Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3091 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 232, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявени са
искове от
Б. Б.Б.-Н., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Г.Ц., САК, срещу Б.С.М., ЕГН **********,***, за дължими суми по договори за
наем на земеделска земя.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е наследник на Параскева Николаева Б., поч.
02.02.2017 год., а като така – и на своя прадядо П.Т.М.. Наследник по закон се
явява и нейната баба Б.Д.Т., която, на 01.10.2013 год. е отдала под наем на ответника,
за срок от една стопанска година, възстановени на наследодателя земеделски
имоти, находящи се в землището на с. Медковец.
С друг
договор, от 01.02.2014 год., отново Б.Д.Т. е отдала на ответника под наем, за
още една стопанска година, други имоти.
Договорите
са произвели действие.
Към датата
на сключване на всеки от договорите, майката на ищцата е била жива и с права
върху тези имоти. До смъртта си обаче тя не е получавала своята част от
наемната цена /представляваща 1/2 от общо дължимата цена/. Твърди се, че
наемната цена не е била заплаща на и на наемодателката Б.Т..
Тъй като
имотите са предадени на ответника и той ги ползва, то за него е възникнало
задължението да заплаща наемната цена, което задължение не изпълнявал. И двата
договора не са били надлежно оформени и в тях не е вписана наемна цена. Посочен
е обаче конкретен падеж за плащането й – 31.12. на съответната година. Ищцата
счита, че средната пазарна цена на наемите в региона е 45 лв./дка.
Иска
се от съда да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца:
1.
сумата от 2111 лв., представляваща
половината от общата сума по договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013
год., в общ размер на 4222 лв., както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 149 лв., представляваща половината от общо дължимата лихва от 499
лв., считано от 31.12.2015 год. до завеждането на иска /03.11.2017 год./, както
и
2.
сумата от 2134 лв., представляваща половината от общата сума по договор за
наем на земеделска земя от 01.02.2014 год., в общ размер на 4268 лв., както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 42 лв., представляваща половината
от общо дължимата лихва от 84 лв., считано от 31.12.2016 год. до завеждането на
иска /03.11.2017 год./, както и законната лихва върху двете главници от датата
на завеждането на иска до окончателното изплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени. Счита, че искът
за припадащата се част от общите доходи от общата вещ следва да се предяви
срещу съсобственика, сключил договора, който ги е получил, а не срещу него като
наемател.
В
съдебно заседание ищцата се представлява от адв. И. Ц.,
САК, която поддържа исковете така, както
са предявени и моли да бъдат уважени, като претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв.
Н. К., МАК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че се касае за
едногодишни наемни договори, по които действително не е уговорена цена, но теса
сключени с бабата на ищцата, а не с нея самата, поради което и последната не
може да претендира наемна цена. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 2694/28.04.1995
год., по преписка № 189А/19.09.1991 год., всички на ПК Медковец, обл. Монтана на наследниците на Р.И.В., б.ж. на с. Медковец, обл.
Монтана е възстановена собствеността по отношение на следните земеделски имоти,
в землището на с. Медковец, обл. Монтана:
1.
Нива от 44,648 дка, трета категория, имот
№ 011002 в м. Горните ливади,
2.
Нива от 39,128 дка, трета категория, имот
№ 012008 в м. Горните ливади,
3.
Нива от 42,973 дка, трета категория, имот
№ 018004 в м. Горните ливади,
4.
Нива от 4,816 дка, трета категория, имот
№ 043008 в м. Кривобарски път,
5.
Нива от 6,573 дка, трета категория, имот
№ 047006 в м. Чепренска падина.
По делото е
приложено Удостоверение за наследници на П.Т.М.,
б.ж. на с. Медковец, обл. Монтана, поч. 09.01.1987 год., видно от което той има
наследници по закон:
1.
В. П. Т., син, поч. 20.12.1947 год., неженен, без низходящи,
2.
Н. П. Т., син, поч. 14.12.1998 год., с наследници:
a.
Б.Д.Т., съпруга и
b.
П. Н. Б., дъщеря, поч. 02.02.2017 год., с наследник:
i. Б. Б.Б.-Н., дъщеря.
С Договор за
наем на земеделска земя от 01.10.2013 год., Б.Д.Т., като собственик и наследник
на П.Т.М., е отдала под наем на отвентика Б.С.М., следните земеделски имоти, в
землището на с. Медковец, обл. Монтана:
- № 193011 –
нива от 10,209 дка, трета категория,
- № 193012 –
нива от 25,229 дка, трета категория,
- № 012016 –
нива от 19,564 дка, трета категория,
- № 018004 –
нива от 42,973 дка, трета категория,
- № 270023 –
нива от 6,940 дка, трета категория,
- № 308014 –
нива от 8,000 дка, трета категория,
- № 088014 –
нива от 29,939 дка,
- № 199006 –
нива от 28,454 дка,
За срок от
една година – стопанската 2014/2015 год. Размер на наемното плащане не е
уговорен. Уговорен е само падеж – 31.12. на съответната година.
След
изтичането на този договор, между същите страни е сключен нов едногодишен
наемен договор – за стопанската 2015/2016 год., при същите условия, за имоти:
- № 012016 –
нива от 19,564 дка, трета категория,
- № 018004 –
нива от 42,973 дка, трета категория,
- № 043008 –
нива от 4,816 дка,
- № 047006 –
нива от 6,572 дка,
- № 270023 –
нива от 6,940 дка, трета категория,
- № 308014 –
нива от 8,000 дка, трета категория,
- № 088014 –
нива от 29,939 дка,
- № 193011 –
нива от 10,209 дка, трета категория,
- № 193012 –
нива от 25,229 дка, трета категория,
- № 199006 –
нива от 28,454 дка,
- № 324048 –
нива от 1,024 дка.
С исковата
молба е представена и покана,
изхождаща от ищцата, с нотариална заверка наподписа, с която та, като наследник
на П. Н. Б., поч. 02.02.2017 год., го кани да й заплати дължимата се на
покойната й майка наемна цена за нейните ½ ид.ч. от имотите, предмет на
двата наемни договора /без посочена конкретна сума/.
Приложена е
и обратна разписка, видно от която на 11.05.2017 год. ответникът е получил пратка
с неустановено съдържание, с подател пълномощникът на ищцата.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.П.,
неоспорена отстраните и приета по делото се установява, че вещото лице е приело
за първия от двата наемни договори – от 01.10.2013 год., пазарна арендна цена
за периода от 40,00 до 50,00 лв./дка, а по втория – същата по размер наемна
цена и съобразно площта на отдадените под наем имоти е приел, че дължимото се
на ищцата арендно плащане за стопанската 2014/2015 год. е 2111 лв., а за
стопанската 2015/2016 год. – 2134 лв. Дъжимата лихва от падежа на съответното
задължение до предявяването на иска е общо 577,90 лв.
В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че е приело по 45 лв./дка средна наемна цена
и по двата договора.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
В случая се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 2111 лв., представляваща половината
от общата сума по договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013 год., в общ
размер на 4222 лв., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 149
лв., представляваща половината от общо дължимата лихва от 499 лв., считано от
31.12.2015 год. до завеждането на иска /03.11.2017 год./, както и
- сумата от
2134 лв., представляваща половината от общата сума по договор за наем на
земеделска земя от 01.02.2014 год., в общ размер на 4268 лв., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 42 лв., представляваща половината от общо
дължимата лихва от 84 лв., считано от 31.12.2016 год. до завеждането на иска
/03.11.2017 год./, както и законната лихва върху двете главници от датата на
завеждането на иска до окончателното изплащане.
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства, на които е основана ищцовата претенция, съдът е квалифицирал
исковете по чл. 232, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Страните са се съгласили с тази квалификация.
По делото няма доказателства, установяващи, че
наемодателката Б.Т. е собственик /или съсобственик/ на имотите, предмет на
договора, но в случая това обстоятелство е ирелевантно,
доколкото с наемния договор се учредява облигационна връзка, а не се прехвърля
право на собственост или друго вещно право. За това наемодател може да бъде и
лице, което не е собственик на вещта (В този смисъл решение №725 от
04.11.2008г. по т.д.№163/2008г. на ВКС, ІІ т.о.).
Отношенията във връзка със собствеността на имота нямат връзка с облигационното
правоотношение по договор за наем, страни
по което са наемодателят, от една
страна, и наемателят от друга, като
договорът за наем е валиден в отношенията между страните по същия, единствено
непротивопоставим на действителния собственик или съсобственик.
Правата и задълженията по договора за наем
възникват между страните така, както
са уговорени, поради което наемателят дължи уговорения наем на наемодателя. В случай, че наемателят
е отстранен от имота, за него биха възникнали регресни претенции, но тук това
не се е случило.
Съответно собственикът би имал иск за
неоснователно обогатяване или такъв по чл. 30, ал.3 ЗС спрямо съсобственика, получил целия наем.
В конкретния случай, ищцата –лично или като
наследник на своята майка П. Н. Б., не е
страна по процесните наемни договори.
Вярно е, че
договорите не съдържат клауза, уговаряща цената, но заключението на приетата по
делото експертиза би намерило приложение и би било относимо доказателствено
средство в случай, че предявеният от ищцата осъдителен иск беше с различно от
горепосоченото правно основание, напр.: в случай, че се претендира дължимо
обезщетение на осн. чл. 59 ЗЗД, породено от лишаването на ищцата от правото да
ползва нейната част от имота, и ползването му от ответника без
правно основание или на отпаднало такова; обезщетение по чл. 31 ал. 1 ЗС,
доколкото по делото бяха наведени твърдения, че ответницата е станала
съсобственик на част от процесния имот по наследство и др.
Твърдения в подобен смисъл не са въведени.
Напротив, твърди се, че претенцията произтича от ползването на наетите от
ответника по договорите за наем имоти. След като обаче в хода на делото и
въпреки въведените от ответника възражения не беше променено основанието на
иска по реда на чл. 214 ал. 1 изр. 1-во ГПК, то съдът не дължи произнасяне по
наличието или липсата на предпоставките за обезщетение, дължимо на различно от
посоченото в исковата молба основание.
С решението си съдът не може своеволно да излезе
извън пределите на това правоотношение, което ищцата е посочила като накърнено
в исковата молба и чиято защита търси. След като от нейна страна са посочени
фактите, на които основава претенцията си и недвусмислено е поискана защита на
конкретно нейно право /в случая – за неплатена наемна цена/, само това е
предметът на защитата, която съдът може да й даде или откаже.
В
случая, исковете за заплащане на наемна цена са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователни
са и акцесорните претенции за обезщетение за забава.
При
този изход от делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника и
сторените разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
Б. Б.Б.-Н., ЕГН **********,***, чрез Адв. И.Г.Ц., САК, срещу Б.С.М., ЕГН **********,***, да бъде осъден ответника да й заплати:
1.
сумата от 2111 лв., представляваща
половината от общата сума по договор за наем на земеделска земя от 01.10.2013
год., в общ размер на 4222 лв., както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 149 лв., представляваща половината от общо дължимата лихва от 499
лв., считано от 31.12.2015 год. /падежа на задължението/ до завеждането на иска
/03.11.2017 год./, както и
сумата от
2134 лв., представляваща половината от общата сума по договор за наем на
земеделска земя от 01.02.2014 год., в общ размер на 4268 лв., както и мораторна
лихва върху главницата в размер на 42 лв., представляваща половината от общо
дължимата лихва от 84 лв., считано от 31.12.2016 год. /падежа на задължението/
до завеждането на иска /03.11.2017 год./, както и законната лихва върху двете
главници от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Б. Б.Б.-Н., ЕГН **********,***, да заплати на Б.С.М., ЕГН **********,*** сумата
от 300 лв., представляваща разноски за водене на делото пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: