Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 15 април 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №716 по описа на ЛРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, както и осъдителни такива.

Ищецът „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град ***, , чрез пълномощника си адв. В. Г., е предявил против И.Д.Т., ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2017 г., по частно гр. дело № 3044/ 2017 г. на ЛРС, а именно- сумата от сумата от 549,91лв /петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, парично задължение по Договор за далекосъобщителни услуги с длъжника от 03.07.2015г. за абонатен номер № 005363986, както следва: главница-/ както е по ч.гр.д./ 461,86лв /четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015г. до 14.12.2015г., мораторна лихва за забава в размер на 88,05лв /осемдесет и осем лева и пет стотинки/ за периода от 31.12.2015г. до 15.11.2017г., ведно с лихва върху главницата, считано от 30.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 205лв /двеста и пет лева/ от които-25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/-адвокатско възнаграждение.

В исковото производство сумата не кореспондира в отразеното в издадената заповед, като сумата по установителния иск е главница- 102,97 лв.за незаплатени далекосъобщителни удлуги.

Наред с това са предявени и два осъдителни иска- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 252,68 лева- договорна неустойка и сумата от 106,21 лева- дължими лизингови вноски, също включени в процесната фактура.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от ., по който на абоната било предоставено и мобилно устройство на изплащане- на 23 лизингови вноски, всяка от по 5,59 лева на месец. За потребените от абоната услуги се издали три фактури и едно кредитно известие за корекция на дълга. Общата стойност на потребените и фактурирани услуги била 102,97 лева, като поради неизпълнението на абоната да я заплати, операторът прекратил едностранно договора. на основание чл. 75, вр. чл. 19б „в“ от ОУ. За задълженията на лицето се издала фактура № 723427921/15.12.2015 г., на обща стойност от 917, 12 лева, която включвала: потребените и фактурирани услуги в размер на 461,86 лева, която сума представлява сбор от задължения по предходни фактури – 102,97лв., неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 252,68 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 106,21 лева. Неустойката била предвидена на основание т. 11 от договора. Във връзка с прекратяване на договора, на основание т. 12 ал. 2 от ОУ лизинговите вноски за мобилното устройство били обявени за предсрочно изискуеми. Абонатът с подписване на договора се бил задължил да спазва ОУ на оператора, според които следвало да плати фактурата в срок не по- късно от 18 дни след издаването й, като при неизпълнение, операторът бил в правото си да прекрати едностранно договора, както станало и в случая. В този смисъл следвало да се ангажира отговорността на абоната. За събиране на сумата по фактурата се образувало частно гр. дело № 3044/ 2017 г. на ЛРС, срещу длъжника, като издадената срещу него заповед за изпълнение която била връчено при условията на чл.47 ГПК. Указано било на заявителя да предяви иск, поради което и се предявявал настоящият иск за установяване съществуване на вземането, ведно с осъдителните претенции. Претендират се и разноските в производствата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника. Оспорва се наличието на договорни отношения между страните, твърди се, че ответникът не бил абонат на услугите на ищеца, че не бил получавал мобилно устройство и не дължал за него лизингови вноски, нито неустойка, че не бил ползвал мобилни услуги, нито пък бил приел ОУ на оператора. Поради липсата на правоотношение между страните, не се дължало заплащане на услугите, а нямало изпадане и в забава. Оспорват се всички представени с исковата молба писмени доказателства, които не установявали нито факта на предоставянето на услугите, нито пък размера им. Оспорва се и настъпването на предсрочна изискуемост на дълга, не били налице предпоставките за настъпване на такава, липсвало изявление за упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, което да било стигнало до длъжника. Прави се възражение и за нищожност на клаузите от договора и ОУ, като неравноправни, нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави. Условията на договора били изготвени предварително от по- силната страна, те обслужвали само оператора, абонатът не можел да влияе и бил поставен в неравностойно положение. Освен това той не бил приел, нито подписал ОУ, които били предварително подготвени, като това нарушавало изискванията за добросъвестност при сключването на договора. Прави се възражение и за нищожност на договорната неустойка, като прекомерна, надхвърляща многократно размер на главницата, с което се нарушавали добрите нрави, защото целта, за която била уговорена, излизала извън присъщите й обезщетителна и санкционна функции. Прави се възражение по отношение на факта,че наред с установителния иск се предявява и осъдителен такъв. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело №3044/ 2017 г. на ЛРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми, както следва: сумата от 549,91лв /петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, парично задължение по Договор за далекосъобщителни услуги с длъжника от 03.07.2015г. за абонатен номер № 005363986, както следва: 461,86лв /четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.07.2015г. до 14.12.2015г., мораторна лихва за забава в размер на 88,05лв /осемдесет и осем лева и пет стотинки/ за периода от 31.12.2015г. до 15.11.2017г., ведно с лихва върху главницата, считано от 30.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 205лв /двеста и пет лева/ от които-25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/-адвокатско възнаграждение.

Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.

Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Като писмени доказателства по делото са приети процесните договори- за мобилни услуги и за лизинг, ведно с приложение- ценова листа и декларация на клиента, както и общите условия на оператора и фактури.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Видно от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.

Горните съображения обаче не са достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Приложените по делото фактури, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца.

Втората претенция се отнася до неустойка, свързана с предсрочно прекратяване на договора. На първо място, тук съдът намира, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка тя не поражда задължения за ответника. В случая неустойка е начислена на две основания- фиксирана сума от 200 лева и друга- в размер на месечните абонаменти до края на срока на договора. При предварителното фиксиране на размер на неустойката, подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга, оставащият срок на договора и евентуалните вреди на търговеца. Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за тази неустойка, същата не е породила действие и оттук- претенцията се явява неоснователна.

Другият тип неустойка е уговорка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за номера, дължими до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договора, също противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се явява неоснователен.

Последната претенция касае неплатени лизингови вноски в размер на 106,21 лева по фактура № 7234279217/ 15.12.2015 г. С договора за лизинг от ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящото производство ищецът е предявил частично установителна претенция по издадената заповед за изпълнение- само за сумата от 102,97 лева, представляваща цената на далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер не се предявява установителен, а осъдителен иск. Наред с това, в настоящия процес не се търси установяване и на присъдената със заповедта за изпълнение мораторна лихва върху главницата за процесния период. В тази връзка, доколкото не е предявен установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част от него, която не е предмет на настоящия процес, исковият съд следва да обезсили издадената заповед за изпълнение, по аргумент от мотивната част на т. 13 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради обстоятелството, че в образувания процес по чл. 422 от ГПК не е установено с влязло в сила решение съществуването на тази част от вземането на заявителя по заповедта.

Като краен резултат от делото, установителната претенция следва да бъде отхвърлена, защото не се доказа изпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги от страна на ищеца. Наред с това, следва да се отхвърли и осъдителната претенция за присъждане на неустойка, като нищожна клауза в договора, а искът следва да се уважи само досежно неплатените лизингови вноски.

При това положение, с оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски по заповедното производство, а длъжникът там не претендира такива и не представя доказателства за направени разходи. В настоящия процес, с оглед частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Ответникът обаче не претендира разноски, доколкото е представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи възнаграждение, внесено от ищеца, което няма пречка да бъде изплатено веднага и в пълен размер при поискване от адвоката. Ищецът пък е направил следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на 125 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 180 лева. Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 140 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА заповед № от 4.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 3044/ 2017 г. на ЛРС, в полза на „***” ЕАД, ЕИК: ***, против И.Д.Т. с ЕГН: **********, в частта й досежно за осъждането на длъжника да заплати следните суми: сумата от 461,86 лева– главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 03.07.2015г., за абонатен номер 005363986, за която е издадена фактура и за сумата от 88,05 лева– мораторна лихва за периода 31.12.2015 г. – 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.12.2017 г. до окончателното погасяване.

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено в отношенията между „***” ЕАД, ЕИК: ***, че И.Д.Т. ЕГН: **********, дължи на „***” ЕАД, ЕИК: ***, сумата от 102,97 лева главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 03.07.2015г., за за абонатен № 00536986, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.12.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 205,0 лева, които суми е разпоредено И.Д.Т., да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2017 г., постановена по частно гр. дело № 3044/ 2017 г. на ЛРС.

ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане И.Д.Т./със снети по горе данни/, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, сумата в размер на 252, 68 лева - неустойка по договор за далекосъобщителни услуги от ..

ОСЪЖДА И.Д.Т. с ЕГН: **********, чрез назначения й особен представител адв.С.П., да заплати на „***” ЕАД, ЕИК: ***, да заплати сумата в размер на 106,21 лева- лизингови вноски по договор за лизинг , както и разноските по исковото делото в размер на 140 лева (сто четиридесет и един лева / изчислени по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: