Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2637
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД
Предявени са искове от Г.Г. С.-Ч., ЕГН **********, ****, срещу И.Ц.Д., ЕГН **********,***, за връщане
на получена на отпаднало
основание сума.
Ищцата посочва, че на 04.05.2015 год.
сключили с ответника предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 4, находящ се на първи етаж в новостояща
се сграда на ********. Цената на имота била договорена на 45000 лв., като
следвало да бъде заплатена по следния начин: 4500 лв. – при подписването на
договора и останалите – в деня на изповядване на сделката. Тази сума /4500 лв./
била заплатена от ищцата.
На 13.05.2015 год., по искане на
ответника тя му платила още 3900 лв., а на 16.06.2015 год. – още 3200 лв.
Така, общо заплатената от ищцата сума
по предварителния договор е 11600 лв. За тези допълнителни плащания ответникът
написал разписки върху последната страница на сключения между тях договор.
На датата, определена за окончателно
прехвърляне на собствеността обаче /30.06.2015 год./ сделка не била
осъществена, тъй като продавачът /ответникът/ не пожелал да се явят пред
нотариус без да сочи основателни причини за неизпълнението на това си
задължение.
Документ за собственост или за
съществуването на имота-предмет на сделката не й бил предоставен. В процеса на
проучване ищцата установила, че срещу ответника са заведени множество дела и са
наложени обезпечения, а също така, че към датата на сключване на предварителния
договор той не е бил собственик на обещания апартамент. Към настоящия момент
ответникът също не е собственик на имота. За това тя не може да заведе иск за
обявяване на предварителния договор, сключен между страните за окончателен.
Счита, че ответникът е бил
недобросъвестен и не е изпълнил задълженията си по договора, поради което следва да й върне
платената сума, заедно с обезщетение за неизпълнение за времето от 06.06.2015 год. до завеждането на иска.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати/възстанови на ищцата дадената му на отпаднало основание сума от 11600 лв,
представляваща платена
частично цена за покупко-продажба на недвижим имот по сключен предварителен
договор за покупко-продажба, както
и сумата от 2757,20 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение в размер на законната
лохва върху главницата от 06.06.2015 год. /датата на последното
плащане по предварителния
договор/ до датата на завеждане
на иска /06.10.2017 год./, ведно със законната лихва върху главницата от постановяване на решението по делото окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
от ответника.
Ответникът оспорва исковете
по основание, като счита,
че предварителният договор за покупко-продажба
на недвижим имот е развален, но не по негова вина, поради което той не дължи връщане на даденото от ищцата капаро.
Счита, че ищцата умишлено не е описала всички факти по
казуса. Твърди, че я е уведомил предварително за възможните затруднения, свързани със сключването на евентуален окончателен договор и прехвърляне
на собствеността по отношение на имота-предмет
на сделката, тъй като той изначално не е бил негов, а на трето лице – негов длъжник, срещу който имот
той е бил насочил изпълнението
на вземанията си. Именно за това не са уговорили срок и
неустойки. Твърди, че след като
придобиването на имота се
проточило във времето, интересът на ищцата отпаднал и тя си закупила друг имот.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищцата Г.С.-Ч. се
представлява от адв. Ц. Д., МАК, който в писмено
становище поддържа предявените искове,
които счита за основателни и доказани и моли да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът И.Д. се явява лично, оспорва исковете по съображенията, изложени в
писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 04.05.2015
год., между страните е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с адрес:*********.
Уговорено е владението върху
имота да бъде прехвърлено в срок до 30.06.2015 год.
Цената е договорена на 45 000 лв., от които 4500 лв. са заплатени при подписването на договора, а останалите
40500 лв. трябвало да бъдат заплатени при прехвърлянето на собствеността.
Съгласно договора, страните са уговорили сключването на окончателен договор да е в срок от 2 месеца, считано от 01.05.2015 год.
/т.е. до 01.07.2015 год./, като
/в чл. 3, ал. 2 от договора/ е предвидена възможност сделката да се изповяда и по-късно в случай на обективни пречки.
Върху договора са обективирани и две разписки за получени от продавача /ответникът/ суми: 3900 лв. – на 13.05.2015
год., с уточнението, че сумата
е получена за участие в търг
и 3200 лв. – на 16.06.2015 год.
Видно от представеното от ответника копие от уведомление от 24.01.2017 год., по изп.д. № 101/2016 год., ДСИ при МРС, адресирано
до третото лице Д.И. Д., на 22.02.2017 год. е било насрочено
принудително изпълнение – опис на недвижим имот с адрес: ************.
Посочено е, че длъжник е Р.Г.Н.от *******.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2017 год., по изп.д.
№ 2-101/2016 год., след проведена публична продан, за купувач на описания по-горе жилищен имот е обявен взискателят Д.Д., чрез пълномощника си И.Д. /ответника/
и имотът му е възложен. Постановлението е
вписано в Сл.вписвания –
Монтана на 25.05.2017 год.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.П. се установява, че общо залатените от ищцата суми са в размер на 11600 лв.
Според вещото лице, за периода 16.06.2015 – 06.10.2017 год. законната
лихва върху тази сума е в
размер на 2 721,38 лв.
От правна страна:
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати/възстанови на ищцата дадената му на отпаднало основание сума от 11600 лв., представляваща
платена частично цена за покупко-продажба
на недвижим имот по сключен
предварителен договор за покупко-продажба, както и сумата от 2757,20 лв.,
представляваща обезщетение
за неизпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от
06.06.2015 год. /датата
на последното плащане по предварителния договор/ до датата
на завеждане на иска /06.10.2017 год./, ведно
със законната лихва върху главницата от постановяване на
решението по делото окончателното изплащане на сумата.
С иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 2 - ро
ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали
с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между
страните, оправдаващо престацията, което
правоотношение не е осъществено.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне.
В разглеждания случай не
се спори, че ищцата е заплатила исковата сума по главницата – общо 11 600
лв. Безспорното плащане на цената, довело до
имуществено разместване, е направено при наличието на начално основание –
предварителният договор за покупко-продажба от 04.05.2015 год. Настоящият казус
има характеристиките на втората хипотеза на чл. 55, ал. 2 ЗЗД – неосъществено
основание.
Не е
спорно и това, че ответникът не е бил, нито към е момента собственик на
жилището, предмет на сключения между страните предварителен договор.
Налице е двустранен облигационен договор с поети насрещни
задължения на страните за бъдещо извършване на нотариална покупко-продажба
на недвижим имот. След като задължението на едната страна е невъзможно за
изпълнение, поради придобиването на имота от трето лице, даденото от ищцовата страна като насрещна престация следва да бъде върнато.
Няма по
делото доказателства, нито са въведени твърдения за връщането на сумата от
11 600 лв.
А щом
това е така, ответникът дължи връщане на получената на неосъществило се основание /покупко-продажба/ сума в размер на
11 600 лв.
Тази
сума следва да бъде заплатена ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на иска /06.10.2017 год./ до окончателното й изплащане. Ищцата обаче претендира
законната лихва върху главницата от датата на постановяване на решението, до
окончателното плащане на сумата и искането й следва да бъде уважено така, както
е формулирано.
В
договора страните са уговорили, че окончателен договор ще бъде сключен в срок
от два месеца, считано от 01.05.2015 год. /т.е. до 01.07.2015 год./, а в случай
на обективни пречки – при първа
възможност, независимо от изтичането на така уговорения срок /чл. 4, ал. 2
от договора/.
Едва с
исковата молба ищцата е отправила до ответника покана за разваляне на договора,
а ответникът, макар да твърди, че е сторил това /неясно кога/ преди завеждането
на иска не е ангажирал годни доказателства за датата на твърдяното от него
изпращане на електронната поща на ищцата уведомление за разваляне на договора.
Съгл.
чл. 88 ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора.
Съобразно
посоченото в ТР № 7/2013 от 13.11.2014 год., ОСГТК, ВКС, „в хипотезата, в която
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е
бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било
негово съдържание и остава единствено правото на кредитора на обезщетение за
вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика
между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора
и, фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като –
съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за
вредите от неизпълнението на договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната
страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение.
В
действителност потестативният ефект на развалянето на
двустранния договор, който не е за продължително или за периодично изпълнение,
проявява действието си като с обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и
налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея“.
Съгласно
възприетото с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 4 от 8.08.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1748/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова, „за предхождащ развалянето период,
противно на споделеното в решение № 64/3.06.2011 г. по т. д. № 476/2010 г. на
II т. о. на ВКС, настоящият състав не счита дължимо обезщетение, на основание
чл. 88, ал. 1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД, за
вреди от задържането на предадената в изпълнение на последващо
развален договор сума, в случая съизмеримо с възнаградителна
лихва по срочен влог в лева, съобразно приложим най-висок лихвен процент по
срочни депозити - над 2 г. - на [фирма]. Недължимостта
не е изводима единствено от липсата на характеристиката „предвидимост"
на вредата, съгласно чл. 82 ЗЗД и изложеното по-горе. При разваляне на договора
страните си дължат връщане на даденото и могат да претендират възстановяване
положението отпреди сключване на разваления договор /възмездяване на понесени
по сключването му и подготвянето на изпълнението му разноски/, както и
възмездяване на разликата в условията при които е задоволен интереса на
кредитора към момента на развалянето на договора, спрямо стойността на
собствената му престация /т. нар. сделка на покритие/.
Обезщетението по чл. 88, ал. 1, пр.
второ, вр. с чл. 82 ЗЗД е обезщетение за нарушаване
негативния интерес на изправната страна - от сключване на договора, с цел
удовлетворяване позитивния й интерес от неговото изпълнение, в който смисъл
е употребения в разпоредбата на чл. 88, ал. 1, пр. второ ЗЗД израз -
"неизпълнение на договора". Пропуснатите ползи върху заплатената по
предварителния договор сума, за периода от заплащането й до развалянето на
договора, към който момент настъпва изискуемостта за връщането й, в хипотезата
на чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД вр. с чл. 87 ЗЗД /ППВС
№ 1/28.05.1979 г./, не са обезщетение за
възможности в реализиране на същия /целения с договора/ резултат, които кредиторът, доверявайки
се на сключения договор, е пропуснал по причина на развалянето му. При това, за периода от сключването на договора до
неговото разваляне, ответникът е имал основание да задържа сумата.
Заличаването на правните последици от сключената сделка при развалянето й не рефлектира върху момента на настъпване
изискуемостта на предоставената по договора престация
обратно /ППВС № 1/1979 г./. Ако би била доказана предвидимост
на вредата, искът за обезщетение би бил основателен само за периода след
развалянето на договора / претенцията по п. 2 /, поради наличието на забава, на
основание чл. 86, ал. 1, пр. второ ЗЗД“.
Ето
защо, искането за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 2757,20 лв. –
формирана като законна лихва върху главницата от 06.06.2015
год. /датата, в която се твърди, че е извършено последното плащане, а всъщност
датата е 16.06.2015 год./ до завеждането на иска /06.10.2017 год./ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
И
двете страни претендират разноски. Списък по чл. 80 ГПК се представя само от ищцата,
за сумата от 1932,26 лв., като от доказателствата по делото се установява, че
сторените от нея разноски по настоящото производство / са общо 1925,00 лв.
Предвид изхода от делото, ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищцате сумата
от 1555,40 лв., представляваща 80,80% от сторените от тях разноски, съобразно
съотношението уважена/отхвърлена част от претенциите.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
2-ро ЗЗД, И.Ц.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Г. С.-Ч., ЕГН **********, ****, дадената му на отпаднало основание сума от 11600 лв. единадесети
хиляди и шестстотин лева/, представляваща платена частично
цена за покупко-продажба на недвижим имот по сключен предварителен
договор за покупко-продажба от 04.05.2015 год., ведно със законната
лихва върху главницата от постановяване на
решението по делото окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на ответника да заплати на ищцата и сумата от 2757,20 лв. /две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и 20 ст./, представляваща обезщетение за неизпълнение в размер на законната
лихва върху главницата от
06.06.2015 год. /датата
на последното плащане по предварителния договор/ до датата
на завеждане на иска /06.10.2017 год./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
И.Ц.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г. С.-Ч., ЕГН **********,
****, СУМАТА от 1555,40
лв. –
разноски по водене на делото пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: