Мотиви към присъдата по НОХД № 808/2009 г. на ЛРС

Съдебното производство срещу подсъдимия Л.М.Ж. е образувано по обвинителен акт от 12.10.2009 г., с обвинение по чл. 129, ал. 1 НК, затова че на 17.05.2009 г. в гр. Лом причинил средна телесна повреда на пострадалия С.К.А., с ЕГН **********, изразяваща се в многофрагментна фрактура на двата централни резеца – зъб № 11 и зъб № 21, което е довело до трайно смущаване на говора и фонетиката, както и до затруднение на отхапващата функция.

Съдът е конституирал пострадалия С.К.А., с ЕГН **********, като частен обвинител и граждански ищец по делото и е приел за съвместно разглеждане с наказателното производство предявените от него граждански искове срещу подсъдимия Л.М.Ж., както следва:

1/ за заплащане на 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането 17.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

2/ за заплащане на 660 лева обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 17.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 88, ал. 2 НПК, след като е счел за изяснена фактическата обстановка по обвинението за причиняване на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1 НК, съдът е оставил без уважение исканията за отлагане на делото за събиране на допълнителни доказателства във връзка с гражданските искове, като е прекратил съдебното производство по отношение на предявените граждански искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, поради съображението, че разглеждането на гражданските искове не може да стане причина за отлагане на наказателното дело.

Подсъдимият Ж. в съдебно заседание на 21.01.2010 г. е заявил, че е разбрал в какво е обвинен, както и че не желае да дава обяснения по делото. Преди приключване на съдебното следствие е заявил, че няма искания, а при провеждане на съдебните прения поддържа, че не се счита за виновен и че не е нанасял удари на пострадалия С.К.А..

Съдът е изслушал показанията на свидетелите С.К.А., Т.Г.Н., Д.В.П., Г.Н.Г., С.С.С. и Т.К.П. и на основание чл. 282, ал. 1 НПК е разпитал вещото лице-стоматолог д-р С.М.С., след като е прочел заключението му, приложено на л. 26 от досъдебното производство.

Прочетени, огласени и приобщени към доказателствения материал по делото са съдебно медицинско удостоверение № 165.05/2009 г., издадено от Съдебно-медицински кабинет София, ул. “Здраве” № 2, от съдебен лекар д-р А. Х. и фиш за спешна медицинска помощ, издаден на 17.05.2009 г. от Център за спешна медицинска помощ, гр. Монтана, филиал гр. Лом.

На основание чл. 283 НПК съдът е прочел, огласил и приобщил към доказателствения материал по делото следните документи, приложени към досъдебно производство № 389/2009 г. по описа на РУ на МВР Лом: 1/Медицинско направление от 18.05.2009 г. на л.9; 2/Фиш от 17.05.2009 г. на Спешна медицинска помощ на л.10; 3/Фиш от 17.05.2009 г. на л.17; 4/Съдебно медицинско удостоверение №165.05/2009 г. на л.13; 5/Справка за съдимост от 20.05.2009 г. на Бюро съдимост при ЛРС с рег. № 1075 на л.17; 6/Постановление за назначаване на експертиза от 17.09.2009 г. на л.25; 7/Справка-декларация от 23.09.2009 г. на л.27; 8/Постановление за изплащане на възнаграждение на вещо лице от 25.09.2009 г. на л.28; и 9/Ксерокопие от фактура № 45 от 13.07.2009 г. на л.30.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното:

Подсъдимият Ж. е роден на *** г. и към 17.05.2009 г. е имал навършени 21 години. Същият е със средно образование, женен, безработен, неосъждан.

На посочената дата (17.05.2009 г.), след като употребил алкохол, подсъдимият Ж. отишъл на бензиностанцията на “Лук Ойл” в кв. “Младеново” на гр. Лом, заедно със свидетелите С.С. и Т.П., където тримата продължили да пият бира.

Около 02,00 часа на 17.05.2009 г. подсъдимият Ж. се обадил по мобилния си телефон на свидетелката Д.В.П., с която по-рано имал връзка. Същата в тоя момент била с пострадалия С.К.А., който се обадил на повикването на подсъдимия вместо П..

След проведен разговор между двамата, пострадалият А. заедно със свидетелката Д.В.П. отишъл на бензиностанцията, във връзка с уточняване на взаимоотношенията между тримата.

Там А. и Ж. се отделили настрана и започнали да разговарят, а свидетелката П., заедно със свидетелите С.С.С. и Т.К.П., останали прави до някаква масичка при входа на бензиностанцията.

Неочаквано за пострадалия А., докато двамата разговаряли, подсъдимият Ж. замахнал с ръка и му нанесъл удар в лицевата част на главата, в областта на зъбите, като му счупил горните предни два зъба (№11 и №21), след което му нанесъл още няколко удара.

Подсъдимият Ж. нанесъл удари и на свидетелката Д.В.П., която отишла при тях, като дори я съборил на земята и започнал да я рита. Намесили се и свидетелите С.С.С. и Т.К.П., които твърдят пред съда, че са отишли да разтървават биещите се, докато по отношение на тези двама свидетели пострадалият А. и свидетелката П. заявяват, че и двамата (С.С. и Т.П.) също са нанасяли удари на пострадалия А., но след като вече му били избити двата зъба от Ж..

Пострадалият А. побягнал и стигнал до дома на чичо си Г.Н.Г., живеещ наблизо. Тримата –подсъдимият Ж. и свидетелите С.С. и Т.П. започнали да го преследват, отначало с тичане, а след това с микробуса, с който се движели.

Видно от показанията на свидетелите Т.Г.Н., Н.Г.Н. и Г.Н.Г., пострадалият А. пристигнал в дома им в много лошо състояние – оплаквал се, че го боли, че са го били, говорел “несмислено” и произнасял неясно думите. Устата му била в кръв и като се поуспокоил, посочените свидетели разбрали, че му липсват два зъба.

Същия ден, на 17.05.2009 г., пострадалият отпътувал с такси за София, за да бъде прегледан от личния си лекар и за да започне незабавно лечение. В продължение на повече от един месец пострадалият А. претърпял редица манипулации, свързани с изпилване на остатъците от двата зъба, изваждане на нервите, поставяне на лекарства за заздравяване на корените, вграждане на “пънчета” в корените и т. н., докато се стигнало до успешно заместване на избитите зъби с протези.

Избиването на зъбите (№11 и № 21) причинило смущение на говоренето и фонетиката, както и на дъвченето, чрез затрудняване на отхапващата функция.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът е взел предвид следните съображения:

Видно от заключението на вещото лице д-р С., който е дентален хирург, пострадалият А. от нанесения му удар получил многофрагментни фрактури на двата горни централни резеца (зъби № 11 и № 21), които счупвания (фрактури) били до нивото и под ръба на венеца (гингивалния ръб). Това според вещото лице довело до трайно смущение на говора и фонетиката, както и до затруднение на отхапващата функция.

В тая насока при преценка на заключението на вещото лице районният съд, като е взел предвид т. 11 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС (докладчик член-съдията Венцислав Очков), е стигнал до следните изводи:

Под “избиване на зъби” следва да се разбира не само загубата, но и счупването им до нивото на венеца.

Счупването на зъби от такава степен е равнозначно на избиването им, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция.

Дъвченето или говорът са затруднени, когато счупването на зъби се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция.

Възстановяването на счупени зъби чрез лечение и протезиране, макар и да премахва затрудненията, не се отразява на квалификацията на деянието.

Поради това съдът е приел, че е налице средна телесна повреда, щом нанесеният от подсъдимия Ж. удар е довел до избиване на горепосочените два зъба (горни предни резци), без които се затруднява говоренето, както и дъвченето.

Според съда посоченото в обвинението (и в заключението на вещото лице д-р С.) затруднение на “отхапващата функция” на зъби №11 и №21 сочи на чувствително отрицателно отражение върху нормалната функция на посочените зъби и до затруднение на дъвченето при липсата им. Съдът взема предвид, че в процеса на храненето, за да бъдат подготвени чрез “дъвчене” някои храни за усвояване, е необходимо преди това да бъдат отхапани. В тоя смисъл отхапването е задължителна предпоставка за дъвченето, без която последното се затруднява.

Освен това съдът взема предвид, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 НПК не изисква кумулативно затруднения в дъвченето, заедно и наред със затрудняване на говоренето, които две предпоставки са дадени в закона алтернативно, макар и двете да са налице в конкретния случай.

Не само от заключението на вещото лице, но и от показанията на свидетелката Д.В.П. се установява, че още веднага след нанасянето на удара и счупването на зъбите пострадалият А. започнал да “фъфли”, т. е . да произнася неясно думите, като не можел “да говори нормално”. Това обстоятелство съдът възприема като затруднения в говоренето.

Не се установява подсъдимият Ж. да е действал при условията на неизбежна отбрана или да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалият А. чрез насилие, тежка обида или друго противозаконно действие по смисъла на чл. 132, ал. 1 НК.

Това е така, защото според съда подсъдимият А. пристигнал на бензиностанцията не като агресор, а заедно със свидетелката Д.В.П., без да е бил въоръжен или да е потърсил съдействие от други лица за осъществяване на нападение върху подсъдимия Ж..

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.В.П., че също е била бита от подсъдимия Ж. и че е била съборена на земята от него по време на инцидента, което се потвърждава не само от категоричните показания на свидетеля С.К.А., но и от данните, съдържащи се в представените пред съда писмени доказателства - съдебно медицинско удостоверение № 165.05/2009 г., издадено от Съдебно-медицински кабинет София от съдебен лекар д-р Атанас Христов и фиш за спешна медицинска помощ, издаден на 17.05.2009 г. от Център за спешна медицинска помощ, гр. Монтана, филиал гр. Лом. От тях и от показанията на свидетелката Т.Г.Н. се установява, че Д.В.П. е била бита по време на същия инцидент, като дори върху гърба й имало “отпечатък от подметки”.

По отношение на обстоятелството била ли е бита от подсъдимия Ж. и свидетелката Д.В.П., един от свидетелите - С.С.С., отначало в показанията си се опитва да твърди, че тя, Д.П., се спуснала към “Л. и С.” и че започнала с чантата си “да удря Л.” /Ж./, Впоследствие свидетелят С. се е коригирал, като е заявил, че не е видял дали Д.П. е ударила Л. с чантата си, а че видял тя “да размахва чантата за удар”.

Същият свидетел (С.С.С.) е принадлежал към компанията на подсъдимия Ж.. В показанията си свидетелят С. не сочи подсъдимият Ж. да е нанесъл побой на свидетелката Д.В.П. и не сочи подсъдимият Ж. да е удрял пострадалия А..

Според показанията му забелязал само, “че Л. и С., двамата се бутат”, след което се впуснал към тях, за да ги разтърве. Категорично обаче свидетелят С.С.С. заявява, че разтърваването на “Л. и С.” станало без свидетелите С.С. и Т.П. да нанасят удари, като само ги отмествали с ръце.

Аналогични са и показанията на свидетеля Т.К.П., който също е принадлежал към компанията на подсъдимия. Посоченият свидетел депозира показания, че бил “доста пиян”, като твърди, че не може да си спомни какво точно е станало. Този свидетел заявява, че не знае дали е имало “счупване или избиване на зъби”, но е категоричен, че лично той не е нанасял удари на пострадалия С.К.А..

От показанията на тези свидетели (С.С. и Т.П.) не се установява свидетелката Д.В.П. да е била бита и да е получила и тя увреждания по време на инцидента. Съдебно-медицинско свидетелство № 165.05./2009 г., издадено от съдебен лекар д-р Атанас Христов, установява нанесени кръвонасядания на дясната ръка, дясна седалищна област и дясното бедро, които съответстват да са били причинени на 17.05.2009 г. по начина, съобщен от П.. Причиняването на тези увреждания по време на същия инцидент се установява и от показанията на свидетелката Т.Г.Н., която сочи, че на 17.05.2009 г., когато свидетелката Д.В.П. дошла от бензиностанцията в дома й, на гърба й имало “отпечатъци от подметки”. (“Тя беше облечена с рокля с гол гръб, а отпечатъка от подметки беше върху голата част на гърба й”.)

Ето защо съдът възприема с резерви показанията на свидетелите С.С.С. и Т.К.П. и кредитира показанията на свидетелката Д.В.П., която изяснява, че подсъдимият Ж. ударил с бутилка “през устата” пострадалия С.К.А. и му счупил зъбите, след което нанесъл удари и на П., като я съборил на земята и започнал да я рита.

Поради това, че показанията на свидетелката Д.В.П. се подкрепят от горепосочените писмени доказателства, от които е видно, че е била бита и удряна по време на инцидента, съдът дава вяра на нейните показания и в останалата им част, в които тя сочи, че счупването на двата зъба на пострадалия А. е било извършено от подсъдимия Ж. в момент, когато двамата разговаряли на територията на бензиностанцията на “Лук Ойл”, като счупването на зъбите било извършено чрез първия удар, който нанесъл Ж. на А., преди свидетелите С. и П. да се присъединят към тях, за да ги “разтървават”.

При така установените факти е изключено пострадалият А. да се е самонаранил, след като побягнал от бензиностанцията, макар и защитникът на подсъдимия да изказва съмнение, че при това бягство е било възможно пострадалият А. да се спънал, да е паднал и да си е причинил сам фрактура на зъбите.

Според съда една такава защитна теза се опровергава от установения по делото факт, че когато А. побягнал, вече е имал причинена фрактура на съответните два зъба.

За да побегне, А. е имал основателни причини, изправен сам срещу компанията от три лица, употребили алкохол и проявяващи агресивност. При това отдалечаване с бягство пострадалият А. е бил преследван от посочените три лица (Ж., С. и П.) и в случай на падане, те биха го настигнали, какъвто резултат не е налице.

Що се отнася до това, дали избиването на двата зъба е станало с юмрук или чрез удар с бутилка, в тая насока съдът преценява, че полученото увреждане на двата зъба е можело да се осъществи както с бутилка, така и чрез по-силен удар в зъбите с юмрук.

Установено е по делото, че подсъдимият Ж. е нанесъл с ръка удар в зъбите на пострадалия А., след който удар пострадалият веднага реагирал с думите: “Какво направи, изби ми зъбите”.

Подсъдимият чрез своя защитник оспорва нанасянето на удар в зъбите с бутилка, като по тоя начин оспорва изобщо нанасянето на удар на пострадалия А. от подсъдимия Ж..

Подсъдимият Ж. и свидетелите С.С. и Т.П. обаче, преди да идат на бензиностанцията, са пили и на друго място, където е имало стъклени бутилки, след което са пристигнали на бензиностанцията със собствено МПС (Бус), с което в края на инцидента са преследвали пострадалия А. до дома на свидетелите Т.Н., Н.Н. и Г.Г..

Според съда това, дали на бензиностанцията се е продавал бира в стъклени бутилки или в метални кутии, е без значение при категоричните показания на пострадалия свидетел А. и свидетелката Д.В.П., че ударът, с който са били избити зъбите на пострадалия, е бил нанесен с бутилка.

Достатъчно е, според съда, да са налице убедителни доказателства за кредитиране на показанията на свидетелката Д.В.П., а такива основания действително са налице. При това положение откъде пострадалият Ж. се е снабдил с оръдието на престъплението (стъклена бутилка) е без значение за преценка дали подсъдимият Ж. е извършил деянието.

Що се отнася до твърдението, че на бензиностанцията подсъдимият и двамата му приятели пиели бира от метални кутии, това обстоятелство се твърди само от свидетелите С.С. и Т.П., показанията на които според съда не могат да се приемат за достоверни.

Съдът намира, че подсъдимият Ж. извършил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Поради изложеното съдът е признал подсъдимия Л.М.Ж. за виновен в това, че с деянието си, извършено на 17.05.2009 г. в гр. Лом, е причинил средна телесна повреда на пострадалия С.К.А., чрез избиване на зъби, без които се затруднява говоренето /фонетиката/ и отхапващите функции, с което е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

При определяне на наказанието съдът е взел предвид следното:

Подсъдимият Ж. е млад човек. Има средно образование. Семеен е. Не е осъждан. Извършил е престъпното деяние след употреба на алкохол. Не е имал основателна законосъобразна причина за извършване на деянието. Обстоятелството, че не се признава за виновен, не може да се приеме за отегчаващо.

Пострадалият от престъплението С.К.А. също е млад човек. Макар и зъбите му да са възстановени чрез протеза, последиците от увреждането не могат да бъдат премахнати изцяло и с тях пострадалият ще трябва да се съобразява през целия си живот.

Поради изложеното на основание чл. 129, ал. 1 НК, във връзка с чл. 54 НК, при преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът е осъдил подсъдимия Л.М.Ж. на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години, след като е приел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително Л.М.Ж. да изтърпи наказанието.

Причини за извършване на престъплението – употреба на алкохол, ревност, несъобразяване с установения в страната правов ред.

Поради осъждането на подсъдимия Л.М.Ж. за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, съдът го е осъдил да заплати по сметката на Висш съдебен съвет гр. София сумата осемдесет лева разноски по делото за експертиза и пет лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, както и да заплати на частния обвинител С.К.А. сумата двеста лева разноски по делото за упълномощаване на повереник.

Водим от изложените съображения съдът е постановил присъдата.

Районен съдия: