№
гр. Лом, 12.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в публично заседание на 15 август през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При секретаря Веселка М., като разгледа докладваното
от председателя гр. дело №381/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от Д.Ц.М. с ЕГН **********, в качеството й на
майка и законна представителка на малолетният Б.А.В., ЕГН **********, срещу А.В.А. ЕГН **********, иск чл. 150
СК-за
увеличаване на определената издръжка с решение на МРС, по гр.дело № 70452/2015
година, от 120 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска- 06.3.2019
година, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В
исковата молба се твърди, че от първоначалното определяне на издръжката са
изминали повече от четири години, детето е ученик и е на 11 години и трайно са
се променили обстоятелствата - нараснали са нуждите му, живее при майката,
обзаведена му е самостоятелна стая с необходимите мебели, които разходи е поела
майката самостоятелно, както и по –голямата част от разходите, свързани с
учебната и извънучебната дейност на детето. Детето учи, има нужда от учебници,
учебни помагали, храна и др. От друга страна, твърди че ответникът не е оставал
без работа , както и че реализира доходи.
Ответната
страна , чрез назначения особен
представител адв.Н.Г. оспорва иска за увеличение на издръжката. Твърди, че така предявения иск е основател до минимално
определение по закон размер .
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Видно
от удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане , страните по делото
са родители на детето Божидал, родена на ***г. година.
С
Решение по гр.д. № 70452/16 г. на МРС, е
осъден ответника да заплаща 120,00 лв. месечна издръжка на ищцата,в качеството
й на майка и законна представителка на малолетният Б..
Според
изготвения и защитен социален доклад, майката е тази която полага грижи по
отглеждане и възпитанието на детето. Налице е трайна емоционална връзка между
майката и детето. Не така стоят нещата по отношение връзката дете-баща, тъй
като същият живее и работи във Франция, и е прекъснал всякакви връзки с ищцата
и децата си.
Представени са доказателства, касаещи
социалния статус на страните по делото, а именно:
По отношение на майката :
Представено
е удостоверение № У-34/05.03.19г. от работодателя на майката, от което се
установява, че за периода м. февруари 2018 – м. януари 2019г. майката е
получила брутна трудово възнаграждение 7234.71лв.
Представено
е и слуоебна бележка от учебно заведение от което е видно че детето посещава
редовно училище.
Майката не получава други доходи, няма имущество.
По
отношение на бащата:
Установява
се от социалния доклад, че същият живее и работ във Франция, и че детето през
м.май 2018г. е било за около седмица на гости при своя баща.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя -чл.142, ал.1 от СК, като ал.
2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат както, когато
се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска
увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата,
при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ
г.о./
В производството по чл. 150 СК от
значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение на ЛРС , с което е
определена първоначалната издръжка, е
настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, /нуждите на
детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е
била присъдена, т.е нужда от
издръжка и възможност за
доставяне на издръжка. Не е
необходимо кумулативно да са се
изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на
издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други
обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по
чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е да е
настъпило изменение само досежно нуждите
на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи
издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
В
случая ищцата твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно
решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била
определена предишната му издръжка, свързани с оглед потребностите на детето й. От тогава действително са
изминали повече от четири години, през който период нуждите на детето са се
увеличили значително. През изминалия времеви период са се увеличили потребностите на детето от
храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности, и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в
размер на 120,00 лв. месечно, и който размер противоречи на нормативно
установения минимум.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социално-икономическата обстановка в
страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за
увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на
издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл
Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя,
както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната
издръжка, така и с оглед възрастта му-понастоящем на 11 години, при която бързо
нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по
тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи
издръжка безусловно, независимо
дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика
от издръжката по чл.144 от СК/. На детето Б. следва да се осигурят необходимите битови
условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и
възпитание децата.
Майката на детето
ангажира и доказателства за актуалните си доходи в размер на МРЗ за страната.
Доходите на ответника не са установени, но имайки предвид факта, че
същият работи извън пределите на РБългария, вероятно реализира доходи много
повече от МРЗ за странатае .
Според чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. В случая се
установи, че ответникът е в чужбишна , същият е в трудоспособна възраст и,
следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като
личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено задължение.
Ето защо съдът намира , че ответника е
реализира доходи в значително по големи размери, макар същите да не определени
конкретно. Разбирането на съда е , че ответника
има високи доходи. И не на последно място в тежест на ответната страна беше да
докаже какви средства получава и в какъв размер и т.н.
При така ангажираните
данни се налага извода,че ответникът няма доказани алиментни задължения
към други лица.
При така установените обстоятелства
настоящият съдебен състав след като съобрази установените потребности на
детето, които несъмнено са нараснали във времето счита, че предявеният иск от
ищеца иск по чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 1 и 2 от СК следва да бъде уважен частично
като присъдената му издръжка в размер на
120,00 лева, бъде увеличена на 220,00
лева, считано от подаването на исковата
молба/ до настъпване на причини, които
да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Останалата част от
издръжката на детето следва да бъде поета от неговата майка, която осъществява
непосредствените грижи за него.
Относно
разноските по производството:
Ищците
по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС държавна такса върху иска за
увеличение издръжка в размер на 144,00 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 150 СК размера на месечната издръжка от 120 лева, която А.В.А., ЕГН **********, е осъден с Решение по гр.д. № 70452/2016 год. да заплаща на Д.Ц.М., ЕГН **********, като майка и законен
представител на Б.А.В., ЕГН **********, като
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Б.А.В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, Д.Ц.М. ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 220,00 /двеста и двадесет/ лева, считано от 06.03.2019 год., до настъпване на
изменение на обстоятелствата или до отпадане на основанието, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, в останалата част над уважения
размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.В.А. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, , да заплати по сметка на РС – Лом държавна такса върху размера на присъденото
увеличение на издръжката в размер на 144,00 лева , 300 лв. за назначения особен
представител, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :