Мотиви към присъда

по НОХД № 91/2018 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият С.Г.Ф. е предаден на съд за престъпления по чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Пострадалият А.М.А. не се явява, не е намерен на посочения по делото, както и на служебно установения от съда адрес.

Пострадалият П.Н.А., редовно призован не се явява, представлява се от пълномощника си, адв. Р.М., САК. Конституиран е като частен обвинител в проведеното разпоредително съдебно заседание.

Подсъдимият – лично и чрез защитника си, адв. Е.Б., САК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3, а именно на 1 година, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и на осн. чл. 343г НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Частният обвинител П.А., чрез повереника си, адв. Р. М., САК, пледира за осъдителна присъда, с наказание от 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Моли и за по-дълъг срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли за по-ниско по размер и по-леко по вид наказание, което би му позволило да работи.

Чрез защитника си, адв. Е. Б., САК, счита, че при индивидуализиране на запълващите бланкетната норма на чл. 343, ал. 1 НК нарушения на ЗДвП са допуснати нарушения, като някои от посочените нарушения не са извършени, а други се поглъщат от общия състав на чл. 20 ЗДвП. Същевременно счита, че не е отчетено от обвинението обстоятелството, че след настъпване на ПТП-то подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за да окаже помощ на пострадалия, поради което и в случая следва да намери приложение привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“ НК, като наказанието „лишаване от свобода“ се замени с „пробация“, или – алтернативно – да бъде определено в най-ниския възможен размер, с приложение института на условното осъждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.Г.Ф. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категории „В“, „АМ“, „С“ и „Ткт“, за което има издадено СУМПС № ********* от 02.02.2009 год. на ОДМВР – Пазарджик.

През лятото на 2015 год., подсъдимият бил назначен по трудов договор, с изпитателен срок като шофьор във фирма ****** ООД, гр. София, ЕИК *********.

Възприетата в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка е следната:

На 08.12.2015 год., подсъдимият извършвал превоз на товари с товарен автомобил, м. „Мерцедес“ 1524 „Атего“ с рег. № СА 31 96 МТ, собственост на фирмата. Заедно с него бил свид. Х. Х..

Оставили стока в гр. Монтана и тръгнали с камиона за гр. Видин.

Пътната обстановка според св. Х. била следната – времето било мъгливо и влажно, а пътната настилка била хлъзгава.

В района на с. Добри дол, обл. Монтана започвало спускане по нанадолнище. При навлизането в завой, задната част на камиона поднесла. Подс. Ф. се опитал да овладее камиона, който поднесъл наляво, но той започнал още повече да поднася и отишъл чак до банкета на отсрещната лента за движение. Последвал нов опит на подс. Ф. да се върне в своята лента за движение, но в същото време насреща идвал автомобила, управляван от пострадалия. Последвал удар между двете МПС-та който станал в лентата на движение на лекия автомобил.

На 08.12.2015 година свид. С.И. се намирал в центъра на с. Добри дол, обл. Монтана.

Преди обяд на същия ден до него спрял с автомобила си, м. „ Рено Матра Еспейс“, рег. № М 30 82 ВХ, пострадалият П.А. и го помолил да отидат заедно до гр. Монтана. Свид. И. се съгласил и след като седнал на предна дясна седалка до шофьора потеглили.

Пострадалият свид. П. А. управлявал лекия автомобил, при което се разминавали с различни други превозни средства /леки автомобили и тирове/.

На един от завоите, както се движели плътно в дясно по платното за движение, внезапно видели, че срещу тях по баира се спуска товарен автомобил. Още преди завоя свид. И. забелязал, че камионът поднесъл и навлязъл в тяхното платно за движение, като се ударил в мантинелата.

Пострадалият свид. П. А. намалил скоростта на движение, прибрал управлявания от него автомобил плътно в дясно и спрял. Камионът, управляван от обв. Ф., въпреки, че се ударил в мантинелата продължавал да се движи бързо и се блъснал в спрялата кола на пострадалия.

Ударът бил много силен, като подхвърлил леката кола, отворили се предна лява врата и капака на багажника.

След удара пострадалият свид. П. А. въобще спрял да реагира и от устата му започнала да излиза пяна.

От заключението на приобщената по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. А. Л.се установява, че процесното ПТП е възникнало на 08.12.2015 год., около 11,30 часа, на път ІІІ 112 км 1+500 – с. Добри дол, обл. Монтана, между товарен автомобил, управляван от подс. С. Ф., м. „Мерцедес“ 1524 „Атего“ с рег. № СА 31 96 МТ и с товар от около 3,5 т., с посока на движение от гр. Монтана към гр. Видин и насрещно движещият се л.а., м. „Рено Матра Еспейс“, рег. № М 30 82 ВХ, управляван от свид. П. А..

Ширината на пътя е 7,5 м., стара асфалтова настилка, мокра, с коефициент на сцепление 0,35 и наклон на пътя около 9° при слизане, десен завой с радиус от около 145°, при следната маркировка: непрекъсната осева линия и пътни знаци А4 (последователни опасни завои, първият от които е наляво) и В26 (забранено е движението със скорост, по-висока от означената – в случая 60 км/ч).

След десния завой от около 145°, в резултат от мократа настилка и голямата скорост, товарният автомобил навлязъл в лявото платно за движение. Неговият водач задействал спирачната система, в резултат от което и при горните условия, автомобилът започнал да се движи с т.нар. „унасяне“ – колелетата му се въртели напред и се хлъзгали в страни в разстояние на 23,6м. по пътното платно и още 2,3м след като го напуснал – до мястото на удара.

Виждайки движението на товарния автомобил, водачът на насрещно движещият се лек автомобил направил опит да избегне удара, като спрял плътно до мантинелата, извън пътното платно с десните колела на автомобила. Въпреки това последвал удар, от който лекият автомобил бил изтласкан назад с 3,85 м.

Предната лява част на товарния автомобил се ударила в лявата част на лекия автомобил.

След удара товарният автомобил продължил движението си още 49,5 м., като спрял в лявата на посоката си на движение мантинела.

Скоростта на движение на товарния автомобил преди водачът му да задейства спирачната система е била 100,85 км/ч. Скоростта на товарния автомобил в момента на удара е била 76,97 км/ч.

Единствената възможност за предотвратяване на ПТП е била движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия с не по-висока от разрешената скорост – 60 км/ч.

От заключението на приобщената съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от същото вещо лице се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „Рено Матра Еспейс“ с ДК № М 30 х82 ВХ към датата на ПТП е 3150 лв. Нанесената щета, представляваща разходите, необходими за пълното му възстановяване е 6116,48 лева. МРЗС към 08.12.2015 год. е била 380 лв., или щетата представлява 16,096 МРЗС.

От заключението на приобщената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т.Б., съдебен лекар при УМБАЛСМ „Пирогов“, гр. София е видно, че на пострадалия П.А. са причинени следните увреждания:

Пътнотранспортна травма – 1/ съчетана тъпа травма на главата без счупване на черепа, 2/ гръдна травма, 3/ коремна травма и 4/ травма на крайниците.

Тъпата травма на главата без счупване на черепа е причинила на пострадалия ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Гръдната травма – счупване на шесто ребро по лопатъчната линия, тотален пневмоторакс /набиране на въздух в лявата половина на гръдна кухина/ е причинила на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Коремната травма – травматична размачкване на далака, наложило оперативното му отстраняване, с набиране на кръв в коремната кухина и е довело до ЗАГУБА НА СЛЕЗКА.

Травмата на крайниците – счупване на лява раменна кост е причинила на А. ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за срок по-голям от 30 дни.

Травматичният шок е от характер да причини РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

От заключението на съдебно-неврологичната експертиза, изготвена от вещото лице-невролог д-р О.С. се установява, че уврежданията на постр. П. А. са трайни и не подлежат на възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства. В следствие получената тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка челно периетално в дясно, остава да персистира левостранна централна хемипареза със спастично повишен мускулен тонус, невъзможност за движение на лявата ръка, тежка пареза за долен десен крайник, със силно намален обем на движенията в левите крайници. Походката е невъзможна самостоятелно, обслужването е затруднено.

Приобщена е и изготвената от вещите лица д-р Р.Ц.Р.-И., д-р Н.Р.Д. и кл.психолог И.А. И. в хода на досъдебното производство тройна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, като от заключението на вещите лица се установява, че в резултат на нанесената травма от преживяното ПТП на 08.12.2015 година, на пострадали А. е причинен ПОСТТРАВМАТИЧЕН ОРГАНИЧЕН МОЗЪЧЕН СИНДРОМ. Паметта е със значително нарушение и на трите паметови компонента, крива тип „зиг-заг“, дава данни за органно-мозъчен проблем. Максималната успеваемост за фиксация е 50%. Фиксационната зрителна памет е нарушена. Мисловен прцес – леко забавен по темп, правилен по структура и съдържание. Лесна психична уморяемост. В съзнанието доминира мисълта, че не може да ходи, че е увреден, което го кара да изпитва срам от обкръжението си. Променено е емоционалното състояние и възприятието на света. Плачлив, импулсивен, с лесно отключване на гневен афект към близките, опити за използване на физическа сила срещу тях. Отчитайки продължителността на безсъзнателното състояние, е претърпял тежка контузия на главния мозък. При това състояние, възстановяването на съзнанието е постепенно, с преходи на оглушеност и продължителна амнезия. Преходите на възстановяване на съзнанието протичат с преходни /ендоморфни/ синдроми, които предхождат или последват екзогенни типове реакция. Хроничните психични синдроми при посоченото заболяване са емоционална лабилност, раздразнителност, дистимно-дисфорични колебания, снижение на потиците, неустойчивост на интересите и трудовите инициативи. Паметовите смущения имат тежък характер. Често срещани са главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, трудност при концентрацията при изпълнението на умствени задачи, безсъние, намалена поносимост към стрес. Посочените симптоми се придружават от чувство на потиснатост или тревожност, идващи от понижена самооценка, хипохондрични нагласи и др.

От Протокол №1056/12.12.2015 год., за извършена физико-химическа експертиза от в.л. инж.Е.К., химик в НТЛ при ОД МВР Монтана се установява концентрация на етилов алкохол 0,72 промила в кръвта на пострадалия П.А..

Л.а., м. „ Рено Матра Еспейс“, рег. № М 30 82 ВХ е собственост на А.М.А. ***.

Подсъдимият пред съда съжалява за случилото се и дава обяснения. Твърди, че след като работил във фирмата вече пет месеца, началниците му преценили, че е време да започне да прави самостоятелни курсове, но с него пътувал и друг служител, когото трябвало да обучава – свид. Х. Х.. За първи път шофирал сам по този маршрут. Пътната обстановка не била добра, имало мъгла, било влажно. Нямало сняг, нито дъжд. Признава, че скоростта му на движение била превишена. Като разбрал, че няма да може да вземе завоя натиснал спирачки. Отчита тази си реакция като погрешна. Камионът поднесъл, опитал се да го овладее, но не успял, а в момента, в който го овладял вече бил в другото платно и ударил човека в лекия автомобил. Излязъл от камиона и се обадил на „Бърза помощ“. Опитал се да извади пострадалия от автомобила, но го било страх, той едва дишал, бил в безсъзнание, имал рана на главата. Било трудно да отворят вратата на водача на пострадалия автомобил. Нямало опасност да се възпламени колата.

Твърдението на подсъдимия, че е позвънил за помощ се потвърждава от показанията на свидетелите Х.Х. /пътуващ в товарния автомобил/ и С.И. /пътникът в лекия автомобил/.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

Подсъдимият С.Г.Ф. е предаден на съд по обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 1-во НК – за това, че на 08.12.2015 година около 11.30 часа на път III-112, км. 1+500 с посока на движение от гр. Монтана за гр. Видин, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес 1524 Атего“, с рег. № СА 31 96 МТ, собственост на „******“ ООД гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата „Водачите за длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство“, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост/мокра пътна настилка/ „при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозна средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час – от 50 км/час в извън населено място/ и чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – при наличие на „Единична непрекъсната линия“ – М1 е забранено да я настъпват и пресичат“, в резултата на което навлязъл в платното за насрещно движение и се ударил челно в движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил марка „Рено Матра Еспейс“ с рег. № М 30 82 ВХ, собственост на А.М.А. ***, управляван от П.Н.А. *** като по непредпазливост причинил тежка телена повреда на П.Н.А. ***, изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма – контузия на мозъка, която не подлежи на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства, постравматичен органичен мозъчен синдром, което определя трайна инвалидност, водещо до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на А., както и значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Рено Матра Еспейс“ с рег. № М 30 82 ВХ, собственост на А.М.А. ***, в размер на 6116.48 лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

При безспорно установената фактическа обстановка, която се потвърждава от събраните по делото доказателства, съдът приема следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 1-во НК.

Нарушените правила за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат са нормите на: чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват“ и чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.

Посоченият в обвинителният акт на прокурора за нарушен чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП показва видовете надлъжна пътна маркировка. От доказателствата по делото и в частност от заключението на съдебната автотехническа експертиза, която съдът кредитира се установява, че нарушаването на маркировката не е причина за възникналото ПТП, а е в следствие на загубата на контрол над превозното средство, настъпила в резултат от движение със скорост, несъобразена с пътните условия. За това съдът оправда подсъдимия по обвинението да е причинил деянието в следствие от нарушение на този законов текст.

Другият посочен за нарушен законов текст, макар описан само текстово, без да е посочен изрично и то само в диспозитива на обвинителния акт, но не и в обстоятелствената част гласи: „при избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозна средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час – от 50 км/час в извън населено място/“, отговаря на чл. 21, ал. 1 ЗДвП за превозни средства, категория „Т“. Цитираната норма е неотносима към настъпилото ПТП. За това съдът оправда подсъдимия и по обвинението да е причинил деянието в следствие от нарушение на този законов текст.

В случая се касае до управление на МПС с превишена скорост – видно от заключението на в.л., изготвило автотехническата експертиза, скоростта на движение на товарния автомобил преди водачът му да задейства спирачната система е била 100,85 км/ч. – при това при лоши метеорологични условия, по път със стара асфалтова настилка, мокра, с коефициент на сцепление 0,35 и наклон на пътя около 9° при слизане, десен завой с радиус от около 145°. Скоростта на товарния автомобил в момента на удара е била 76,97 км/ч. Единствената възможност за предотвратяване на ПТП е била движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия с не по-висока от разрешената скорост – 60 км/ч., установена със знак В26.

Това нарушение на правилата за движение по пътищата обаче не е изрично посочено – освен в обстоятелствената част на обвинителния акт.

За това съдът в този си състав приема, че на процесната дата подсъдимият, е нарушил нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като управлявайки МПС не е избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя и в резултат е изгубил контрол над превозното средство, от което е последвало ПТП.

В резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, на инкриминираната дата подсъдимият С.Г.Ф., е причинил на частния обвинител П.А. повече от една тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 НК – тежка черепно мозъчна травма – контузия на мозъка, която не подлежи на допълнително възстановяване с медикаментозни и рехабилитационни средства, постравматичен органичен мозъчен синдром, което определя трайна инвалидност, водещо до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, загуба на слезка, както и – на А.М.А. ***, собственик на управлявания от ч.о. П.А. лек автомобил, значителни имуществени вреди в размер на 6116.48 лева.

Причинената тежка телесна повреда – загуба на слезката не е въведена в диспозитива на обвинителния акт, поради което съдът може да я отчете само като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Щетите, причинени на управлявания от ч.о. П.А. лек автомобил, собственост на свид. А.А. са 16,096 МРЗС към момента на извършване на деянието и покриват критерия за „значителни имуществени щети“.

Нарушението на цитираните по-горе правила за движение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Ф. виновно, при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК – той е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Установено е по безспорен начин и обстоятелството, че след извършването на престъплението, подсъдимият е направил всичко, зависещо от него да помогне на пострадалия – позвънил е на ЕЕН 112, опитал се е да извади пострадалия от автомобила, но е преценил, че това може да доведе до утежняване на положението му. Горното обуслови приложението на привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“ НК.

За наказанието:

За престъплението по чл. чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 1-во НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия С.Ф. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, изразеното разкаяние, чистото съдебно минало.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете загубата и на слезка от пострадалия, необратимо тежкото му състояние.

Повишената динамика на престъпленията по транспорта изисква по-внимателна преценка, със завишена отговорност към обществото.

За това съдът, като не намери в случая да са налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства определи наказанието при условията на чл. 54, ал. 1 НК, в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което редуцира с 1/3 на осн. чл. 58а, ал. 1 НК и наложи на подсъдимия наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като отложи изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343а, ал. 1, б. „а“, предл. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 1-во, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Така наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: