Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

гр. Лом, 19.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              Ломският районен съд, трети граждански състав, в открито  заседание на 19.03.2019 г. в състав:

Председател :Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№1386 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство на осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1,вр. чл. 410 и чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.203 ЗВ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът- „ *** “ ООД, с ЕИК***, е предявил иск против К.Н.И., ЕГН **********, за положително установяване задължение на ответника за СУМИТЕ: 406,39 лева - главница, 55,55 лева – законна лихва от 12.10.2015 година до 14.05.2018 година, ведно със законната лихва от 16.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена  Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №. 915/17.5.2018г. в заповедно производство по ч.гр.д.№. 530/ 2018 г. на РС- Лом.

              В заповедта за изпълнение е прието посоченото в заявлението относно обстоятелствата, от които произтича вземането, които са посочени и в исковата молба, свеждащи се до следното: К.Н.И., ЕГН ********** с абон.№1167311 е неизправен длъжник – потребител на „**“ООД – град ***, съгласно Закона за водите. До 16.05.2018 година потребителят е натрупал задължение към дружеството в общ размер на 461,94 лева, като в сумата са включени главница и лихва за забава, и представляват неизплатената стойност на консумираната вода. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане до момента на подаване на исковата молба в съда не е постъпило.

             Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, А.1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда по чл.415, Ал1,т.2 от ГПК-за връчване на Заповедта по чл.410 ГПК на длъжника , който от своя ктрана е възразил в срок.

             Позовава се на Наредба №. 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителната и канализационна системи и на Общите условия на дружеството, които са публично известни. Доводите си поддържа в открито съдебно заседание И. по същество на спора чрез адвокат К.Ц.- упълномощен процесуален представител.

               От ответника не е подаден отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание същият се явява лично и оспорва исковата сума, досежно размера. В хода на производството е погасил изцяло претенцията : главница и лихви.

            В иска се твърди, че потребителят е натрупал задължения за имот, находящ се в гр.Лом, ул. „шести септември“ №37, ет.3, и са приложени документи: извлечение от сметка 411 „.Клиенти”. на ответника и извлечение от партидната книга за посочения исков период.

            Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобрази разпоредбата на чл.235 от ГПК приема следното:

Исковата молба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна в заповедното производство- заявител и в рамките на указания от закона едномесечен срок против пасивно легитимирана страна-длъжник в заповедното производство. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Видно от приложеното ч.гр.д. №915/ 2018 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, на 16.05.2018 г. дружеството –ищец по настоящето е подало Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника . Въз основа на това заявление е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение №530/17.5.2018г., с която е разпоредено:

Длъжникът К.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора "***" ООД гр.*** ЕИК ***, с адрес на управление гр.***, ***, тел. ***ел.поща *** представляван от инж.В.Д.И. – Управител сумата от 406,39 лв. за консумирана, но незаплатена вода, с 55,55 лв. лихва от 12.10.2015 г. до 14.05.2018 г. ведно със законната лихва от 16.05.2018 год. изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. разноски по делото.

             В Заявлението и заповедта се съдържат обстоятелствата, от които произтича вземането, които са изложени и в исковата молба, а именно: К.Н.И., ЕГН ********** с абон.№1167311 е неизправен длъжник – потребител на „ВиК“ ООД – град ***, съгласно Закона за водите. До 14.05.2018 година потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 461,94 лева, като в сумата са включени главница и лихва за забава, и представляват неизплатената стойност на консумираната вода. Длъжникът е бил длъжен да заплати горепосочената сума, но плащане не било постъпило. Такова плащане е пъстъпило към 18.03.2019г.

              От доказателствата по делото е установено, че във водената партидна книга при дружеството- ищец за абонат с аб. №1167311  е записано името на ответника с адреса му

              За изясняване на спора от фактическа страна е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И.А.. От депозираното заключение на вещото лице се установява, че за периода до назначаване на \ССЕ има плащане от страна на ответника, като към момента на изготвяне на същата ответника оства да дължи на ищцовата дружество сумата от 223,66 лв. главница и 21,18 лв. като към настоящият момент исковата сума е погасена изцяло, остават дължими само разноските по това производство, а именно : ДТ и разходи по изготвянето на ССЕ. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно.

               При така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за основателни. Доказателствата по делото  дават основание  за извода, че между страните съществува облигационно правоотношение, при което ответникът е ползвател на услуга, предоставена му от дружеството – ищец срещу заплащане, съгл. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги и Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснаб. и канализационни системи. С оглед на предмета на създадената между  тях облигационна връзка- продажба / доставка/ на вода, не е необходимо с всеки потребител да се сключва индивидуален писмен договор / аргумент от чл.4 от ОУ/. Ищецът като доставчик по сделката е изправна страна- изпълнил е задълженията си по чл.8 от ОУ- да доставя на потребителите питейна вода и т.н. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е неизправен длъжник по същата- не е изпълнил задължението си за заплащане на ползваната и отчетена по партида на негово име вода, съобразно уговорената цена. В случая за предоставената услуга- доставка на вода по договора с ищеца  се дължи ежемесечно заплащане на цената на водата, като са налице родово определени престации. Те се  дължат през определен период от време и са различни- в зависимост от количеството на доставената на абонатите  вода и стойността на услугите за пречистването и отвеждането й.

             В случая дружеството- ищец е процедирало съобразно изискванията и условията на Наредба №4/ 2004 г. Служебно са записвани съответни количества вода за отделни месеци, когато абонатът не е намиран на адреса. Тогава в карнет-книгата подпис е полаган само от служителя/инкасатор/ та ищцовото дружество. Ежемесечно живущите във входа са били известявани от ищеца чрез инкасатора с писмено обявление за датата и часа, на която ще посети  и провери отразеното във водомерите на всяко жилище и на общия водомер. Комуникация е осъществявана с ответника, който е в течение на отразяваните количества вода и за задължението си за заплащането й, вкл. и това, че попада в лицата за събиране на вземанията по съдебен ред.

             По изложените съображения следва и с оглед факта, че ответника в хода на съдебното следствие е погасил изцяло исковата сума, то следва да бъде отхвърлена претенцията по главния иск, като погасена чрез плащане.

            При очертания изход на спора съобр. чл. 78 ал. 1от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски: 80 лв- държавна такса и 100 лв- възнаграждение за вещо лице, тъй като с поведението си ответника е дал повод за завеждане на настоящият иск.

             Водим от горното, съдът

                                                       Р  Е  Ш  И.  :

ОТХВЪРЛЯ иска по чл..422, ал.1, вр.чл.415 ал. 1,вр. чл. 410 и чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.203 ЗВ и чл.86 ЗЗД, предявен от „***“ ООД гр.*** срещу К.Н.И. ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради плащане от страна на ответника.

Осъжда К.Н.И. да заплати на  „.***“ ООД сумата от 180 представляващи разноски в исковото производство , от които: сумата 80 лв. за държавна такса и 100 лв. за съдебно – счетоводна експертиза

               Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :