Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 01.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен състав,
в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета,
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Л.Петрова, като се запозна с
докладваното от съдията Славчева АНД № 349/18г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят Г.Г.Г. с ЕГН **********
*** обжалва издаденото от Началник
сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О.И., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи Наказателно постановление № 18-0294-000523 от
01.06.2018г. с което са му наложени следните административни наказания:
- на осн. чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/ за нарушение по
чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
- на осн.чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/ за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
- на осн.
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ и 6 /шест/
месеца „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушение на чл.103 от
ЗДвП,
В с.з. жалбоподателят редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител адв.Н.К.
от МАК, който поддържа жалбата, и моли съда да отмени издаденото НП изцяло,
като незаконосъобразно, или да намали наложените наказания до предвидения в
закона минимум.
Въззиваемият редовно
призован не се явява, не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С
Наказателно постановление № 18-0294-000523 от 01.06.2019г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ
гр.Лом О.И., упълномощен със Заповед № 8121з-5152/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи на жалбоподателят Г.Г. *** са му наложени следните наказания: на осн. чл.77, ал.1, т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300лв
/триста лева/ за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/ за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ и 6 /шест/ месеца „лишаване
от право да управлява МПС“ за нарушение на чл.103 от ЗДвП, за това, че на
04.05.2018г. около 10,30ч. в гр.Лом, на ул.“Софийска“ пред бензиностанция
„Лукойл“, като водач лишен от СУМПС управлява лек автомобил, марка „Порше Кайен“, с рег.№ ***,
собственост на Р.М.Г.от гр.Лом, с отнето СУМПС поради неплатени глоби. При
извършената проверка водача не носил Свидетелство за регистрация на МПС, както
и отказва да изпълни разпореждането на органите за контрол и регулиране на
движението.
В с.з.
жалбоподателят не се явява. Неговият процесуален представител моли съда да
постанови решение с което да отмени издаденото НП, изцяло като
незаконосъобразно, алтернативно прави искане за намаляване размера на
наложените административни наказания, който намира за неоправдано завишен.
Въззиваемият
не се явява, не се представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване.
По
същество жалбата се явява частично основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 04.05.2018г. около 10-10,30ч.
свидетелите А.Х., В.Б. и А.А., тримата полицейски
служители в РУ гр.Лом били на работа се намирали на територията на гр.Лом,
ул.“Софийска“, бензиностанция „Лукойл“ когато спрели за проверка
жалбоподателят, който управлявал МПС-марка „Порше Кайен“, с рег.№ ***, собственост на Р.М.Г.от гр.Лом, тъй
като знаели, че същият е с отнето СУМПС и въпреки това продължава на управлява
МПС. Обяснили му че няма право да управлява, тъй като е с отнето СУМПС, при
което той им отвърнал, че знае това и демонстративно потеглил, с висока
скорост. Полицейските служители уведомили своите колеги и по-късно автомобила
на жалбоподателят бил установен паркиран на друго място в града. Свидетелите го
изчакали на място при автомобила, и след като същият се появил св.А.Х. в
присъствието на св.В.Б. и А.А. му съставил АУАН, в
която описал установените нарушения на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателят без
възражения.
Впоследствие възоснова
на съставеният АУАН, АНО издал атакуваното НП, с което наложил на Г.
предвидените в закона административни наказания за извършените от него
нарушения, както следва: на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300лв
/триста лева/ за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/ за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ и 6 /шест/ месеца „лишаване
от право да управлява МПС“ за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за
административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или
непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се
наказват само в предвидените от закона случай.
В нормата чл.150а, ал.1 от ЗДвП законодателят
е регламентирал задължението на водача на МПС, свързано с това, че за да управлява
моторно превозно средство, последния трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. От събраните по делото доказателства безспорно бе
установено, че към момента на извършване на проверката СУМПС на жалбоподателят
е било отнето, поради което са налага извода, че Г. е извършил описаното
административно нарушение за което е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност.
Безспорно бе установено от събраните по
делото доказателства е че Г. е извършил и нарушение по чл.103 от ЗДвП, съгласно
която правно норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. В случая обаче безспорно се установи по
делото, че на водача са били дадени указания от контролни органи на МВР да не
управлява МПС без СУМПС, което разпореждане не е изпълнено. Последното също е
неизпълнение на указания на контролни органи, поради което съдът намира, че
правилно е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност и за това нарушение.
За така извършените нарушения са
предвидени наказания, както следва: в нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер от 100лв /сто лева/ до 300лв /триста лева/ и в нормата на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер от 50лв /петдесет лева/ до 200лв
/двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ до 6
/шест/ месеца.
Съгласно
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Следва да се направи комплексна преценка на
обстоятелствата, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и да се определи
административно наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното
нарушение, така и на база смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя. Не са налице доказателства по делото за имотното
състояние на жалбоподателя, за да приеме наказващият орган, че следва
наказанието глоба да е в по-голям размер. Жалбоподателят е млад човек, няма
представени данни дали полага труд и получава възнаграждение. Няма изложени
мотиви от административно-наказващия орган защо е наложил наказание в
максимален размер.
При това положение съдът счита, че двете
административни наказания „глоба“ следва да бъдат намалени до минимума
предвиден в закона, както следва „от 300лв /триста лева/ на 100лв /сто лева/“ и
„от 200лв /двеста лева/ на 50лв /петдесет лева/“, а „лишаването от
правоуправление от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца“. В тези си размери
наказанията биха постигнали целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
От събраните по делото доказателства
безспорно бе установено, че жалбоподателят е извършил и нарушението по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно не е носел в себе си Свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство което управлява, за което законодателят е предвидил
в нормата на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание „глоба“
с фиксиран размер от 10лв /десет/ лева.
Водим от
горното съдът намира, че депозираната жалба се явява частично основателна, и като
такава следва да бъде уважена частично,
за това, и на осн.
чл.63 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0294-000523 от
01.06.2018г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О.И.,
упълномощен със Заповед № 8121з-5151/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателят Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** са му наложени административни
наказания на осн.
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 300лв /триста лева/ за нарушение
по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 200лв /двеста лева/ и 6 /шест/ месеца „лишаване
от право да управлява МПС“ за нарушение на чл.103 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на същите както следва
на първата „глоба“ ОТ 300лв /триста лева/ НА 100лв /сто лева/ и на втората
„глоба“ ОТ 200лв /двеста лева/ НА 50лв /петдесет лева/, а на“лишаването от
право да управлява МПС“ ОТ 6 /шест/ месеца НА 3 /три/ месеца.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ в която на жалбоподателят Г.Г.Г. с ЕГН **********
*** му е наложено административно наказание на осн.чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/ за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП ПОТВЪРЖДАВА издадено от Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О.И.,
упълномощен със Заповед № 8121з-5151/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0294-000523 от 01.06.2018г., като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на
Началника
на РУ гр.Лом за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :