Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 23.06.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, наказателна колегия, пети наказателен състав, на седемнадесети юни две хиляди и девета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: Р.Ф.

при секретар Г.Й., като разгледа докладваното от съдията Ф. АНД номер 372 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, образувано по жалба на “Техновизия” ЕООД, гр. Лом, с управител Д.В.Г., срещу наказателно постановление № К-18231 от 23.03.2009 г. на директор в КЗП, Регионална дирекция за областите Монтана, Видин и Враца.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя “Техновизия” ЕООД, гр. Лом, с управител Д.В.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, затова че жалбоподателят – “ търговецът “Техновизия” ЕООД не е описал в поддържания от него регистър на предявените рекламации своевременно предявените рекламации от потребителя Б.Б.Р., на закупена от него стока-пералня. “

В жалбата се сочат закононарушения по чл. 42, т. 3 и 4 ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при издаване на наказателното постановление, както и че купувачът е упражнил правото си на избор при предявяване на рекламация, при което положение било недопустимо рекламация да се предявява повторно. Жалбоподателят иска да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Съдът е разпитал свидетелите Я.Г., Н.П., Босислав Р., Лазар Ганчев и Цветомир Кирилов и е приел, огласил и приобщил към доказателствения материал по делото следните писмени доказателства: 1/Наказателно постановление № К – 18231/23.03.2009 г. на КЗП; 2/Писмо № М-03-128/16.04.2009 г. и известие за доставка на наказателно постановление; 3/ Акт № К-18231/12.03.2009 г.; 4/Възражение по АУАН, вх. № М-03-128/17.03.2009 г. и приложен към него документ: Копие от регистър на предявени рекламации; 5/Отговор на възражение, с изх. № М-03-128/16.04.2009 г.; 6/ Протокол за проверка на документите № 43660/12.03.2009 г. и приложените към него документи: Регистър на предявени рекламации, удостоверение по ф. д. №12/2006 г. от 19.06.2008 г, Булстат; 7/Писмо с изх. № М-03-128-05.03.2009 г.; 8/Констативен протокол № К-50378/26.02.2009 г. и приложените към него документи: Служебен бон № 4453/26.02.2009 г., копие от регистър на предявени рекламации, копие от гаранционна карта; 9/ Констативен протокол № К–50345/24.02.2009 г. и приложените към него документи: Фиксален бон с № 8697/244.02.2009 г., жалба от Б.Б.Р., договор за кредит за покупка на стоки от 14.10.2008 г., сертификат № GREX-01940747/2008 г., протокол за продажби, билети за пътуване; 10/ Заповед № 659/27.09.2006 г.; и 11/ Заповед № 1039 ЛС /26.11.2007 г.

По искане на ю. к. Ницов е извършена очна ставка между свидетелите Лазар Любенов Ганчев и Б.Б.Р..

От посочените писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 14 октомври 2008 г. Б.Б.Р. закупил от магазин на жалбоподателя в гр. Лом автоматична пералня, с договор за кредит от същата дата.

Поради настъпила повреда Р. предявил рекламация пред ЕТ “Ник-98 Н. Петков” в сервиз в гр. Монтана, където закарал пералнята за ремонт, като оставил гаранционната карта.

Рекламацията била описана от упълномощеното лице ЕТ “Ник-98 Н. Петков”, гр. Монтана, в поддържания от него регистър под № 5 на дата 29.01.2009 г., а според твърденията на Б.Б.Р. пералнята била закарана в сервиза в гр. Монтана още на 16.12.2008 г.

На 06.02.2009 г. купувачът Б.Б.Р. отишъл в магазина на “Техновизия” ЕООД, гр. Лом, откъдето бил закупил пералнята и провел разговор с Лазар Любенов Ганчев (продавач-консултант в магазина и съпруг на управителя на дружеството Д.В.Г.) във връзка с пералнята. Още по време на разговора между двамата, Лазар Любенов Ганчев се обадил веднага до сервиза в гр. Монтана, за да съдейства за ускоряване на ремонта.

При извършената очна ставка между Ганчев и Р. първият твърди, че разговорът се отнасял единствено до това, ремонтът на пералнята да се извърши по-бързо, докато вторият от тях /Р./ твърди, че по време на този разговор направил искане да бъде развален договорът от 14.10.2008 г. за покупка на стока и да му бъдат върнати заплатените суми.

Потребителят Б.Б.Р. по време на разговора между него и Ганчев не представил гаранционна карта и доказателства за закупуването на стоката (договор за кредит за покупка на стока от 14.10.2008 г.), тъй като гаранционната карта оставил в сервиза на ЕТ “Ник-98 Н. Петков” в гр. Монтана, където вече бил предявил рекламацията.

На същата дата – 06.02.2009 г., Б.Б.Р. *** и подал жалба до директора на КЗП-РД-гр. Монтана, с вх № М-03-63 от 06.02.2009 г., в която изложил обяснения относно обстоятелствата, свързани с пералнята и направил следното искане във финалната част на жалбата: “Тъй като в едномесечния срок не ми е извършен ремонта на пералнята, аз искам разваляне на договора и възстановяване на заплатените суми”.

При изложените обстоятелства съдът намира жалбата на “Техновизия” ЕООД, гр. Лом, за основателна, поради следните съображения:

Безспорно е установено, че потребителят Р. е упражнил правото си по чл. 125, ал.1 ЗЗП, да предяви рекламацията пред търговеца или пред упълномощено от него лице.

В конкретният случай Р. е предявил рекламацията пред упълномощеното лице ЕТ “Ник-98 Н. Петков”, гр. Монтана, както изрично е прието и в обстоятелствената част на наказателното постановление.

При това положение за Р. възниква възможност по чл. 113, ал. 2 ЗЗП, да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума, след изтичане на срока от един месец по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, ако в този срок потребителската стока не бъде приведена в съответствие с договора за продажба.

Ето защо, ако рекламацията пред упълномощеното лице ЕТ “Ник-98 Н. Петков” гр. Монтана, е направена действително на 29.01.2009 г., както е описано в регистъра на упълномощеното лице, посоченият едномесечен срок ще изтича на 28.02.2009 г. (последния ден на месец февруари - чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 183, ал. 3 НПК)

При това положение искането, направено на 06.02.2009 г. в търговския обект на жалбоподателя в гр. Лом, за разваляне на договора, доколкото е било направено такова, на посочената дата се явява преждевременно и според съда само по себе си не поражда правни последици.

На жалбоподателя обаче е съставен акт и е санкциониран с наказателно постановление за поведение, осъществено на 06.02.2009 г., а не на друга дата.

При това е санкциониран не за отказ по чл. 113, ал. 1 и 2 ЗЗП, а затова, че на 06.02.2009 г. не е описал в регистъра предявената “за втори път” рекламация “и пред търговеца” “Техновизия” ЕООД, гр. Лом.

Според съда едно такова разбиране от страна на административнонаказващия орган е неправилно.

Според съда, доколкото на 06.02.2009 г. потребителят Р. *** разваляне на договора и връщане на платените суми, тези евентуални негови действия не означават предявяване на рекламация, а са последица и упражняване на породени права, възникнали за потребителя в резултат на вече предявена рекламация, която е била предявена пред упълномощеното лице в гр. Монтана и не е необходимо да се предявява повторно /“за втори път”/.

Освен това и самият закон (ЗЗП) никъде не съдържа разпоредби, позволяващи на потребителя да предявява рекламацията си на едно и също основание повече от веднъж. На потребителя това не му е и необходимо, щом вече е предявил рекламация и може да се ползва от правата по чл. 113, ал. 2 ЗЗП.

Без значение според съда за преценка на поведението на жалбоподателя е дали потребителят Р. е предявил рекламацията на 29.01.2009 г. или преди това на 16.12.2008 г.

Това е така, защото наказателното постановление е издадено не за нарушение, извършено от упълномощеното лице ЕТ “Ник-98 Н. Петков” гр. Монтана, при описването от него в регистъра на датата на рекламацията. Когато и да е предявена рекламацията пред упълномощеното лице – на 16.12.2008 г. или на 29.01.2009 г., както е описано в регистъра на ЕТ “Ник-98 Н. Петков” в гр. Монтана, и в единия, и в другия случай, пред потребителя Р. стои открита възможността да иска приложението на чл. 113, ал. 2 ЗЗП, щом пералнята не е отремонтирана в едномесечен срок от рекламацията.

При това искането по чл. 113, ал. 2 ЗЗП не води задължително до единствен резултат разваляне на договора и връщане на заплатените суми, ако търговецът по реда на чл. 114, ал. 2 ЗЗП се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова.

Търговецът обаче не е длъжен да описва в регистъра по чл. 127, ал. 3 ЗЗП рекламация, която вече е била предявена и приета с описването й в регистъра от упълномощеното лице по чл. 125, ал. 1 ЗЗП (ЕТ “Ник-98 Н. Петков”, гр. Монтана).

Поради това не е извършил нарушение на 06.02.2009 г., като не е описал в регистъра “предявените рекламации от потребителя Б.Б.Р.”, както се твърди в наказателното постановление

Отделен въпрос е, че на административнонаказващия орган е известна разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗЗП, съгласно която при подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на което се основава претенцията. Не се установява по делото обаче на 06.02.2009 г. Б.Р. при отиването си в търговския обект в гр. Лом да е носел със себе документите, необходими за подаване на рекламация. Поради това без приложени документи по чл. 125, ал. 4 ЗЗП търговецът не е длъжен да приема рекламации.

От друга страна според съда следва да се има предвид, че и Б.Б.Р. е заинтересовано лице, поради което не може да бъде кредитирано твърдението му, че на 06.02.2009 г. е поискал от търговеца разваляне на договора по реда на чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Това негово твърдение не се явява подкрепено с никакви други доказателства, независимо от обстоятелството, че и да е направил такова искане на 06.02.2009 г., това негово действие не представлява предявяване на рекламация, а упражняване на права, породени от предварително предявена вече рекламация, описана в съответния регистър.

Видно е от самата жалба до КЗП с дата 06.02.2009 г., къде и кога е написана (“затова сега съм тук и пиша тая жалба”), която завършва с искане за разваляне на договора. Без значение от правна страна е фактическото обстоятелство, посочено в показанията на свидетеля Б.Б.Р., че сега пералнята е отремонтирана и “работи идеално”.

Ето защо, поради съображението, че не е налице нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, извършено от търговеца-жалбоподател, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-18231 от 23.03.2009 г. на директор в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Монтана, Видин и Враца, с което на жалбоподателя “Техновизия” ЕООД, гр. Лом, с БУЛСТАТ 111575843, с управител Д.В.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 500(ПЕТСТОТИН) лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл. 127, ал. 3 ЗЗП, след извършена проверка с констативен протокол от 24.02.2009 г. и съставен АУАН на 12.03.2009 г.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд гр. Монтана, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на директора в КЗП - Регионална дирекция за областите Монтана, Видин и Враца, за сведение.

Районен съдия: