МОТИВИ към присъда по НОХ Дело № 101/2011 година по описа на Районен съд, гр. Лом

Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимият, И.В.Д., в това, че на 18.07.2010 година в гр. Лом, обл. Монтана, противозаконно унищожил чужди движими вещи- предно стъкло, задно стъкло, два броя фарове, два броя стопове и два броя странични огледала, на обща стойност 822 лева на лек автомобил” Ситроен” с ДК № С 94 98 МН, собственост на К.Г.А. ***, престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.

Подсъдимият И.В.Д. се признава за виновен. Желае делото да приключи чрез предварително изслушване, както и, че не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, чл. 371, т. 2 НПК.

С протоколно определение съдът е допуснал такова предварително изслушване, като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като счита, че по отношение на подсъдимият следва да се наложи наказание- лишаване от свобода, няма пречка същото да бъде отложено на основание чл. 66 НК.

Служебният защитник на подсъдимия, намира, че обвинението е доказано по безспорен начин, следва да бъде наложено наказание- но с оглед обстоятелството, че подсъдимия е реабилитиран, т.е., заличени последиците от предходното му осъждане и щетата е възстановена, то моли да бъде определено наказание- пробация.

В производството не е приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактически страна:

Подсъдимият, И.В.Д. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, женен, безработен, реабилитиран по право, ЕГН: **********.

Подсъдимият, И.В.Д. е осъждан по НОХД №210/2003 година по описа на Районен съд, гр. Монтана за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, наложено е наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца.

На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 18.12.2003 година.

Налице е реабилитация по право от 30.08. 2010 година, на основание, чл. 86 НК.

В началото на 2010 година, подсъдимия работил на свободни начала в гр. София като строителен работник. На един и същи обект с него работили свидетеля Н.Е.П. от гр. София и свидетеля Г.Н.И., също от гр. София.

Към средата на месец юли 2010 година, подсъдимия И.В.Д. помолил колегата си, свидетеля Н.Е.П., който имал собствен лек автомобил, марка “Ситроен” ZX с ДК № С 94 98 МН, да му услужи със същия, под предлог, че дъщеря му е родила и искал да види внучето си.

Свидетеля Н.Е.П. ангажирал от своя страна свидетеля Г.Н.И.от гр. София да закара с лекия му автомобил, подсъдимия до гр. Лом.

На 17.07.2010 година, подсъдимия и свидетеля Г.Н. И. тръгнали за гр. Лом. Вечерта Д. употребил значително количество алкохол.

На 18.07.2010 година подсъдимия И.В.Д. и свидетеля Г.Н.И. тръгнали да се прибират от гр. Лом за гр. София. Автомобила обаче аварирал в гр. Лом, тъй като бил с газова уредба, а времето било много топло. Свидетеля Г.Н.И. се обадил на Н.Е.П. и му казал за случилото се. През това време афектиран от обстоятелството, че автомобила не може да запали и под въздействие на алкохола, подсъдимия започнал да чупи стъклата на превозното средство, освен стъклата счупил фаровете, задните стопове и страничните огледала.

След като Н.Е.П. пристигнал в гр. Лом и установил повредите на автомобила си сигнализирал за случилото се в РУ “Полиция” гр. Лом.

От изготвената от досъдебното производство, авто- техническа и оценителна експертиза се установява, че стойността на причинената вреда е в размер на 822 лева.

По доказателствата.

Горепосочената фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на:

обясненията на подсъдимият, дадени в хода на досъдебното производство и обясненията му дадени в хода на съдебното производство, в което същия заявява, че признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и се признава за виновен,

от свидетелските доказания, дадени в хода на досъдебното производство от свидетелите: Николай Емилов Петров, Георги Николов Илиев и К.Г.А.,

от писмените доказателства, протокол за оглед на местопроизшествие от 19.07.2010 година, ведно с придружен албум, авто-техническа и оценителна експертиза, справка Централна база КАТ на лист 20, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, актуална справка за съдимост, на основание чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключенията на експерта по назначената експертиза, неоспорени от страните и приети от съда.

Същите са събрани и приобщени по делото по предвидения в НПК процесуален ред.

От правна страна.

При така установеното, съдът приема, че подсъдимият И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, а именно на 18.07.2010 година в гр. Лом, обл. Монтана, противозаконно унищожил чужди движими вещи- предно стъкло, задно стъкло, два броя фарове, два броя стопове и два броя странични огледала, на обща стойност 822 лева на лек автомобил” Ситроен” с ДК № С 94 98 МН, собственост на К.Г.А. ***, а именно касае се за повреда на чужда движима вещ, чрез унищожаване на отделни части и елементи от нея.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл подсъдимият, И.В.Д., е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Настоящето наказателно производство е приключило при условията на” Съкратеното производство по реда на глава 27 НПК, като подсъдимия е признал изцяло фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно чл. 371, т. 2 НПК.

Прилагането на тази процедура води до благоприятна за дееца последица при осъждането.

С оглед на горното, съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б”б” НК и му наложи наказание: пробация, като на основание чл. 42 а , ал. 2, т. 1 и 2 НК, пробационните мерки се определиха на: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца/шест месеца/ с явяване и подписване пред пробационния служител с периодичност 2 пъти седмично, съгласно чл. 42б НК, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 месеца/ шест месеца/.

Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК, взеха се предвид смекчаващите вината обстоятелства – доброволно възстановяване на щетите от страна на подсъдимият, съдействието което е оказал за разкриване на обективната истина в процеса, чистото съдебно минало за подсъдимия- реабилитиран по право, съжалението за извършеното, поведението му в процеса.

Съдът наложи наказание по отношение на подсъдимият, при предпоставките на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като намира, че при определянето на наказанието, съгласно ал. 1 на същия текст, макар и намалено с 1/3 от минимално предвиденото по закон, а именно до 5 години лишаване от свобода, същото ще се окаже несъразмерно тежко, с оглед на събраните и преценени доказателства- писмени и гласни, възстановяване на щетата, самопризнанието му, поради което и определи наказание, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б”б” НК, а именно поради обстоятелството,че не е налице долен минимум, замени наказанието лишаване от свобода с пробация.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата справедливост.

С оглед изхода от производството, на основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимият И.В.Д., да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски: 50.00 лева съдебно авто- счетоводна експертиза от досъдебното производство, и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на НБПП- хонорар на адв. Е.Г.- служебен защитник.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: