Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 12.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2364 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.

Предявен отрицателен установителен иск от К.Л.Г., ЕГН **********,***, Ц.З.П., ЕГН **********,***, М.Ц.П., ЕГН **********,*** и З.П.Г., ЕГН **********,***, срещу РУБИН СТАНЕВО ЕООД, ЕИК *********, *****, за собственост върху недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищците са едни от наследниците на О.М.Г., б.ж. на *******, поч. 02.06.1935 год.

На наследниците му била възстановена собствеността по отношение на НИВА от 46,859 дка, имот № 049022 по картата на землището на с. Станево, обл. Монтана, м. Топуз.валог, при граници на имота: - имот № 049021 – нива, - имот № 000383 – напоителен канал, - имот № 48023 – нива и – имот № 201019 – полски път на Кметство Станево.

Твърди се, че през 2006 год., без тяхно знание и съгласие част от наследниците са продали гореописания имот на фирма ВИНАРНА ПОЛОМИЕ – 1959 АД, гр. Лом, кат оса използвали официални документи с невярно съдържание, издадени от тогавашния кмет на село Станево, П.М. – удостоверение на наследници № 66/25.01.2006 год. и пълномощни, на които е придаден вид, че изхождат от ищците.

С Присъда на ЛРС по НОХД № 564/2013 год., подс. П.Б.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и му било наложено наказание «Пробация», като в протокола от наказателното дело, с.з. от 30.08.2013 год. изрично било отразено, че подс. М.е издал фалшиво удостоверениеза наследници на О.М.Г., с изх. № 66/25.01.2006 год., което е било използвано при продажбата на описаната нива, извършено с нотариален акт № 83, д. № 150/2006 год. на Нотариус, рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС. В посоченото удостоверение за наследници липсвали имената на ищците, а за изповядване на сделката с нотариалния акт били използвани пълномощни, които те не са подписвали.

С Нотариален акт № 88, т. 1, д. № 516/2014 год. процесната нива била продадена на ответника, който е неин собственик и до момента.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият не е собственник на 5/8 ид.части от процесния недвижим имот, а имено: НИВА от 46,859 дка, имот № 049022 по картата на землището на с. Станево, обл. Монтана, м. Топуз.валог, при граници на имота: - имот № 049021 – нива, - имот № 000383 – напоителен канал, - имот № 049023 – лозе и – имот № 201019 – полски път на Кметство Станево.

Претендират се и разноските по водене на делото.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът РУБИН СТАНЕВО ЕООД, чрез пълномощника си, адв. В.Д., МАК, счита иска за допустим, но неоснователен и като така, моли да бъде отхвърлен.

Твърди, че тъй като първоначалният купувач е придобил имота на 07.02.2006 год. на валидно правно основание и го е владял добросъвестно, в негова полза е изтекла кратката петгодишна придобивна давност. Така, ответникът е закупил имота от собственик.

В съдебно заседание, ищецът К.Л.Г., редовно призован се явява лично и с адв. Ц. П., МАК, който поддържа предявените искове, като счита същите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

Останалите ищци, редовно призовани несе явяват, не се представляват.

Ответникът, РУБИН СТАНЕВО ЕООД, редовно призовани се представляват от пълномощника си адв. В. Д., МАК, който моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че с присъединено владение имота се владее от него вече почти 12 години до датата на завеждане на иска. Придобили са го на годно правно основание. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна стрА.следното:

От фактическа страна:

Видно от издаденото на 03.07.2017 год. от Кметство с. Станево, Община Лом Удостоверение за наследници на О.М.Г., б.ж. на *******, поч. 02.06.1935 год. се установява, че след смъртта си, той е оставил наследници по закон, както следва:

1. Г.О.М., син, поч. 20.07.1934 год., с наследници:

a. Ф.Н.О., съпруга, поч. 02.06.1978 год.,

b. Л.Г. О., син, поч. 14.06.2007 год., с наследници:

i. К.Л.Г., син,

ii. М.Л.М., дъщеря, поч. 30.10.2015 год., с наследници:

· Е.Х.М., съпруг,

· И.Х.Р., дъщеря,

· Х.Е.Х., дъщеря;

c. М.Г. Р., дъщеря, поч. 30.08.1981 год., с наследници:

i. Ц.З.П., дъщеря;

ii. И.З.Е., син,

iii. О.З.К., син,

iv. Р.З.Е.в, син, поч. 03.03.1988 год., с наследници:

· Т.Р.К., син и

· С.Р. Д., дъщеря;

v. А.З. Д., дъщеря, поч. 08.10.2004 год., с наследници:

· З.Л. А., син,

· А.Л. А., син, поч. 05.01.2009 год., с наследници:

Ø Е.А.Л., дъщеря,

· И.Л. А., син, поч. 24.03.2002 год.,

· Г.Л. А., син, поч. 14.03.2006 год.,

vi. Г.З. Г., дъщеря, поч. 24.06.2008 год., с наследници:

· Ц.И. Ц., син,

· Х.И. Д., дъщеря,

· С.Д.Г., съпруг – втори брак, поч. 17.03.2013 год.,

· Д.С.Ж., дъщеря,

d. Р.Г.П., дъщеря, поч. 14.12.2002 год., вдовица, без низходящи,

2. Б.О. М., син, поч. 19.10.1980 год., с наследници:

a. М.Б. О., син, поч. 11.03.1999 год., с наследници:

i. Ц. С.Б., съпруга, поч. 20.02.2012 год.,

ii. В.М. Г., дъщеря,

iii. П.М.Б., син,

b. Д.Б. Ц., дъщеря, поч. 29.07.1980 год., с наследници:

i. М.Ф. Ц., съпруг, поч. 24.08.2004 год.,

ii. Л.М. Д., дъщеря,

iii. В.М.Я., дъщеря,

3. Ц.О. М., син, поч. 14.09.1971 год., с наследници:

a. Е.С. О., съпруга, поч. 04.12.1989 год., без низходящи,

4. Ф.О.Д., дъщеря, поч. 06.02.1991 год., с наследници:

a. Ц.А.Г., син, поч. 20.11.2006 год., с наследници:

i. М.Ц. К., дъщеря,

b. Г.А.Г., син, поч. 12.12.2012 год., с наследници:

i. З.П.Г., съпруга,

ii. П.Г.Г., син,

iii. М.Г.Г., син.

С Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК Лом по преписка № 130АСТ/03.12.1996 год., на наследниците на О.М., б.ж. на *******, е възстановено правото на собственост по отношение на два земеделски имот, първият от които – процесният:

НИВА от 46,859 дка, имот № 049022 по картата на землището на с. Станево, обл. Монтана, м. Топуз.валог. /стр. 22 от д.п., по което е образувано приложеното НОХД № 564/2013 год. на ЛРС/.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, т. ІІА, рег. № 1435, д. № 150 от 07.02.2006 год., на Нотариус Д. М., с рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, Й.Н.Ц., като пълномощник на П.М.Б., Л.М. Д., В.М.Я., В.М. Г. /преупълномощена от пълномощника й Ц. С.Б./ и Л.Г. О., /преупълномощена от пълномощника М.Л.М./ от една страна, като продавачи и от друга – ВИНАРНА ПОЛОМИЕ 1959 АД, представлявА.от А.А. А., чрез пълномощника си Д.Р.П., продали процесния имот – нива от 46 859 кв.м., имот № 049022 в землището на с. Станево, обл. Монтана.

Видно от нотариалния акт, при изповядването на сделката са били представени и използвани осем пълномощни, шест от които - заверени от кмета на с. Станево П.Б..

Купувачът Винарна Поломие 1959 АД е владял имота. С протокол № 49/14.03.2006 год. На ИА по лозата и виното, на дружеството е предоставено право на засаждане на лози върху имоти с обща площ от 2157,689 дка, между които и процесния. С констативен протокол на агенцията № ТЗ-М 34/28.08.2006 год. Е установено, че засаждането е извършено. Имотът е регистриран като собствени лозя на регистриран производител през следващите години, през 2009 год. е удостоверено правото на презасаждане /л. 98/

От приложеното НОХД № 564/2013 год. на ЛРС се установява, че с Постановление на ЛРП от 19.09.2012 год. Е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, срещу П.Б.М.. На 21.08.2013 год. П.Б.М. е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за престъпление по чл. 311 НК – за това, че на 25.01.2006 год., като длъжностно лице, кмет на с. Станево, в кръга на службата си, съставил официален документ – удостоверение за наследници на О.М.Г., б.ж. на с. Станево, № 66, в което удостоверил невярно обстоятелство – че единствени негови наследници са П.М.Б., В.М. Г., Д.Б. Ц., Л.М. Д. и В.М.Я., с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства пред нотариус.

Делото е внесено в съда със споразумение на осн. чл. 381 НК и с определение от 30.08.2013 год. Споразумението е одобрено, като съдът е признал подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление така, като му е наложил съответното наказание. Споразумението е влязло в сила на същата дата.

От приложената /л. 71/ справка – пълна история на процесния имот, издадена от ОСЗ Лом се установява, че дружеството ФОРЧЪН ЛЕНД КОНСУЛТ ЕООД, с предишно наименование СЪМЪРСЕТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, е закупило имота от ВИНАРНА ПОЛОМИЕ – 1959 АД на 30.12.2013 год.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, т. ІІ, рег. № 593, д. № 46 от 24.01.2014 год., на Нотариус С. С., с рег. № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, третото лице ФОРЧЪН ЛЕНД КОНСУЛТ ЕООД, *****, ЕИК ********* е продал на ДАМАСЦЕНА БГ ЕООД, *****, ЕИК *********, 207 земеделски имота в землищата на селата Станево и Долно Линево, общ. Лом, включително и процесния /под № 113 – л. 27 от делото/.

Видно от приложеното с исковата молба извлечение от електронния търговски регистър, на 14.04.2014 год. е вписА.промяна в наименованието на търговското дружество-купувач – на РУБИН СТАНЕВО.

Допълнително ищците са представили копия от изхождащи от две тях декларации, в които са декларирали, че след като им бъдат изплатени полагащите им се дялове от процесния имот, няма да оспорват сделката, при която са заобиколени като наследници.

Декларацията на ищцата Ц.З.П. е датирА.28.02.2008 год., а на М.Ц.П. – на 26.03.2008 год.

Приложена е и декларация – датирА.на 14.11.2007 год., от Г.А.Г., поч. 12.12.2012 год., наследодател на ищцата З.П.Г..

Ищецът К.Л.Г. е син на Л.Г. О., поч. 14.06.2007 год., участвал в сделката чрез пълномощника си М.Л.М., негова дъщеря, починала на 30.10.2015 год. В хода на съдебното дирене той /ищецът/ също е представил декларация с аналогично съдържание, датирА.на 28.02.2008 год.

В хода на съдебното дирене е разпитана, по искане на ищците, свидетелката Й.Н.Ц., а по искане на ответника – К.И.Й..

В показанията си свид. Й.Ц. заявява, че през 2006 год. е закупила имота с редовни документи, с издадено удостоверение за наследници, като единият от продавачите, Л.О. бил упълномощил дъщеря си да го представлява. Едва по-късно узнала, че в удостоверението за наследници не са фигурирали всички наследници. Специално ищецът К.Г. бил идвал във фирмата на купувача /Винарна Поломие 1959 АД/, където бил заявил, че има и други наследници, твърдял, че и той е собственик. Тогава бил донесъл и удостоверение за наследници. Това било през 2007-ма или 2008-ма година, не си спомня точно. Самата тя напуснала фирмата през м. Април, 2008 год. Срещали са се с ръководството на фирмата, но какви разговори са провеждани не знае. Тя е работила в ТРЗ и личен състав. Приложените по делото декларации, изхождащи от ищците и предявени й в съдебно заседание твърди, че вижда за първи път в съдебната зала. Отрича да ги е съставяла.

Свид. К.Й. е бил изпълнителен директор на ВИНАРНА ПОЛОМИЕ-1959 АД по времето, когато била изповядА.сделката. Спомня си, че през 2006 год. Закупили процесния имот. Не си спомня подробности, но по принцип документите се осигурявали от продавачите, представител ги носел на нотариуса, който изготвял нотариалния акт, след което сделката се изповядвала и се заплащала цената. Не си спомня да са възниквали спорове във връзка с процесната сделка. След закупуването на имота същият бил засаден с лозя, ограден. През 2009 год. Имота бил презасаден, отново с лози. Отглеждането продължило до обявяването на дружеството в несъстоятелност – през 2013 год. Също заявява, че вижда за първи път представените от ищците декларации.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая се иска:

Да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият не е собственник на 5/8 ид.части от процесния недвижим имот, а имено: НИВА от 46,859 дка, имот № 049022 по картата на землището на с. Станево, обл. Монтана, м. Топуз.валог, при граници на имота: - имот № 049021 – нива, - имот № 000383 – напоителен канал, - имот № 049023 – лозе и – имот № 201019 – полски път на Кметство Станево.

Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови правото си когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на една право когато има интерес от това.

Предмет на настоящото разглеждане е отрицателен установителен иск, допустимостта на който предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.

Доколкото избраната от ищеца форма на защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска. В този смисъл искът е допустим.

В конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на собственост се отрича.

Съобразно въведените от страните твърдения, че между тях не е спорно:

- че ищците са едни от наследниците на О.М.Г., б.ж. на ******, поч. 02.06.1935 год.;

- че на общия наследодател е възстановено правото на собственост по отношение на процесния имот,

- че на 07.02.2006 год. част от наследниците на О.М.Г. са продали имота на ВИНАРНА ПОЛОМИЕ – 1959 АД,

- че с влязло в сила на 30.08.2013 год. определение по НОХД № 564/2013 год. на ЛРС, длъжностното лице, съставило използваното при сделката удостоверение за наследници на общия наследодател е признато за виновно в извършването на престъпление по чл. 311 НК при съставянето му;

- че имотът е продаден от купувача на трето лице на 30.12.2013 год.;

- че ответникът е придобил имота от третото лице чрез покупко-продажба на 24.01.2014 год.

От представеното по делото и неоспорено удостоверение за наследници на О.М.Г., б.ж. на *******, поч. 02.06.1935 год. се установява, че той е имал четири деца – трима сина и дъщеря. Доколкото наследството е открито при действието на Закона за наследството от 1889 год., дяловете следва да се определят при приложението на чл. 21, ал. 3, изр. 2от ЗН /отм./ - т.е. – когато низходящите са от различен пол, какъвто е настоящият случай, частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от честта на низходящите от женски пол. Така дяловете на синовете ще са по 2/7 ид.ч., а на дъщерята Ф. – 1/7 ид.ч. Тъй като единият от синовете на общия наследодател, Ц.О. е починал през 1971 год., без низходящи, делът му ще се разпредели поравно между брат му Б.и сестра му Ф., както и наследниците на брат му Г.. Така делът на наследниците от коляното на Г.О. е 8/21 ид.ч., на Б.О. – също 8/21 ид.ч., а от коляното на Ф. О.а – 5/21 ид.ч.

Синът на общия наследодател, Г.О. е починал през 1934 год., поради което и неговото наследство ще се определи съгл. чл. 21, ал. 3, изр. 2-ро от ЗН /отм./ и делът на сина му Л.ще бъде 4/21 ид.ч., а на сестрите му Р.и М.– по 2/21 ид.ч.

Така, дяловете на ищците са общо 34/126 ид.ч., от които: 12/126 за ищеца К.Л.Г., 2/126 ид.ч. за Ц.З.П., 15/126 ид.ч. за М.Ц.П. и 5/126 ид.ч. за З.П.Г..

В исковата молба се твърди, че за изповядване на сделката са представени пълномощни, които те не са подписвали, но в приложеното към НОХД № 564/2013 год. на ЛРС досъдебно производство и копие от нотариалното дело е приложено само пълномощно от Л.О., с което упълномощава дъщеря си М.Л.М. да го представлява във връзка с продажбата на имота /л. 40/. От останалите ищци, респ. техни наследодатели пълномощни не са представени.

По принцип е вярно, че доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то и по отношение на идеалните части неучаствалите в покупко-продажбата съсобственици не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект.

Такива съсобственици са ищците Ц.З.П., М.Ц.П. и З.П.Г., но не и ищецът К.Л.Г., чиито баща Л.Г. О. е сред продавачите. Не се установи по делото порок на упълномощителната сделка, по силата на която той е бил представляван от дъщеря си.

Ето защо искът е неоснователен досежно претенцията на първия ищец.

Ответникът се позовава на изтекла в негова полза давност. Твърди, че е добросъвестен владелец.

Ответникът е закупил процесния имот на 24.01.2014 год. Неговият прехвърлител – ФОРЧЪН ЛЕНД КОНСУЛТ ЕООД, *****, ЕИК ********* е закупил имота на 30.12.2013 год., а първоначалният купувач – ВИНАРНА ПОЛОМИЕ 1959 АД – на 07.02.2006 год., като е владял имота през целия период до 30.12.2013 год.

Определението по НОХД № 564/2013 год., с което е определено споразумение за решаването му е влязло в сила на 30.08.2013 год., а досъдебното производство е образувано на 19.09.2012 год.

Исковата молба е подадена на 24.08.2018 год., а е вписА.в службата по вписвания при ЛРС на 18.09.2018 год.

По делото ищецът не можа да установи, че първият купувач - ВИНАРНА ПОЛОМИЕ 1959 АД е бил недобросъвестен, поради което и в случая следва да се приеме, че по отношение на него срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекъл на 07.02.2011 год.

Дори да се предположи недобросъвестност на първоначалния купувач, каквато не се доказа, то е изтекъл по отношение на ответника и срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС, поради присъединеното владение по смисъла на чл. 82 ЗС.

Ето защо ответникът е собственик на процесния имот на валидно правно основание и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

За разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски, които – видно от представеният списък по чл. 80 ГПК са 875,00 лв.

В случаите какъвто е настоящия, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, закона не предвижда солидарна отговорност за тях.

Съгласно общия принцип, разписан в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ищците по делото, отговорността за разноските, които следва те да заплатят на ответника не е солидарна по см. на чл. 121, ал.1 от ЗЗД.

Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Поради това, и тъй като в случая ищците са четирима, всеки от тях ще следва да понесе по ¼ от сторените от ответника разноски, или по 218,75 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от К.Л.Г., ЕГН **********,***, Ц.З.П., ЕГН **********,***, М.Ц.П., ЕГН **********,*** и З.П.Г., ЕГН **********,***, срещу РУБИН СТАНЕВО ЕООД, ЕИК *********, *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че същият не е собственник на 5/8 ид.части от процесния недвижим имот, а имено: НИВА от 46,859 дка, имот № 049022 по картата на землището на с. Станево, обл. Монтана, м. Топуз.валог, при граници на имота: - имот № 049021 – нива, - имот № 000383 – напоителен канал, - имот № 049023 – лозе и – имот № 201019 – полски път на Кметство Станево

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, К.Л.Г., ЕГН **********,***, Ц.З.П., ЕГН **********,***, М.Ц.П., ЕГН **********,*** и З.П.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на РУБИН СТАНЕВО ЕООД, ЕИК *********, *****, по 218,75 лв., или общо 875,00 лв., представляваща разноски по делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – МонтА.с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :