Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом,20.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав, в публично съдебно заседание на 29 януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 1225/2018 год. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Г.С.В. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК , против ”****” АД, гр.****, ЕИК , с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с която е поискал да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 392,86 лева представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода от 21.02.2018г. до 21.05.2018г. фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № 0242084092/23.05.2018г. за недвижим имот находящ се в гр.****с ИТН ****.

Желае да му се присъдят направените по делото разноски, включително и разход за адвокат.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника чрез юрисконсулт А.В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер, като е изложил подробни мотиви. Желае да му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Поискал е да се допуснат при режим на довеждане и призоваване свидетели за установяване на факти и обстоятелства посочени в писменият отговор.

Поискал е допускането на СЕТЕ, като е посочил задачите на вещото лице, с цел изясняване на фактическата обстановка по делото.

Представил е общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ответното дружество ****” АД, общите условия на договорите за използване на ел.разпределителните мрежи на ****” АД, сертификат от в.Телеграф и в. Конкурент, удостоверяващ публикуване на ОУ, 2 бр.уведомителни писа с обратна разписка до длъжника , 2 бр.КП, предложение за корекция на сметка, свидетелство за калибриране, юрисконсултско пълномощно.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 3.10.2018г. е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК ****” АД ЕИК ****, гр. ****, в процедурното качество на трето лице-помагач с правата по чл. 221, ал. 1 ГПК на страна на ответника ****АД, гр. ****, ЕИК , за доказване основанието и размера на вземането срещу Е.П.П..

ПРЕПИС от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на третото лице -помагач, което до с.з. не е представило писмено становище по делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснат е СЕТЕ, чието заключение на експерта не е оспорено от страните по делото, които се възприеха от съда като верни, пълни и обективни.

Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба ищeцът навежда доводи, че е абонат на ответното дружество и заплаща консумираната ел.енергия за притежаваният от него недвижим имот- находящ се в гр.****с ИТН ****.

Посочва се, че по пощата е получил писмо от ответника и констативен протокол № 3023565/21.05.2018г. с който го уведомяват, че е извършена проверка на и съставен КП № от 21.05.2018г., въз основа на който било установено, че при процесната проверка за използваната от абоната/ищеца/ електрическа енергия в ап.49 т.е. в неговото жилище е установено“липсва пломба на щит.Констатира се промяна на схемата на свързване, състояща се в : изходящия проводник за абоната е присъединен към първа фаза на магистралното захранване на входа. След измерване с еталон електромера мери минус 80,29%. По този начин част от изразходваната ел.енергия не се измерва с електромер и съответно не се заплаща“, като проверката била извършена в отсъствието на ищеца-абонат. Поради което ответното дружество позовавайки се на ЗЕ и ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката му на основание ПИКЕЕ. Ищеца твърди, за извършването на проверката не е бил уведомяван и не е присъствал на извършването й и др.

Впоследствие получил от ответното дружество и фактура № 0242084092/23.05.18г., от която у видно, че въз основа на чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ, му е начислена сумата от 392,86 лв. за консумирана ел.енергия, която сума е посочена и в данъчна фактура за процесния период.

В исковата молба ищецът изразява несъгласие с констатациите в тези констативни протоколи и ги оспорва, като посочва, че не дължи сумата отразена във фактурата.

Ищецът изразява в исковата молба несъгласие с начислената сума, подробно аргументирайки се за това.

Ищецът в и.м. посочва, че позоваването на ответника на клаузи от общите условия за продажба на ел.енергия е неоснователно, тъй като те са нищожни по смисъла на ЗЗП. Константната практика на ВКС приема, че е недопустимо да се извършва корекция на сметките за ползвана и незаплатена ел.енергия от абонатите, без да е налице виновно поведение на потребителя. Противното становище е в противоречие с разпоредбите на Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на ЕП.

Предвид изложените фактически обстоятелства и доводи в исковата молба за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор и направило своите възражения. Оспорва исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена като такава. Желае да му се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От приложения препис на КП 3023565/21.05.2018г. се установява, че на 21.05.2018г. служители на “***” АД в присъствието на свидетели от „Федерация на потребителите” са извършили проверка на недвижим имот-апартамент находящ се в гр.***, при която установили следното: „Липсва пломба на щит. Пломбата на схемата на свързване, състояща се в изходящия проводник на абоната е присъединен към първа фаза от магистралнтото захранване на входа. След замерване с еталон електромера мери в минус Е – 80,29%. По този начин част от изразходваната ел.енергия не се измерва от електромер и съответно не се заплаща“. След което схемата била възстановена.

В подкрепа защитната теза на ответника е разпитан свидетеля И. Иванов/без родство със страните по делото/ който заявява, че е член на Федерацията за защита на потребителите. Спомня си, че участвал в рутинна проверка в гр.Лом на 21.05.2018г. съвместно със служителите на ***“ на ул.***. Електромера се намирал в ел.табло във входа на жилищния блок 3 и има свободен достъп до таблото. Таблото се намирало на етажа, установили, че пломбата на щита липсва. След оглед на схемата установили промяна на свързването. Променен бил начина на свързване, като изходящия проводник който отива към апартамента на жалбоподателя, бил присъединен към една от магистралните фази, по този начин не се измервало изцяло количеството електроенергия, която се консумира. Съставен бил констативен протокол.

Същото заявява и др. свидетел, също член на Федерацията за защита на потребителите.

Проверяващите установили кой е абонатът по номера на електромера, който в случая се водил на ищеца, който бил потърсен от проверяващите чрез позвъняване на входната врата на жилището му, но никой не се показал от апартамента.

Ищцовите свидетели : Стефчо Здравков и Златка Генадиева, заявяват, че са съседи на ищеца, но той повече от 15-20 години не живее в апартамента си. Там живее неговият син. Дават показания, че не са знаели за извършваната проверка, за нея узнали по – късно. Не били предупреждавани, че ще се извършва таказа проверкаенадиеваГенадиева.

Вещото лице в с.з. заяви, че поддържа изготвеното от него заключение, което е изготвено на база преглед материалите по делото и двата КП, приложени от ответното дружество.

Експерта заявява, че установеното и описано в КП от служители на ****“ АД е , че абоната неправомерно е присъединен към ел.разпределителната мрежа, като по описания в КП начин, е създадена възможност за неотчитане на 89,29 % от консумираната ел.енергия

Вещото лице заяви, че поддържа заключението, което е изготвено на база КП на ***“.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност на изразходвана от него ел.енергия. Съобразно предявения иск, доказателствената тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху ответника.Същият следва да докаже и то при условията на пълно и главно доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на начисляването й.

Между страните не се спори, че ищеца е абонат на ответника за доставка на ел.енергия за процесния имот/ индивидуализиран по горе/.

Установява се, че между ищеца в качеството му на потребител с абонатен № **** и ответника „****” АД/ енергийно предприятие по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия/ са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е узнал за извършената на 21.05.2018г. проверка СТИ, както и че въз основа на същата е извършена едностранна корекция на сметката на ищеца за ел.енергия, като му начислена сумата от 392.86 лева.

Спорът между страните е за дължимостта на сумата от 392.86 лева, начислена въз основа на констативен протокол КП № 3023565/21.05.2018г. , за което е издадена данъчна фактура № 0242084092/23.05.2018г., както и дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за изминал период.

За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия, а именно - от 21.02.2018г. до 21.05.2018г.

В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, ответното дружество се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР от 14.10.2013 год., отменени към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017г., с изключение на чл.48-чл.51 вкл. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.

Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Съдът намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер.

Дори и чрез тълкуване да се приеме, че посочените законови разпоредби предвиждат възможност за извършване на корекции в сметките на потребителите, то по никакъв начин тази възможност не може да бъде сведена до обективната отговорност, на която се позовава ответника.

Обективната отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се възлагат на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение. Спорен в практиката е въпросът за вината на абоната, на когото се вменява задължение да заплати сума по направена едностранна корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия от СТИ.

В свои решения № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о, ВКС прие, че е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя, и крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г.. Според решенията на ВКС, в предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.

Тези разрешения на ВКС се споделят от настоящият съдебен състав, но единствено за периода на действие на предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г) - в сила от 16.11.2013 г. и действащи занапред - до изричната им отмяна с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, обнародваното в ДВ бр. 15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата, отмяната им има действие само занапред, от влизането в сила на това решение на 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред от деня на влизане в сила на горецитираното съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици(ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС).

Окончателна отмяна на чл.48-51 ПИКЕЕ е извършена с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм.д.№ 4785/2018г. на петчленен състав на ВАС, обнародвано в Д.В, бр. 97/23.11.2018 г., влязло в законна сила от тази дата. След тази отмяна следва да намери приложение предходната съдебна практика, която е обоснована с липсата на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.

Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, относно извършената на 21.05.2018 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон /относно разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - вж. Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на на II т. о. на ВКС, Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на на II т. о. на ВКС и др./

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила.

В случая периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца от 21.02.2018г. до 21.05.2018г. е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че поради липсата на действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на клиента, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към правила - вече отменени). Въпреки, че е предвиден ред за уведомяване на клиента по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ на крайния снабдител, то тази норма също така препраща към предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно които следва да бъде извършена корекцията на сметка, за която корекция вече клиентът да бъде уведомен по съответния ред от общите условия.

След отмяната на ПИКЕЕ и към момента на проверката на електромера на ищеца от 21.07.2018 г., не са били налице действащи и приложими правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Не е била изпълнена законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като основание за извършване на корекцията. Именно затова не е налице и въведената с ПИКЕЕ (отм.) обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя, поради което приложение в случая отново намират общите правила.

Освен гореизложеното в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ПИКЕЕ е посочено, че при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.

При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая в самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подписа потребителя, поради което съдът намира, че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите в същия. Следователно самият потребител не е потърсен от проверяващите и не е подписал лично КП.

Предвид на това съдът намира, че не е спазена процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ, поради което не следва да се начислява процесната сума на ищеца за минал период от време.

Самият КП от проверката на СТИ, според настоящия състав не установява и доказва по несъмнен и категоричен начин възраженията на ответното дружество ,че исковата сума се дължи от потребителя на ел.енергия в посочения в петитума на иска размер и за исковия период. Това е така, тъй като към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция не са действали правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.

Като извод, следващ горното изложение, решаващият съд намира, че в приложение на правилото за разпределяне на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните факти не са се осъществили и за ответника настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство, поради което предявеният от ищеца против ”****” АД, гр.София, отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респективно, че не е осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателна.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищеца още с исковата молба претендира за присъждане на разноски направени пред настоящата съдебна инстанция и такива следва да му се присъдят.

С писмена молба депозирана по ел.поща на съда процесуалния представител на ответното дружество също е поискал присъждане на разноски, направени от дружеството по настоящето дело.

От приложеният с и.м. договор за правна защита и съдействие и пълномощно / адв.Р.Б./е видно, че ищеца не е платил адвокатски хонорар, а адвоката го е защитавал при условията на чл.38, ,ал.1 т.2 ЗА .

Ищеца е заплатил разноски в размер на 50.00 лв. - държавна такса .

В случая предвид размера на исковата претенция от 392.86 лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лв., колкото следва ответното дружество да заплати на пълномощника на ищеца.

В случая ответното дружество следва да заплати на ищеца и сума от 50.00 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото, а на адв.Б. – 300 лв..

С оглед изхода на делото на ответното дружество не следва да му се присъждат поисканите съдебно-деловодни разноски.

На третото лице-помагач ****” АД гр. София не се дължат разноски и такива не са направени по делото.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.В. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК, НЕ ДЪЛЖИ на ****АД, гр.****, ЕИК , сумата от 392,86 лева представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода от 21.02.2018г. до 21.05.2018г., начислена въз основа на съставен КП № 3023565/21.05.2018г., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № 0242084092/23.05.2018г. за недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.****, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ****АД, ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.В., направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 50.00 лв.- внесена държавна такса.

ОСЪЖДА ****АД, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.В.Б. със съдебен адрес:***, сума в размер на 300.00 лв. - за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

РАЙНОНЕН СЪДИЯ: