Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 31.10.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 265/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „……….., представлявано от управителя на дружеството П.З.П. обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-001105 от 15.05.2018г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.264 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество не се представлява.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К., която взема становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-001105 от 15.05.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. на административно-наказаното дружество „……., представлявано от управителя на дружеството П.З.П. , на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.264 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител. В постъпилата срещу НП жалба, проц.представител моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, всяко едно от които е самостоятелно основание за неговата отмяна, а именно: не посочване на дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП, липса на извършена проверка отностно размера на уговорените трудови възнаграждение, с оглед преценка за извършеното нарушение.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 24.04.2018г. свидетелите З.А. и М. Т.-*** извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд в ресторант „……, обект на „……... По време на проверката били изискани графици за разпределение на работното време, като на проверяващите им бил представен график за м.април 2018г., като съставили Призовка, в която посочили необходимите документи за приключване на проверката, които следвало да се представят в инспекцията от управителя на дружеството на 03.05.2018г. На посочената дата в ДИТ гр.Монтана се явил упълномощен представител на дружеството – П. И. Ц.-Ш., която представила поисканите документи. По време на извършената проверка по документи – поименни графици за м.март и м.април 2018г. и ведомости начислените и изплатени трудови възнаграждения на 03.05.2018г. св.А. констатирала, че дружеството не е начислило и изплатило действително положения труд на официални празници в удвоен размер на средното брутно трудово възнаграждение за положен труд на официален празник на 03.03.2018г. на служителите Р. Д. Д. и Г. Г. М. с продължителност на работните смени от 8часа, както и за дните 06.04. и 07.04.2018г. на заетите работници Р. Д. Д. и И. А. Ф., с продължителност на двата дни от 16часа. Проверката приключила с изготвяне на протокол от 03.05.2018г. който бил връчен на упълномощения представител на дружеството П. Ш..

На 03.05.2018г. св.З.А. в присъствието на лицата М. Т. и П.А.–***, както и в присъствието на упълномощения представител на дружеството П. Ш. съставила АУАН № 12-001105 от 03.05.2018г. по отношение на „……. – работодател, в който описала установеното по време на проверката нарушение на чл.264 от КТ.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Дирекция на Инспекция по труда гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-

001105 от 15.05.2018г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството „……, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели З.А., М. Т. и П.А., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Съгласно разпоредбата на чл.264 от КТ - за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Дори по график денят на официален празник да е определен като работен, за работа през този ден работникът или служителят следва да получи най-малко удвоения размер на трудовото си възнаграждение, договорено като обичайно. Предвид установеното задължение за работодателя в тази норма от КТ, и предвид констатираното от съда по–горе, безспорно налице е административно нарушение по чл.264 от КТ.

Субект на нарушението може да бъде само лице с качеството “работодател” или “длъжностно лице” по смисъла на § 1, т. 1 и 5 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е довършено с неначисляването в срок в съответната ведомост на цялото трудово възнаграждение , в т.ч. и за положен труд през време на официален празник.

За извършеното от жалбоподателят /работодател/ нарушение в нормата на чл.414, ал.1 от КТ е предвидено административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1 500лв до 15 000 лв. Съдът намира, че наложената на жалбоподателя "имуществена санкция" в размер на 2000лв е съобразена с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил наказание в размер, близък до минималния, поради което съдът приема, че правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на административно-наказаното дружество, поради непосочване на датата на извършване на нарушението. Формата на изпълнително деяние на нарушението по чл.264 от КТ е бездействие и представлява фактическо състояние на трайно, продължаващо и непрекъсвано през определен период от време осъществяване на фактическия състав на нарушението до настъпване на обективни или субективни факти, които го преустановяват. Началният момент, от който бездействието на санкционираното лице е съставомерно, е датата, на която са изплатени съответните трудови възнаграждения на посочените в АУАН и НП работници. Тази дата е установена от ведомостта за заплати, която е приложена по делото.

Неоснователно е и възражението за завишен размер на наложената имуществена санкция, която е определена от АНО в близост до минималния предвиден от законодателя размер, имайки предвид границите от 1 500лв до 15 000лв.

В случая не може да намери приложение и нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, с което се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.

Водим от горното, съдът намира, че нарушението за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят е доказано по безспорен и категоричен начин, а така издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, за това

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001105 от 15.05.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана инж.Д. П., с което на ….., с управител на дружеството П.З.П. е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.264 от КТ, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :