Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 05.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично съдебно заседание проведено на 29 януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна А.

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията А. гражданско дело № 3245 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

С влязло в сила Решение №239/05.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 3245/2017 г. по описа на ЛРС, е допуснато извършването на съдебна делба между : Н.А.Н., Т.А.Б. и С.Д.Б.,

на съсобствен недвижим имот: находящ се в землището на с.Черни връх, обл.Монтана - Имот с идентификатор 44238,109,3, нива с площ 13503 кв.м., ІV категория; м.Кури гьол, при съседи: 44238.109.2, 44238.109.52, 44238.109.4, 44238.109.50, 44238.109.55.

ПРИ КВОТИ: посочени в решението, по закон.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

I.По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл.346, вр. с чл.30 ал.3 от ЗС, вр. с чл.93 от ЗС.

В законоустановения срок ищцата е предявила по отношение на съделителите : Н.Н. и Т.А. претенция по сметки в общ размер на 1262,15 лева за период стопанската 2014/2015г. до стопанската 2017/18г.

Съдът е назначил експертиза, която е изпратена на страните, с указание да изразят своето становище , съделителите са получили копие от тази експертиза, не са изразили становището си.

От ангажираните от ищцата доказателства се установява, че дружество „***“ АД има сключен договор за аренда за процесния имот с първият ответник по делото. Установява се също така че за стопанските 2014/15 до 2017/18г. Н.Н. е получил рента за процесния имот, и му е изплатена сума в брой в общ размер на 2524,31 лв.

От изложеното по-горе се установява ,че страни по арендния договор са Н.Н. и „Агроинвест Инженеринг”АД, както и че арендодателя заплаща уговорената наемна цена на арендодателя. От представеното удостоверение за изплатена рента на арендованата процесна зем.земя пък се установява, че арендатора е плащал арендното плащане само на някои от наследниците/ той не е и задължен, длъжен е да плати на арендодателя, в качеството му на страна по арендния договор.

От правна страна:

В чл.30, ал.3 от ЗС се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под “ползи” следва да се разбират преди всичко плодовете, чийто източник е съсобствената вещ, а под “тежести” – разноските за вещта.

Правната теория разграничава два вида “плодове”, които могат да се получат от една вещ :

1. Естествени плодове, представляващи вещите, които се отделят от една вещ и чрез отделянето си придобиват самостоятелно съществуване. Тези вещи, в момента на отделянето си, също придобиват статут на съсобствени вещи и всеки от съсобствениците има право върху такава идеална част от тях, която съответства на дела му в съсобствеността върху вещта – “майка”. Възможно е съсобствената “плодоносна” вещ да се използва само от един съсобственик, който получава и събира естествените плодове от нея и ги продава на трети лица. В тази хипотези останалите съсобственици имат право, вкл. чрез иска по чл.30, ал.3 от ЗС, да претендират от ползващия съсобственик припадащата се на частта им в съсобствеността парична равностойност на продадените плодове, еквивалентна на правото им на участие в ползите от вещта.; и

2. Граждански плодове, представляващи възнаграждението, което се получава от вещта при предоставянето й за ползване на трето лице – несобственик по силата на договор, сключен от съсобствениците. Поради режимът на съсобственост всеки съсобственик има право на част от реализираното възнаграждение /доход/ от вещта, съразмерно на неговата идеална част. Най – често срещан в практиката случай е предоставяне на общата вещ за ползване по силата на договор за наем на трето лице. Ако наемът се получава само от един от съсобствениците, напр. поради обстоятелството, че само той е сключил договора с третото лице – наемател, всеки от останалите съсобственици има право и може да претендира от този съсобственик припадащата му се част от получения наем, съразмерно на дела му в съсобствеността. В този смисъл решение № 87/10.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 803/2008г., ІІг.о., решение № 512/15.09.1987г. по гр.д. № 515/86г.,Іг.о., решение № 891/03.04.1970г. по гр.д. № 317/70г., Іг.о. и др./.

Писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30 ал.3 от ЗС, във връзка с чл.93 от ЗС – всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй като нормата на чл.31 от ЗС е специална по отношение на чл.93 от ЗС – когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове.

В конкретния случай се претендират гражданските плодове от имота предмет на съдебна делба. Не се спори между страните, че същия е бил отдаден под наем. Представено е доказателство – Договор за наем на земеделска земя , от който се установява, че съделителя Н.Н. е отдал под наем процесната нива и е получил сума в общ размер на 2524,31 лв. за стоп. 2014/15 до 2017/18г.

От заключението на вещото лице В.К. от 3.12.2018 г., се установява, че действително са били преведени, редп. Получени от Н.Н. сумите, подробно описани в СТЕ.

Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОС на ГК на ВКС, който използва лично общата вещ от съсобственик, и който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията ѝ и да накърнява свойствата ѝ. Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

От представените по делото доказателства, беше установено, че съделителят Н. е ползвал процесния имот, като е получавал от него наем, а съсобственицата С.Д.Б., не е ползвала имот, нито пък е получавала наем от него равен на собствената й идеална част от него.

В този смисъл съдът намира, че се доказа хипотезата на чл.30 ал.3 от ЗС и исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден съделителя Н.А.Н. да заплати на С.Д.Б. , припадащото й се обезщетение за процесния период.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да присъди размера, кореспондиращ със заключението на вещото лице – 1262,15 лева общо .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал.3 от ЗС, Н.А.Н. ЕГН ********** заплати на С.Д.Б. с ЕГН ********** сума в размер на 1262,15 лв. ,

представляваща обезщетение за ползите от които е била лишена по отношение на : Имот с идентификатор 44238.109.3, нива с площ 13503 кв.м., ІV категория; м.Кури гьол, при съседи: 44238.109.2, 44238.109.52, 44238.109.4, 44238.109.50, 44238.109.55.

ОСЪЖДА Н.А.Н., да заплати по сметка на ЛРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 50.48 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщаване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ