Р Е Ш Е Н И Е

№

29.06.2018г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ-ри граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Д. Ц. като разгледа докладваното от съдията Славчева гр.дело № 3087/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове от Ц.Н.Т. с ЕГН: **********,***, чрез адв.Л.А.П. с ЕГН: **********,***, против: ……. представлявана от Изпълнителния директор Д.Д.Н., по която е образувано гр.д. № 3087/2017 година, по описа на съда, за отмяна на незаконното уволнение и възстанованане на заеманата длъжност.

Правно основание: по чл.344, ал.1, т.1, и 2 от КТ.

Претендират се и разноски по делото.

В Исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответника на основание сключен трудов договор № 355 на длъжност «Трудов медиатор-посредник», по процедура„ Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и работодателите” по Оперативна програма” Развитие на човешките ресурси” 2014-2020г., с код на длъжността по НКПД 3333 3003, с място на работа Дирекция ”Бюро по труда”, гр.Лом, съгласно Трудов договор сключен с «Агенцията по заетостта» на 15.12.2015г., при брутно трудово възнаграждение 566.50лв., от която основна заплата 550лв и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж в размер на 3%, или 16.50лв.

Твърди се, че със Заповед № РД-11-00-1641 от 30.10.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника, е прекратено ТПО, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, и Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. на Изпълнителният директор на Агенция по заетостта за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение, като към момента на прекратяване на трудовия договор, както и преди това, не са били налице нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата, изброени в чл.187 от КТ, още по-малко изброените в Заповедта № РД-11-00-1630 от 30.10.2017г., на ИД на АЗ за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение, а именно по т.1, 3, 8 и 10.

В ИМ се твърди, че Заповедта № РД-11-00-1630 от 30.10.2017г., е немотивирана в нарушение на императивните рапоредби на чл.195, ал.1 от КТ, липсва посочване кога са извършени твърдяните нарушения, не е посочен законовия текст въз основа на който се налага наказанието. Наложеното дисциплинарно наказание «уволнение» е незаконосъобразно, наложено е в грубо нарушение на чл.190 от КТ - не са били нлице нито едно от основанията и нарушенията, изброени в законовата разпоредба. Твърдяните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина са голословни, недоказани, несъобразени с дадените обяснения от ищцата, без да са посочени кога са извършени тези нарушения, което ограничава възможността за реализиране правото на защита на работника. В Заповедта не е посочено твърдените действия или бездействия от страна на ищцата, защо представляват дисциплинарни нарушения, как точно са квалифицирани тези нарушения и кои законови и подзаконови нормтивни актове и вътрешни правила и предписания, нарушават. Налице е само цифрово посочване на нарушената правна норма на чл.187, т.1, 3, 8 и 10, като не става ясно, защо работодателя е предприел именно налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Твръди се, че ищцата не е била на работа в периода 10.10.2017г. до 27.10.2017г., и не е изпълнявала трудовите си задължения, а в Заповедта се твърди, че част от нарушенията са извършени именно в този период. Индивидуалният план за действие не е подписан от ищцата, а от друго лице - с име К. К. Д., т.е., касае се до грешка в лицата.

Иска се: Да се постанови решение, с което д бъде признато уволнението за незаконно, както и да бъде отменена незаконосъобразна Заповед № РД-11-00-1641 от 30.10.2017 година, за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника, издадена от своя страна, въз основа на Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017 година на Изпълнителният директор на Агенция по заетостта за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение. Ищцата, Ц.Н.Т. с ЕГН: **********,***, да бъде възстановена на заеманата от нея, преди уволнението длъжност „Трудов медиатор-посредник”, по процедура „ Подобряване качеството и ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазара на труда и работодателите” по Оперативна програма” Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 година, с код на длъжността по НКПД 3333 3003.

Претендират се разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който ответника намира, предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като изложеното в ИМ не отговаря на действителната фактическа обстановка. Още с постъпването си на рбота, през 2015г., ищцата е допускала грешки и неточности, при изпълнение на служебните си задължения. Срещу работта и дейността на ищцата, е постъпила жалба от К. К. Д. от гр.Л. регистрирано, търсещо работа безработно лице, в резултат на което скандалът и обществената нетърпимост стават достояние на обществеността, не само в гр.Л., но и в стрната. В резултат на това от страна наАгенцията по заетостта е извършена проверка, през октомври 2017г., при която са установени групите нарушения от страна на ищцата, отразени в Доклад за извършена проверка на дейността на трудово посредничество/ обслужване и търсещи работа лица и работодатели/ и дейността на Съвета за сътрудничество на място ДБТ-Лом, в резултат на което е издадени заповеди на ИД на Агенцията по заетостта за освобождаване на 5 работника, включиелно и ищцата.

В хода на проведеното дисциплинарно производство до ищцата е отправено писмо относно ползване на закрила по чл.333 от КТ /писмо рег.№ 30-00-59566 от 30.10.2017 година/ изискани са писмени обяснения-писмо рег.№ 30-0059566 от 30.10.2017г., от ищцата са дадени писмени обяснения, писмо рег.№ 10-004363 от 30.10.2017г., проведена е среща между ищцата и Изп.директор на «Агенция по заетостта»-протокол от 30.10.2017г., при което са установени нарушенията извършени от ищцата.

При проверка на електронните досиета на младежи в НБД е установено, че портретите на безработните лица са изготвяни формално, за което представят Доклад рег.№ 30-00-59425 от 27.10.2017г.

Ищцата с действията си е нарушила освен ЗНЗ, ППЗНЗ, Технологията за работа на ДБТ, но и основните си задължения в длъжностната й характеристика, а именно т. 3, 5, 5.1, 5.2, 5.3, т. 5.7, както и т. 7.2 и 7.4. Всички нарушения от страна на ищцата, отразени в Заповедта за прекратяване на трудовото й правотношение, са доказани, поради което молят, предявеният иск да бъде отхвърлен, изцяло, като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител – адв.Л. П. от САК, който поддържа предявените с ИМ обективно съединени искове и моли съда да постанови решение, с което ги уважи изцяло, като присъди на доверителката му и направените от нея разноски, съгласно представения списък.

Ответника „Агенция по заетостта“ гр.София се представлява от юрисконсулт Д.Б., която оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение с което ги отхвърли изцяло като неоснователни. Моли за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представения Трудов договор № 355 от 15.12.2015г. сключен на осн. чл.68, ал.1, т.2 от КТ се установява, че между ищцата Ц.Н.Т. и „Агенция по заетостта“, в качеството на работодател да е съществувал сключено трудово правоотношение със срок до завършване на определена работа, при спазване условията на процедура BG05M9OP001-1.1.004 „Подобряване качеството е ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазаря на труда и работодателите“, по силата на който трудов договор ищцата е работила като Трудов медиатор-посредник” на пълно работно време от 8 часа.

От представената Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. се установява работодателят да е издал такава, с която и е наложил дисциплинарно наказание „уволнение” на Т., на осн. чл.188, ал.1, т.3 и е прекратил трудовия й договор, считано от дата на връчването на заповедта. Не е спорно тази Заповед да е получена лично от ищцата на 30.10.2015г. срещу подпис. Ето защо и съдът приема за установено, че именно на 30.10.2015г. е връчена срещу подпис на работника Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, което и ищцата твърди, а от тази и дата трудовото правоотношение между страните е прекратено.

От представената Заповед № РД-11-00-1641 от 30.10.2017г. се установява работодателят да е издал такава на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с наложеното със Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. дисциплинарно наказание “уволнение”, като със същата е наредено прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, на длъжност „трудов медиатор-посредник“ по процедура „Подобряване качеството е ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазаря на труда и работодателите“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. с работно място в Дирекция „Бюро по труда“ –гр.Лом на Агенция по заетостта, считано от 30.10.2015г. и отразяване на това прекратяване в личните документи и Трудовата книжка.

По същество самото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата настъпва с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”, в случая с връчването на писмената Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. на 30.10.2015г. Издаването на нарочна друга заповед каквато се явява Заповед № РД-11-00-1641 от 30.10.2017г. само констатира вече настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”. Не е спорно, че двете заповеди са връчени лично на работника на 30.10.2017г. срещу подпис.

Исковата молба, с която са предявени искове по чл.344 КТ е постъпила в съда на 04.12.2017г. и в този смисъл в двумесечния срок по чл.358, ал.2 КТ, който е започнал да тече от 30.10.2017г.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която следва да е посочено нарушението /с неговите субективни и обективни признаци/, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание /законовия текст/.

В атакуваната пред Районния съд Заповед за уволнение е посочено, като правно основание извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, съгласно разпоредбата на чл.187, т.1, т.3, т.8 и т.10 от КТ.

За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана с нарушения по чл.187, т.1 от КТ – системно неспазване на работно време, системно закъсняване и преждевременно напускане на работното си място, без съгласие на прекия си ръководител, чл.187, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, чл.187, т.8 от КТ - уронване на доброто име на работодателя, чл.187, т.10 от КТ – други нарушения на трудовата дисциплина.

За да бъде законосъобразно заповедта за уволнение следва отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, за всяко едно от сочените нарушение, тъй като съгласно тази правна норма: „Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.“

В атакуваната по настоящето дело заповед за уволнение са посочени няколко нарушения, като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищцата, като при запознаване със същите, може да се направи извод, че само едно от тях е конкретизирано като дата на извършване – 18.09.2017г.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. При немотивиране на дисциплинарно уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за уволнение по чл.188, т.3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. На 30.10.2017г. на ищцата е връчено писмо, съдържащо искане на писмени обяснения. Последното съдържа 9бр. въпроси, на които е поискано обяснения от Т.. По разбиране на съда, нито един от поставените въпроси, не е достатъчно конкретизиран от страна на дата и обстоятелства. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им. Фактът, че обясненията се намират в личното трудово досие на уволнения служител, сам по себе си не води до извода, че работодателят е изискал даването им, по повод издаване на заповедта за уволнение.

Ето защо съдът намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява немотивирана и в нарушение на нормата на чл.195, ал.1 от КТ, която е прави и незаконосъобразна на процесуално основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество, тъй като нито едно от посочените в нея нарушения не е конкретизирано по време.

Но дори съдът да приеме, че сочените нарушения са достатъчно ясни и конкретизирани, и атакуваната заповед отговаря на законовите изисквания на чл.195, ал.1 от КТ, то в хода на съдебното производство ответникът върху когото лежи тежестта на доказване, при условията на главно и пълно доказване не установи по безспорен и категоричен начин, че правилно е упражнил правото си на уволнение, тъй като изброените в заповедта нарушения останаха недоказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

На първо място в обжалваната заповед е посочено нарушението на чл.187, т.1 от КТ, което е предвидено от законодателя като „закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време“. В заповедта е посочено, че служителката системно не е спазвала установеното работно време, като системно е закъснявала и преждевременно е напускала а работното си място, за което няма изрично съгласие на прекия си ръководител. В случая липсва каквато и да е конкретика отностно извършеното нарушение – на коя дата е регистрирано закъснение, колко са брой закъсненията, за да може да се говори за системност. Кога ищцата е напускала преждевременно работното си място, и колко пъти е регистрирано това напускане, без изричното съгласие на прекия и ръководител.

По отношение на соченото нарушение в хода на съдебното следствие не бяха събрани гласни доказателства, в негова подкрепа. От разпита на св.Н. Г., която до 31.10.2017г. е работила като Н-к отдел „Посреднически услуги“ в Бюрото по труда гр.Лом, в който отдел е работила и ищцата, като „медиатор“, и като такава е била неин „пряк ръководител“ се установи точно обратното, че ищцата не е закъснявала за работа и е спазвала работното време, както и че не е напускала работното си място преждевременно.

По отношение на второто сочено нарушение това по чл.187, т.3 от КТ, този състав на дисциплинарно нарушение е погълнат от състава по чл.187, т.1 от КТ, тъй като през периодите на закъсненията или преждевременното напускане на работното място не се полага труд. Съставът на дисциплинарно нарушение по чл.187, т. 3 от КТ намира приложение, само ако работникът се намира на работното си място, но въпреки това, не изпълнява възложената му работа и бездейства, което в случая не е налице. В обжалваната заповед липсва конкретика отностно това нарушение, времето и начина му на извършване.

От приетото като доказателства трудово досие на ищцата се установява, че за прослужените от нея години, тя няма провинения и нарушение на трудовата дисциплина, което се намира и във връзка със свидетелските показания на нейния пряк ръководител–св.Герасимова, разпитана в с.з.

Следващото сочено в обжалваната заповед за уволнение нарушение е, че на 18.09.2017г. ищцата е отразила в НБД срещи с 11 младежи обслужвани в изнесено работно място в с.Ковачица, обл.Монтана, без да има подпис на лицата на утвърдения формуляр. Във връзка с това нарушение в хода на делото бяха събрани гласни доказателства, че на 18.09.2017г. при посещението на ищцата и още един служител на БТ гр.Лом в с.Ковачица, обл.Монтана въпросните младежи са положили подписите си в направен за това списък на място, тъй като папката с техните документи се намирала в БТ гр.Лом, за което бил уведомен прекият и ръководител – св.Н. Г. и което станало с нейното знание и съгласие. Впоследствие при извършената проверка този списък не бил открит.

На следващо място в заповедта е посочено, че към 17.10.2017г. при проверка на 100 електронни досиета на младежи е установено, че портретите на безработните лица са изготвени формално, като стъпките и резултатите от проведените срещи в ИДП не винаги отразяват конкретно и ясно предприетите действия. Не се използва и предлага пълният набор от стъпки при предоставяне на посреднически услуги. В информационната система записите се ограничават до избор на стандартна стъпка за изпълнение без запис в „коментар“. В случая в самата заповед отностно липсва конкретика за соченото нарушение, тъй като няма изрично посочване на досиетата. Наред с това от събраните по делото гласни доказателства се установи, че при попълването на въпросните електронни досиета се следват точно определени стъпки и обикновено това става с регистрацията на лицето и получаването на персонален номер. Впоследствие не може да бъде установено служителят попълнил досието, тъй като всички трудови досиета са еднакви и се обработват от всички трудови посредници-медиатори.

Следващите две посочени нарушения–предоставяне на регистрирани безработни лица решения за прекратяване/възстановяване на регистрация, преди същите да са подписани от директора на БТ гр.Лом, както и не прекратяване регистрацията на лицата в деня следващ неявяването при трудов посредник, отново са неконкретизирани, без всякаква конкретика по отношение на време и лица спрямо които са извършени, за да могат да бъдат обсъждани по същество.

В хода на съдебното производство бе установено по безспорен и категоричен начин от разпита на св.К. Т., че последната по погрешка е положила подписа си на картона на друго безработно лице, със същото собствено име К.. По време на разпита си в с.з. свидетелката твърди, че след като пристигнала в БТ гр.Лом получила от съответния служител своя картон срещу лична карта и случайно се отправила към ищцата, тъй като при последната нямало хора, без да свери личните си данни. Впоследствие получила обаждане, че погрешно е положила подписа си в друг картон– този на св.К. К. Д., която междувременно била подала въпросния сигнал. От показанията на разпитаната в с.з. св.Н. Г., която е била запозната със случая се установява, че се касае са допусната техническа грешка. От събраните по делото гласни доказателства по време на разпита на св.Т. и Г. се налага извода, че не ищцата е положила подписа в индивидуалния план за действие вместо безработното лице К. К. Д., а това е станало от св.К. Т. случайно, което води и до недоказаност на посоченото нарушение в заповедта, а именно ищцата да е подписала индивидуалния план за действия вместо безработното лице К. Д..

В предвид на изложено по-горе, съдът намира предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен и доказан, поради което и уволнението, извършено с процесната заповед следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Предвид уважаване на иска за отмяна на уволнението като незаконно, основателен и доказан се явява и иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност–„трудов медиатор-посредник“ по процедура „Подобряване качеството е ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазаря на труда и работодателите“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. с работно място в Дирекция „Бюро по труда“ –гр.Лом на Агенция по заетостта.

По разноските:

Производството по трудови дела, съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ, е безплатно за работниците и служителите, независимо от тяхното процесуално качество–ищци или ответници, по трудов спор. Това се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството - за свидетели, вещи лица и пр., и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.

Предвид уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищцата сторените разноски в размер на 660лв /шестстотин и шестдесет лева/ от които 500лв /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, съгласно сключен Договор за правна помощ и 160лв /сто и шестдесет лева/ – пътни разноски от гр.София до гр.Лом, направени от ищцата във връзка с явяването на процесуалният и представител в две съдебни заседания.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС гр.Лом държавна такса в размер общо на 100лв /сто лева/ - по 50лв за всеки един от уважените неоценяеми искове.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Ц.Н.Т. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № Заповед № РД-11-00-1640 от 30.10.2017г. на Изпълнителният директор на Агенция по заетостта гр.София Д.Н., на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц.Н.Т. с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „трудов медиатор-посредник“ по процедура „Подобряване качеството е ефективността на публичните услуги за уязвимите групи на пазаря на труда и работодателите“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. с работно място в Дирекция „Бюро по труда“ –гр.Лом на Агенция по заетостта.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК «………., представлявана от Изп.директор Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Ц.Н.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 660лв /шестстотин и шестдесет лева/ от които 500лв /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, съгласно сключен Договор за правна помощ и 160лв /сто и шестдесет лева/ – пътни разноски от гр.София до гр.Лом, направени от ищцатата във връзка с явяване на проц.представител в два с.з.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК «…………, представлявана от Изп.директор Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр.Лом държавна такса в размер общо на 100лв /по 50лв за всеки един от уважените неоценяеми искове/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :