Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 05.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският
районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 29 януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Веселка Младенова, като разгледа гр.д.
№ 1313 по описа на ЛРС за
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е по предявен по реда
на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „ ****“ ЕАД иск за установяване, че И.И.Н. дължи на
ищеца сумата 270,94 лв. – главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М4048471/24.03.2014г.
съгласно фактура № 312121114 с падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен период
от 23.03.2015г. до 22.04.2015г., фактура № 313809167 с падеж на плащане 11.06.2015
г., за отчетен период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., фактура №566868875 с
падеж на плащане 02.10.2015 г., за отчетен период от 23.08.2015 г. до 22.09.2015
г.,в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга, 31.31 лв. мораторна лихва, начислена върху фактура ,
ведно с присъдените по заповедното производство разноски , за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №52/2018г. на ЛРС.
В срока по чл.131 ГПК, не е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ответника. В с.з. особения
представител на ответницата-адв.В. И., представя писмени бележки. Оспорва
основателността на иска, аргументирайки се, че ангажираните и представени от
страна но ищеца писмени доказателства/в т.ч. процесния договор и фактури/ са
несъотносими, тъй като е представен договор № 503986516, който договор е
различен от договор № М4048471 от 24.03.2014г., описан в ИМ.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
От
представеното по делото Приложение № 1
към договор № 503986516 от 24.03.2014г. с индивидуален потребителски
номер е видно, че ответникът е абонат на ищеца във връзка с предоставяните от
него мобилни услуги за телефонен номер 0886704340 по тарифен план ”Мтел
Трансфер ХS с месечна абонамента такса от 9, 90 лв. с ДДС и за определен срок . Съгласно чл. 6.3 от това
приложение в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, от това приложение или общите условия /ОУ/, операторът има право да
прекрати договора по отношение на всички предоставени услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Ищецът е
представил по делото фактура №
312121114 с падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен период от 23.03.2015г. до
22.04.2015г., фактура № 313809167 с падеж на плащане 11.06.2015 г., за отчетен
период от 23.04.2015 г. до 22.05.2015 г., фактура №566868875 с падеж на плащане
02.10.2015 г., за отчетен период от 23.08.2015 г. до 22.09.2015 г.,в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна
услуга.
По делото са
представени Общите условия за взаимоотношения между „***” ЕАД и потребителите
на съответната услуга и/или мрежа, които съгласно процесните договори са неразделна
част от тях.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 52/2018г. по описа на ЛРС в полза на ищецът срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение № 67/08.01.2018г. за сумата от 270,94
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги
по договора между страните, сумата от 148,50 лв. – размер на неустойката
дължимата за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и
за сумата от 31,31 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура
до 18.12.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Вземането
на ищеца „****” ЕАД произтича от сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги М4048471/
24. 03. 2014 год. При изпълнение на договора ищцовото дружество е
издавало ежемесечно на ответницата фактура за предоставените и ползувани от абоната
услуги. Основното задължение на ответницата е било да заплаща стойността на
тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото са
приложени три фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в преклузивния
срок по чл. 193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на ответницата.
Общата стойност на ползваните и неплатени
услуги по тези фактури възлиза на сумата от 122,44 лв. Тук е мястото да се
отбележи, че ответницата не е представила доказателства, че е оспорила месечните
си сметки, отразени в процесните фактури, по реда, предвиден в т. 26. 6 от
Общите условия за взаимоотношенията между “****” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на оператора. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на вземане спрямо
ответницата за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния
ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от
него факти. При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен в
частта досежно сумата от 122,44 лв., представляваща ползвани и незаплатени далекосъобщителни
услуги.
В
т.5.2. от договора се сочи, че за неуредените условия се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „***“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на дружеството. От представеното „Допълнение
към Приложение №1“ (лист 22) е видно, че ищецът е предоставил на ответника
общите условия и последният е декларирал съгласие за приложението им. Според
т.26.4. заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура,
издадена за таксуващия период, за който абоната е уведомен при сключване на
договора. Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава
от задължението за плащане на дължимите суми. В случая мобилния оператор
претендира мораторна лихва в размер на 31.31 лева, начислена върху процесните фактури
за периода 12.06.2015г. – 18.12.2017г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК чрез
програмен продукт, съдът установи, че лихвата за забава върху главницата,
визирана в ИМ – 31.31 лева за спорния период възлиза на 31.31 лева, поради което
и този иск следва да бъде уважен.
Що се
отнася до претенцията
на ищеца по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в размер на 148,50 лв.
същата подлежи на отхвърляне. Уговорената във договора неустоечна клауза,
предвиждаща вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното им
прекратяване, чийто размер се определя от сбора на оставащите стандартни
месечни абонаменти такси от прекратяването до изтичане на уговорения в тях
срок, според настоящият състав на съда, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави в съответствие с чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД. Съгласно ТР № 1/15.06.2010г.
по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за
недействителността на договора поради нарушаване на добрите нрави и без да е
релевирано възражение от страната. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е
уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване на договор излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно
обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Следва да се отбележи,
че визираните неустоечни клаузи поставят в неравноправно и подчинено положение
потребителя на услугата спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са
уговорени индивидуално, следователно са нищожни по смисъла на чл. 146 ал. 1
ЗЗП.
Основанията
за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените
по делото Общи условия, като съгласно чл. 54.12 договорът се счита за
едностранно прекратен от доставчика, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Противно на
твърденията на ищеца и прекратяването на договора на визираното основание се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението
на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително
неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в
договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87 ал. 1 ЗЗД.
Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него
следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му
е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договора суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По тези съображения
съдът намира, че по делото по отношение на претенцията за неустойката не се
доказа в полза на ищеца , поради което исковата претенция с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство се явява частично основателна .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че И.И.Н., ЕГН **********
дължи на„****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление – гр.****: 122.44 лева
– незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор
№М4048471/24.03.2014г. и 31.31 лева
– мораторна лихва, за периода
12.06.2015г. – 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.01.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение , издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№52/2018г. по описа на ЛРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „****” ЕАД /с предишно наименование "***" ЕАД/, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***1 против И.И.Н. иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 92
ЗЗД, за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 148,50 лв., представляваща общ
размер на вземането за неустойка дължима за предсрочно прекратяване на горепосочения
договор, КАТО неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.И.Н., да
заплати на „****” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 115 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство
съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА И.И.Н., да
заплати на „****” , сумата от 465 лв,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство съобразно
уважената част от иска.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело №
52/2018 г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: