Решение по Гражданско дело 926/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 7 януари 2018год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, в публично заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретар Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 926 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК и чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ***, чрез пълномощника си ю.к. Н.С., е предявил против М.К.М. с ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по ч. гр. дело № 245/ 2018г. на ЛРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 166/08.02.2018 г., парични суми, както следва: 682,82 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит“Бяла карта“ № 428045 от 19.02.2015 г., сключен с „Аксес Файнанс“ООД, вземанията по който са прехвърлени на 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с договор за цесия, договорна лихва в размер на 53,54 лева за периода 24.02.2015 г.- 06.05.2017 г., 195, 79 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197,50 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, лихва за забава в размер на 46,41 лв. за периода 07.05.2017 г.- 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 07.02.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото .

В исковата молба е посочено, че ищцовото дружество било подало заявление до по чл.410 ГПК до съда, въз основа на което е издадена и заповед по реда на чл.410 ГПК, същата била връчена на ответника/длъжник по заповедното производство, той е възразил по така издадената заповед, и това породило правния интерес у ищеца от настоящето исково производство.

Ищеца твърди , че е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с № 428045 от 19.02. 2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и ответника като кредитополучател. Твърди също, че кредита е усвоен. Навежда твърдения, че в процесния договор била предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили същият да бъде увеличен с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № 428045 от 19. 02. 2015 г. както следва:Анекс от 24. 06. 2015 г., с който кредитният лимит е увеличен на 400.00 лева;Анекс от 30. 01. 2016 г., с който кредитният лимит е увеличен на 550.00 лева, Анекс от 29. 12. 2016 г., с който кредитният лимит е увеличен на 700.00, лева и Анекс от 10. 02. 2017 г., с който кредитната карта е преиздадена по молба на кредитополучателя, като срокът по Договора е изменен с още 6 години.

Твърди още, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставляло изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardA/isa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardA/isa. Твръди също, че ответника бил усвоил сума в общ размер на 700.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата дължимата към настоящия момент главница е в размер на 682.82 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи и дневен лихвен процент в размер на 0.12%, представляващ договорна лихва за периода от 24 февруари 2015 г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6 май 2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 53.54 лева.

Твърди още, че съгласно клаузата на чл. 16 от Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор, същият се задължавал да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от процесния договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 195.79 лева.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните се споразумели също така (чл. 22, ал. 5), че при настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева, която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В настоящия случай съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 ответника дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лева. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10 от ЗПК и нямат характер на неустойка.

Навежда твърдения , че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 6 май 2017 г. Считано от тази дата ответника дължи заплащането на лихва за забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 46.41 лева за периода от 7 май 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне на предсрочната изискуемост до 31 януари 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищеца продължава да не изпълнява задълженията си.

Ищецът навежда твърдения, че основанието, на което Заявлението по чл.410 ГПК и процесната искова молба се подават от името на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, е въз основа на сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 09. 11. 2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Моли съда предвид всичко изложено в ИМ, да постанови решение с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу ответника М.К.М., произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ с № 428045 от 19. 02. 2015 г., сключен между М.К.М. и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. и Приложение № 1 към него от 09. 11. 2017 г.: 682.82 лева главница; 53.54 лева договорна лихва за периода 24 февруари 2015 г. - датата на първата транзакция по картата до 6 май 2017 г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 195.79 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 46.41 лв. за периода от 7 май 2017 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 31 януари 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се съдебни разноски по заповедното и исковото производство .

В съдебно заседание заседание не се явява, чрез пълномощника си представя писмена защита, с която поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който оспорва иска както с оглед неговата допустимост, така и по основание и размер. Признава се, че ответника е сключил процесния договор и усвоил сумата . Но с оглед допустимостта на иска, прави възражение, касаещо прехвърляне на вземането/цесията/, мотивирайки се , че предишният кредитор не му е съобщил за станалото прехвърляне. За прехвърлянето бил уведомен едва с връчването му на исковата молба.

В отговора на исковата молба , ответника чрез пълномощинка си по делото, сочи, че ако съдът счете, че исковата молба е допустима, то същата да се мята за неоснователна , като изчерпателно изброява причини за това. Прави се и възражение за давност: по отношение на главницата- 5 годишна давност, а на лихвите- 3 годишна давност. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 166/ 8.02.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 245/ 2018 г. на ЛРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните парични суми: главница: 682.82 лева, договорна лихва: 53.54 лева за периода 24.02.2015 година до 06.05.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение:195.79 лева за периода 06.03.2015 година до 06.05.2017 година, разходи за извънсъдебно събиране на вземането: 197.50 лева, лихва за забава: 46.41 лева за периода 07.05.2017 година до 31.01.2018 година, ведно със законната лихва, начиная от 07.02.2018 година до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски в размер на сумите: 25 лева платена държавна такса и 200 лева юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК/ вх.№ 3028 от 19.02.2018г./, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за кредит“Бяла карта“ с 0428045 от 19.02.2015 г., „Аскес Файненс“ ООД, е предоставила на ответника револвиращ кредит в размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Необходимо е да се уточни, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен лимит.

В договора е предвидена възможност за увеличаване на лимита му, като страните са се съгласили същият да бъде увеличен с подписването на Анекс към Договор за кредит „Бяла карта“ № 428045 от 19. 02. 2015 г. както следва:

Анекс от 24. 06. 2015 г., с който кредитният лимит е увеличен на 400.00 лева; Анекс от 30. 01. 2016 г., с който кредитният лимит е увеличен на 550.00 лева, с Анекс от 29. 12. 2016 г., с който кредитният лимит е увеличен на 700.00 лева и с Анекс от 10. 02. 2017 г., с който кредитната карта е преиздадена по молба на кредитополучателя, като срокът по Договора е изменен с още 6 години.

Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardA/isa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardA/isa.

М.К.М. е усвоил сума в общ размер на 700.00 лева от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените операции по картата дължимата към настоящия момент главница е в рамер на 682.82 лв.

На 11.11.2016г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 09. 11. 2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ***и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия кредит, е определило като стойности размерите на неплатените по договора главница и лихви, като е взело предвид извършените от длъжника плащания. Представено е също извлечение от сметка на банката за движението по кредита.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното: Няма спор по делото за обстоятелството, че между „Аксес файненс“ ООД и ответника като кредитополучател е бил сключен договор за кредит от 19.02.2015 г., по силата на който ответника е получил първоначално сумата от 200 лв., няма спор относно последващите анекси по процесния договор при съответни условия на лихви, такси и др.

Вземанията по договора за кредит са били прехвърлени с договор за цесия на 16.05.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължение” ООД.

Поради неизпълнение на задълженията по договора, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.05.2017 г.

Именно във връзка с извършената цесия е основното възражение в отговора, свързано с твърдения за неуведомяването на длъжника за прехвърленото вземане, а оттук- и за незаконосъобразно извършена цесия, които следва да се разгледат и обсъдят, доколкото са от съществено значение за изхода от спора.

Във връзка с възраженията в отговора за ненадлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия, следва да се посочи, че при прехърлянето на вземането спрямо длъжника не съществува законова пречка уведомяването да се направи от цесионера, както е станало тук- т.4.6 от договора за цесия. Обстоятелството, че от законодателя е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно. От друга страна, пак във връзка с горното, следва да се отбележи, че е без значение дали съобщенията до длъжника за цесията са получени лично от него или не. Още с връчването на заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с приложенията й, за което е безспорно, че същите са получени на адреса на длъжника, който е подал възражение и отговор по тях и така се счита за уведомен за прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известéн, че има нов кредитор. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/или исково) производство е напълно редовно. Смисълът на съобщаването е да се уведоми длъжникът да не изпълнява на лице, което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качеството му на цесионер.

Редовно възникналото заемно правоотношение между банката и ответника валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на кредита длъжникът се е съгласил с всички негови клаузи. Няма спор по делото, че лицето е получило сумата по кредита, като предвид липсата на точно (в срок) изпълнение на паричното задължение, то е било обявено за предсрочно изискуемо, а оттук- правомерно са били начислени и съответните лихви като санкционна последица. Така исковете се явяват доказани по основание, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е станало дължимо, но е останало неплатено, като то е надлежно прехвърлено и кредитора го търси от неизрядния длъжник.

Конкретният размер на вземанията по прехвърления кредит се установява от приетото по делото заключение по ССчЕ на вещото лице, което след извършена документална проверка е установило задълженията по дълга, които кореспондират на претендираните в исковата молба/ изключая лихвата за забава/. Експертът е взел предвид извършените плащания на длъжника са до дата 09.11.2017г., като е установил, че остатъчната главница е в размер на 682,82 лева, а непогасената договорна лихва- 53,54 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение э- 195,79 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на предсрочно задължение – 197,50 лв., лихва за забава – 35,72 лв. В този смисъл претенцията, касаеща лихвата за забава следва да бъде уважени частично- до размера, установено от вещото лице, като за разликата до пълния размер на търсената сума исковете следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковата претенция на лихвата за забава, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност. Двете страни претендират разноски и макар да не представят списъци по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за действителното заплащане на разходи в процеса, както следва: ищец- държавна такса в размер на 250, депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 100 лева и юрисконсултското възнаграждение, претендирано в размер на 350 лева; ответник- адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Така по съразмерност, разноските се разпределят, както следва: на ищеца се дължат общо 696,82 лева, а на ответника- сумата от 331, 06 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 166/ 08.02.201 г., издадена по частно гр. дело № 245/ 2018 г. на ЛРС, М.К.М., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ***, следните парични суми: главница: 682.82 лева, договорна лихва: 53.54 лева за периода 24.02.2015 година до 06.05.2017 година, неустойка за неизпълнение на задължение:195.79 лева за периода 06.03.2015 година до 06.05.2017 година, разходи за извънсъдебно събиране на вземането: 197.50 лева, ведно със законната лихва, начиная от 07.02.2018 година до окончателното изплащане на вземането, лихва за забава – 35.72 лв. за периода 07.0.2017г. до 31.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ поради частично погасяване чрез плащане иска за лихва за забава за разликата над присъдената сума от 35,72 лева до пълния предявен размер от 46,41 лева .

ОСЪЖДА М.К.М. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения / с посочени по-горе данни/ , разноските в заповедното производство – 225 лева и , както и разноските по настоящото исково производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 365,76 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :