МОТИВИ към присъда по НОХ Дело N: 996/ 2009  година по описа на ЛРС:

 

                           Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение, против  подсъдимата  Л.Б.С., в това, че  на 06.07. 2009 година, около 15.30 часа в гр. Лом, обл. Монтана в сградата на РУ на МВР, гр. Лом, в отдел” Документи за самоличност” съзнателно се ползвала от неистински официален документ- пълномощно с рег. №  095 и 096 от 03.07. 2009 година, заверено от Кмета на Кметство, с. ……….., Община, гр. Лом от името на В. М. Б. и В. Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК,

По  отношение на подсъдимата,  А.С.Г.,  в това, на 03.07. 2009 година в с…….., обл. Монтана съставила неистински частен документ- пълномощно с упълномощители В. М. Б. и В. Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана, и упълномощен Л.Б. *** и го употребила пред Кмета на с………….., обл. Монтана- Р.И.Й. ***, с оглед правомощията му по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, за да докаже, че съществува правно отношение- упълномощаване, престъпление по чл.  309, ал. 1 НК,  и

 в  това, че в с. ……….обл. Монтана в съучастие, като подбудител с Р.И.Й. ***, умишлено да е склонила длъжностното лице Р.И.Й. да състави официален документ- нотариална заверка под № 095 и 096 от 03.07. 2009 година , съгласно чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, върху неистински частен документ пълномощно-  упълномощители В. М. Б. и В. Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана,  и упълномощен Л.Б. *** в който документ са удостоверени неверни изявления, че съществува правно отношение” упълномощаване” между упълномощители В. М. Б. и В.Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана,  и упълномощен Л.Б. *** с представителна власт при издаване на паспорти на малолетните С. В. Й., роден на *** година и Р.В.Й., родена на *** година, като за целта подава необходимите документи за издаване и получаване на паспорти, по смисъла на чл. 34, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност, като се подписва където е необходимо, с цел да бъде използван документа, като доказателство за тези обстоятелства, престъпление по чл. 311, ал. 1, във в . с чл. 20, ал. 3 НК,

И по отношение на подсъдимият Р.И.Й., в това, че на 03.07. 2009 година в с………………., обл. Монтана,  в съучастие с А.С.Г. ***, като извършител в качеството си на длъжностно лице- Кмет на с……………….., в кръга на службата си, съгласно чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,, съставил официален документ нотариална заверка на подписи под № 095 от 03.07. 2009 година и № 096 от 03.07. 2009 година върху неистински частен документ- пълномощно с упълномощители В. М. Б. и В. Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана,  и упълномощен Л.Б. *** в който документ са удостоверени неверни изявления, че съществува правно отношение” упълномощаване” между упълномощители В. М. Б. и В. Й. Б. и двамата от  гр. Лом, обл. Монтана,  и упълномощен Л.Б. *** с представителна власт при издаване на паспорти на малолетните С. В. Й., роден на *** година и Р.В. Й., родена на *** година,  да подава необходимите документи за издаване и получаване на паспорти, по смисъла на чл. 34, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност, като се подписва където е необходимо, с цел да бъде използван документа, като доказателство за тези обстоятелства, престъпление по  чл. 311, ал. 1, във в . с чл. 20, ал. 2 НК .

            

В съдебно заседание, представителят на обвинението, намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин, а именно извършеното от подсъдимите деяние. С оглед така установената фактическа обстановка, предлага, на подсъдимите да бъде наложено наказание, което да съответствува на степента на обществената им опасност, с оглед изпълнение на целите визирани в закона.

Договорният защитник на подсъдимата, Л.Б. С., изцяло се присъединява към тезата развита от представителя на прокуратурата, намира, че обвинението е безспорно доказано, поради което и  подсъдимата следва да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- глоба, тъй като са налице предпоставките на чл. 78а НК.

Останалите договорни защитници на подсъдимите, А.С.Г. и на Р.И.Й., намират, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и доверителите им следва да бъдат оправдани, като сочат конкретни доводи, за това.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимно връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите на страните, по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

От фактически страна:

  Подсъдимата, Л.Б.С. е родена на *** ***, живуща ***,  българка, българска гражданка, с основно образование, безработна,  не осъждана, ЕГН: **********,

Подсъдимата, А.С.Г. е  родена на  *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, не омъжена, студентка, не осъждана, ЕГН: **********,

Подсъдимият, Р.И.Й. е роден на  *** ***, живущ ***,  българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи като . с. ………………, не осъждан, ЕГН: **********.

Подсъдимата, Л.Б.С. ***.

Дъщеря й и нейния съпруг, а именно – В. М.Б. и В.Й. Б. работят в Р. Италия, където за известен период от време работела и подсъдимата, Л.Б.С..

Към месец април 2009 година, подсъдимата, Л.Б.С.  се завърнала в Р. България, и тъй като дъщеря й В. М. Б. и зет й – В. Й. Б., които продължавали да работят в Италия, изявили желание да заведе при тях, малолетните им деца, по съвет на дъщеря си, подсъдимата потърсила А.С.Г., като предварително имала увереността, че „последната има връзки и може да уреди документите пред полицията”. За тази цел, със съпруга си, свидетеля М.И.С., отишли в „Горната махала” на гр. Лом, за да потърсят подсъдимата А.С.Г., която предварително не познавали. Успели да го сторят, подсъдимата А.С.Г.,  ги изслушала, уверила ги, че може да им помогне, посочила им какви документи ще са необходими да предоставят, а именно актове за раждане на малолетните деца, старите паспорти, снимки на децата, и поискала за тази услуга сумата от 200 лева, която й била дадена, на по- късен етап.

След няколко дни, двете подсъдими се срещнали в гр. Лом, пред градинката на– Дядо Цеко Войвода, по молба на подсъдимата А.С.Г., и след като последната изпратила подсъдимата Л.Б.С., за да се снабди с образци от заявления, подсъдимата А.С.Г. попълнила същите, поставила ги в плик, заедно със снимките на децата и старите паспорти, и изпратила подсъдимата Л.Б.С. в Полицията за подаване на документите за изготвяне на паспортите на малолетните деца, които подсъдимата Л.Б.С. искала да заведе в Италия, при родителите им.

Заедно с малолетните деца, Л.Б.С. на 06.07. 2009 година, около 15.30 часа посетила сградата на РУ на МВР, гр. Лом, отдел” Документи за самоличност”, като представила документите на гишето, пред служителката на РУ на МВР, гр. Лом, свидетелката Г.И.К., а именно заявленията за издаване на паспорти на малолетните деца: С.В.Й., роден на *** година и Р. В. Й., родена на *** година,  като към заявленията било представено и пълномощно от страна на В. М. Б. и  В. Й. Б., упълномощители, и упълномощен Л.Б.С., която да ги представлява пред паспортните служби, във връзка с издаване на паспортите на малолетните деца.

Служителката,  Г.И.К. се усъмнила в достоверността на пълномощното, съмнението й било насочено към обстоятелството относно близките дати на заверка на пълномощното и представянето на документите в РУ, а именно: 03.07. и 06.07. 2009 година, а от друга страна в обстоятелството, че пълномощното е заверено в друго населено място, а не в гр. Лом, от където е упълномощеното лице, а именно подсъдимата- Л.Б.С., поради което и извършила справка, при която установила, че упълномощителите, а именно родителите на малолетните лица са извън пределите на страната и не е налице обратно влизане в РБ, поради което и отказала да обработи документите.

От изготвената съдебно-  графологична експертиза, се установява, че подписите под ”упълномощители” № 1 и № 2, на пълномощно с нотариална заверка № 095 и 096 от 03.07. 2009 година, са положени от подсъдимата А.С.Г., от друга страна копията на ръкописния текст с които са попълнени графите на заявленията за издаване на документи за самоличност на български граждани с № 03877697 и № 03877698 са копия на ръкописни текстове изписани от подсъдимата А.С.Г..

С обвинителния акт по отношение на подсъдимата А.С.Г. и подсъдимия Р.И.Й. са повдигнати и обвинение, за това, че в съучастие, като подбудител- А.С.Г. с Р.И.Й.- извършител и в качеството му на  длъжностното лице,  да състави официален документ- нотариална заверка под № 095 и 096 от 03.07. 2009 година , върху неистински частен документ пълномощно с   упълномощители:  В. М. Б. и В. Й. Б.,  и упълномощен Л.Б.С., в който документ са удостоверени неверни изявления, че съществува правно отношение” упълномощаване” между упълномощителите  и упълномощеното лице- подсъдимата Л.Б.С., с цел да бъде използван документа, като доказателство за тези обстоятелства,  и по отношение на подсъдимия Р.И.Й., на същата дата,   в съучастие с А.С.Г.,  като извършител в качеството си на длъжностно лице- .на с……………, в кръга на службата си, да съставил официален документ нотариална заверка на подписи под № 095 от 03.07. 2009 година и № 096 от 03.07. 2009 година върху неистински частен документ- пълномощно с упълномощители В. М. Б. и В. Й. Б. и  упълномощен Л.Б.С., с цел да бъде използван документа, като доказателство за тези обстоятелства.

В обвинителният акт е посочено, че тази фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, разпитаните свидетели и съдебно- графологичната експертиза.

В хода на съдебното следствие обаче не бяха събрани доказателства, от които да се стигне до категоричен и безспорен извод, че двамата подсъдими, а именно А.С.Г.  и Р.И.Й., са извършили документно престъпление, при посочената форма на съучастие- подбудител и извършител.

В хода на съдебното следствие, двамата подсъдими са дали обяснения в които са заели позиция, че не са се виждали, както подсъдимата А.С.Г., така и подсъдимия Р.И.Й., отричат, първата да е посещавала Кметството  в с. ………….., а втория, да е виждал подсъдимата в кметството във връзка със заверката на пълномощното.

Но дори и да се приеме, че това е защитна позиция на двамата подсъдими, останалите събрани гласни доказателства не установяват този факт, а именно на някаква връзка между двамата подсъдими по повод извършването на нотариална заверка на пълномощното.

Подсъдимата, Л.Б.С., в дадените от нея обяснения, е категорична, че предявеното й в хода на съдебното следствие пълномощно, при предпоставките на чл. 284 НПК, не е това което е дала на подсъдимата А.С.Г., на същата й е предоставила пълномощно, което е имала у дома си. От друга страна, същата не е ходела и не се е занимавала с нотариална заверка на пълномощно, което даже не е установила, че съществува в предадените й документи от А.С.Г., поставени в плик.

Действително подписите под упълномощители 1 и 2 на пълномощното е установено от графологическата експертиза, че са положени от подсъдимата А.С.Г., но това обстоятелство по никакъв начин не установява и такъв извод не може да бъде направен, за общност на умисъла между двамата подсъдими- а именно, че подсъдимата А.С.Г. е подбудила Р.И.Й. в качеството му на длъжностно лице- ., в сградата на Кметството на с. ………………., да извърши нотариална заверка на пълномощното с цел същото да бъде използвано като доказателство за изявленията в него. Не са налице и косвени доказателства по делото, които да установят, че между двамата подсъдими е съществувала някаква форма на съучастие за извършване на определени действия, за които са обвинени и то с конкретна цел.

От друга страна, подсъдимият,   Р.И.Й., дава обяснения, че в кметството са се явили две лица, проверил и достоверността на данните в личните им карти и в пълномощното и е заверил същото, без за него да съществува някакво съмнение относно явилите се пред него- лица.

В хода на съдебното следствие, не съществуват никакви други доказателства, опровергаващи горните обяснения, касаещи обясненията на този подсъдим.

Налице е представена и приобщена към доказателствения материал- Приходна квитанция № 1338206 от 06.07. 2009 година, в която е отбелязана събраната сума на заверка на пълномощно- платена от дъщерята на подсъдимата, а именно от В. М. Б. и предал сумата на длъжностното лице К.Г.Й. от страна на подсъдимия Р.И.Й., но  горното обстоятелство е обяснено с факта, на отсъствие на служителката.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на  съдебното следствие  доказателства: разпитаните свидетели: М.И.С., Г.И.К. и К.Г.Й. и приобщените към доказателствения материал- заявления на лист 10 и 11, пълномощно в оригинал на лист 12 и пълномощно на л. 13, извадка от Кметството на с……………..от книгата за заверки на л. 15, заявления в оригинал и от съдебно- графична експертиза, която не е оспорена от страните и е годно доказателствено средство.

На разпитаните свидетели, съдът дава вяра, същите добросъвестно депозират своите показания относно факти станали им непосредствено известни, същите са логични, незаинтересовани и с нищо не се опровергават от останалите събрани доказателства в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

Обвинението по отношение на подсъдимите, Л.Б.С., по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК и по отношение на А.С.Г.- обвинението повдигнато й по чл. 309, ал. 1 НК,  се установява изцяло, по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,  показанията на всички  разпитаните по делото свидетели, чиито показания кореспондират и са в съответствие и с останалите събрани по делото писмени доказателства, и не им противоречат, от обясненията на подсъдимата Л.Б.С., а така също и от приобщената към доказателствения материал- годно доказателствено средство- съдебно графична експертиза.

Двете подсъдими, са осъществили от обективна и субективна страна - документно престъпление по отношение на подсъдимата Л.Б.С., състава на чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, а именно съзнателно се е ползвала от неистински официален документ- пълномощно с рег. № 095 и 096 от 03.07. 2009 година, заверено от Кметство, с………….., като за самото съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и подсъдимата А. С. Г. от обективна и субективна страна, състава на чл.  309, ал. 1 НК, а именно на 03.07. 2009 година е съставила неистински частен документ- пълномощно, което е употребила пред Кметство, с…………., за да докаже, че съществува правно отношение” упълномощаване”.

От субективна страна, деянието е  осъществено при форма на вина- пряк умисъл, деецът е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Деянието му е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен вредоносен резултат.

По отношение на двете подсъдими, с оглед чистото им съдебно минало, самопризнанията по отношение на Л.Б.С., поведението и на двете подсъдими в процеса, макар и подсъдимата А.С.Г., да не признава вината си, но обвинението доказано категорично от събраните гласни и писмени доказателства- съдебно графична експертиза, която е категорична, че подписите положени под упълномощител- 1 и 2, са положени от подсъдимата А.С.Г., което обстоятелство доказва съставянето на документа- пълномощно, съдът им наложи наказание  на Л.Б.С., тъй като разпоредбата на чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода, то съдът я освободи от наказателна отговорност и на основание чл. 78 а НК й наложи административно наказание глоба в размер на 500 лева/ петстотин лева/ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, тъй като са налице материалноправните предпоставки, за това .

По отношение на подсъдимата, А.С.  Г., по обвинението й по чл. 309, ал. 1 НК, законът предвижда наказание до 2 години лишаване от свобода, поради което и съдът я освободи от наказателна отговорност, като на основание чл. 78 а НК й  наложи административно наказание глоба в размер на 500 лева/ петстотин лева/ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.

По отношение на обвиненията по отношение на А.С.  Г. и Р.И.Й. по чл. 311, ал. 1, при форма на съучастие- подбудител за първата подсъдима и извършител за Р.И.Й., съдът прие, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и при предпоставките на чл. 304 НПК, постанови оправдателни присъди.

Съображенията за това са следните:

С обвинителният акт е повдигнато обвинение за това, че на 03.07. 2009 година, А.С.Г.  в качеството й на подбудител, е склонила, а Р.И.Й., в качеството му на длъжностно лице- извършител, е съставен официален документ- нотариална заверка на подписите на пълномощно/ А.С.Г.   е подбудила длъжностното лице, а Р.И.Й.- го е съставил/в които документ са отразени неверни изявления, че съществува упълномощаване, с цел да бъде използван документа.

На първо място, съдът приема, че пълномощното е диспозитивен документ, които представлява изявление с разпоредителни действия- да се получат паспортите на малолетните деца, в конкретния случай, като този документ не удостоверява факти, събития или обстоятелства извън самото изявление, поради което и  пълномощното, като диспозитивен документ, не може да бъде предмет на лъжливо документиране- чл. 311 НК, такива могат да бъдат само удостоверителните документи, които установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, направим протокол за оглед на местопроизшествие, удостоверетелен документ които само констатира установеното, Постановление № 3 / 82 година на Пленума на ВС.

От друга страна, съдът намира, че деянието по отношение и на двамата подсъдими, не е осъществено от субективна страна, тъй като престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е умишлено и тъй като с него се преследва определена цел, осъществяването му е възможно единствено при наличие на пряк умисъл у дееца. Необходимо е в съзнанието на дееца да са налице представи, че внася неверни обстоятелства и с това да цели, така съставения документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства.

Не е установено в производство и общността на умисъла на двамата подсъдими, а именно А.С.Г. да е подбудила длъжностното лице- . на с. ……………, а последния да е съставил този документ- официален- нотариална заверка и да съзнава, като цел, за да извърши това си действие, че този документ ще бъде използван.

Липсват каквито и да са доказателства в производството- както преки, така и косвени, от които да може да се направи категоричния извод, че двамата подсъдими са се срещали в Кметството на с……………., да са разговаряли по-между си, при които разговор подсъдимата да е подбудила подсъдимия да извърши някакви действия- в случая нотариална заверка, липсват каквито и да са доказателства, че подсъдимия Р.И.Й. е имал съзнание и цел, че неговите действия са неправомерни и с така извършените от него действия същия да е съзнавал, че с това дава възможност да се удостоверят неверни изявления относно съществуването на правно отношение- упълномощаване, тъй като единствените доказателства в тази насока, са обясненията на подсъдимия Р.И.Й., който обяснява, че „ при него са се явили две лица, проверил е истинността- съответствието на данните по личните им карти, поради което и е пристъпил към нотариална заверка на подписите, без да има съзнание за неверни изявления в документа и цел, каквато закона- изисква.

Не могат да бъдат направени категорични изводи, от така събраните в хода на съдебното следствие- доказателства, проследяващи  фабулата на събитията,  и конкретно касаещи предмета на доказване за тези подсъдими, а именно: авторство, деяние, съставомерност, причинна връзка с резултата- цел и вина. От друга страна  за да прецени умисъла на подсъдимите,  съдът следва да направи извод за това от фактическите обстоятелства установени по делото.. Не е констатирано в производството от събраните доказателства, че общото намерение на съучастниците- в случая двамата подсъдими е било насочено към съставяне на документ, които да послужи за установяване на определени обстоятелства- правни отношения на упълномощаване, такъв извод не може да бъде направен, в субективно отношение, не е установено и поведението и действията на двамата подсъдими в инкриминирания период.

За да бъде осъществено едно деяние, следва да е налице както изпълнително деяние, като и субективен елемент, които в случая липсва, поради което и съдът при предпоставките на чл. 304 НПК, постанови оправдателни присъди по отношение на  А.С.Г.  и Р.И.Й. по повдигнатите им обвинение по чл.311, ал. 1 в съучастие- форма- подбудител и извършител.

На основание чл. 189 НПК,  съдът осъди подсъдимите, Л.Б.С. и А.С.Г., да заплатят солидарно по сметка на  ВСС направените по делото разноски в размер на  77 лева графическа експертиза- досъдебно производство,  25 лева- съдебно производство- вещо лице А.Т..

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.                            

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: