е уговорен друг начин на заплащане на възнаграждението на работниците, поради което дружеството – жалбоподател в качеството на техен работодател е следвало да заплаща уговореното възнаграждение ежемесечно.

Субект на нарушението може да бъде само лице с качеството “работодател” или “длъжностно лице” по смисъла на § 1, т. 1 и 5 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е довършено с неначисляването в срок в съответната ведомост на цялото трудово възнаграждение , в т.ч. и за положен труд през време на официален празник.

За извършеното от жалбоподателят /работодател/ нарушение в нормата на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500лв до 15 000 лв. Съдът намира, че наложената на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 2 000лв е съобразена с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил наказание в размер, близък до минималния, поради което съдът приема, че правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието.

Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалният представител на административнонаказаното дружество, че в случая са налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН и деянието е маловажно. В случая събраните по делото доказателства не сочат на изолиран случай на нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството, в качеството му на работодател, тъй като безспорно са установени няколко такива нарушения, спрямо голяма група от работници/служители.

Водим от горното, съдът намира, че нарушението за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е доказано по безспорен и категоричен начин, а така издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, за това

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001249 от 15.05.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана инж.Д. П., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „………, със седалище и адрес на управление: гр.С……, представлявано и управлявано от Е.И.Б., е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :