Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 28.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав, в публично заседание на 19 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 817 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца С.С.М., представляван от пълномощника адв.К.Г. против М. В.К..

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3000,0 лв.- главница, представляваща невърнат паричен заем даден на 04.12.2012г. по устен договор за заем,лихва за забавено плащане – 1017,13 лв., ведно със законната лихва считано от 9.02.2018г. до окончателното плащане. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 04.12.2012г. страните по делото сключили устен договор, по силата на който ищеца дал на ответницата заем в размер на 2000лв., срещу подписана разписка която суча ответницата обещала да върне най-късно на 30.01.2013г. И преди това ответника искал пари в заем, но сумите били по-малки о т порядъка на 1000лв. и 2000лв. За първи път искал такава голяма сума, поради което и ищеца тогава му отказал. Предвид добрите им взаимоотношения и обстоятелството, че са в добри отношения, ищеца се съгласил да й услужи. Но до момента на подаване на исковата молба ответницата не е върнала дължимата сума, въпреки нарочно изпратената й и връчена нотариална покана на 07.04.2014г., като в уговорения срок да се яви пред нотариуса, ответницата не се явила, бил съставен и констативен протокол от натариуса.Ищеца твърди, че от тогава той многократно разговарял с ответницата и със съпруга й , но тя не му върнала заетата сума.

Твърди също, че във връзка с неизпълненото от ответника на задължението й по договора за заем е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми по реда на чл. 410 ГПК, и въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 257/2018 г. по описа на PC - гр. Лом. По същото съдът издал Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но, длъжникът писмено възразил срещу издадената заповед.

Предвид горното, ищеца предявява установителен иск за вземането си по чл. 422, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване съществуване на задължението на ответника в установено в ЗИ издадена по ч.гр.д.№ 257/2018г. по описа на ЛРС за заплащане на следните суми: сумата от 2000,0 лв.- главница, представляваща невърнат паричен заем даден на 04.12.2012г. по устен договор за заем, ведно със законната лихва считано от 9.02.2018г. до окончателното плащане. Претендира и лихва за забавено плащане, както и за разноските направени по заповедното и исковото производство

На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово подсъдна на настоящия съд.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата , в който оспорва размера иска по настоящото дело, твърдейки, че на 2 пъти е превеждала по банков път суми от по 200 лв., а на ръка му била върнала още 50 лв., като за последната суми се ангажира да доведе свидетели пред които върнала тази сума. Възразява относно размера на лихвата за забава, позовавайки се на давност. Ответницата, признава иска до размер на 1450 лв., като представя и писмени доказателства, - копие от 2 бр. преводни нареждания, от които е видно, че на 29.05.2015г. е превела по банковата сметка на ответника сумата от 200 лв., и още 200 лв. преведени на 29.05.2015г. По тези съображения се иска отхвърляне на иска на ищеца в размера над 1450 лв.

В о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.К.Г., прави искане за изменение на иска, като вместо първоначално предявения от 2000 лв. –главница, да се счита предявен за 1600 лв., по отношение на лихвата за забавено плащане да се счита предявена вместо 1017,13 лв. първоначално предявено – 813,69 лв.

В о.з. ответницата, редовно призована не се явява, не ангажира процесуален представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 257/2018г. на ЛРС, се установява с постановеното по същото Заповед № 170/09.02.2018г. да е разпоредено длъжницата М.В.К., да заплати на ищеца по настоящето дело , следните суми: сумата от 2000,00 лева - главница представляваща невърнат паричен заем по устен договор за заем от 04.12.2012г,лихва за забавено плащане-1017,13 лв. за периода 30.01.2013-30.01.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото в размер на 500 лв., адвокаятско възнаграждение и 25 лв.ДТ.

На 08.03.2018г. е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжницата, в което твърди , че на 2 пъти е превеждала по 200 лв. по банков път на ищеца, и в брой му предала още 50 лв., пред свидетел, поради което не дължи изпълнение на вземането по издадената ЗИ по ч.гр.д. № 257/2018 г. в посочения размер, възразява и по отношение на лихвата за забава, позовавайки се на изтекла погасителна давност в нейна полза.По повод на това възражение, съдът като е приел да е в срок, е указал на ищеца, да предяви иск за установяване на вземането си и той е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК в месечния срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

В искова молба се твърди, че ищеца на 04.12.2012г. сключил с ответницата устен договор и й дал сумата от 2000лв., която той е обещал да върне на 30.01.2013г. Поради това и съдът намира, че се касае за заем за потребление. Членове 240 - 241 от ЗЗД уреждат т. нар. заем за потребление. Негов предмет са заместими вещи, най-често пари. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление в договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление (респ. паричният заем) е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи.

Съгласно  чл. 240, ал.1 ЗЗД. с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи. Този договор има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно задължителната за съдилищата практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и съответно обективирана в Решение № 524 от 28.12.2011 год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС "Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

За основателността на иска по чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. 240 ЗЗД следва да се докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за заем, по който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или да противопостави съответни възражения.

По делото са събрани писмени доказателства, а от отговора на исковата молба безспорно е следното: На 04.12.2012г. ищеца дал на ответницата сумата от 2000лв., с обещание от нея,че ще му върне до 30.01.2013г. Ответницата не спазила даденото обещание, което дало повод ищеца да й изпрати нотариална покана – 25.04.2014г., въпреки това изпълнение не последвало. Ответницата изпълнила част от задължението си към ищеца, като с банкови преводи от 29.05.2015г. и 02.07.2015г. му превела сума от по 200 лв. Този факт от своя страна е повод ищеца на измени размера на исканата сума в размер на 1600 лв. От своя страна ответницата прави перемпторно възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност, по

По делото не са ангажирани каквито и да било други доказателства/гласни/ от ответника в подкрепа на неговите твърдения, че пред свидетел е върнала още 50 лв. на ищеца,въпреки ,че на основание на чл. 164, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс свидетелски показания се допускат за установяване на договори на стойност, по-малка от 5 000.00 лева, какъвто е настоящия).

Ето защо искът по  чл. 240, ал. 1 ЗЗД е установен по основание - установено е твърдението за възникнало правоотношение между страните по реалния договор за заем. В това правоотношение с посочения договорен източник ищецът има качеството на заемодател, а ответника на заемател. Заемът за потребление, както бе отбелязано, е реален договор, който се счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя , което в разглеждания случай съдът прие за доказано, като се доказа на ищеца да е предал на ответника сумата от 2000лв. на 4.12.2012г. Тъй като ответника доказа, което е в негова тежест, че е изпълнил част от поетото към ищеца задължение да върне заетата сума / 400 лв./, са налице и предпоставки за ангажиране на договорната му отговорност съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 във вр. с  чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Изложеното до тук налага извода, че предявения от ищеца срещу ответника установителен иск за главницата в изменение размер 1600 лв. е основателен и като такъв следва да се уважи .

Не така стой обаче иска за забавено плащане, тъй като по отношение на ответницата в нейна полза е изтекла 3 годишната погасителна давност. Видно от доказателствата по делото ответницата е превеждала по банков път два пъти по 200 лв. суми на ищеца, т.е. лихва за забава не се дължи поради изтекла давност от 04.12.2012г. до 8.02.2015г., а след тази дата с оглед направените плащания от страна на ответницата и след служебно направена справка за изчисляване на лихвата, същата е както следва, за времето от 08.02.2015-29.05.2015г. ответницата е дължала на ищеца сума в размер на 2000 лв., поради което и липвата за периода е 61,73 лв., тъй като е имало плащане от нейна страна – 200 лв., то за периода 30.05.2015-02.07.2015г., дължимата лихва е 17,02лв., на 02.07.2015г. ответницата отново е превела на ищеца сума в размер на 200лв, то за времето от 03.07.2015г.-09.02.2018г. лихвата е 423,80 , или общият размер на забавеното плащане е 502.55 лв., над този размер до претендирания 813.69 лв., иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски по съразмерност с уважената част от иска, като е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство от общо 570 лв., в това число 70лв. за ДТ и 500лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и ще се осъди ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 496.52лв. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 257/2018г. на ЛРС на ищеца са присъдени разноски в размер на 525 лв.като във възражението на длъжницата по ч.гр.д.257818г. ЛРС, същата е възразила по отношение на адвокатското възнаграждение, счела че същото прекомерно е завишено, тъй като производството не е с правна и фактическа сложност.

Съгл.т.12 от ТР на ОС на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство, то в контекста на цитираното ТР на ответника следва да му се присъждат разноски за заповедното производство в размер на 372 лв., от които ДТ – 25 лв., и адв.хонорар – 355 лв..

Мотивиран от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.М., ЕГН ****/293284, Че М.В.К., ЕГН **********, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от 1600,0 лв. - главница, представляваща невърнат паричен заем даден на 04.12.2012г. по устен договор за заем, лихва за забавено плащане в размер на 502,55 лв. за периода от 08.02.2015г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва считано от 9.02.2018г. до окончателното плащане, като по отношение на лихвата за забавено плащане, ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 502,55 лв., до претендирания – 813.69 като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.В.К., да заплати по съразмерност /съобразно уважената част на иска/ на С.С.М., Сумата от 496,52лв. представляваща разноски направени в настоящото производство, както и сума в размер на 372 лв., разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ.......................................