Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 12.08. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд, гр. Лом, трити състав, в открито съдебно заседание на 31 юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря: Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 232 по описа за 2019г. на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правна квалификация – чл. 240 ЗЗД.

Ищецът – К.Г.Д., действащ чрез пълномощника си – адв.Вл.Й. – АК Монтана, твърди в исковата си молба , че през 2016г. дал в заем на ответника сума в размер на 2500 лв., със задължението поето от ответната страна да я върне до 30.03.2018г. Твърди се още, че при предаване, респ.ролучаване на процесната сума страните съставили, респ.подписали разписка, като ответника се подписъл под“взел сумата“, а ищеца под: „дал сумата“. Навеждат се твърдения от ищцовата страна, че с получената сума ответника използвал за закупуване на жилище/къща/ в с.***, обл.Монтана, ул.“** № 32. Твърди още, че страните са в добри отношения както и ,че ответника не отрича факта, че е заел тази сума, но въпреки многобройните напомняния от страна на ответника не е последвала престация. Горното е основание и пораждало правния интерес . Иска от съда да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., предадени от ищеца и получени от ответника, но не върнато на датата на падежа – 30.03.2018г. Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК . В съдебно заседание се явява лично и признава иска.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, със становищата на страните и предвид направеното от ищеца в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

От правна страна, настоящият състав на съда счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответника признава исковете и са се е възползвал от правото си да поиска постановяване на решение съобразно признанието.

Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от кръга на правата, с които страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното и тъй като решението при признание на иска не следва да се мотивира, а съгласно чл. 237,ал.2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска.

На основание чл. 78,ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в процеса, тъй като с поведението си е дал повод за настоящият осъдителен иск в размер на 550 лв., от които 450 лв. адвокатски хонорар и 100 лв.-държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.Р.С. с ЕГН: **********,*** да заплати на К.Г.Д. с ЕГН ********** сума в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лв./ представляваща невърната на падежа заета сума по сключен между страните договор за заем, ведно със законната лихва , начиная от 06.02. 2019 година до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Р.С. да заплати на К.Г.Д., сумата от 550,00 лева, разноски по делото, от които държавна такса – 100 лв., а разходи за адвокат – 450 лв.

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :