Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2281 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
От „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на
управление – *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И.,
ЕГН **********, са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД., срещу И.С.М., ЕГН **********
***, за установяване задължения
за консумирана вода.
Ищецът твърди,
че за периода от 11.08.2014 год. до 18.04.2017 год., ответникът
дължи на ищеца главницата по исковата сума, представляваща неизплатната стойност на консумираната вода, както и лихва, съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Задълженията, включващи
главница и лихва са за имот, находящ се на адрес: гр.
Лом, обл. Монтана, ул. Славянска № 152 и представляват
неизплатената стойност на консумираната вода, съгл. извлечението от сметка 411 «Клиенти»
на дружеството-ищец.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е поискано издаване на такава заповед и изпълнителен лист по отношение на ответника,
но поради постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК са предявили настоящия
иск.
Иска се:
да бъде признато от съда за установено, че ответника следва да заплати на ищеца, сумата 975,03 лв., която представлява
неизплатната стойност на консумираната вода, от които главница 865,10 лв. и лихва –
109,93 лв., към 21.06.2017
год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване
на иска /04.09.2017 год./ до окончателното изплащане.
Претендират
се разноски.
Извършена е
размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника.
В отговора си, ответникът оспорва
предявените искове, като твърди, че не живее на посоченият адрес. Там живеело семейството на неговият син, но от м. Февруари, 2017 год.
жилището е собственост на неговата сестра Т.С.П..
Отделно от това
твърди, че водомерът, чиито показания се сочат от ищеца
е основен, а след него има
два допълнителни водомера, регистрирани
на името на В. А.И., служител
на ищцовото дружество, р-н Лом. Счита,
че при отчитането на показателите,
от основния водомер трябва
да се сваля отчетеният от допълнителните водомери разход.
Отделно, счита,
че претенцията е завишена, като водомерът, регистриран на негово име давал нереално високи показания, за който
проблем многократно е сигнализирал служителите на ищеца, но без резултат.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. К. Ц.,
МАК, редовно упълномощена, която поддържа исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание
и размер.
Ответникът, редовно и своевременно призован не се
явява, не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д.№
1444/2017 г. по
описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед от 28.06.2017
год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец,
против ответника – И.С.М., за сумата от 975,03 лв. за използвана, но незаплатена
консумирана вода за периода от 11.08.2014 год. до 18.04.2017 год., от които
Главница в размер на 865,10 лв. и лихва в размер на 109,93 лв., за периода от 12.09.2014
год. до 21.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2017
год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски
в размер на 29 лв. направени по
заповедното производство.
От длъжника по заповедното производство и настоящ
ответник – И.С.М. в срок е подадено Възражение от 25.07.2017г. и съдът, с
Разпореждане от 31.07.2017 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в
настоящото производство на 09.08.2017 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр.
чл. 422 ГПК е подаден в указания срок. /на 04.09.2017 год./
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от
съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен
за окончателен.
От приложените на л. 5 и следв.
Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество, за недобора на
частен потребител – И.С.М., с абонатен № 1147311
на адрес – *******, се установява, че за периода от 11.08.2014 год. до 18.04.2017
год., по сметката има натрупани задължения в размер на 865,10 лв. /975,03 лв. с
лихвите/.
От заключението на вещото лице, прието като
обективно, всестранно и пълно, се установява, че в счетоводството на дружеството-ищец е
отразено задължението на ответника за абонатен номер 1147311 по описаните фактури общо в размер на 865,10 лв. за периода
от м. Август, 2014 год. до м. Април, 2017 год. Лихвата върху тази сума за същия
период е 109,87 лв.
В поделението на ищеца вещото лице не е установило
да има подавани от ответника молби за смяна на абоната.
В съдебно заседание вещото лице устно уточнява, че
установеното задължение е по партидата, чиито титуляр е ответника.
Не е извършвано плащане от страна на длъжника след
предявяване на иска по общия ред.
Към делото е приложено като доказателство и ч.гр.д.№ 1444/2017 г, на ЛРС.
От показанията на свид. З.Ш.,
допусната до разпит при режим на довеждане от ищеца и негов служител, инкасатор
за района, в който се намира и адреса на ответника, се установява, че
свидетелката се е срещала с ответника, тъй като му е връчила поканата за
доброволно изпълнение преди завеждането на заповедното производство. Тогава
посетила адреса и разговаряла с живеещите там син и снаха на ответника.
Разговаряла и със самия ответник, но не на адреса. Потвърждава твърдяното в
отговора, че на този адрес има няколко водомера, като процесният,
който е на името на ответника се явява като общ, в смисъл на главен
водомер и се намира в шахта, изградена в двора му. Имотът е разделен –
това е къща на два етажа. Ответникът /респ. семейството на сина му/ обитава
първия етаж и част от двора.
За водомера на живущите на втория етаж имало
отделна партида. Още една /трета/ партида имало открита за малка постройка,
като лятна кухня, в която живеела майката на ответника. Задълженията за партидата на ответника се формирали като от
показанията неговия /общ/ водомер се изваждали показанията на другите два
измервателни уреда и разликата оставала за титуляра.
При посещенията си за отчитане на показанията на водомерите, свидетелката
отрича да е имало възражения относно коректността на показанията. Веднъж уреда
се бил повредил, но това го установили при проверката, той не бил уведомил.
Имало съставено предписание за да се подмени уреда, но в продължение на една
година такъв достъп не бил осигурен и устройството било подменено по-късно, а този период бил отчитан съобразно Наредба №
4/2004 год. – служебно, по 5 куб.м. за член от домакинството, като свидетелката
е записала тричленно семейство.
Преди една година в имота се настанила сестрата на
ответника, която си открила своя, индивидуална партида и „наследила“ като втора
партида общия водомер, но нямало разлики, които да са съществени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за
които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Общото правило при облигационните искове е, че
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на
вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ.
факта на плащането.
С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че именно
той носи тежестта да установи, при пълно и главно доказване съставомерните
факти за уважаването на иска, в т.ч., че има сключен с ответника договор за
доставка на ВиК услуги, че ответникът е титуляр по
партидата, открита въз основа на договора, както и да установи претенцията си
по размер.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В и К „ ООД-гр. Монтана, които са публикувани на електронната
страница на ищцовото дружество и са общодостъпни,
редът за откриване, промяна и закриване на партида, регламентиран в Глава осма,
Раздел първи, чл. 57 от Общите условия,
В и К операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец и
представяне на документи, съдържащи данни за идентификационните белези като,
потребителите се идентифицират по следния начин:
1. за юридическите лица - с пълно наименование,
седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция и съдебна регистрация,
лицето което ги представлява, БУЛСТАТ, банкова сметка, ***, удостоверяващ
правото му собственост или вещно право на ползване или писмена
декларация-съгласие по чл. 2, ал.3, а едноличните търговци - с предходните
данни и ЕГН.
*. за физическите лица - с трите имена, ЕГН и
постоянен адрес по документ за самоличност, номер, дата на издаване и орган на
издаване на документа за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за
кореспонденция, телефон, и документ,
удостоверяващ правото му на собственост или вещно право на ползване или
писмена декларация-съгласие по чл. 2, ал. 3 /за наемателите/.
Съгласно
разпоредбите на чл. 3., ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
потребители на услугите В и К са:
1. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Не се установява от
доказателствата по делото наличията на някое от горните условия по отношение на
ответника – не се представят доказателства за сключен между страните договор за
потребление на ВиК услуги, или поне заявление за
откриване на партида, към което евентуално да е приложен документ,
удостоверяващ правото му на собственост или друго вещно право по отношение на
имота, което да му придава качеството на потребител на ВиК
услуги. От приложените доказателства не
се установява дали ответникът се явява заварен абонат, за да могат да се
приложат правилата на Наредбата спрямо него. При лежаща върху ищцовото дружество доказателствена
тежест да установи сключването на писмен договор с ответника, същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
В случая не се
установи по несъмнен начин и размерът на задължението. Както от възраженията на
ответника с отговора му на исковата молба, така и от показанията на свид. З. Ш./допусната до разпит по искане на ищеца и негов
служител/, а също и от отразеното извлечение от партидната книга на
дружеството, по партидата на ответника се установява, че партидата е записана
на името на ответника /неясно кога/, но като „общ водомер“, към който са включени още две партиди с абонатни № 1047087 и № 1147089.
От показанията на свид. Ш.се установява, че задължението по т.нар. „общ“
водомер, който е на името на ответника се изчислява, като при засичането от
установеното разходвано количество вода се изваждат отчетените от другите два
водомера стойности. Остатъкът се записвал на името на ответника.
За част от периода
– от 09.10.2015 год., до 11.06.2016 год., стойностите са начислявани „на база
трима живущи в домакинството“ – съобразно чл. 25, ал. 8, т. 1 от ОУ.
В чл. 25 от ОУ на
ищеца е регламентирано разпределянето на количествата питейна вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води, по следния начин:
Чл. 25. (1)
Изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост или за отклонения, към които са присъединени повече
от един потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 22 /т.е.
отчета на водомера, поставен на водопроводното отклонение – общия водомер/ и
отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се включват всички
разходи на вода и загубите на вода в сградната или
вътрешната водопроводна инсталация.
(2) Разликата (общото потребление), между количеството питейна вода, отчетено по
общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и
количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално
на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда
на ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия количества.
(3) Изчислената и
разпределена по реда на ал. 2 разлика (общо потребление) се записва на отделен
ред във фактурите и в зависимост от това дали разпределената разлика е
положителна или отрицателна, стойността й се добавя към, съответно приспада от
общата сума на всеки потребител.
(4) В случаите,
когато водопроводната инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в
жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното
количество питейна вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При установяване на техническа
невъзможност за монтиране на индивидуални водомери се съставя протокол,
подписан от В и К оператора и от упълномощения представител на етажната
собственост, в който се отбелязва и броя на обитателите във всеки имот. Последващи промени в констатираните данни имат сила от
датата на изричното писмено уведомяване на В и К оператора.
(5) При разлика в
отчетеното количество вода по общия водомер и в сбора на отчетите по
индивидуалните водомери, по-голяма от 20 на сто от отчетеното количество по
общия водомер, в 7-дневен срок В и К операторът уведомява упълномощения
представител на етажната собственост. При подаване на молба от упълномощения
представител на етажната собственост, в 10-дневен срок от уведомяването, В и К
операторът определя комисия, в която се включват молителят и представители на В
и К оператора.
(6) В 14-дневен
срок комисията извършва проверка и съставя протокол, в който отразява
установените причини и предложенията за тяхното отстраняване. Когато
установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от и за сметка на потребителите в етажната
собственост, които заплащат и разходите за извършената проверка по ценоразпис
на В и К оператора. Разходите за извършената проверка се определят съгласно
изискванията на чл. 31, ал. 4 от Общите условия.
(7) Установяването
на разлики по ал. 5, по-големи от 20 на сто, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода.
(8) При липса на индивидуални водомери,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва:
1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател;
2. по 0,1 куб. м за
всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.),
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
3. по 0,5 куб. м за
всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
(9) При имоти с
повече от един потребител след водопроводното отклонение до монтирането на общи
водомери от В и К оператора изразходваното количество вода се отчита само по
индивидуалните водомери на потребителите, а изразходваното количество вода от
потребителите без монтирани индивидуални водомери - по реда на ал. 8 и 10.
(10) При сгради -
етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените
по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за
всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните
водомери и водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава отчетеното
по общия водомер.
(11) За потребители
в жилищен комплекс от затворен тип, за който има действащ договор за управление
на общите части, вписан по реда на чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на
етажната собственост в Агенцията по вписванията, разликата между количеството
питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и чл. 23,
ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се заплаща
по реда, предвиден в договора за управление на общите части.
(12) В случаите, в
които не е налице действащ договор за управление на общи части в комплекси от
затворен тип или същият е прекратен, се прилага чл. 25, ал. 2.
(13) При
определянето на месечното количество изразходвана питейна вода в случаите по
ал. 8, данните за броя на обитателите се предоставят от потребителя, заверени
от управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната
собственост лице. Информацията за брой обитатели може да се предостави и от
управителя на етажната собственост или друго упълномощено от етажната
собственост лице, или да се събере служебно от В и К оператора. Последващи промени в данните за броя на обитателите имат
сила от датата на изричното писмено уведомяване на В и К оператора, с
изключение на случаите, когато датата на промяната е установена с официален
удостоверителен документ.
Т.е. в случая
партидата, открита на името на ответника представлява партида по „общ“ водомер по см. чл. 22 ОУ, но
ищецът не е приложил реда за отчитане и разпределяне на отчетеното от общия
водомер. От показанията на общия водомер са изваждани показанията на двата
монтирани индивидуални водомера, но вместо от остатъка да се извади и
определеното съобразно чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ количество, което да се начисли
като изразходвано от ответника /който на практика не е имал монтиран
индивидуален водомер/ и остатъкът да се разпредели между индивидуалните
партиди, регистрирани в имота по реда на ал. 1, те са записвани като индивидуално
задължение на ответника.
Именно това
количество потребена вода – отразено от ищеца в
нарушение разпоредбите на чл. 25 от ОУ е установено и от вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза.
Не са ангажирани
доказателства за показанията по водомерите на другите две партиди, открити за имота. Такива данни не са
предоставени и на вещото лице.
По разбиране на
настоящия съдебен състав, по делото остана недоказано, че ищецът е доставил, а
ответникът е потребил именно количеството вода, чиято
цена се претендира като негово задължение.
Ето защо, съдът
намира, че следва да отхвърли като недоказани предявените установителни
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по
две съображения: тъй като не е доказано възникване на договорна връзка между
страните поради неспазване на предвидената писмена форма за действителност на
договора и тъй като не е доказан размерът на претенцията.
За да се претендира установяването на дължимостта
на съответните суми по договора за периодични доставки ищцовото
дружество следваше да докаже по пътя на пряко и пълно доказване, че е
изправната страна по договора и е изпълнявало коректно договорните си
задължения извършваните доставки на стока-питейна вода и предоставените услуги
водоснабдяване и канализация. В настоящия случай такова доказване липсва,
поради което съдът намира, че ще следва да бъде отхвърлен положителния установителен иск за дължимост
на вземанията.
По предявения положителен установителен иск за мораторна
лихва, доколкото той се явява акцесорен на иска за
установяването на дължимостта на конкретните вземания
по договора за периодични доставки, съдът намира, че така предявения иск ще
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказа в настоящото
основателността на основния иск.
При този изход на делото разноските следва да останат за ищеца.
Мотивиран от
горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К”
ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление
– *********, ЕИК № *********, представлявано от Управителя,
инж. В.Д.И., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.М., ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца сумата
975,03 лв., която представлява неизплатната стойност на консумираната вода,
от които главница 865,10 лв. и лихва – 109,93 лв., към 21.06.2017 год., съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
/04.09.2017 год./ до окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен
съдия: