Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 03 юли 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, втори състав, в публичното заседание на трети юни 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. Р.

при секретаря Кр. А., след като изслуша докладваното от съдията Р. гражданско дело № 238 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съединени искове с правно основание чл.93 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.220 КТ.

Цена – 1 449,37лв.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника са били страни по ТПО и са сключили договор за повишаване на неговата квалификация.Съгласно този договор ответникът се е задължил да работи в ищцовото дружество за срок от 3 години.Ищецът изпълнил задълженията си по договора, но ответникът отправил предизвестие трудовият договор между страните бил прекратен, с което ответникът не изпълнил задължението си по договора за повишаване на квалификация, а именно задължение да работи при ищеца за срок от 3 години, което е основание да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност, поради което ищецът моли след установяване на основателността на претенцията, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 907, 37лв, представляваща уговорена неустойко по цитирания договор, ведно с лихвата за забавеното и плащане в размер на 375,22лв, а също така и сумата от 166,78лв, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно с разноските по делото.

Ответникът не признава претенциите и моли съда да ги отхвърли като неоснователно предявени.Прави възражение, че не е сключвал договор за повишаване на квалификацията и като така не дължи претендираните суми по този договор, а също и претенцията за неспазено предизвестие.Моли съдът да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Няма спор, че между страните е съществувало ТПО, възникнало по силата на трудов договор – лист 9 от делото, който е прекратен със Заповед № 6/16.05.2008 година, поради “попадена молба с предизвестие” – лист 10 от делото, без да се посочи законовото основание за това.В тази заповед работодателят се е разпоредил да се удържи на работника трудово възнаграждение за неспазено предизвестие – без да посочи размера му.

Относно претенцията за заплащане на неустойка.

Страните са сключили договор за повишаване на квалификацията на 21.03.20026 година, по силата на който са поели съответни задължение и са уговорили последиците при евентуално неизпълнение на тези задължения – листове 17-18 от делото.

В чл.5 от договора е уговорена отговорността на работника при неизпълнение – виновно на поетите със съглашението задължения, включително и прекратяване на трудовия договор, извън уговорения срок от 3 години по чл.4 от споразумението.Тълкувайки волята на страните, така, както е обективирана в представения документ, съдът прави извод, че се касае не за уговорена между тях неустойка, а за обезщетение при неизпълнение на поето задължение, с което се ангажира имуществената отговорност на работника - страна по договора.Т.е. съдът приема, че е изправен в хипотезата на чл.234, ал.3, т.2КТ във вр. с чл.81 ЗЗД.Т.е. това, което могат да претендират ищците не е неустойка - липсва уговорена такава в договора, а липса на уговорена неустойка лишава ищеца от възможност да претендира неустойка.Липсва елементите от ФС на неустойката: валидна сделка, уговорена неустойка, - валидна, определена или определяема, липса на изпълнение по договора и т.н.Липсата на един от елементите на ФС на претенцията за неустойка – а именно валидна клауза в договора, сочеща на постигнато съглашение в тази насока, прави претенцията неоснователна.Това, което може да се претендира е обезщетение за неизпълнено договорно задължение – като последица от неизпълнението, но липсва искане в тази насока и като така съдът не може служебно да се произнесе.

С оглед извода на съда относно липса на основателност за заплащане на договорна неустойка в размер на сумата от 907,37лв, то и претенцията за забавеното и плащане в размер на сумата от 375,22лв се явява неоснователно предявена, поради нейния акцесорен характер и като така – отхвърлена.

Относно обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

Цитираната по- горе заповед сочи като фактически състав, довел до прекратяване на трудовия договор - - молба с предизвестие.Т.е. от страна на ответника е отправено предизвестие и като така, съдът приема, че и тази претенция се явява неоснователно предявена.Работодателят е този, който е прекратил съществуващото ТПО на посочената дата, без да спази предизвестието и не може да черпи права от това си поведение.Искът – неоснователно предявен.

При изводите на съда относно основателността на предявените искове, то обсъждането на заключението от СЧЕ се явява безсмислено, тъй като задачата е изчисляване на точния размер на претендираните суми.

В тежест на ищеца е да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на сумата от 250лв.

При изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ПРОМЕТЕКС – 90” ООД със седалище и адрес на управление гр.Лом, обл.Монтана, ул.”3-ти март”№5, ЕИК 030093843, представлявано от П.Б.И. – управител, чрез юристконсулт Е.О. против П.Т.Й., ЕГН ********** *** искове за: заплащане на неустойка в размер на сумата от 907,37лв / деветстотин и седем лв и 37 ст./, по силата на Договор за повишаване на квалификация от 21.03.2006 година, сключен между страните по делото – чл.92 ЗЗД, обезщетение за забавеното и плащане – чл.86 ЗЗД, в размер но сумата от 375,22лв / триста седемдесет и пет лв и 22ст./, за периода от 21.03.2006 година до предяваване на претенцията и иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, съществуващ между страните в размер на сумата от 166,78лв / сто шестдесет и шест лв и 78 ст./, ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ПРОМЕТЕКС – 90” ООД със седалище и адрес на управление гр.Лом, обл.Монтана, ул.”3-ти март”№5, ЕИК 030093843, представлявано от П.Б.И. – управител да заплати на П.Т.Й., ЕГН ********** *** сумата от 250лв разноски по водене на делото.

Решението може да се обжалва пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: