Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен
съд,гражданска колегия ІІІ състав, в публичното съдебно заседание на
26 март, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова,
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1757 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.Г.М. *** с
ЕГН **********, чрез адвокат
Л.Г. ***, със съдебен адрес *** срещу ***със седалище
и адрес на управление *** с управител Т.П.К.
за признаване за установено по
отношение на ответника, че е собственик на 1/3 идеална част от
НИВА находяща се в землището на с.С.,
общ.Лом, обл.Монтана,
ЕКАТТЕ 68758, с ПЛОЩ от 25,041дка., четвърта категория, земеделска земя, при неполивни условия,
съставляваща по плана за земеразделяне
на селото имот №018007.
Правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.16, ал.1 от Закона за
наследството.
Твърди се
в исковата молба, че по силата
на универсално завещание по чл.16, ал.1 от ЗН е наследник
на: Н.П.П., б.ж. на с. С., общ.
Лом, обл. Монтана, починала на
03.04.1995г. Същата в качеството
си на съпруга
и законен наследник на К.П.С., б.ж. с. С., общ. Лом, обл.
Монтана ,
починал на 27.01.1980г., на осн. чл.77, ал. 1 от ЗС, чрез реституция по ЗСПЗЗ, приживе е придобила в наследство собствеността върху 2/3 /две трети/ идеални
части от: НИВА - земеделска земя находяща се в с. С. , общ. Лом, обл.
Монтана, ЕКАТТЕ 68758, местността
„Човик драка", с площ от 25.041 дка., четвърта
категория, при неполивни условия, съставляваща по плана за земеразделяне
на селото имот №018007, при граници и
съседи: имот № 018006- нива на насл.
на Б.В.Б., Имот № 200009- Полски
път на общ.
Лом, Имот № 200017 Полски път общ. Лом и Имот № 018008 Нива на насл. на Л.К.Н...
Твърди, се че идеалните части
от земеделската земя завещателката - Н.П.П., б.ж. на с. С., е придобила поради факта, че към
момента на откриване на наследството
на съпруга й К.П.С. към 1980 год. последният
и Н. П. са имали повече от десет
години брак / брака им е сключен
на 21.02.1943 год./, същият е оставил към този момент
като законни наследници освен съпруга и братя и сестра и низходящи от тях и нямат
родени от брака деца. Чрез завещателните разпореждания
ищцата е
придобила собствеността върху 1/2 идеални
части от указаните по-горе такива или 1/3 идеални части от
земеделската
земя - Нива
, тъй
като завещателката й към момента на смъртта си
е оставила единствен законен наследник дъщеря - Н.Й.З., сега покойник,
починала на 11.04.2012г. б.ж. на гр. Варна с право на запазена част. Твърди, се
че завещанието е обявено с нарочен протокол на 06.10.1996г. вписан в Служба
вписвания към Районен съд
гр.Лом на 04.08.2011г. Приживе Н.Й.З., се е разпоредила
със собствените на ищцата 1/3 идеални части от земеделската земя, чрез договор
за продажба, обективиран в Нотариален акт № 184, том XV , рег. № 7009, н.д.
№ 1041/2011г. на Нотариус
Станислав Станчев, рег. № 577 на НК, вписан
Служба по вписвания, вх. Рег.6935, Акт 6, том XI, дело 1677 / 2011г., по който ответника
е купувач. Чрез сделката за покупко-продажба продавачката е прехвърлила повече права, отколкото е притежавала, както и собствените на ищцата 1/3 идеални части, поради което сделката
не е произвела транслативния си ефект. Поради което се
твърди, че купувачът и ответникът, не
е придобил собствеността на спорните 1/3 идеални части, на който
ищцата е собственик и за нея възникна правен интерес от водене
на настоящето производство.
Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответника, че
е собственик на 1/3 идеална част от
НИВА находяща се в землището на с.С.,
общ.Лом, обл.Монтана,
ЕКАТТЕ 68758, с ПЛОЩ от 25,041дка., четвърта категория, земеделска земя, при неполивни условия,
съставляваща по плана за земеразделяне
на селото имот №018007.
Иска
е допустим – налице е интерес от търсената
с иска защита.
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна
страна;
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника – ***със седалище и адрес на управление
*** с управител Т.П.К., чрез адвокат Н.К. ***.
В отговора си, ответника счита предявеният иск за вероятно
допустим, но неоснователен и недоказан с оглед представените към исковата молба писмени доказателства. Оспорва изцяло предявения иск и твърденията в исковата молба.
Твърди, се че установяването на наследствено правоприемство става с документ, издаден от надлежен държавен
орган, а именно удостоверение за смъртта на наследодателя
и неговите наследници. Такъв документ, отразяващ тези данни липсва - писмото на кметство
с.С. не може
да послужи като такъв документ,
поради което и не е установено правоприемството на Н.П.П..
Твърди се, че по делото липсват доказателства, че на наследниците на К.П.С., б.ж. на с.С.,
с влязло в сила Решение на Общинска
служба „Земеделие" е реституирана земеделска земя.
Прави се искане под
формата на възражение, че саморъчното завещание, от което
ищцата черпи права е нищожно. Оспорва се неговата автентичност, като се
твърди, че същото не е написано и подписано от завещателката. В тази
връзка се иска прогласяване на нищожността на представеното саморъчно
завещание, като неавтентично, не написано и неподписано от завещателката
Н.П.П. б.ж. на с.С., обл.Монтана.
Претендират се разноски по делото.
Доказателствени искания направени
с отговора на
ответника, а именно : Да се открие производство
по оспорването на представеното саморъчно завещание
на основание чл.193, ал.1 от
ГПК, като бъде съобразено с обстоятелството, дали ищцата ще
се ползва от завещанието и да се
разпредели доказателствената тежест.
Писмени доказателства,
представени с отговора на ответника няма.
Съдът е приел за
безспорно, че не се нуждаят
от доказване следните факти и обстоятелства, за които са представени
писмени доказателства: че Н.П.П. б.ж. на с.С., обл.Монтана,
починала на 01.04.1995год. след смъртта си е оставила свои низходящи Н.Й.З.
починала на 11.04.2012год. б.ж. на гр.Варна и че приживе Н.Й.З., се
е разпоредила със земеделската
земя, чрез договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт № 184, том XV , рег. № 7009, н.д.
№ 1041/2011г. на Нотариус
С. С., рег. № 577 на НК, вписан Служба по
вписвания, вх. Рег.6935,
Акт 6, том XI, дело 1677 / 2011г., по който ответника
е купувач.
Спорно по делото е настъпило
ли е наследствено правоприемство по отношение на
реституираните имоти на К.П.С. б.ж. на с.С., общ.Лом, починал на 27.01.1980год. по
отношение на съпругата му Н.П.П. б.ж. на с.С., обл.Монтана починала на 01.04.1995год. На кого е
реституирана земеделската земя – нива находяща се
в землището на с.С., общ.Лом, обл.Монтана, ЕКАТТЕ 68758, с площ от
25,041дка., съставляваща
имот №018007. Както и
спазена ли е формата на саморъчното завещание съобразно чл.25 от ЗН
От фактическа страна:
Приживе на 06.12.1996 г. Н.П.П./
б.ж. на с.С., поч. на 03.04.1995г./ съставя саморъчно
завещание /лист 6/,с което се разпорежда за след смъртта си в полза на ищцата с
цялото си движимо и недвижимо имущество /”завещавам всичките си
движими,недвижими имоти, пари в наличност и на влог, които ще има деня на
смъртта ми”/.Касае се очевидно за общо,универсално завещание по смисъла на
чл.16 ал.1 от ЗН,което придава на ищцата,в чиято полза е направено,качеството й
на наследник.
Завещаталката
Н.П. е била съпруга и законен наследник на К.П.С., б.ж. с. С., общ. Лом, обл. Монтана , починал на 27.01.1980г. , като същана на осн. чл.77, ал. 1 от
ЗС, чрез реституция по ЗСПЗЗ, приживе е придобила в наследство собствеността
върху 2/3 /две трети/ идеални части от: НИВА- находяща се в с. С. ,
общ. Лом, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 68758, местността „ Човик.драка", с ПЛОЩ от 25.041 дка /двадесети пет цяло
и четиредесет и една хилядни/ дка., четвърта
категория земеделска земя, при неполивни условия, съставляваща по плана за
земеразделяне на селото ИМОТ №018007 /осемнадесет хиляди и седем/, при граници
и съседи: имот № 018006- нива на наслд. На Б.В.Б.,
Имот № 200009- Полски път на общ. Лом, Имот № 200017 Полски път общ. Лом и Имот
№ 018008 Нива на наслд. на Л.К.Н...
Указаните по-горе идеални части от земеделската земя завещателката
е придобила поради факта, че към момента на откриване на наследството на
съпруга й К.П.С. към 1980 год. последният и
завещателката са имали повече от десет години
брак / брака им е сключен на 21.02.1943 год./, като съпругът й е оставил към
този момент като законни наследници освен съпругата си, и братя и сестра и низходящи от тях . Двамата
съпрузи нямат родени от брака деца.
Ищцата е придобила собствеността върху 1/2 /една втора/ идеални части от
указаните по-горе такива или 1/3 /една трета/ идеални части от описаната
по-горе процесна нива , тъй като завещателката
към момента на смъртта си е оставила единствен законен наследник дъщеря- Н.Й.З., починала на 11.04.2012г. б.ж. на гр. Варна с
право на запазена част.
Завещанието е обявено от ищцата с нарочен протокол на 06.10.1996г. и
вписано при Служба вписвания към ЛРС на 04.08.2011г.
Установява се също, че приживе Н.Й.З.
/дъщеря на завещателката/, се е разпоредила със собствените на ищцата 1/3 /една трета/
идеални части от земеделската земя, чрез договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 184, том XV , per. № 7009, н.д. N9 1041.2011г. на Нотариус С. С., per. № 577 на Нотариалната камара на Р.България, район на действия Р.С. Лом,
вписан Служба по вписвания, вх. Рег.6935, Акт 6, том
XI, дело 1677 / 2011г., по който ответника е КУПУВАЧ.
Чрез сделката за покупко-продажба продавачката е прехвърлила повече права,
отколкото е притежавала, а именно собствените 1/3 идеални части на ищцата,
поради което сделката не е произвела транслативния си
ефект. Своето вещно-правно действие по отношение на тях.
От правна страна:
По предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК:
Предпоставка за допустимостта на установителния
иск за собственост е наличието на интерес от търсената защита, за който съдът
преценява от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца. Съдът
намира, че положителният установителен иск за
собственост се явява процесуално допустим, с оглед наведените твърдения за
принадлежност на 1/3 ид.ч. от процесната
нива в патримониума на ищцата и основателен. Това е
така и с оглед на изложеното в исковата молба твърдение за придобиването на
посочената ид.част от процесният
имот по силата на завещателно разпореждане, извършено
в полза на ищеца от Николина Петрова
Гореизложеното обуславя именно извод за спор между
страните за принадлежността на правото на собственост по отношение на процесната 1/3 ид.част от процесният недвижим имот.
Основателността
на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищеца, чиято
е доказателствената тежест съобразно правилата на
чл.154 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, че е придобила
собствеността върху спорната 1/3 ид.ч. по силата на
възведеното от нея основание – завещателно разпореждане, извършено от Н.
Като безспорно по делото съдът приема обстоятелството,
че процесната нива била възстановено на съпруга на завещателката чрез реституция по ЗСПЗЗ
Ищцата се
легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от процесната нива, по силата на извършено от завещателката в нейна полза „саморъчно завещание“
Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН поставя изискването саморъчното завещание да е
изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него, като
санкцията за неспазването на това изискване е посочена в чл.42 б.“б“ пр.2 от ЗН
– завещанието ще е нищожно. За проверка на тези обстоятелства по делото е
назначена съдебно-графологическа експертиза в хода на
откритата по искане на ответната страна процедура по чл.194 вр.с
чл.193 от ГПК. Видно от констативно-съобразителната част на заключението на последните
двама експерти след задълбочен анализ на предоставения им сравнителен материал,
са стигнали до извод, че ръкописният текст и подписът върху „саморъчното
завещание” са изпълнени от лицето, което е изпълнило и текстовете и подписите
върху представените сравнителни образци .
Освен това процесното завещание е валидно и действително. Наведените пълномощника
на ответното дружество доводи са неоснователни. Завещанието е частен диспозитивен документ,който не носи подписа на
страната,която го оспорва,поради което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК
тежестта за доказване на истинността му се носи от страната,която го е
представила,т.е. в случая от ищцата. Прецизност следва да се отбележи, че по
искане на страните е допусната съдебно-графологична
експертиза , която е оспорена, допусната втора , трета и четвърта, като
последните две, чрез заключението им е
удостоверено,че завещанието е написано собственоръчно от завещателя Н.П.П. и е подписано от нея . Заключението по СГЕкспертизи са обстойни мотивирани и компетентно изготвени
при използване на оригинален сравнителен материал-образци от подписа на
завещателя. Завещанието е обявено и
вписано в СлВ към ЛРС на 04.08.2011г. и се намира се
в оригинал в СВп-гр. Лом.Така завещанието е съставено
при спазване изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН за форма-написано е ръкописно от
самия завещател,съдържа означение на датата на съставянето му,като подписът на
завещател е поставен след завещателните разпореждания
и посочената дата. При изготвяне на саморъчно завещание няма изискване на
закона същото да е подписано от двама свидетели.Такова изискване е въведено за
нотариалното завещание /чл.24 от ЗН/,но процесното не
е нотариално,а саморъчно завещание,за което гогорното
правило не важи. В този смисъл завещанието не е нищожно на основание чл.42
б.”б” от ЗН.
Пълномощника на ответното дружество е оспорил
достоверността на положения подпис на завещанието от завещателката.Според
разпоредбата на чл.181 ал.1 от ГПК частният документ,какъвто е процесното завещание,има достоверна дата за третите лица от
деня,в който е заверен,или от деня на смъртта,или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето,което е подписало документа,или от деня,в
който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ,или от
деня,в който настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. По делото е представен протокол от 17.01.1992
г.,съставен от нотариус при Ломският районен съд,в който се удостоверява приемане
на завещанието в запечатан плик за пазене съгласно възможността и реда по чл.25
ал.2 от ЗН. Протоколът е подписан от ангажираният от молителя-завещател адв.К.И. и от нотариуса,респ. е заведен в специален
регистър според изискването на цитираната разпоредба.Съставеният от нотариуса
протокол е официален свидетелстващ документ и удостоверява с обвързваща съда
материална доказателствена сила,че към датата 17.01.1992
г. процесното завещание е било съставено,тъй като на
тази дата е предадено за пазене от самия завещател.Съставянето на горния
протокол е факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
завещанието най-късно на горната дата,визирана и като дата за съставяне на
завещанието в самия завещателен акт.В този смисъл и
достоверността на датата на съставяне на завещанието е удостоверена. Ответника
е оспорил единствено автентичността на подписа , положен от завещателката
Н.Петрова . Поради което по делото е
допусната и СГЕ, за която се спомена и по горе по делото, а именно заключението
на в.л., е че подписа е положен от завещателя-в в случая от Н.П.П.. Като допълнение на заключението, последните двама
експерта са категорични , че подписът в процесното
завещание е именно на Н.Петрова . За
прецизност слезва да се отбележи, че последните двама
експерти са категорични, по отношение на подписа, с допълнение, че лицето/завещателката/ е подписала завещанието с дясна ръка, но е
била в болестно състояние, което състояние графически е материализирано в
поредица от паталогически дефекти/ признаци в
почерка. Тежестта за доказване неистинността на официален документ е на
оспорващия го /чл.193 ал.3 изр.1 от ГПК/,т.е. не се обори автентичността и доказателствената сила на процесното
завещание.Освен това кой е депозирал саморъчното завещание за съхранение при
нотариуса е без значение за валидността на завещателния
акт.Законът не изисква това да е сторено лично от завещателя.Предаването за
пазене не е част от ФС на саморъчното завещание.То не е и личен акт на
завещателя.Завещанието може да бъде предадено за пазене от завещателя, или от
негов пълномощник,както и от трето лице ,у което се намира.Приемането за пазене
и неговото последващо обявяване са нотариални
действия на съдействие на гражданите за гарантиране проявяването на правните
последици на завещателните актове.Те не правят
саморъчното завещание нотариално удостоверен акт,не се отразяват на неговата доказателствена сила,нито на правното му действие. Но все
пак оспорването на подписа на завещателя се установи от резултата от СГЕ,чиято
задача бе да изследва дали Николина Петрова е автор на текста на завещанието и
подписа за завещател,доколкото именно оспореният подпис е послужил като
сравнителен материал за вещото лице.При заключението от СГЕ се приема,че автор
на подписа в процесното завещание е именно завещателят Н.Петрова.
Завещанието не е нищожно и на основание чл.42 б.”в” от
ЗН,защото не съдържа мотив противен на закона,нито съдържа
разпореждания,противоречащи на безвъзмездния характер на завещателния
акт. Завещателят е мотивирал своя акт в полза на ищцата .
С оглед
установеното авторство на съдържащото се в завещанието изявление, възражението
за недействителност на завещанието на това основание се явява неоснователно, а
по оспорването от ответната страна, направено по реда на чл.193 от ГПК на истинността на „саморъчно завещание“, находящо в делото, съдът намира, че следва да се произнесе с изричен диспозитив в решението си, което в тази му част има
характер на определение, като оспорването бъде признато за недоказано.
Предвид изложеното съдът намира,че ответното дружество
не е придобило посочените по-горе 1/3 ид.части от
нивата .
Претендират се и радноски от
ищцовата страна. Съгласно разпоредбата на чл.80, изр.1 от
ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. По арг.от разпоредбата на
чл.80, изр.2-ро от ГПК, непредставянето на списък на разноските не лишава
страната от възможността да поиска присъждането им, съответно не освобождава
съда от задължението да се произнесе по въпроса за разноските-чл.236, ал.1, т.6
от ГПК. Единствената санкция, която
законът предвижда при непредставяне на списък на разноските е тази, че
непредставилата списък страна няма право да иска изменение на решението в
частта му за разноските. От страна на ищцата са направени разноски размер на 2259.28 лв., от които за адвокатско
възнаграждение 1350 лв., за държавна такси – 131, 89 лв., и за вещи лица –
777.39 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание
чл.194 ал.3 вр.с ал.1 и 2 вр.с
чл.193 от ГПК направеното от ответника – „Т***“ ООД, с ЕИК *** представляван в
производството от пълномощника си – адв. Н.К. МАК, оспорване на истинността на саморъчно завещание, обявено и вписано на 04.08.2011г.
на Служба по Вписванията при РС-Лом.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ООД, ЕИК ***, че Г.Г.М. ЕГН
********** е собственик на основание наследяване по частно завещателно
разпореждане на 1/3 ид.ч.
от земеделски недвижим имот, находящ се в землището на с.С., а именно : НИВА с площ от 25.041 дка находяща се в землището на с.С., общ.Лом,
обл.Монтана, ЕКАТТЕ 68758, с ПЛОЩ от
25,041дка., четвърта категория, земеделска земя, при неполивни
условия, съставляваща по плана за
земеразделяне на селото имот №018007, при граници/съседи:
имот № 0180006, имот № 200009, имот № 200017 и имот № 018008.
ОСЪЖДА „„***“ ООД, с ЕИК *** да заплати
на Г.Г.М. сума в размер на 2259,28 лв., разходи по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред МОС във 2-седмичен
срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :