НОХД № 800/10г.

МОТИВИ :

 

        Подсъдимият И.В. *** е обвинен в това, че за времето от 31.08. до 18.10.2010г. в с.Черни връх, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на Г.В.З. ***, движими вещи – 25кг употребявани части за автомобили, от владението на П.А.Г. ***, движима вещ 1бр. велосипед, марка “Експрес” и от владението на З.П.П. ***. движими вещи – 6бр.буркани с домати, 6бр. буркани с кисели краставици и 3бр. буркани с чушки, всичко на обща стойност 62,25лв, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1  от НК.

       В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК, като подсъдимият в с.з. е признал вината си, и изцяло е признал и фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и делото да се разгледа по реда, по който е насрочено от съда.

        Представителят на ЛРП поддържа в с.з. повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда с която признае Л. за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и му определи наказание при условията на чл.58а от НК, под минимума от “Една година лишаване от свобода” , а именно “Девет месеца лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС. При изпълнение на наложеното наказание да бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил с Мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 20.10.2010г., както и да кумулира определеното наказание по настоящето дело, с наложеното му такова от РС гр.Дряново.

        Назначеният му от съда защитник – адв.Ан.Л. от МАК пледира съдът да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, под минимума от “Една година лишаване от свобода”, а именно “Шест месеца лишаване от свобода”, да приспадне времето през което е бил с МН”ЗПС” и след това съгл. разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК групира така наложеното наказание с наказанието наложено на подсъдимият по последното му осъждане на РС гр.Дряново.       

        Доказателствата по делото са гласни – направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя изцяло от събраните по делото в хода на досъдебното производство писмени доказателства, които са приобщени и приети от съда, както следва – протоколи за следствени експерименти, ведно с изготвените към тях албуми с фотоснимки, протоколи за разпит на свидетелите З.П., П.Г., Г.З., Любомир Г., Тони Тодоров и Цветелина И., протоколи за доброволно предаване и разписки, Съдебно-оценителна експертиза, справки за съдимост. 

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

        Подсъдимият е млад човек, който  през м.март тази година и навършил пълнолетие, но въпреки младежката си възраст към настоящият момент е осъждан със 7бр. влезли в сила присъди, за извършени от него престъпления против собствеността, както следва :

1.     По НОХД № 729/09г. на РС гр.Велико Търново, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено на 20.04.2008г., като му е наложено наказание “Обществено порицание”, в сила от 08.07.2009г.,

2.      По НОХД № 81/10г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено за времето от 01.06. до 31.08.2009г., като му е наложено наказание “Обществено порицание”, в сила от 30.03.2010г.,

3.     НОХД № 399/10г. по описа на РС гр.Велико Търново, за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено през м.09.2009г., като му е наложено наказание “Пробация” с пробацинни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес-шест пъти седмично”, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от 6/шест/ месеца и “100/сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 /една/ година”, в сила от 17.05.2010г.,

4.     По НОХД № 312/10г. по описа на ЛРС, за престъпление по 195, ал.1 т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено за времето от 11 до 14.04.2010г., като му е наложено наказание “Три месеца лишаване от свобода”, при общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип, като е приспаднато времето през което е бил с МН”ЗПС, считано от 19.04.2010г., присъдата е в сила от 09.06.2010г.

5.     По НОХД № 685/10г. по описа на РС гр.Велико Търново, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.60 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като му е наложено наказание “Пробация” с пробацинни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес-шест пъти седмично”, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от 1/една/ година и “100/сто/ часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 /една/ година”, в сила от 15.06.2010г.,

6.     НОХД № 566/10г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 о чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено за периода от 15.03. до 07.04.2010г., като му е наложено наказание от “Три месеца лишаване от свобода”, при  строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип,  в сила от 04.11.2010г.

7.     НОХД № 85/10г. по описа на РС гр.Дряново, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като му е наложено наказание “Пробация” с пробацинни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес-два пъти седмично”, “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от 1/една/ година, в сила от 26.11.2010г.

       След навръшване на пълнолетие подсъдимият заживял със семейството си в с.черни връх, обл.Монтана, като преди това бил настанен в ВУИ. Тъй като семейството на подсъдимия не получавало доходи от трудова дейност и били с влошено материално положение, Л. решил да си набави средства за препитание сам, по престъпен начин, като извърши кражби на движими вещи, които впоследствие да продаде на трети лица.

      Така на 31.08.2010г. проникнал в дома на св.Г.З.,***, за който знаел, че живее в гр.Монтана, но този дом му е наследствен. необезпокояван от никого прескочил оградната мрежа и след като счупил стъклото на един от прозорците на къщата проникнал вътре и от таванското помещение взел ламаринена тенекия, в която З. съхранявал употребявани части от лек и товарен автомобил – шарнири, пила, болтове и гайки, общо 25кг. Изнесъл ги по същият начин, по който влязъл и ги продал на св.Ц. И., която притежавала пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали.

       Впоследствие след разкриване на кражбата с Протокол за доброволно предаване св.И. предала на органите на РУ”П” гр.Лом част от предадените и от подсъдимият части, с общо тегло 9кг, които срещу разписка били върнати на техният собственик.

      Следващият месец – на 24.09.2010г. подсъдимият решил да извърши нова кражба, като проникнал в дома на св.П.Г., за което знаел, че е възрастен човек и живее сам. Влязъл през дворната порта, която не била заключена и от отсъкленото помещение взел намиращият се там велосипед, марка “Експрес”, който бил син на цвят и дамски, и го закарал в дома си.

      Впоследствие след разкриване на кражбата с Протокол за доброволно предаване подсъдимият предал на органите на РУ”П” гр.Лом  откраднатият велосипед, който срещу разписка били върнати на  неговият собственик.

      След известно време, Л. решил да извърши трета кражба, този път от дома на св.З.П., която отново била възрастна и живеела сама. Проникнал в мазето  през незаключената врата и от там взел 13бр. буркани със зимнина – 6бр.буркани с домати, 6бр. буркани с кисели краставици и 3бр. буркани с чушки.

      Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимият в с.з. самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство и приети като доказателство по делото писмени доказателства.

       Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 195, ал.1, т.3 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1  от НК, а именно, че за времето от 31.08. до 18.10.2010г. в с.Черни връх, обл.Монтана, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на Г.В.З. ***, движими вещи – 25кг употребявани части за автомобили, от владението на П.А.Г. ***, движима вещ 1бр. велосипед, марка “Експрес” и от владението на З.П.П. ***. движими вещи – 6бр.буркани с домати, 6бр. буркани с кисели краставици и 3бр. буркани с чушки, всичко на обща стойност 62,25лв, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои.

       От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.

       Извършеното престъпление е квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на прозорец и след като подсъдимият е осъждан и друг път за такова престъпление, а именно в условията на повторност, като случаят не е маловажен и не е изтекъл предвиденият в чл.30 от НПК – пет годишен срок.

       Деянието се квалифицира и като извършено в условията на “продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като Л. е извършил три деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща  фактическа обстановка и  при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

       При определяне на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид вида наказание предвиден в закона за това престъпление – „от една до десет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята  и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК, съгласно която разпоредбата при постановяване на осъдителна присъда съдът следва да определи наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а  именно при постановяване на осъдителна присъда съдът следва да определи наказанието “лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК, като впоследствие да намали определеното наказание с 1/3. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на Л. съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, обстоятелството, че е млад човек, извършил престъплението няколко месеца след навършване на пълнолетие, с нисък социален статус, направил самопризнания в хода на досъдебното и съдебно производство, а от друга страна утвърждаващият се за него претъпен начин на живот.

       Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, в минималния размер предвиден в закона, за това престъпление – на “ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като на осн. чл.58а, ал.1 от НК намали същото с 1/3 или му определи наказание от “ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да бъде ефективно изтърпяно от Л., при строг режим на изтърпяване, в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС, тъй като съществуват законови пречки за приложение на института на “условното осъждане”, с оглед предходното му ефективно осъждане. 

        Така определеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страна и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

         На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание времето през което подсъдимият е бил с Мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 20.10.2010г. до влизане на присъдата в сила.

         Вземайки в предвид наложените на подсъдимият наказания по предходните му осъждания и спазвайки  разпоредбите на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК – извършените престъпления по време да се преди да е постановена влязла в сила присъда по отношение на тях,  съдът определи  на подсъдимият  ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 566/10г. по описа на ЛРС и наказанието, наложено му по настоящето дело, НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ – “ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “строг” режим, в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС.

         На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното общо наказание изтърпяната част от наложените на подсъдимият наказания по делата включени в групата, както и времето през което последният е бил с Мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

          На осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи по отношение на подсъдимият И.В.Л. със снета по делото самоличност ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 399/10г. по описа на РС гр.Велико Търново, НОХД № 312/10г. по описа на ЛРС и НОХД № 685/10г. по описа на РС гр.Велико Търново, и НОХД № 85/10г. по описа на РС гр.Дряново, НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ТЯХ – “ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален “строг” режим, в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗПС.

        На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното общо наказание изтърпяното от подс.Л. наказание  наложено му по НОХД № 312/10г. по описа на ЛРС, изтърпяно за времето от 19.04. до 19.07.2010г.       

        С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер на 49лв/четиридесет и девет лева/ от които 25лв на досъдебното производство, и 24лв на съдебното, както и 5.00лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение на определения от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.А.Л. от МАК.

        Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :