Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 22.02.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 336/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „……………, представлявано от А.Н.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.С.К. от САК обжалва издаденото от Директора на ТД на НАП В. Т. И. З. Наказателно постановление № 307740-0044923 от 18.12.2017г. с което на осн. чл.185, ал.2, изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700лв /седемстотин лева/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В с.з. административно-наказаното дружество редовно призовано се представлява от проц.представител адв.С.К. от САК, който поддържа жалбата.

Въззиваемият редовно призован не се явява, представлява се от проц.представител – ст.юр. К. Н..

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 307740-0044923 от 18.12.2017г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново И. З. на „…………., представлявано от А.Н.Д. с ЕГН **********, на осн. чл. 185, ал.2, изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700лв /седемстотин лева/, за това, че при извършена проверка на 11.10.2017г. в 11ч. в търговски обект-магазин за продажба на риба, намиращ се в гр.Л……., стопанисван от „……. е установено, че съгласно изведен междинен отчет от наличния в обекта ЕКАФП, дневния оборот е в размер на 69,48лв, въведени пари в касата в размер на 50лв, разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 38,72лв, като дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“., с което е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Констатирано е с ПИП № 0236487/11.10.2017г.

В с.з. процесуалния представител на административнонаказаното дружество адв.К. моли съда да постанови решение с което отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие на материалния закон, при липса на обсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН.

Процесуалният представител на въззиваемият моли съда да постанови решение с което да потвърди издаденото НП, изцяло като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Характера на засегнатите обществени отношение изключва приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 11.10.2017г. около 11ч. свидетелите П.И. и П.В., двамата на длъжност инспектори по приходите в Отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП Велико Търново извършили проверка в магазин за продажба на риба, намиращ се в гр.Л….., стопанисван от „……... При влизането си в търговския обект проверяващите направили контролна покупка на 1бр. пликче подправки на стойност 0,80лв, за която покупка била издадена касова бележка. След извършване на контролната покупка последните се представили на управителката на обекта – А.Д. и поискали да бъде изваден междинен дневен отчет от фискалното устройство /ФУ/. От същия се установило, че оборота до момента на проверката е 69,48лв, имало е въведена сума от 50лв, и след преброяването на касовата наличност в обекта от управителката паричните средства били в размер на 158,20лв, била установена и разлика от 38,72лв.

За констатираната разлика в размер на 38,72лв – сума, която не е била отразена във ФУ, като промяна на касовата наличност и останалите констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0044923 от 17.10.2017г. от св.П.И., в присъствието на св.П.В. и управителя на дружеството А.Д., който бил връчен и подписан от Д..

След изготвянето на Констативния протокол на място св.П.И. в присъствието на св.П.В. и управителя на ……… А.Д. съставил АУАН сер.АА № 0044923, в който описал установеното с ПИП № 0236487/11.10.2017г. нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, който бил връчен и подписан от управителя на дружеството.

В срока за възражение срещу АУАН такива са постъпили и същите са били разгледани от АНО, но оставени без уважение, като неоснователни с мотивите, че дадените обяснения от управителя за невъвеждането на сумата от 38,72лв, свързани с ангажираността и с клиенти по това време, не били подкрепени с никакви доказателства. На управителят на дружеството била дадена възможност да попълни въпросен лист и да направи възражения при подписване на протокола от проверката, но тези обяснения не били вписани своевременно.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП № 307740-0044923 от 18.12.2017г., с което на осн. чл. 185, ал.2, изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „…… е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700лв /седемстотин лева/.

В нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, законодателят е въвел задължение за търговеца: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми...“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява че наличното в търговския обект на фирмата–фискално устройство е притежавало функции по извършване на операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е следвало да се отразява в самото фискално устройство.

Видно от съставеният ПИП № 0236487 от 11.10.2017г. се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ, която разлика е в размер на 38,72лв.

Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение. При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на осн. чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, като е предвидена „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100лв до 500лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500лв до 2 000лв. В ал.2 на същият член е предвидена отговорност извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а именно „Глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300лв до 1000лв, или „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000лв до 10 000лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Съдът счита, че административно-наказателното производство е проведено при спазване на процесуалноправните изисквания на ЗАНН. НП съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.57 от ЗАНН и е редовно връчено. Освен това обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН, който отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че в настоящия случай са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение индивидуализцията на наказанието по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, съдът намира размера на същото за явно несправедлив. Съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни, но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били съобразени от административнонаказващият орган, тъй като не са изложени мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви защо налага имуществена санкция в размер на 700лв /седемстотин/ лева над минималния предвиден в закона.

В случая съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй като по делото няма данни ……. да е извършвал вече такова нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства. След съобразяване с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, съдът намира, че „имуществена санкция“ в размер на минимално предвидения 500лв /петстотин лева/ ще съответства на извършеното административно нарушение, като в този смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление.

Водим от горното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА издаденото от Директора на ТД на НАП Велико Търново И. З. Наказателно постановление № 307740-0044923 от 18.12.2017г. с което на осн. чл. 185, ал.2, изр.второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „………., представлявано от А.Н.Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700лв /седемстотин лева/, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“ ОТ 700лв /седемстотин лева/ ДО 500лв /петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на ТД на НАП Велико Търново за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :