Решение по Гражданско дело 754/2010г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 19.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 754 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Предявен е иск от Ц.Р.М., ЕГН **********,***, М.О.М., ЕГН **********,***, А.О.М., ЕГН **********,***, М.О.С., ЕГН **********,***, М.П.И., ЕГН **********,***, Б.П.К., ЕГН **********,***, против К.Ц.Б., ЕГН **********,***, Г.Ц.С., ЕГН **********,***, Е.И.А., ЕГН **********,***, В.И.А., ЕГН **********,***, А.Й.Г., ЕГН **********,***, Н.М.М., ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на М. Р.Г., б.ж. на с. Станево, обл. Монтана, поч. 09.07.1964 год.

Първият ищец, Ц.Р.М. е син на Р. М., поч. 1968 год., и внук на М. Р.. Ищците М., А. и М. са внуци на Р. М..

Ищците М. и Б. са дъщери на П. М. Р., също син на М. Р..

Твърди се, че наследниците на Р. М. са подали до общинската поземлена комисия, гр. Лом заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделската земя, останала им в наследство от Р. М..

По заявленето била образувана преписка № 454 СТ/05.08.1993 год. на ПК – Лом.

С Решение № 454 СТ/06.01.1996 год. им е възстановено правото на собственост върху 98,570 дка, като им е било отказано възстановяването на имот от 57,190 дка в землището на с. Игнатово, общ. Вълчедръм, което е в района на ПК Вълчедръм.

По заявление от М.Ф.Ц., с Решение № 551/18.03.1994 год. на ПК – Лом била анулирана преписка № 454 на същата комисия и било възстановено правото на собственост върху общо 164,783 дка, но вече не на Р. М., който бил собственик от 1947 год., а на наследниците на М. Р., който към смъртта си нямал нито един декар земеделска земя.

Аналогично, по заявление от ищцата Б.П., с Решене № 333 по преписка № 346/1991 год., на наследниците на П. М. Р. била възстановена собствеността върху 78,400 дка земеделска земя.

Отново по заявление на М.Ф.Ц. било анулирано това решение, като земите са възстановени вече на наследниците на М. Р..

С решение № 66-И/21.11.2007 год., на ОСЗГ – Вълчедръм, по заявление на ищеца Ц.Р., наследниците на М. Р. били обезщетени с ПКБ на стойност 42 035 лв. За 57,190 дка земеделска земя.

Твърди се в исковата молба, че М. Р. приживе се е бил разпоредил със земята си и към момента на откриване на наследството не е притежавал такава.

Твърди се в исковата молба, че Ц.Р.М. е бил собственик на 98,570 земеделска земя, лично негова.

Твърди се в исковата молба, че П. М. Р. е бил собственик на земеделска земя – 75,4 дка.

Тези имоти неправилно били възстановени не на техните, а на наследниците на баща им М. Р..

Молят да бъде признато за установено, че при обобществяване на земеделската земя, внасяне в ТКЗС или други земеделски образувания, наследодателят на ищците Ц.Р.М., М.О.М., А.О.М. и М.О.С. – Р. М. е бил собственик на следната земя, възстановена на наследниците на М. Р.: нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, съставляваща имот № 058001, при граници и съседи посочени в Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК Лом, както и описаната в Решение № 66-И/..... на ОСЗГ – Вълчедръм земеделска земя – 57.190 дка, за която са издадени ПКБ на наследниците на М. Р..

Да бъде признато за установено, че на наследодателя на другите двама ищци, М.П.И. и Б.П.К. – П. М. е била собствена следната земеделска земя: по Решение № 09С/02.04.1999 год.: нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - ливада с площ от 31,319 дка, съставляваща имот № 083014 и по Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом: – лозе с площ от 2,001 дка, съставляващо имот № 073034; - лозе с площ от 3,735 дка, съставляващо имот № 545008; - лозе с площ от 2,668 дка и ливада с площ от 0,575 дка, съставляваща имот № 545027.

Претендират разноски.

В хода на процедурата по размяна на книжа е установено, че ответникът В.И.А. е починал преди завеждането на иска – на 10.06.2010 год. и с Определение на съда от з.з., 08.09.2010 год. същият е заличен като страна и вместо него като ответници по иска са конституирани наследниците му, Н.Н.М.-А. и И.В.А.,***. Със същото определение са конституирани като ответници по делото и З.П.Ц. и Р.Ц.Р.,***.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от следните ответници:

Ответниците К.Ц.Б., Г.Ц.С., Е.И.А., Н.М.М. и А.Й. Г. в общ отговор по същество оспорват иска. Твърдят, че към момента на смъртта си синовете на М. Р. – П. и Р. също не са притежавали земеделска земя, тъй като всички земеделски имоти са били обобществени. Твърдят, че преди смъртта си, през 1947 год., М. Р. е прехвърлил имоти и на зетовете си, за което има надлежно оформени нотариални актове, също непризнати от ПК, поради това, че в момента на комасацията земята е била собственост на М. Р..

Твърдят, че от исковата молба и представените доказателства не става ясно по какъв начин М. Р. е преотстъпил земята на синовете си П. и Р..

Не представят доказателства.

Също в общ отговор, ответниците З.П.Ц. и Р.Ц. Р.-И. оспорват иска. Твърдят, че до влизането в ТКЗС земята е била собственост на техния дядо М. Р.Г.. След възстановяването на земята един от внуците на М. Р. – ищеца Ц.Р. се е опитал да докаже, че всичката земя е бива собственост на неговия баща А.М. и братът на баща му – П. М., синове на М. Р.. По възражение от М. Ф., съпруг на една от дъщерите на М. Р. – И. М. и представени писмени доказателства е постановено решението по протокол 551/18.03.1994 год., с което земята е възстановена на всички наследници.

В с.з. ищците се представляват от адв. К. И., МАК, който поддържа иска. В писмена защита и в с.з. моли същият да бъде уважен като доказан по основание и размер, като бъде прогласена нищожността на двете последващи решения на ПК- Лом и ПК – Вълчедръм, с които земята е била възстановена на всички наследници на М. Р..

Ответниците, редовно призовани се явяват. Оспорват иска, като считат същия за неоснователен и недоказан.

Към доказателствата по делото са приложени изисканите от съда: от ОСЗ – Лом преписка № 454 образувана по заявление на Р. М. Р., преписка № 346 образувана по заявление на П. М. Р. и преписка № 551 образувана по заявление на М.Ф.Ц.; а от ОСЗГ – Вълчедръм преписка № К454/21.11.2007 год.

Приложен е и препис от Решение от 30.10.1997 год. по гр.д. № 334/1997 год. на ЛРС.

Приложени са Удостоверения изх. №№ 24 и 25, двете от 13.02.2011 год., издадени от Кметство с. Станево, общ. Лом, видно от които по декларации за притежавани непокрити земеделски имоти под името на П. М. Р. са декларирани 19,6 дка ниви, лозя, градина и гора /стр. 299/28.06.1948 год. и под името на Р. М. Р. – 76,4дка земи /ниви, лозя и градини/ стр. 316/27.07.1948 год.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 66-И/21.11.2007 год., на ОСЗГ – Вълчедръм, наследниците на М. Р.Г., б.ж. на с. Станево, са обезщетени с 42 035 бр. ПКБ, на стойност 42 035 лв., за земеделска земя от 57,190 дка.

С Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК – Лом /Л. 47, 48/, на наследниците на М. Р.Г., б.ж. на с. Станево, общ. Лом, е възстановено правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Станево, на следните земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Станево, ЕКНМ 44238:

- нива от 21,870 дка, четвърта категория, м. Греда, имот № 053018 по плана за земеразделяне, при граници/съседи описани в Решението,

- нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, имот № 058001 по плана за земеразделяне, при граници/съседи описани в Решението,

- ливада от 7,249 дка, шеста категория, м. Смърдана, имот № 082003 по плана за земеразделяне при граници/съседи описани в Решението,

- ливада от 31,319 дка, шеста категория, м. Смърдана, имот № 083014 по плана за земеразделяне, при граници/съседи описани в Решението.

С Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом /л. 49, 50/, на наследниците на М. Р.Г., б.ж. на с. Станево, общ. Лом, е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, на следните земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Станево, ЕКАТТЕ 44238:

- лозе от 2,001 дка, четвърта категория, м. Смърдана, имот № 0730034 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението,

- лозе от 3,735 дка, четвърта ктегория, м. Лозята Чучан, имот № 545008 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението,.

- лозе от 2,668 дка, четвърта категория, м. Лозята Чучан, имот № 545018 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението и

- ливада от 0,575 дка, четвърта категория, м. Лозята Чучан, имот № 545027 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението.

Видно от приложеното копие от преписка № 454 на ОСЗ – Лом, същата е образувана на 31.01.1992 год., по заявление на ищеца Ц.Р.М., като наследник на Р. М. Р. за възстановяване на 102,7 дка земеделски имоти. В заявлението /л. 114/, ищецът – заявител е посочил земята за възстановяване по площ, като местонахождението на имотите е описано по следния начин: „в блока на ТКЗС Станево, лозята – Чучан, гора- Гредовете край село”. Към преписката е приложено Удостоверение от ТКЗС – с. Станево, видно от което Р. М. Р. при образуването на стопанството е внесъл 98,100дка земя.

Към преписката е приложено възражение от И. Г., М. Н., К.Б., Р. Б. и Г.С., в което се твърди, че заявените имоти са били собственост на М. Р..

Приложени са и извлечения от имотната партида на М. Р.Г. /л. 120-123/, видно от което описаните в решението имоти са по имотната партида на общият наследодател.

С протоколно Решение № 454 СТ/06.01.1996 год, ПК – Лом, на наследниците на М. Р.Г. са възстановени 98,570 дка и е отказано да бъдат възстановени 57,190 дка., намиращи се в землището на с. Игнатово. Решението е било обжалвано от ищеца Цв. М. и е оставено в сила с Решение от 30.10.1997 год. по гр.д. № 334/1997 год. на ЛРС.

Видно от приложеното копие от преписка № К 454/21.11.2007 год., на ПК Вълчедръм, същата е образувана на 31.01.1992 год., по заявление на Ц.Р.М., като наследник на Р. М. ***, за възстановяване на 102,7 дка земеделски имоти. По същество, приложените по преписката доказателства за собствеността на имотите, чието възстановяване се иска са идентични с представените по преписката на ПК – Лом под горния номер. Извлеченията от имотната партида на М. Р. Г. са на л. 152 – 155.

С Решение № 66-И/21.11.2007 год., ОСЗГ – Вълчедръм е отказала да възстанови на наследниците на М. Р.Г. имоти с площ от 57,190 дка, като същите са обезщетени с ПКБ. /л. 174, 175/.

Видно от приложеното копие от преписка № 346 на ОСЗ – Лом, същата е образувана на 03.01.992 год., по заявление от Б.П.К., като наследник на П. М. Р., за възстановяване на 73,800 дка земеделска земя. В заявлението /л. 130/, ищецата Б. К. – заявител е посочила земята за възстановяване по площ, като местонахождението на имотите е описано по следния начин: „в блока на ТКЗС Станево, лозята – Чучан”. Към преписката е приложено Удостоверение от ТКЗС – с. Станево, видно от което П. М. Р. при образуването на стопанството е внесъл 73,800 дка земя. Приложена е и служебна бележка с неясен издател, от която е видно, че П. М. Р. освен внесената в ТКЗС декларация № 299/1949 год., притежава и 2 бр. лозя – с площ от 3,500 дка и 1,000 дка, както и водна градина с площ 0,100 дка.

Приложено е /л. 138/ и копие от н.а. за прехвърляне на недвижим имот № 59, т. ІІІ, рег. 1391, д. № 598/1947 год., видно от който, на 26.05.1947 год., М. Р. Г. е прехвърлил на М.Ф.Ц. правото си на собственост върху следния недвижим имот: 1./ нива в м. Смърдана, района на с. Чучан /сега Станево/, Ломско, от 5,6 дка 6 дка от нивата от 13,2 дка в м. Мокрешка межда.

По жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, от Ц.Р.М. ***/1997 год. по описа на ЛРС. С Решение от 30.10.1997 год., състав на ЛРС е е оставил в сила обжалваното решение, взето с протокол № 454 СТ/06.01.1996 год. на ПК – Лом. Решението е влязло в сила, като с Решение от 21.04.1998 год. по адм.д. № 26/1998 год. на МОС е оставена без уважение молбата на Ц.Р.М. за преглед по реда на надзора.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, представени с исковата молба, както и писмените доказателства, служебно изискани от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ:

Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е установителен, поради което и за воденето му е необходимо наличие на правен интерес от исканото установяване. Такъв е налице, когато две страни твърдят собственост спрямо един и същ имот към минал момент - образуването на ТКЗС, и то във връзка с евентуалното му възстановяване.

Съгл. Определение № 108 от 9.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 71/2009 г., постановено в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, „постановеното по такъв иск решение има преюдициално значение за възстановяването на земята по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно точка 2 от Тълкувателно решение 1 от 1997г. на ОСГК на ВКС по т.д. 1/1997г., оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ.

Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието на правен спор относно въпроса кому да се възстанови конкретен имот и от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ”.

В случая, ищците са заявили за възстановяване земеделска земя, на наследниците на П. М. Р. и Р. М. Р.. По заявлението на ищцата Б. К., по пр. № 346, ПК – Лом, с протокол № 333/15.12.1992 год., е взето решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. М. Р. върху земеделски земи с план за земеразделяне, на ниви, ливади, зел.градина и лозя – общо 78,4 дка. В това решение имотите не са индивидуализирани.

По заявлението на ищеца Ц.М.,***, с протокол № 460/22.12.1992 год. е взето решение за възстановяване правото на собственост на Р. М. Р., върху земеделски земи с план за земеразделянае на ниви, ливади, лозя, зел.градина и гора, общо 106,2 дка, като в решението имотите също не са инивидуализирани.

Двете горецитирани протоколни решения на ПК – Лом не са приложени по представените от ОСЗ – Лом копия от преписки, производството по които е приключило с влезли в сила административни актове – съответно Решение № 454 СТ/06.01.1996 год. на ОСЗГ – Лом и Решение № 66-И/21.11.2007 год., ОСЗГ – Вълчедръм, но са представени от ищците с и.м.

В случая реституцията е приключила. Приключило е и производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по отношение на Решение № 454 СТ/06.01.1996 год. на ПК – Лом.

От приложените заявления до ПК – Лом от ищците Б. К. и Ц. М. не се установява същите да са заявили да им бъдат възстановени конкретно описаните в и.м. земеделски имоти, а именно: на наследодателят на ищците Ц.Р.М., М.О.М., А.О.М. и М.О.С. – Р. М.: нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, съставляваща имот № 058001, при граници и съседи посочени в Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК Лом, както и описаната в Решение № 66-И/..... на ОСЗГ – Вълчедръм земеделска земя – 57.190 дка, за която са издадени ПКБ на наследниците на М. Р., и на наследодателя на другите двама ищци, М.П.И. и Б.П.К. – П. М.: нива с площ от 21,870 дка, съставляваща имот № 53018; - нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - ливада с площ от 31,319 дка, съставляваща имот № 083014 и по Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом: – лозе с площ от 2,001 дка, съставляващо имот № 073034; - лозе с площ от 3,735 дка, съставляващо имот № 545008; - лозе с площ от 2,668 дка и ливада с площ от 0,575 дка, съставляваща имот № 545027.

В същност в случая не е налице съвпадение по площ на заявените с претендираните имоти.

В уточненият петитум на исковата молба се иска от съда да бъде признато за установено, че при обобществяване на земеделската земя, внасяне в ТКЗС или други земеделски образувания, наследодателят на ищците Ц.Р.М., М.О.М., А.О.М. и М.О.С. – Р. М. е бил собственик на следната земя, възстановена на наследниците на М. Р.: нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, съставляваща имот № 058001, при граници и съседи посочени в Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК Лом, както и описаната в Решение № 66-И/..... на ОСЗГ – Вълчедръм земеделска земя – 57.190 дка, за която са издадени ПКБ на наследниците на М. Р..

Да бъде признато за установено, че на наследодателя на другите двама ищци, М.П.И. и Б.П.К. – П. М. е била собствена следната земеделска земя: по Решение № 09С/02.04.1999 год.: - нива с площ от 21,870 дка, съставляваща имот № 53018; - нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - ливада с площ от 31,319 дка, съставляваща имот № 083014 и по Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом: – лозе с площ от 2,001 дка, съставляващо имот № 073034; - лозе с площ от 3,735 дка, съставляващо имот № 545008; - лозе с площ от 2,668 дка и ливада с площ от 0,575 дка, съставляваща имот № 545027.

Искът е предявен като такъв по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като се претендира установяване на правото на собственост на наследодателите на ищците към минал момент /момента на обобществяване/ на земите, но относно сегашни имоти № № 53018, 082003, 083014, 073034, 545008, 545027, 058001, т.е., наведено е искане за решаване на спор за материално право по смисъла на посочената норма.

По начина по който е формулирано и предмета, който се въвежда за решаване, искането е недопустимо по отношение на имотите с №№ 053018, 058001, 082003 и 083014.

Това е така, защото възстановената собственост на земеделските земи, собственост на наследодателите на ищците са възстановени не в стари реални граници, а В НОВИ ТАКИВА, с план за земеразделяне.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по този род дела, за имоти, които се индивидуализират с данните по плана за земеразделяне, не може да съществува спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.

Това не са бившите имоти на кооператорите преди внасянето им в ТКЗС.

Спорът за материално право по чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се отнася до имоти, които са съществували преди образуването на ТКЗС /с индивидуализацията им към онзи момент/, като предмет на доказване е на кого е принадлежал имота, за да се определи в полза на кои лица следва да се извърши възстановяването му, с оглед изискването на чл.10, ал. 1 от ЗСПЗЗ имотите да се възстановят на собствениците или на техните наследници.

Имотите по плана за земеразделяне са с нови реални граници, при което е без значение къде са се намирали старите имоти преди образуването на ТКЗС. Няма данни и планът да е бил обжалван, при което и той е влязъл в законна сила, както по отношение на ищците, така и по отношение на ответниците.

Недопустимо е установяване на право на собственост на наследодателя към един настоящ момент, предвид начина по който е станало възстановяването на правото собственост в полза на страните, а именно в нови имотни граници с план за земеразделяне.

Ако ищците считат, че разполагат с доказателства, годни да ги признаят за собственици на новообразуваните имоти, владеещи се в момента от страните, т.е., към един настоящ момент, биха могли да защитят интересите си по пътя на ревадикацията, но не биха могли да сторят това по избрания от тях начин, а именно с иска за спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

За наличието на процесуалните предпоставки респективно допустимостта на иска съдът следи служебно.

Поради изложеното, съдът следва да прекрати производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на тези имоти, които са възстановени в нови граници, съгласно плана за земеразделяне, а именно: нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, съставляваща имот № 058001, нива с площ от 21,870 дка, съставляваща имот № 053018, нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003, и ливада с площ от 31,319 дка, съставляваща имот № 083014, поради неговата недопустимост.

По отношение на възстановените с Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом в стари реални граници, земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Станево, ЕКАТТЕ 44238: - лозе от 2,001 дка, четвърта категория, м. Смърдана, имот № 0730034 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението, - лозе от 3,735 дка, четвърта ктегория, м. Лозята Чучан, имот № 545008 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението, - лозе от 2,668 дка, четвърта категория, м. Лозята Чучан, имот № 545018 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението и - ливада от 0,575 дка, четвърта категория, м. Лозята Чучан, имот № 545027 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението, искът е допустим.

Това е така, защото за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот на общият наследодател на страните не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е недопустим когато имота изобщо не е заявен пред ПК, или и за двете страни по спора има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997 г.

Достатъчно условие за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е претендирания имот да е признат, или вече възстановен на другиго, или за него да е признато правото на обезщетение. При уважаване на иска, ПК, сега ОСЗГ, като административен орган ще бъде задължена да измени решението за признаване права на страните на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, като го съобрази с решението на съда по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14, но не и към визирания в нея срок.

Видно от исковата молба, по отношение и на четирите имота се твърди, че същите следва да бъдат признати за собственост на ищците М.П.И. и Б.П.К. – като наследници на П. М..

Част от тези имоти /лозе от 3,500 дка и водна градина от 0,100 дка/ са заявени за възстановяване от ищцата Б.К. /л. 130/, но са заявени за възстановяване и от ищеца Ц.М. /л. 114/, като останали в наследство от неговият наследодтел Р. Р..

По делото не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства от които да се обоснове извод, че към момента на обоществяването им, тези имоти са били собствени на който и да е от двамата сина на общия наследодател /П. или Р./.

Възстановените в стари реални граници имоти:

- лозе от 3,735 дка, четвърта ктегория, м. Лозята Чучан, имот № 545008 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението,

- ливада от 0,575 дка, четвърта категория, м. Лозята Чучан, имот № 545027 по картата на землището, при граници/съседи описани в Решението,

са описани в имотната партида на общия наследодател на страните – М. Р.Г., копия от която са приложени към две от представените реституционни преписки /л. 120 – 123 и 152 – 155/.

По делото, освен представените от ищците 2 бр. Удостоверения от 13.02.2011 год., издадени от Кметство Станево, не се събраха никакви други доказателства, наследодателите на ищците – П. Р. и Р. Р. да са притежавали земеделски земи. От тези удостоверения обаче не се установява последните да са били собственици конкретно на претендираните от наследниците на П. Р. имоти, възстановени в стари реални граници, като отразеното в тях не може да се противопостави на отразеното в имотната партида на общия наследодател на страните – М. Г..

Предпоставки за уважаването на този иск са: да се касае за земеделски имот по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ; качеството на ищеца на правоимащо лице по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ – а именно, че той или негов наследодател /праводател/ е притежавал спорната земеделска земя; имотните граници да са идентични с тези на имот, по отношение на който друго лице /ответникът/ е предявило претенции по реда на специалния закон.

В тежест на ищцовата страна – претендираща, е да установи по безспорен начин, при условията на пълно и пряко доказване наличието на изброените предпоставки. В конкретния казус това не беше сторено, поради което искът по отношение на тези имоти следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде отхвърлено като недоказано и искането касаещо имотите, чието възстановяване е отказано с Решение № 66-И/21.11.2007 год., ОСЗГ – Вълчедръм.

По искнето да бъдат обявени за нищожни двете последващи решения на ПК- Лом, с които земята е била възстановена на всички наследници на М. Р. /протоколно Решение № 454 СТ/06.01.1996 год, ПК – Лом и издаденото въз основа на него Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом:

Иск за нищожност на административен акт е недопустим.

Доколкото административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът може да извършва косвен съдебен контрол, но в този случай не се произнася със сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт.

Нищожността на административния акт се установява със сила на пресъдено нещо в административно производство – чл. 37, ал.2 от ЗАП /отм/ и по реда на Административно процесуалния кодекс, който в чл. 172 и чл. 183 посочва и субективните предели на силата на пресъдено нещо в зависимост от вида на административния акт.

С нормата на чл. 302 от ГПК е предвидена задължителност на решението на административния съд за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и действителен, което означава че следва да се зачетат и последиците от това в гражданския процес. /ТР № 1/2009 год. от 02.06.2010 год., ОСГК на ВВКС/.

Едновременно с това, нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК въвежда забрана за гражданския съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването или обжалването му.

Настоящият случай не е такъв, тъй като административният акт, прогласяването на чиято нищожност се иска не се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство по издаването или обжалването му. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че протоколно Решение № 454 СТ/06.01.1996 год, ПК – Лом е било обжалвано от ищеца Ц. М..

При тези мотиви, искането да бъде обявена нищожността на административен акт следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

С оглед изхода от делото, направените разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да останат за сметка на ищеца. Ответниците не претендират разноски.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ц.Р.М., ЕГН **********,***, М.О.М., ЕГН **********,***, А.О.М., ЕГН **********,***, М.О.С., ЕГН **********,***, М.П.И., ЕГН **********,***, Б.П.К., ЕГН **********,***, против К. ***, Г.Ц. ***, Е.И.А., Н.М.А. и И.В.А.,***, А.Й.Г., Н.М.М., З.П.Ц. и Р.Ц.Р.-***, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, да бъде признато за установено, че към момента на обобществяване, на наследодателя на ищците, М.П.И. и Б.П.К. – П. М. е била собствена следната земеделска земя: по Решение № 09/19.06.1998 год. на ПК – Лом: – лозе с площ от 2,001 дка, съставляващо имот № 073034; - лозе с площ от 3,735 дка, съставляващо имот № 545008; - лозе с площ от 2,668 дка /съставляващо имот № 545018/ и ливада с площ от 0,575 дка, съставляваща имот № 545027, като неоснователен и недоказан.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 754/2010 година по описа на РС – Лом, образувано по иск от Ц.Р.М., ЕГН **********,***, М.О.М., ЕГН **********,***, А.О.М., ЕГН **********,***, М.О.С., ЕГН **********,***, М.П.И., ЕГН **********,***, Б.П.К., ЕГН **********,***, против К. ***, Г.Ц. ***, Е.И.А., Н.М.А. и И.В.А.,***, А.Й.Г., Н.М.М., З.П.Ц. и Р.Ц.Р.-***, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, да бъде признато за установено, че при обобществяване на земеделската земя, внасяне в ТКЗС или други земеделски образувания, наследодателят на ищците Ц.Р.М., М.О.М., А.О.М. и М.О.С. – Р. М. е бил собственик на следната земя, възстановена на наследниците на М. Р.: нива от 38,131 дка, четвърта категория, м. Греда, съставляваща имот № 058001, при граници и съседи посочени в Решение № 09С/02.04.1999 год. на ПК Лом, както и описаната в Решение № 66-И/..... на ОСЗГ – Вълчедръм земеделска земя – 57.190 дка, за която са издадени ПКБ на наследниците на М. Р., а на наследодателя на другите двама ищци, М.П.И. и Б.П.К. – П. М. е била собствена следната земеделска земя: по Решение № 09С/02.04.1999 год.: нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - нива с площ от 7,249 дка, съставляваща имот № 082003; - ливада с площ от 31,319 дка, съставляваща имот № 083014, поради недопустимост на иска.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :