Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Лом, 13.02.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 329 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 59 от ЗЗД

 

Предявени са искове от: Е.Х.Х., ЕГН ********** и Х.К.Х., ЕГН **********, Ч.Д.Д., ЕГН **********, и Б.Д.Д., ЕГН **********,***, против: С.Л.М., ЕГН **********,***,  Л.М.И., ЕГН **********,*** и А.Л.М., ЕГН **********,***, за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот и за причинени щети в недвижимия имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Сталийска махала, общ. Лом, обл. Монтана, а именно дворно място с площ от 1400 кв.м., представляващо част от УПИ І-171 с площ от 880 кв.м. и УПИ ІІ-171 с площ от 1562 кв.м. в кв.29, заедно с жилищна сграда с РЗП от 91 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 103 кв.м.

Ищцата Е.Х. е собственик на 2/6 идеални части от имота, придобити по дарение, а в режим на СИО Е.Х. и ищеца Х.Х. са собственици на още 2/6 ид. ч., придобити чрез покупко – продажба. Ищците Ч.Д.Д. и Б.Д.Д. са собственици на по 1/6 ид. ч. по наследство.

Твърди се, че през 2005 год. един от бившите вече съсобственици – П.К.е разрешил на ответниците да ползват за една година само сеновала, докато построят свой собствен.

Тъй като ищците не живеят постоянно в имота, ответниците без съгласието на ищците – съсобственици са се настанили в целия имот.

В двора ответниците отглеждали животни, изкъртили вратите на стопанските постройки, които ползвали за отглеждане на коне.

Твърди се, че за времето на пребиваването им в имота на ищците, ответниците са премахнали оградата между него и съседния имот, без да заплащат на никого от съсобствениците каквото и да било обезщетение, а са нанесли многобройни вреди на сградите и насажденията в двора.

Дворът бил в окаяно състояние, в него държали пет каруци, една от които постоянно пълна с конски изпражнения, отделно били разхвърляни бали сено, изоставени строителни материали и т.н.

Ищците нямали възможност да влизат в собствения си имот, тъй като пред портата винаги имало паркирани автомобили на ответниците, някои от който не били в движение. Това наложило да си изградят нова порта от другата страна на двора.

Твърди се, че ответниците използвали дървеният сеновал с обща площ от 103 кв.м. и помещенията под него, с обща площ от 31 кв.м., както и дървен хамбар с площ от 8 кв.м., навес с площ от 17,8 кв.м. и целия двор на имота.

Твърди се, че ответниците са избили прозорците на стопанските сгради, напълно увредени са касите, вратите на сградите, таваните на помещенията, избити са мазилки по стените и са повредени подовете на стопанските постройки и навеса.

През месец март 2016 год. имали уговорки с ответниците да напуснат имота, като ищците им дали двумесечен срок, но тъй като и в този срок те не освободили имота, подали сигнал до Началника на РУ гр. Лом, след чието съдействие, в края на месец юли, 2016 год. ответниците все пак напуснали имота.

Но оставили стопанските сгради в окаяно състояние, на практика неизползваеми, като са нанесени огромни щети.

По искане на ищците Е. и Х. Х.по реда на предварителното обезпечение по доказателствата е образувано ч.гр.дело №1578/2016год. по описа на ЛРС, по което с Определение е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно чието заключение  нанесените в имота им щети са на обща стойност от 1040.03 лева, посочени по пера, единични мерки и обща стойност.

Считат, че ответниците им дължат и сумата от 1040,03лева, за неполучен наем за времето от месец февруари 2012год. до края на месец юли 2016год.

Иска се: 1/ да бъдат осъдени ответниците  /всеки от тях по 1/3 ч./, да заплатят на ищците сумата от 834,00 лева за нанесените щети в имота, разпределена съобразно правата им: за Е.Х. 2/6, за Е.Х. и Х.Х. – общо 2/6, за Ч.Д. 1/6 и за Б.Д. 1/6, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и 2/ да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот, равно на пазарния наем на имота в общ размер от 1040,03 лева, при месечен наем от 26.00лева на месец, от които: - на Е.Х. за периода от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. Включително, или за 53 месеца – сумата от 459,33лева, - на Е.Х. и Х.Х. – за периода от 21.05.2015 год. до месец юли 2016год. Включително, или за 14 месеца – сумата от 121,38лева, - на Ч.Д. – сумата от 229,66 лева, за периода  от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. Включително, или за 53 месеца и - на Б.Д. – сумата от 229,66лева, за периода  от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. Включително, или за 53 месеца, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски, както и тези в производството по обезпечението по ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответниците.

В отговора ответниците считат предявените искове за неоснователни, като молят за тяхното отхвърляне.

Твърдят, че са се настанили в имота, със знанието и съгласието на единия от съсобствениците П.К.през 2012 год. и то по негова молба и настояване, за да се грижат за опазването му от посегателства, като са ползвали яхъра и сеновала.

Твърдят, че тухлената настилка на подовете върху пясъчна основа от 42 кв.м., с посочена стойност от 420.00 лева по пункт 1 от заключението на СТЕ и циментовата замазка от 52кв.м. на стойност от 309.00лева по пункт 2 от заключението на СТЕ, или общо 729,00лева в действителност представляват  извършени от тях, ответниците подобрения в сградата – яхъра, направени от тях, с лични средства и труд, поради което не дължат тази сума на ищците.

Твърдят, че са направили тухлената настилка върху баластра и пясъчна основа с циментова замазка на пода.

Оспорват заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и в останалите пунктове, свързани с изкъртване на варова мазилка в пункт 4 на стойност от 116.00лева и възстановяване на оградна мрежа, твърдейки, че тези повреди са съществували при настаняването им в имота и не са причинени от тях.

Оспорват претенцията за дължим наем на ищците, свързан с ползване на дворното място и сградите – стоп. постройка с навес, сеновал и хамбар, като твърдят, че не са имали сключен договор за наем при условията на чл.228 и сл. от ЗЗД. Твърдят, че от страна на ищците не им е отправяна покана или предизвестие за сключване на договор за наем, поради което не дължат и претендиранато обезщетение за ползване на двора и постройките.

В съдебно заседание ищците Е.Х. и Х.Х. се  явяват лично лично и с адв. П. С.-С., САК, която представлява по пълномощие и останалите ищци и от тяхно име поддържа предявените искове, които счита за основателни и доказани имоли да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Отв. А.М. се явява лично и с адв. Ц. П., МАК, който представлява и останалите двама ответница, оспорва исковете по съображенията, изложени в писмения отговор, като едва в хода на устните състезания въвежда възражение за давност по отношение на сумите за част от процесния период и претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Доказателствата са писмени и гласни, като е приобщено и образуваното по искане на ищците ч.гр.д. № 1578/2016 год. – производство по чл. 207 и следв. ГПК

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 180, т. І, д. № 399/09.11.1977 год. наК.К., Ломски районен съдия, А. *** е признат за собственик на ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в с. Сталийска махала, от 1400 кв.м., в идеална част, с построени в  него къща, кошара и кош, до съседи на целиа имот: от три страни улици, М.М.К., която част и включена в парцел І-51, кв. 18 по плана на селото.

А. К.П., б.ж. на с. Сталийска махала, обл. Монтана е починал на 10.06.1981 год., като видно от приложените Удостоверения за наследници, е бил наследен от:

1.     Х.Й. П., съпруга, поч. 16.06.1984 год.,

2.     П.А. К., син, поч. 12.06.2017 год., с наследници:

a.     Е. С. К., съпруга,

b.     А. П. К., син, поч. 12.09.2014 год., с наследници:

                                                             i.     Е. А.К., дъщеря.

3.     Г. А. Б., дъщеря, поч. 17.08.2009 год., с наследници:

a.     Е.Х.Х., дъщеря

4.     В. А. Д., дъщеря, поч. 13.04.1963 год., с наследници:

a.     Ч.Д.Д., син и

b.     Б.Д.Д., син.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, т. V, н.д. № 346/19.06.1987 год. на М. И., Ломски районен съдия, Г.А.Б.дарила на дъщеря си Е.Х.Х., собствената си 1/3 ид. от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Сталийска махала, обл. Монтана, което е от 1400 кв.м. по плана на селото, съставляващо идеална част от парцел І-51, кв. 18 по плана на селото, заедно с 1/3 ид. от построените в него къща, кошара и кош, до общи съседи: М.М.К. и от три страни улици, както и лятна кухня.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, т. ІV, рег. № 3102, д. № 309/21.05.2015 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, т. ІV, рет. № 3382, д. № 374/31.05.2016 год., П.А. К.продал на съсобственика си Е.Х.Х., правото на собственост върху наследствената си идеална част от следния недвижим имот, а именно: 1/3 ид. от ДВОРНО МЯСТО с площ от 1400 кв.м., представляващо част от УПИ І-171, с площ от 880 кв.м. и УПИ ІІ-171, с площ от 1562 кв.м., в кв. 29 по регулационния план на с. Сталийска махала, обл. Монтана, одобрен със Заповед № 29/1989 год., до общи съседи: от три страни улици и УПИ ІІІ-172, заедно с 1/3 ид. от находящите се в имота: ЖИЛИЩНА СГРАДА  с РЗП 91 кв.м., ВТОРОСТЕПЕННА СГРАДА с РЗП 103  кв.м., и останалите подобрения в имота.

От показанията на свидетелите се установява:

Свид. Б.Ц.А., доведен от ответниците твърди, че е в приятелски отношения с тримата ответници. Спомня си, че «чичо П.» им е разрешил да влязат в сградата за конете и да си държат там конете. Това било преди 6-7 години. Целта била ответниците да наглеждат сградата ползвайки я, за да не се краде, да не се троши. Сградата се намирала в с. Сталийска махала, в голям двор, в който имало кошара и къща. Било им разрешено да ползват кошарата. Като я взели, тя била в «трагично» състояние – пода бил от земя, имало счупени прозорци и врати. Имало един прозорец и той бил със счупено стъкло. Отпред пред сградата имало натрошен бетон. Ответниците /свидетелят участвал/ правили бетон, стегнали кошарата, за да може да се гледат двата им коня вътре, поставили тухлена настилка на пода и я бетонирали. Никой не им разрешил на ответниците да правят това, но и никой не им забранил. Ответниците си държали конете там може би пет години. През това време гледали да няма кражби в имота. Ответникът С.М. ***, през 1-2 къщи. Свидетелят не знае какво се е случило, но сега – от 1-2 години ответниците не ползват имота. Сега си държат конете на друго място. Когато започнали да ползват имота имало мрежа, но тя била паднала. Когато напуснали си била в същото състояние. Не е чул за уговорка за плащане на наем за кошарата. Ответниците ремонтирали вратата на кошарата, като сложили нови дъски. След като се настанили в имота правили бетона – с техни си материали, на свои разноски. Материалите били втора употреба, но все пак били годни и ответниците вложили средства и труд. Сложили стъкло на прзореца на помещението дето държали конете си. Измазали сградата отвън /преди това била на тухла/. Ответниците ползвали само кошарата. Отвън пред сградата имало навес, в който си слагали люцерна. Били се разбрали със собственика П.К.да ползват и него.

Свид. Н.Х.Х., син на ищците Е. и Х. Х.знае, че ответниците са ползвали, с разрешението на дядо му П.К.талканата и място да си държат сено – за около една година, като постепенно си завзели и другите стопански постройки – чрез разбиване на вратите, като вкарали вътре конете си. След това дядо му П.К., а и ищцата Е. Х. ги помолили да напуснат, защото нанесли много материални щети – счупени прозорци, врати. Първоначално ответниците отказали да напуснат и се наложило да се обърнат към прокуратурата. Едва след намесата на правоохранителните органи се изнесли, като оставили всичко в плачевно състояние. Преди да се нанесат ответниците, докато били живи прабабата и прадядото на свидетеля, той често ги навестявал и си спомня, че те гледали кокошки в помещенията, държали си инструменти в други от тях, те се заключвали през последните 6-7 години преди да се нанесат ответниците. Състоянието на постройката и помещенията в нея било добро. След това като идвал, установил, че врати няма, били изкъртени, ключове не им били давани на ответниците, вероятно са изкъртили вратите. Навсякъде било мръсно, имало купчини тор, били избити прозорците, били счупени, стените били разбити, подовете – разринати. За това били сложени траверси. Преди да се нанесат ответниците подовете били с циментова замазка, било равно, земята била утъпкана. Пред помещенията имало подредени тухли и някаква замазка, която от копитата на животните се била разбила. И в момента имало някакви редени тухли и замазка. Веднъж ходил и видял, че ответниците са сложили бетонни траверси, които в последствие, при освобождаването на помещенията били издърпани и останала разровена пръст. В съседното помещение, което сеползвало за инструменти и за лятна кухня мазилката по стените не била излющена преди. Самата постройка се състояла от три помещения, едно до друго, с изградена над тях талкана или сеновал. Трите помещения долу били с по една врата и един прозорец. Отпред имало тухлени колони, измазани. Самата сграда била измазана отвън и отвътре. Строителни материали свидетелят не е виждал, освен споменатите вече бетонни траверси. Не познава другия свидетел, не го е виждал. Посещавал е имота веднъж-два пъти годишно. Ищците са ползвали двугите посройки в имота – къща и лятна кухня, в които са отсядали през лятото, за по  седмица-две. Ответниците били помолени да освободят имота преди 3-4 години, когато ищците установили, че са завзели и другите помещения освен сеновала.

От приложената по искане на ищците покурорска преписка № 916/2016 год. на ЛРП се установява, че същата е образувана по жалби от ищцата Е.Х. до ЛРП и до Началника на РУ Лом, двете от 23.06.2016 год., срещу ответниците за това, че отглеждат коне в имота им без разрешение и отказват да освободят имота. И в двете жалби ищците твърдят, че с ответниците са имали уговорка имота да бъде освободен до 15.06.2016 год. В хода на проверката ответниците освободили имота. На 21.07.2016 год. на ответниците са били съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 ЗМВР. С Постановление от 06.10.2016 год., прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство.

На 19.06.2016 год. по молба на ищците с правно основание чл. 207 и следв. ГПК, е образувано ч.гр.д. № 1578/2016 год. на ЛРС, за обезпечение на доказателства за настоящото производство, поради което и е приобщено към същото. Събраните по него писмени и гласни доказателства са приобщени с Определение от 13.12.2016 год., допълнено с Определение от 27.01.2017 год.

От събраните хода на ч.гр.д. № 1578/2016 год. на ЛРС гласни доказателства се установява:

От показанията на свид. П.А.К., разпитан в с.з., проведено на 23.11.2016 год. по горното дело се установява, че този свидетел действително е разрешил на ответниците да ползват сеновала за да складират бали сено и храна за животните, които отглеждали. При следващото си посещение в имота установил, че те са разбили и вратите на две от помещенията, в които били настанили коне – в едното един, а в другото два коня. Попитал ги защо са направили това, а ответниците отговорили, че ще си построят обор, но дотогава временно са настанили конете в неговите помещения. Не твърди да е възразил. Пода на стаите бил от земя. Сега също било от земя, но изровена. Не си спомня да е имало дупка на тавана. Докато животните били там, вратите и прозорците били свалени. Пред самите стаи било земя. Не е имало цимент там, ответниците после направили замазка в една от стаите, където държали двата си коня. Замазката липсвала. Праговете били увредени. Вратите били разбити с взлом. Вратите били откачени тогава, сега са закачени отново.

Свид. А.Н.Н., без родство, е посещавал имота през 2005 год., със сина на ищците. Ходили за риба и отседнали там. Било спокойно и чисто. Но всичко било запуснато, затворено. Страничната постройка, в която е сеновала била заключена, имало си врати, прозорци. През 2010 год. също посещавал имота и тогава нямало животни, помещенията в сеновала си били заключени. Бил нормален двор, с овошки. Само тези два пъти бил посещавал имота. Отсядал там. Праговете били здрави и нямало липсваща мазилка.

Свид. Б.И.И., без родство, също е приятел на сина на ищците и е посещавал имота, когато идвал в с.  Сталийска махала на риболов – през 2005 год. и през 2010 год. стопанската постройка била заключена и двата пъти. Имали дървена дограма – врати и единични прозорци. Не си спомня да е виждал животни. Пред вратите било циментирано. При двете му посещения състоянието на имота било приблизително еднакво. Не е видял разбити врати и прагове.

Свид. И.С.Ц. е приятел на отв. А.М.. Знае, че дворът на ищците бил съседен на този на отв. А. М.. Последният гледал животни отдавна, в своя двор си имал кошара и там ги държал до към 2005 год., след това не. Виждал е, че прозорците на стаите на стопанската постройка на ищците били счупени, част от вратите също, но не знае от кого. Отв. А.М. не е гледал животни в двора на ищците, докато не го пуснали там и тогава за известен период от време свидетелят знае, че са били там животните. Свидетелят е помагал при изграждането на пода, стени, порутини и врати и прозорци. На пода направили дренаж от баластра, тухли и отгоре излели бетон. После стените, някъде преди около 4-5 години било това. На прозорците първо слагали найлони заради животните, защото нямало стъкла. Лично свидетелят бил сковал една врата, поправил я. Това станало преди 4-5 години, след като на ответниците било разрешено да отглеждат животни там. Тогава правили ремонтите. Никога не било имало ограда между тази постройка и жилищната. Ограда имало между двата имота, горе-долу прилична била. Уговорката за ползване на имота била с дядо П.К.. Свидетелят присъствал на разговора, когато последният разрешил на А. да гледа животни ако искат, да пазят имота, да си плащат сметките. Първо позволил да си държат там слама, а после пуснали и животните. Имало счупени врати и ги оправили, но това било след като пуснали животните там.

При проведената очна ставка /отново в хода на ч.гр.д. № 1578/2016 год. на ЛРС/ между свидетелите И.Ц. и П.К., противоречието не е отстранено, като свид. К.твърди, че изобщо не познава свид. Ц., който пък е категоричен, че е присъствал и е чул как К.е разрешил на ответниците да си гледат животните в двора му.

Свид. Б.Ц.А. също твърди, че е присъствал, когато свид. П. К.е разрешил на ответниците да ползват сеновала и вътре да ползват за конете.

Видно от изготвената и приета в хода на ч.гр.д. № 1578/2016 год. на ЛРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице В.К.В., след оглед на място е установено, че:

Процесният имот представлява дворово място с площ от 1400 кв.м., представляващо част от УПИ І-171 и УПИ ІІ-171, между които няма ограда. В двора е установена конска каруца с принадлежности в нея. От междусъседската ограда с УПИ ІІІ-172, срещу второстепенните сгради, на 7 м. Източно от тях, липсва оградата /общо 31,00 м.л., от които 8,50 м.л. – без колове и мрежа, а 6,20 м.л. – с остатъци от стара мрежа без колове. На 16,30 м.л. липсва мрежа, но са запазени остатъци от дървени и циментови колове/.

В дворното място е изградена паянтова второстепенна сграда, състояща се от три помещения, с навес пред тях и надстроена с дървен сеновал. Изградена е от кирпични пухлени зидове, с дървен гредонред, покрита с марсилски керемиди. Вътрешно и външно сградата е измазана с варова мазилка, подовете са от наредени печени пухли на пясъчна основа, покрити с циментова замазка. Таваните са облицовани с дървесно-влакнести фазерни плоскости. С три дървени масивни врати и четири двукрили прозореза, размери 0,9/1,4 м., като при огледа сградата е намерена в следното състояние:

1.     Дървеният сеновал е в запазено състояние.

2.     Помещенията под него:

a.     Напълно разрушена тухлена настилка и в трите помещения – общо 35 кв.м. и частично – 8 кв.м.  под навеса,

b.     Разрушена циментова замазка и в трите помещения – общо 34,00 кв.м. и под навеса – 18,00 кв.м.

c.      Разрушена варова мазилка по стени: в помещение № 1 – 15 кв.м. на източната стена, в помещение № 2 – 2 кв.м. на източната стена и 4,50 кв.м. – на западната, в помещение № 3 – 4,00 кв.м. на източната стена, 1,50 кв.м. – на южната и 3,00 кв.м. – на  западната стена, както и на северната – 0,50 кв.м. Под навеса – около вратите – 3,00 кв.м.

d.     Частично разрушени тухлени зидове, на дълбочина 5-10 см.: в помещение № 1 – на източната стена – изкопан 1 кв.м. от зида, в помещение № 2 – изкопана част от източната стена – 2 кв.м., в помещение № 3 – на източната стена – 4 кв.м. от зидаа западната стена – 3 кв.м., на южната стена – 1 кв.м. и на северната – 0,5 кв.м. от зида.

e.     Разрушен на единични места облицован с фазер таван: в помещение № 2 – пробит на две места, с отвори 0,5х0,5 м. и в помещение № 3 – на едно място.

f.      Дървена дограма: на помещения № 2 и № 3 – частично разрушаване на вратите – разрушени са дървените прагове и частично наранени таблите и касите. Липсват три катинара. Прозорците са общо 4 бр., от тях 1 бр. – на помещение № 2 – счупен, на помещение № 3 – увредени две черчевета. Счупени са всички стъкла, с изключение на две на източния прозорец в помещение № 1.

3.     Хамбар с площ от 8,00 кв.м. и навес 7,00 кв.м. – общо 15,00 кв.м. В запазено състояние. В хамбара са установени около 0,5 куб.м. нарязани дърва. Отвън има закачена конска сбруя.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, по пазарни цени сумата, необходима за ремонтно-възстановителните работи за отстраняване на уврежданията е общо 1192 лв. /разбити по дейности в заключението/, като след овехтяване от 30 %, според вещото лице необходимата за възстановяването сума е общо 834,00 лв.

Пазарния наем за ползваните дворово място и постройки /общо/ според вещото лице е 22 лв. / месец, или за последните пет години – 1560,00 лв. /отново разбити по съответни площи или помещения/.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че няма видими белези на вратите да е правен ремонт.

От правна страна:

1.     Относно исковете по чл. 45 ЗЗД:

Иска се: да бъдат осъдени ответниците  /всеки от тях по 1/3 ч./, да заплатят на ищците сумата от общо 834.00лева за нанесените щети в имота, разпределена съобразно правата им: за Е.Х. 2/6, за Е.Х. и Х.Х. – общо 2/6, за Ч.Д. 1/6 и за Б.Д. 1/6, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /27.02.2017 год./ до окончателното изплащане.

На практика се иска всеки от тримата ответници да заплати: на ищцата Е.Х.Х. – сумата от 92,67 лв., на ищците Е.Х.Х. и Х.К.Х. – сумата от 92,67 лв. и на ищците Б.Д.Д. и Ч.Д.Д. – по 46,33 лв.

За да се ангажира отговорността на ответниците по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо наличието на няколко кумулативни предпоставки: противоправно поведение, действие или бездействие с установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Наличието им следва да е доказано несъмнено, а не чрез предположения, тежестта за което е за ищците, т.е., необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Неустановяването на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска.

В настоящето производство, може да се приеме за установено, че към датата на изготвяне на приетата по делото съдебно-техническа експертиза необходимите ремонтно-възстановителни работи са били следните:

1.     Тухлена настилка по подове върху пясъчна основа – 42 кв.м. – на стойност 420,00 лв.;

2.     Направа на пердашена циментова замазка – 52 кв.м. – 309,00 лв.,

3.     Подмазване на тухлени зидове – 11,50 кв.м. – 25,00 лв.,

4.     Изкърпване варова мазилка – 17 кв.м. – 116,00 лв.,

5.     Възстановяване на фазерна обшивка на тавани – 00,75 кв.м. – 18,00 лв.,

6.     Ремонт на прозорци – 2 бр. – 20,00 лв.,

7.     Ремонт на 2 бр. врати и доставка на 3 бр. катинари – 35,00 лв.,

8.     Остъкляване на 4 бр. прозорци – 2 кв.м. – 32,00 лв. и

9.     Възстановяване на оградна мрежа – ½ от 31,00 м.л., или 15,5 м.л. – 217,00 лв.

От доказателствата по делото се установява, че тухлената настилка и циментовата замазка /т. 1 и т. 2 от заключението на в.л./ са били изградени от ответниците, поради което и те не би следвало да заплащат за възстановяването им.

            От свидетелските показания /свидетелите П. К.и Б. А./ и заключението на съдебно-техническата експертиза се налага категоричен и еднозначен извод, че причиненият вредоносен резултат е резултат от виновно противоправно поведение от страна на ответниците, изразяващо се в отглеждане на едри животни в непредназначените за това помещения, при което не са взети и мерки за предотвратяване на вредите.

            В този си състав съдът приема, че между поведението на ответниците и причиненият резултат има пряка причинно-следствена връзка. Деянието е противоправно, доколкото – макар да са имали разрешение да ползват имота от свид. П. К., един от съсобствениците, то е било с цел и изречната уговорка да го стопанисват, докато в случая те на практика са го увредили. В този смисъл остана недоказано твърдението на ищците, че ответниците са се настанили в имота без съгласието на никой от съсобствениците.

Доколкото обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съдът не следва да вземе предвид посоченото от вещото лице овехтяване.

За това искът по чл. 45 ЗЗД следва да се уважи до размер от 463 лв., разпределени както следва, съобразно заявеното искане: всеки от тримата ответници да заплати: на ищцата Е.Х.Х. – сумата от 51,44 лв., на ищците Е.Х.Х. и Х.К.Х. – сумата от 51,44 лв. и на ищците Б.Д.Д. и Ч.Д.Д.по 25,72 лв., като се отхвърли над този размер, до претендираните общо 834 лв., или от всеки от тримата ответници да заплатят: на ищцата Е.Х.Х. – сумата от 92,67 лв., на ищците Е.Х.Х. и Х.К.Х. – сумата от 92,67 лв. и на ищците Б.Д.Д. и Ч.Д.Д. – по 46,33 лв.

Относно исковете по чл. 59 ЗЗД:

Иска се да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот, равно на пазарния наем на имота в общ размер от 1040,03 лева, при месечен наем от 26.00лева на месец, от които: - на Е.Х. за периода от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. Включително, или за 53 месеца – сумата от 459,33лева, - на Е.Х. и Х.Х. – за периода от 21.05.2015 год. до месец юли 2016год. Включително, или за 14 месеца – сумата от 121,38лева, - на Ч.Д. – сумата от 229,66 лева, за периода  от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. Включително, или за 53 месеца и - на Б.Д. – сумата от 229,66лева, за периода  от месец февруари 2012 год. до месец юли 2016 год. включително, или за 53 месеца, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.

Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Уважаването на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД кумулативни предпоставки: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването, както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.

За да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване. По отношение на последната предпоставка - липса на основание за имущественото разместване, тя подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на претенцията, тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания.

Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание или дължимост на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника основание, но пълното изчерпване на всички възможни основния за плащането и тяхното отричане е невъзможно в това производство, а и не е негов предмет. При установяване на такова имуществено разместване ищецът има право на по-малката сума измежду размера на обедняването му и размера на обогатяването на ответника към момента на обедняването на ищеца.

Доказателствената тежест за установяването на предпоставките за уважаване на иска се носи от ищеца, което в случая съдът му е указал.

При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

В случая не е спорно, че процесният имот е съсобствен на ищците – по наследство и по силата на покупко-продажба и за периода до м. Юли, 2016 год. е бил ползван от ответниците.  

От ангажираните от ищците гласни доказателства обаче не се установява по категоричен начин, че за целия период, за който се претендира обезщетение ответниците са ползвали имота без правно основание. Напротив, установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че ответниците са допуснати в имота още през 2010 – 2011 год. от един от тогавашните съсобственици – свид. П.К., с уговорката да го ползват и опазват от посегателства. Не се установява твърдението в исковата молба, че уговорката за ползване е била за срок от една година. Не се установява и твърдението, че ответниците са били канени многократно да освободят имота. Напротив, в исковата молба ищците твърдят, че през м. Март, 2016 год. са поканили ответниците да освободят имота в двумесечен срок. Това те са сторили през м. Юли, същата година, след намеса на полицията и прокуратурата. По делото обаче е приложена пр.пр. № 917/2016 год., от която се установява, че в подадената на 23.06.2016 год. Жалба се твърди от ищците, че уговорената дата за освобождаване на имота е била 15.06.2016 год., обстоятелство, което се признава и от ответниците. Не е спорно, че ответниците са освободили имота. В исковата молба се твърди, че това е станало на 31.07.2016 год., но пак от преписката се установява, че към 22.07.2018 год. Имотът вече  е бил освободен от ответниците.

Щом уговорката не е била свързана с конкретен срок /доколкото по делото не се доказа друго/, то  ищците са разполагали с възможността да поискат възстановяване на предходното положение по всяко време, с едностранно волеизявление, което от достигането си до ответниците поражда за тях задължението да освободят имота. Това те са сторили с уговорката имота да бъде освободен на 15.06.2016 год. Едва с неспазването на този срок, ответниците са продължили да ползват имота още един месец без основание и съответно са лишили ищците от възможността да упражнят правото си лично. Това е довело до обедняване на ищците и обогатяване на ответниците, като двете произтичат от обща група факти и се намират в причинно-следствена връзка и ответниците дължат връщане на това, с което са се обогатили, до размера на обедняването.

В случая, претенцията обхваща периода от 24.02.2012 год. до 31.07.2016 год., но е основателна само от изтичане срока за доброволно изпълнение до реалното освобождаване на имота, в размера, установен от вещото лице, а именно 22 лв., за един месец, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на иска до окончателното плащане, а над този размер, до претендираните общо 1040,03 лв. – да се отхвърли като неоснователна.

Разпределена тази сума между ищците от една страна и ответниците от друга – съобразно правата и начина, по който се претендира обезщетението, означава, че всеки един от тримата ответници ще следва да бъде осъден да заплати на ищците Б. и Ч. Дилови по 1,22 лв., на ищцата Е.Х. – 2,44 лв. и на ищците Е.Х. и Х.Х. – също 2,44 лв.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски. Списък по чл. 80 ГПК се представя само от ищците, като се установява,че сторените от тях разноски по настоящото и по обезпечителното производство /ч.гр.д. № 1578/2016 год./ са общо 1470 лв.

От представеният договор за правна защита се установява, че ответниците са сторили разноски за процесуално представителство в размер на 600 лв.

Предвид изхода от делото, ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 378,67 лв., представляваща 25,76% от сторените от тях разноски, съобразно съотношението уважена/отхвърлена част от претенциите.

Съответно ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата от 445,44 лв., представляваща 74,24% от сторените разноски, отново съобразно съотношението уважена/отхвърлена част от исковете.

След служебно извършена от съда компенсация, ищците ще следва да заплатят на ответниците сумата от 66,77 лв. – разноски по водене на делото пред тази инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 45 ЗЗД,  С.Л.М., ЕГН **********,***, Л.М.И., ЕГН **********,*** и А.Л.М., ЕГН **********,***, да заплатят /всеки от тримата/ на: Е.Х.Х., ЕГН **********,***,44 лв., общо на Е.Х.Х., ЕГН ********** и Х.К.Х., ЕГН **********,*** – по 51,44 лв., на Ч.Д.Д., ЕГН ********** *** – по 25,72 лв. и на Б.Д.Д., ЕГН **********,*** – по 25,72 лв., или всичко общо 463,00 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете над уваженият, до претендираният размер от общо 834,00 лв., разпределени както следва: на ищцата Е.Х.Х. – сумата от 92,67 лв., на ищците Е.Х.Х. и Х.К.Х. – сумата от 92,67 лв. и на ищците Б.Д.Д. и Ч.Д.Д. – по 46,33 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 ЗЗД,  С.Л.М., ЕГН **********,***, Л.М.И., ЕГН **********,*** и А.Л.М., ЕГН **********,***, да заплатят /всеки от тримата/ на: Е.Х.Х., ЕГН **********,***, по 2,44 лв., общо на Е.Х.Х., ЕГН ********** и Х.К.Х., ЕГН **********,*** – по 2,44 лв., на Ч.Д.Д., ЕГН ********** *** – по 1,22 лв. и на Б.Д.Д., ЕГН **********,*** – по 1,22 лв., или всичко общо 22,00 лв., представляваща неоснователно обогатяване за ползването на имота на ищците за периода от 15.06.2016 год. до 15.07.2016 год., като ОТХВЪРЛЯ исковете над уваженият, до претендираният размер от общо 1040,03 лв., за периода от 24.02.2012 год. до 31.07.2016 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА Е.Х.Х., ЕГН **********, Х.К.Х., ЕГН **********, Ч.Д.Д., ЕГН ********** и Б.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Л.М., ЕГН **********,***, Л.М.И., ЕГН **********,*** и А.Л.М., ЕГН **********,***, СУМАТА от 66,77 лв. – разноски по водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: