НОХД № 691/17г. МОТИВИ :

Подсъдимата Н.С.А. *** е обвинена в това, че за периода от 16.12.2015г. до 31.07.2016г. след като е осъдена с Решение от 20.11.2015г. на ЛРС по гр.д. № 962/15г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 16.12.2015г. да заплаща чрез Б.А.В. ***, като баща и законен представител на родените им деца – м.б.а.родена на ***г., с.б.а.родена на ***г. и а.б.А. роден на ***г., месечна издръжка в размер на по 79,20лв за всяко едно от децата, всеки месец, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо 7 месеца и 16 дни, в размер общо на 1 785,84лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата за виновна, като и наложи наказание „Осем месеца лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Производството е започнато в отсъствие на подсъдимата по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, като на осн. чл.94, ал.1, т.8 от НПК на същата е назначен за защитник определения от АС гр.Монтана – адв.К.Г. от МАК.

Впоследствие в хода на съдебното следствие подсъдимата се е явила лично в с.з., и е заявила изрично желанието си да бъде защитавана от така назначения и защитник. В хода на делото се е възползвала от правото си да даде обяснения, в които се признава за виновна по повдигнатото и обвинение, но сочи, че не е изпълнила своето задължение за заплащане на издръжка по причината, че не е имала възможност за това, тъй като не е имала финансови средства.

Нейният защитник адв.Г. в пледоарията си моли съда да постанови присъда с която признае подзащитната и за невиновна и я оправдае по повдигнатото и обвинение, тъй като са събрани доказателства, че дължимата от нея месечна издръжка междувременно е изплащана от Община Вълчедръм.

По делото няма конституиран частен обвинител.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимата и св.Б.В. заживели на съпружески начала от 2003г без да имат сключен граждански брак, като през периода на съвместното им съжителство им се родили три деца – М. – род. на ***г., С. – род. на - ***г. и А. – род. на ***г. През 2014г. двамата се разделили, като подсъдимата напуснала семейното жилище, а трите деца останали при бащата.

С Решение от 20.11.2015г. по гр.дело № 962/15г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 16.12.2015г. съдът е постановил трите малолетни деца да живеят при бащата, който да упражнява родителските права по отношение на тях, а подсъдимата е осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата чрез баща им, в качеството на техен законен представител в размер на по 79,20лв на всяко едно от тях.

Подсъдимата е присъствала по време на разглеждане на делото, запозната е със съдебното решение, не го е обжалвала. Запозната е и със задължението си да заплаща месечна издръжка на всяко едно от трите малолетни деца, чрез техния баща и законен представител – св.Б.В., но въпреки това не изпълнила това свое задължение и до днес.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че освен, че не е изпълнила своето задължение за издръжка по отношение на всяко едно от децата, подсъдимата напълно се е дезинтересирала от тях, като преустановила каквито и да е контакти с децата. Не ги търсила дори и на рождените им дни.

Тъй като св.В. нямал възможност да се грижи сам за издръжката на цялото семейство, той поискал по образуваното изпълнително дело съгласно Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка Община Вълчедръм да започне да изплаща месечна издръжка на всяко едно от децата. Съгласно цитираната наредба изплащаната от държавата чрез общините издръжка е за сметка на неизправния длъжник и е в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер. Съгласно чл.8 от същата Наредба - платената от държавата издръжка не освобождава неизправния длъжник, като той е задължен да я възстанови заедно със законната лихва по бюджета на общината, изплатила издръжката.

Горното се установява от фактическа страна от показанията на разпитаният свидетел в с.з. Б.В., които съдът кредитира, като обективни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл.183, ал.1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.

Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява, че подсъдимия не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че подсъдимата е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.183, ал.1 от НК, а именно, че за периода от 16.12.2015г. до 31.07.2016г. след като е осъдена с Решение от 20.11.2015г. на ЛРС по гр.д. № 962/15г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 16.12.2015г. да заплаща чрез Б.А.В. ***, като баща и законен представител на родените им деца – м.б.а.родена на ***г., с.б.а.родена на ***г. и а.б.А. роден на ***г., месечна издръжка в размер на по 79,20лв за всяко едно от децата, всеки месец, съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо 7 месеца и 16 дни, в размер общо на 1 785,84лв.

От обективна страна за да е налице състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК е необходимо наличие на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на съда. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че фактическата обстановка по делото не е изяснена, тъй като не е уважено направеното искане за изготвяне на справка по образуваното изпълнително дело с оглед установяване наличие на плащане на дължимата от подсъдимата издръжка от страна на Община Вълчедръм, тъй като започналото плащане на месечна издръжка от страна на общината по никакъв начин не освобождава подсъдимата от своето задължение да заплаща месечна издръжка на всяко едно от малолетните си деца, нито път влияе върху наказателната и отговорност.

При определяне на наказанието на подсъдимата, съдът съобрази предвидените от законодателят две алтернативни наказания в нормата на чл.183, ал.1 от НК – „до една година лишаване от свобода“ или „пробация“, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, липсата на смегчаващите отговорността обстоятелства свързани. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Спазвайки законовите изисквания съдът определи по вид наказанието на подсъдимата при условията на чл.54 от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично“ и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“, и двете мерки за срок от по 1 /една/ година.

Така наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на нея самата, като я превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Монтана направените в хода на ДП разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 106,26лв /сто и шест лева и двадесет и шест стотинки/, както и направените разноски в хода на съдебното производство от 20лв /двадесет лева/ - възнаграждение на вещо лице по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт и 5лв /пет лева/ - за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :