Р Е Ш Е Н И Е

№

20.06.2019г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1244/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, М.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Ц. от МАК, съдебен адрес:***, Общински пазар, информационен център против З.Д.Т. с ЕГН ********** ***, с правно основание по чл.50, ал.1 от ЗЗД – непозволено увреждане и по чл.55 от ЗЗД – неоснователно обогатяване.

В Исковата молба се твърди, че ищците Е.Д.Д., М.Д.Г. и Ц.Д.Б.,*** притежават наследствен недвижим имот - жилище – двустаен апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненска ниша, баня, тоалетна, антре, дрешник и два балкона, находящ се в гр.Лом, ул………., по силата на Нотариален акт № 140, том 2, дело № 650/22.08.1966г., останал в наследство от покойният им баща Д. Б. Р. и майка им В. Б. Б. и Удостоверение за наследници изх.№ 836/29.07.2013г. и № 907/16.08.2016г. презаверени на 18.05.2017г. от Община Лом. Жилището граничи от горе на четвъртия етаж с ответницата З.Д.Т. ***.

Твърди се, че през м.септември 2016г. ищците са извършили основен ремонт на жилището, при който изцяло са подменени водопроводната и канализационна инсталация, както и мазилката на стените и таваните на всички помещения, грундиране, шпакловка и боядисване, подмяна на подовите покрития, цялостен ремонт на банята и тоалетната с подмяна на плочките, тоалетна чиния и др., като за материали и труд са заплатили 7 800лв. Малко след приключването на ремонта тяхната съседка и ответница по делото наводнила апартамента, като наводнението възникнало от тоалетното помещение. Вследствие на същото на жилището били причинени щети.

В ИМ се твърди, че бил проведен разговор между страните по делото, като ответницата заявила, че няма средства да извърши ремонт на собствената си тоалетна. Ищците твърдят, че между тях и ответницата била постигната договореност да закупят и за тяхна сметка да наемат майстор, който да подмени тоалетната чиния и канализационните тръби. За тази дейност ищците заплатили 350лв, като дали още 50лв на ответницата, за да си постави хидроизолация и да си закупи нови плочки за банята.

Твърди се, че около 3-4 месеца по-късно при едно от посещенията им в имота установили, че жилището отново е наводнено в банята, тоалетната, кухненската ниша и антрето, като вследствие на наводнението мазилката, шпакловката и боята в тези помещение частично са увредени и паднали, а по стените е останал мухъл. Нанесени щети оценяват за сумата от около 1 800лв.

Тъй като не успели да уредят отношенията си извънсъдебно, за тях възникнал правен интерес от предявяване на настоящият иск за непозволено увреждане срещу ответницата, вследствие на наводняване на собственият им недвижим имот.

Иска се: съдът да осъди на осн. чл.50 от ЗЗД да осъди ответницата по делото да заплати на ищците сумата от 1 800лв, представляваща обезщетение за нанесените им вреди от непозволено увреждане за времето м.декември 2016г. до м.април 2017г. /извършено от нея наводняване/ на наследственият им недвижим имот - двустаен апартамент, находящ се в гр.Лом, ул………, вследствие на което е паднала мазилката, шпакловката и боята от стените и таваните, и по тях е останала влага и мухъл в тоалетната, кухнята, кухненската ниша и антрето, сумата от 400лв – неоснователно обогатяване на осн. чл.59, ал.1 от ЗЗД, от които 350лв – закупени тоалетна чиния, канализационни тръби и фитинги, платен ремонт и поставяне на тоалетна и 50лв – дадени на ръка на същата, за да закупи плочки за банята, както и обезщетение за законната лихва на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на възникване – 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 09.06.2017г. в размер на 93,96лв.

Претендират се и направените разноски по делото.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответницата, в който приема предявените искове за неоснователни и недоказани, с оглед представените към ИМ писмени доказателства. Неоспорва твърдението в ИМ, че ищците през м.април 2016г. при извършен ремонт на техния наследствен апартамент са предложили да извършат ремонт за своя сметка и на нейната тоалетна, но последната им била заявила, че няма средства и така се били договорили когато има възможност тогава да им възстанови направените разходи. Неоспорва и твърдението, че през м.април тази година един от ищците я уведомил, че в жилището им отново има влага, но ответницата отрича теча да е от нейния апартамент. Оспорва твърдението, че причината за уврежданията, описани в ИМ е от нейният апартамент, както и представените снимки, тъй като те нямат доказателствена стойност. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. ищците редовно призовани не се явяват, представляват се от процесуален представител адв.Д.Ц. от МАК, който поддържа предявените искове. На осн. чл.214 от ГПК процесуалният представител на ищците е направил изменение в размера на два от предявените искове, което съдът е приел, а именно в размера на иска с правно основание чл.50 от ЗЗД, като е намалил претенцията съобразно заключението на вещото лице от 1 800лв на 400лв и на иска по чл.86 от ЗЗД за претендираната лихва от 93,69лв на 15,61лв.

В с.з. ответницата не се явява лично, представлява се от процесуален представител адв.П.П. от МАК, който моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Не се спори от страните по делото, че съгласно Удостоверение за наследници изх.№ 836/29.07.2013г. на Община Лом ищците Е.Д. Д., М.Д.Г. и Ц.Д.Б.,*** са наследници на Д. Б. Р. – бивш жител ***, починал на 27.07.2013г. съгл. Акт за смърт № 0262/27.07.2013г. на Община Лом.

Не се спори по делото, че в наследство от покойният им баща е останал недвижими имот- двустаен апартамент, находящ се в гр.Лом, ул………., който по силата на Нотариален акт № 140, том 2, нот.дело № 650/22-08.1966г. е бил собственост на родителите им Д. Б. Р. и В. Б. Б., които са покойници. Апартаментът се състои от две пални, хол, кухня с ниша, баня, тоалетна, антре, дрешник и два балкона.

Не се спори по делото, че ответницата З.Д.Т. е техен съсед и живее на четвъртия етаж, в апартамент, който е разположен точно над апартамента на ищците.

От събраните по делото гласни доказателства бе установено, че през пролетта 2016г. ищците предприели действия във връзка с цялостен ремонт на наследственото им жилище, който завършил към края на лятото на 2016г. От приключването на ремонта до м.септември 2016г. жилището не било обитавано от тях. През есента на 2016г. ищците посетили същото и установили, че има теч от тоалетното помещение, поради което провели разговор с ответницата. Първоначално тя отрекла теча да е причинен от нея, но впоследствие се съгласила, че е така. Страните се договорили да бъде направен ремонт в тоалетното помещение на ответницата, който да бъде поет от ищците, тъй като тя не разполагала с парични средства. Целият ремонт излязъл 350лв, като допълнително на Т. били дадени и 50лв на ръка, за закупуване и поставяне хидроизолация и нови плочки в банята.

През пролетта на 2017г. при едно от посещенията в апартамента ищците установили, че апартамента отново е наводнен, като теча този път е бил в банята, тоалетната, кухненската ниша и антрето, като вследствие на същото мазилката, шпакловката и боята в тези помещения са частично увредени и паднали, а по стените е останала влага и мухъл.

Съгласно заключението на вещото лице В.К., изготвило назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, след оглед в апартамента на ищците, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно се установява, че в четири от помещенията – тоалетна, баня, кухня и антре видимо личат среди от наводняване. Има олющена шпакловка и боя, частично потъмнели с мухъл участъци. Щетите се по таваните и стените в горната им част, включително и на две места близо до пода в антрето и кухнята.

От огледа на вещото лице в апартамента на ответницата – ап.9 е установено, че в тоалетната са извършени цялостно ремонтни работи, а в банята и кухнята частично такива. В тоалетната е подменена тоалетната чиния, подвързано е казанчето, подменена е общата главна вертикална канализационна тръба ф 150мм, изпълнена е нова фаянсова облицовка по стените и теракотна настилка по пода, като пода се намира по-висок от пода на антрето с 10-12мм. В банята е подменена ВиК инсталацията, както и фаянсовата облицовка на северната стена, направена е нова фаянсова облицовка по стените и теракотна настилка по пода. В кухнята частично е ремонтирана нишата, ВиК инсталацията, подменена е фаянсовата облицовка на северната стена и частично на стената към банята.

Заключението на вещото лице е че общо строителните работи в ап.9, собственост на ответницата са изпълнение с добро качество.

Съгласно заключението на вещото лице причините за възникналия теч и наводнението в ап.3 се дължат на теч от банята на ап.9. Увредените участъци се нуждаят от обработка против мухъл и прешпакловка, като общо четирите помещения подлежат на пребоядисване. Размера на нанесените щети, включително за труд и материали възлиза на сумата от 280лв. Стойността на закупените и монтирани тоалетна чиния, канализационни тръби и части в тоалетната, включително за труд и материали възлизат на сумата от 400лв.

По иска с правно основания чл.50, ал.1 от ЗЗД.

Непозволеното увреждане е сложен ЮФ, елементи на който са деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени кумулативно от нормата на чл.45 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответницата на основание чл.50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че тя е собственик на вещта, че са нанесени вреди на ищците, видът на вредите, размерът на сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че вещта е причинила тези вреди. Отговорността на ответницата се претендира на основание собствеността и отговорността да осигури непрекъснат надзор върху вещта.

Съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответницата-делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носят ищците - при условията на пълно и главно доказване.

Въз основа на изяснената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че на ищците са причинени имуществени вреди, вследствие теч, предизвикан от апартамента на ответницата. За успешното провеждане на исковата претенция следва да бъде установено, че е налице причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното поведение на ответника. С оглед депозираното заключение на ВЛ се установява, че причините за възникналия теч и наводнението в ап.3, собственост на ищците се дължи на теч от банята на ап.9, собственост на ответницата.Така представените доказателства обуславят извода за наличие на причинна връзка между вредоносния резултат –констатираните щети от течове в отделни части от жилището на ищцата и предизвиканото наводнение от ответника. Свидетелските показания на С.К.Д. /съпруг на една от ищците/ и на Ц. К. К. /лицето направило ремонта в апартамента на ищците и на ответницата/ са взаимно свързани, последователни и намиращи се във връзка, както помежду си, така и със заключението на вещото лице, изготвило назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, както и с приложения към ИМ снимков материал.

Исковата претенция се явява основателна и по размер-280лв /двеста и осемдесет лева/ след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК. В заключението вещото лице е дало оценка и стойност на строително-възстановителните работи за отстраняване на нанесените щети в апартамента на ищците, които възлизат на сумата от 280лв /двеста и осемдесет лева/.

По иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Според чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Уважаването на предявения иск следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищците /изразяващо се в намаляване на имуществото им или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответницата /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото и или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да произтича от един и същ факт или група от факти. За да е налице неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото разместване.

В тежест на ищеца по иска с основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също така и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (причинната връзка).

Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства бе установено, че ищците за своя сметка за извършили ремонт в тоалетната на ответницата, като договорката помежду им била, когато последната получи обезщетение от пенсионирането си тя да им върне вложените в ремонта средства, както и сумата от 50лв, които последните и дали в брой за довършване на ремонта. Това обстоятелство не се оспорва от ответницата, която в отговора си по чл.131 от ГПК признава същото.

Водим от горното, съдът намира, че исковата претенция се явява основателна в пълният и размер от 400лв, поради което следва да бъде уважена изцяло.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса.

В случая ищците по делото не ангажираха доказателства в подкрепа на тази си претенция. Няма доказателства дали и на коя дата последните са поискали ответницата да им върне вложените от тях пари за ремонта на тоалетната и, както и предоставените и на ръка такива в размер на 50лв, или общ размер от 400лв, за да бъде конкретизиран началния момент, от който се дължи обезщетението. Действително в петитума на ИМ е посочен като дата на възникване е посочен 01.07.2017г., но последната остава само твърдение от тяхна страна. Ето защо, съдът намира, че претенцията се явява неоснователна и недоказана, и като такова следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника по главния иск дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски за разглеждане на делото в тази инстанция, които съразмерно на уважената част от исковете, възлизат на сумата от 850лв /осемстотин и петдесет лева/, от които 600лв /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, 150лв /сто и петдесет лева/ депозит за вещо лица и 100лв /сто лева/ - държавна такса /изчислена върху всеки един от исковете след направеното изменение по чл.214 от ГПК/.

Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалният представител на ответницата възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В случая и двата предявени иска–за непозволено увреждане и за неоснователно обогатяване са уважени от съда, а заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600лв или съответна на минималният размер от 300лв за всеки един от исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ответницата по делото З.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, М.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Ц. от МАК, съдебен адрес:***, Общински пазар, информационен център, на осн. чл.50, чл.1 от ЗЗД сумата от 280лв /двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за нанесените им вреди от непозволено увреждане за времето м.декември 2016г. до м.април 2017г. /извършено от нея наводняване/ на наследственият им недвижим имот - двустаен апартамент, находящ се в гр.Лом, у…….., вследствие на което е паднала мазилката, шпакловката и боята от стените и таваните, и по тях е останала влага и мухъл в тоалетната, кухнята, кухненската ниша и антрето, ведно със законната лихва върху сумата до изплащане на цялата сума.

ОСЪЖДА ответницата по делото З.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, М.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Ц. от МАК, съдебен адрес:***, Общински пазар, информационен център, на осн. чл.59, чл.1 от ЗЗД сумата от 400лв /четиристотин лева/, представляваща неоснователно обогатяване, от които 350лв – закупени тоалетна чиния, канализационни тръби и фитинги, платен ремонт и поставяне на тоалетна и 50лв – дадени на ръка на същата, за да закупи плочки за банята, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане на същата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, М.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Б. с ЕГН ********** *** против ответницата З.Д.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за законната лихва от датата на възникване – 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 09.06.2017г. в размер на 15,61лв, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

На осн. чл.78, ал.1 от НК ОСЪЖДА ответницата по делото З.Д.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, М.Д.Г. с ЕГН ********** *** и Ц.Д.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 850лв /осемстотин и петдесет лева/, от които 600лв /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, 150лв /сто и петдесет лева/ депозит за вещо лица и 100лв /сто лева/ - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: