Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 11.01.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, след като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело №2125/18 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 143 и чл.149 от Семейния кодекс.

Ищцата М.И.М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца: М.-М. Т.Т. и Д.Т.Т., молят съда да осъди ответника Т.Ж.Т. ЕГН ********** да заплаща ежемесечно издръжка в размер на по 200 лв., за всяко едно от децата считано от 25.10.2018г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за това. Твърдят, че ответникът е баща на двете деца. Ищцата заявява, че е от съвместното й съжителство с ответника имат родени две деца. Твърди също така, че до м.май 2017г. живеели заедно на адреса на ответника, а след това се разделили , като сключили споразумение, с което двете деца са предоставени за отглеждане от ищцата. Навежда твърдение, че след раздялата им ответника останал да живее в семейното жилище, а тя ищцата заедно с децата заживели на квартира, като от 01.10.2018г. живее под наем в общинско жилище. Твърди се също, че двете деца са ученици и редовно посещават учебните занятия. Твърди още, че и двамата родители работят и получават доходи, както и , че след раздялата им двете деца в почивните дни са посещавали дома на ответника и той е полагал грижи за тях, както и че ответника не е плащал издръжка за децата след раздялата им. Твърди, че не разполага със собствено имущество и няма други доходи, от които да осигурява средствата, необходими за издръжка на децата си. Представя и доказателства в подкрепа на твърденията си. Заявява, че разходите за закупуване на учебни помагала и материали, средства за храна, отопление, дрехи и обувки чувствително са се увеличили. Ответникът реализирал доходи от трудово възнаграждение които са по- високи от нейните . Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно, за всяко едно от децата, считано от завеждане на делото до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законните последици. В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалният си представител – адв.Г.П. от АК Видин, имат искане за изменение на иска за издръжка, като съдът е допуснал изменение на иска за издръжка по чл.143 СК, само по отношение на детето М. - М., като вместо първоначално предявения от 200 лв. месечно, се счита предявен за 250 лв. Мотива за допуснатото изменение е , че от м. януари 2019г. се увеличава размера на МРЗ от 510 на 560 лв.

Към молбата са приложени писмени документи, има искане за допускане до разпит на свидетели.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба,с който оспорва размера на исковете за бъдещ период, оспорва изцяло иска за издръжка за минал период, като заявява, че през седмицата почти 3-4 дни той се е грижел за децата. Навежда твърдения че е закупил на децата си таблет „Самсунг“ за детето Д., като цената му е 800 лв., плащал е детската градина на детето в размер на по 30 лв. месечно, купувал му е дрехи, организирал е и е заплащал тържествата за рождените му дни в заведение, правил е коледен подарък и др.т. Твърди още, че за детето М.-М. също е участвал в издръжката понастоящем и за минал период, като бил й закупил нов телефон за 220 лв., плащал е такса за балет, който детето посещава, поемал е разходите , свързани с празненствата по случай рожденият й ден в заведение, дава е пари за екскурзия, правил е и коледен подарък. Твърди също така, че е участвал в издръжката на двете деца, като им е закупувал тетрадки и консумативи за около 100-150 лв. на дете, като е поемал изцяло разходите, когато децата са били през седмицата при него, а пък когато децата били болни им е купувал лекарства за лечението им. Твърди също, че е водил двете деца два пъти през лятото за по 10-12 дни, на море, ходили са и на почивка в Гърция, няколко пъти на СПА хотели с басейн, както и е плащал месечните телефонни такси на децата. Навежда твърдения, че след като ищцата се преместила да живее с двете деца в общинско наемно жилище е участвал в ремонта на жилището: платил е 2 бр. прозореца от ПВЦ за общо 600 лв., платил е боята и ламинат за пода, както и , че бил й предоставил пералня и микровълнова печка.

Твърди също, че месечно изплаща кредита към ЦКБ по които изплаща общо 617,22 лв., месечно . Заявява, че дохода които получава месечно е крайно недостатъчен за да плаща издръжка поискана от ищцата в посоченият от нея размер. Ангажира доказателства: писмени и гласни .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от приложените удостоверение за раждане на двете деца е, че ответникът е техен баща.

По делото безспорна е установено, че и двете деца са ученици, дневна форма на обучение, редовно посещават училище, като детето М.-М. посещава и школа по балет. БЕЗСПОРНО установено по делото е , че и двамата родители работят и получават доходи, майката в размер на МРЗ за страната, ответника –към м.октомври 2018г. – 1200 лв.

От показанията на свидетелите Маринов/баща на ищцата/, св.Лакова и св.М. се установи, че страните по делото са живеели на съпружески начала в дома на родителите на ответника, а от м.май 2017г. се разделили, като ответника е останал да живее в бащиното жилище, а ищцата заедно с двете деца се изнесла от съвместно обитаванато семейно жилище и по настоящем живее в общинско жилище под наем, заплаща месечен наем , както и че двете деца живеят предимно при майката, в почивните дни/ петък след училище, събота и неделя8, а понякога и в четвъртък живеят при ответника и неговите родители. От показанията на всичките свидетели се установи, че бащата не е плащал в брой издръжка за децата, но пък ги води на почивки в т.ч. и в чужбина, плаща екскурзиите им, организира и плаща рождените дни на децата, поел е и е плащал изцяло таксата за детска градина за детето Д., както и ,че им е купувал скъпи подаръци .

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ответника е имал два заема към две банки и е плащал месечно по 570 лв., като през м.февруари 2018 г. обединил кредитите: рефинансирал е единият и погасил изцяло другият, с месечна погасителна вноски вече от 620 лв., но това не следва да се преценява от съда, тъй като ответника сам се е поставил в положение на кредитополучател и това не може да служи като основание да се редуцират възможностите му да дава издръжка/така т.ІV от ППВС № 5/1970 г./. От възможностите на ответника да плаща издръжка не следва да се приспадат задълженията към банка, тъй като вземанията за издръжка са привилегироваин по чл.136,ал.1,т.5 от ЗЗД. Освен това от представените доказателства за банков кредит, съдът не може да направи извода, че средствата от кредита са използвани и за нуждите на децата, като липсва и твърдение от ответника в тази насока.

По делото има само твърдения от ответника, но обаче липсват данни , че предходните два кредита за обща сума 44 хил.лв. са усвоени по време на съвместното им съжителство , както и за какво са използвани.

От друга страна ответникът е трудоспособен няма намалена работоспособност/т.11 от ППВС № 5/1970 г./ Нещо повече от представените по делото доказателства- служебна бележка, се установява, че той работи по трудов договор, от което правоотношение трудово възнаграждение в размер на 1200 лв./л.22 от делото/. По делото има доказателства,че ответницата също работи и получава и доходи в размера на МРЗ за страната. Не е спорно също така, че и двамата родители работят и че през 2019г. предстои увеличение на заплатите им.

По делото има доказателства, че ответника живее в жилище на родителите си и не плаща наем, а ищцата живее в общинскожилище и плаща по 59 лв. месечна наемна вноска.

Безспорен е и факта, че майката е тази, при която децата живеят и която полага непосредствени грижи за малолетните си деца, не реализира други трудови доходи, освен от работата си в МБАЛ Лом, както и , че не притежава имущество, от чието използване да реализира доходи.

Не е спорно, и че три дни седмично за децата се грижи ответника\ било лично или чрез неговите родители/.

По същество няма спор относно необходимостта ответника да участва в издръжката на своите деца, спорен между страните е въпроса за размера на месечната издръжка, която следва да заплаща ответника по настоящето производство

В контекста на разпоредбата на чл.143,ал.1 от СК издръжката на двете му деца е приоритетна.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на дете.

Ответникът е направил възражение, че плащането на издръжка в претендирания размер 250 лв. за детето М.-М. и 200 лв. за детето Д. би съставлявало особено затруднение за него, тъй като има плаща дълг към кредитна институция, съобразявайки се с дохода, който получава от работна заплата и приспадайки от този доход месечната вноска по кредита, което представлява половината му заплата.

Ответникът е представил служебна бележка от работодателя си – за получаваното от него трудово възнаграждение, видно от което същото е в размер на около 1200 лв. месечно.

От друга страна при определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице.

За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, съдът отчита неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на ищцата от друга.

В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се.

Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем.

С оглед на така очертаното материално състояние на бащата, съдът намира, че за него не би съставлявало особено затруднение да заплаща издръжка на ищеца, макар и не в претендирания размер.

Съдът при направения анализ на всички доказателства по делото, а именно : възрастта на децата, нормалния факт , че и двете деца са ученици, физиологичният им растеж, икономическата обстановка в България, бележеща сериозен ръст на цените на стоките и услугите, от значение е и променящата се пазарна конюктура в страната, като се съобрази с данните на ИССС / институт за синдикални и социални изследвания на КНСБ/ необходимите средства за издръжка на едно 4 – членно семейство в България са : м. ноември 2017г. – 2301 лв, респ. 575 лв. за един човек, м. февруари 2018г. – 2325 лв.,респ. 581 лв., м. септември 2018г. 2361 лв., респ. 590 лв., всички тези обстоятелства аргументират извода, че ответника при разумно управление на своите доходи, може да заделя средства, с които пълноценно да участва в издръжката на своите деца.

Разбира се по делото се събраха доказателства че размера на получаваният месечен доход на ищцата е ½ от този на ответника, факта че тя също участва издръжката на своите деца, а така също и безвъзмездното от нейна страна : пране, готвене, чистене и др.т.

Възможностите на ответника за участие в необходимата месечна издръжка на децата в случая са обективирани данните за доходите му, семейно и материално положение, както е изложено по горе. Установените и неоспорени факти по делото дават основание за извод, че сума в размер на 200 лв. за М.-М., и 160 лв. за детето Д. би могла да се приеме за месечно необходима издръжка за децата. Съдът отчете и факта, че майката е тази която полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата, без разбира се да се игнорира факта, че бащата също участва в издръжката им до момента. Ето защо в посочения месечен размер следва да бъде уважена исковата претенция по чл.143 СК като основателна, а в останалата част над уважения размер отхвърлена като недоказана и неоснователна . Този размер издръжката безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на двете деца от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на този родител.

Издръжка за минало време ответника също дължи, но не и в претендирания размер. Мотивите на съда за това са следните:

От приетия социален доклад, от разпита на социалният работник се установява, че бащата ежеседмично е давал пари в брой по 15 лв. на всяко дете, или общо 120 лв. месечно за двете деца. Минималния размер на МРЗ за 2017г. е бил 460 лв., респ. минималния размер на дължимата издръжка е 115 лв., респ. за 2018г. – 510 лв. МРЗ, издръжка – 127,40 лв., т.е. за м. ноември и декември 2017г. ответника би следвало да плаща издръжка на всяко дете 230 лв., а за останалите десет месеца от 2018 г.- 1275 лв., обстоятелството, че ответника им е давал пари в брой, всяка седмица по 15 лв. за всяко едно от децата, следва да се приспадне от общо дължимият размер на издръжката за минало време, или същият следва да заплати по 785 лв. за всяко едно от децата издръжка за минал период. Освен това, следва да се вземе предвид и факта, че ответника е този който е плащал изцяло таксата за детска градина на сина си д. или за десет месеца е платил общо 300 лв., които също следва да се приспаднат от дължимата издръжка за минал период. Общо дължимата сума за минал период е в размер на 1270 лв.

В останалата му част, над горепосочения размер до претендирания размер искът се явява прекомерно и необосновано завишен и несъмнено би се отразило особено съществено върху материалното положение на ответника, застрашавайки неговата собствена издръжка. Ето защо съдът следва да отхвърли иска в тази му част над този размер, като неоснователен.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Лом дължимата държавна такса върху присъдената издръжка, която д. т. в случая възлиза на 172.80 лева за иска по чл.143 СК, 50,80 лв. иска за минал период , както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен .

Ето защо и поради изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.Ж.Т. ЕГН ********** да заплаща на М.И.М., в качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца М.-М. Т.Т. и Д.Т.Т., месечна издръжка, както следва :

1. На М.-М. Т.Т. ЕГН ********** по 200 лв.,месечна издръжка, считано от 25.10.2018г. до настъпване на законноустановени причини и условия за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната върху всяка просрочена вноска,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до претендирания размер от 200 лв. месечна издръжка, като неоснователен.

2. За Д.Т.Т. с ЕГН ********** по 160 лв.,месечна издръжка, считано от 25.10.2018г. до настъпване на законноустановени причини и условия за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната върху всяка просрочена вноска,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до претендирания размер от 200 лв. месечна издръжка, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Ж.Т. да заплати на М.И.М./ двамата със снети по горе данни/, в качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца М.-М. Т. и Д.Т.Т. - издръжка за минало време на осн.чл.149 СК, за периода 25.10.2017 г. - 24.10.2018 г., в размер на 1270 лв. общо, като за разликата над уважения размер отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Ж.Т. да заплати държавна такса по сметка на ЛРС в размер на 223.60 лв.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: