Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 25.02.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 312/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „…………., представлявано от Ф.Т.М. *** с ЕГН ********** обжалва издаденото от Директора на ТД на НАП Велико Търново И. З. Наказателно постановление № 224530-0315462 от 04.11.2016г. с което на осн. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В с.з. административно-наказаното дружество редовно призовано се представлява от управителя Ф.М., която поддържа жалбата.

Въззиваемият редовно призован не се явява, представлява се от проц.представител – ст.юр. А. М..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 224530-0315462 от 04.11.2016г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново И. З. на „…………, представлявано от Ф.Т.М. *** с ЕГН **********, на осн. чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за това, че при извършена проверка на 04.08.2016г. в 12,20ч. в обект-гумаджийница, намираща се в гр.Л. стопанисвана от „……… е установено, че съгласно изведен междинен отчет от наличния в обекта ЕКАФП, дневния оборот е в размер на 17лв, фактическата наличност в касата на обекта съгласно попълнен въпросен лист е в размер на 5,40лв, установена е разлика в размер на 11,60лв, като дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“, с което е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Констатирано е с ПИП № 0031244/04.08.2016г.

В с.з. представляващият дружеството моли съда да постанови решение с което отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон, при липса на обсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН, както и при незаконосъобразно определяне на размера на сакнцията.

Процесуалният представител на въззиваемият моли съда да постанови решение с което да потвърди издаденото НП, изцяло като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Характера на засегнатите обществени отношение изключва приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 04.08.2016г. около 11ч. свидетелите Й.М. и П.И., двамата на длъжност инспектори по приходите в Отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП Велико Търново извършили проверка в гумаджийница, намираща се в гр.Л…………, стопанисвана от „………... Повод за извършване на проверката бил постъпил сигнал за извършена услуга без издаване на касов бон. По време на извършената проверка било установена отрицателна разлика в касата на обекта, като на фискалното устройство била маркирана по-голяма сума от наличната в касата.

Проверяващите установили, че дневния оборот е в размер на 17лв, фактическата касова наличност е в размер на 5,40лв, при което е установена разлика в размер на 11,60лв. За констатираната разлика в размер на 11,60лв – сума, която не е била отразена във ФУ, като промяна на касовата наличност и останалите констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0031244 от 04.08.2016г. от св.Й.М., в присъствието на св.П.И., както и на намиращият се по време на проверката работник във фирмата – О. В. Ц.. Протоколът бил връчен и подписан от присъствалия по време на проверката работник, като в него управителят на дружеството бил поканен да се яви на 08.08.2016г. във ТД на НАП Велико Търново, офис Враца за съставяне на АУАН.

Тъй като на посочената дата управителят на дружеството не се явил, св.Й.М. в присъствието на св.П.И. съставил АУАН сер.АА № 34543 от 17.08.2016г., в който описал установеното с ПИП № 0031244/04.08.2016г. нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, който бил изпратен за връчване чрез служители на НАП в офис Монтана. Видно от отбелязването на акта, последният е връчен на управителя на дружеството на 17.10.2016г.

В срока за възражение срещу АУАН такива не са постъпили.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП № 224530-0315462 от 04.11.2016г., с което на осн. чл. 185, ал.2 от ЗДДС на „……..“ ЕООД гр.Лом е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв /петстотин лева/.

В нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, законодателят е въвел задължение за търговеца: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява че наличното в търговския обект на фирмата–фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство.

Видно от съставеният ПИП № 0031244/04.08.2016г. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ, която разлика е в размер на 11,60лв.

Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, като е предвидена „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100лв до 500лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500лв до 2 000лв. В ал.2 на същият член е предвидена отговорност извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а именно „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300лв до 1000лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000лв до 10 000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Съдът счита, че административно-наказателното производство е проведено при спазване на процесуалноправните изисквания на ЗАНН. НП съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.57 от ЗАНН и е редовно връчено. Освен това обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, който отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение индивидуализцията на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, съдът намира размера на същото за справедлив. В случая АНО е отчел обстоятелството, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни дружеството да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което, съдът намира, че „имуществената санкция“ определена в размер на минимално предвидения 500лв /петстотин лева/ съответства на извършеното административно нарушение.

Водим от горното, съдът намира издаденото НП за правилно и законосъобразно и за това на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от Директора на ТД на НАП Велико Търново И. З. Наказателно постановление № 224530-0315462 от 04.11.2016г. с което на осн. чл. 185, ал.2 от ЗДДС на „………, представлявано от Ф.Т.М. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500лв /петстотин лева/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на ТД на НАП Велико Търново за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :