Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 05.04.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на 13 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

Секретар: Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1254 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „***“ ЕАД /с предишно наименование „***“/, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК ***, против В.Б.Б., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 61/2018г. по описа на Районен съд- Лом.

В исковата молба ищецът твърди, че между ищеца и ответницата съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер М2690842 от 10.02.2011г., към който било подписано и Приложение 1, по силата на който на ответницата били предоставяни услуги за мобилен номер 0889144205 по избран тарифен план - ***. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва възоснова на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора „***“ уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „***“ след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми“. В срока на действието на договора за мобилни услуги ищецът издал на абоната /ответницата/ общо 25 бр. фактури, подробно описани и индивидуализирани в ИМ.

Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключеният с ответницата договор за далекосъобщителни услуги . Вземането по договора с длъжника не било погасено към подаването на заявлението, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и мораторна лиха за забава, начислена върху главницата в размер на 26.45 лева за периода от 31.01.2017г. до 18.12.2017г. Претендираната от ответницата сума в размер на 295.77 лева, посочена като главница, представлявала сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключените между тях договори за далекосъобщителни услуги за времето от 7.12.2014г. до 6.01.2017г. Дължимите, съгласно сключенят договор, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договора с оператора, обусловило правото на ищеца /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответницата. Твърди се също в исковата молба, че по силата на чл. 26.4 от Общите условия на „***“ ЕАД, неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. В конкретния случай ответницата била подписала договор за мобилни услуги, ползвала предоствените й мобилни услуги, не била изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени й били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе отговорността си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 322.22 лева, от които 295.77 лева – главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и 26.45 лева - мораторна лихва , по процесния договор. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подало отговор на исковата молба.

В с.з. се явява лично,като оспорва иска по основание и размер. Твърди, че никога не е сключвала и съответно подписвала договори за мобилни услуги с ищеца, нито е ползвала услугите му. Ответницата оспорва подписите под договора и твърди, че не е нейн.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Възоснова на заявление по Ч.гр.д.№ 61/2018г. по описа на Районен съд-Лом е издадена Заповед № 70/8.01.2018г., с която е разпоредено длъжницата В.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на кредитора "***" ЕАД, ЕИК ***, сумата 322,22 лв. (триста двадесет и два лв., 22 ст.), от които: 295,77 лв. главница, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М2690842/10.02.2011 год., както и 26,45 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 31.01.2017 – 18.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205,00 лв. (двеста и пет лв., 00 ст.), разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. и 180,00 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Представиха се по делото Договор №М2690842/10.02.2011г. и Приложения към него,както и Общите условия на дружеството ищец за взаимоотношенията между него и абонатите и потребителите на обществени мобилни услуги. Като писмени доказателства по делото бяха приети и издадените през процесния период фактури за стойността на ползваните услуги, предоставени от ищеца на ответницата. В така приетите писмени доказателства подробно са уредени отношенията между потребител на този вид услуга, както и правата и задълженията на всяка от страните. Основното задължение на потребителя - в случая ответницата, е било да заплаща в срок използваните услуги.

По делото ответницата заема позиция, че между нея и ищеца не са били сключени договори, по силата на които тя да е поемала задължението да заплаща доставени й услуги от мобилния оператор. Във връзка с така направеното оспорване на иска и откритото производство по оспорване подписа на ответницата в процесните договори и приложенията към тях в качеството на абонат, на основание чл.193 от ГПК бе открито производство по оспорване подписа на ответницата. За правилното и всестранно изясняване на спорния въпрос съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице графолог – А.Т.. Видно от заключението, което не бе оспорено от страните, е, че подписите върху Договор № М 2690842/10.02.2011г., Приложение 1, сключен между страните не са изпълнени от лицето В.Б.Б., т.е. от ответницата.

При така възприетата фактическа обстановка се налага обоснован извод, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение, по което ответницата да е неизправна страна и да дължи на ищеца исковата сума. Не се установи същата да е сключила договори за мобилни услуги с ищеца, нито да е подписвала допълнителни приложения и допълнения към тях, поради което няма основание да бъде ангажирана отговорността й.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира предявения установителен иск за неоснователен и недоказан, поради което ще следва да го отхвърли

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК ***, против В.Б.Б., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 295.77 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 70/8.01.2018г. по Ч. гр.д.№ 61/2018г. по описа на на Районен съд-Лом, като – неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ