гр. Лом, 06.04.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд – гражданско отделение, в откритото си заседание от двадесет и девети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1254/2010г. по описа на Ломският районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.108 ЗС и
чл.57, ал.2 ЗЗД – ревандикация на движими вещи или присъждане на паричната им равностойност.
Ищецът К.А.К. ЕГН **********,чрез процесуалният си представител – адв.Н.К. твърди в исковата си молба, че с негови лични средства е закупил движими вещи от България и движими вещи-втора употреба от Германия : подробно описани и индивидуализирани в исковата молба
Живеел на съпружески начала с ответницата първоначално в неговия дом, а след известно време се преместили в жилището в което тя живее с родителите си. Когото се преместили в нейното жилище той транспортирал със св.св.Ст.А. и Т.А. негови движими вещи в дома й. Първоначално отношенията им били добри, но впоследствие се влошили и на 01.08.2010 г. ищеца напуснал дома на ответницата.Поискал да му върне вещите. Ответницата отказала категорично.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц.Ф.А. да му предаде собствеността и владението върху собствените му вещи, а в случай, че част от тях липсват - да осъди ответника да му заплати паричната им равностойност в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата оспорва предявените искове като прави възражения , че всичките вещи са нейни или пък закупени отдавна от нейните родители.Моли съда чрез пълномощника си по делото адв.В.К. да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за направените по делото разноски.
В хода на производството са събрани гласни и писмени доказателства, и е приета съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно изготвено и съобразено с нормативната уредба.
Съдът приема за установено:
Страните по делото са живеели на съпружески начала до 01.08.2010 г. Първоначално са живеели у дома на ищеца а впоследствие са се преместили у дома на ответницата. Свидетеля С.А., бил нает от ищеца да изпере част от тапицираните мебели: тапицерии, шкафове, а впоследствие е участвал при товаро-разтоварните дейности от дома на ищеца до дома на ответницата, този свидетел заедно със сина си са участвали в товаренето и след това в разтоварването на следните вещи: електрическа фурна за вграждане, микровълнова печка, абсорбатор, килими персийски, холна гарнитура/2 дивана с тъмна дамаска/, секции с остъклени шкафове,телевизор цветен, спалня с матраци, нощни шкафчета, хладилник с фризер, маса-разтегателна и строителна количка. Освен това ответника е закупил и занесъл в дома на ответницата от различни магазини в България следните вещи,за които представя разходнооправдателни документи : LCD телевизор, марка” LG” модел 32LG2100 , сешоар“Filips”Тример Braun, Ambi-pur ел.комплект Elegans, мобилен телефон марка”Самсунг” U700 с имей 353883028848440 и № 89359051000413837677. След известно време на 01.08.2010 г. страните по делото се разделили, като ответницата останала да живее в дома, заедно с майка си, а ищеца се прибрал в своето си жилище. Тъй като на посочената по горе дата страните са се разделили поради влошаване на отношенията между страните , при което ищецът поискал от ответницата да му върне вещите, но тя отказала категорично. През 2010 г. ищецът е поискал от съда да му издаде обезпечителна заповед за горните вещи, съда е издал такава за част от процесните вещи, след което е предявил и претенциите си по исков ред.
В тази връзка и с оглед направените възражения от страна на ответницата че вещите са нейни и на нейните родители съдът намира, че възраженията са частично основателни, тъй като от представените по делото писмени доказателства от нея, се установи, че същата е собственица чрез покупко-продажба на прахосмукачка, закупена от “Техно стил”.
От друга страна ищецът не доказа собствеността си върху следните вещи: автоматична пералня, холна гарнитура, диван, стол-3 бр. с червена дамаска, градинска люлка с пружини за 2 души.
Съдът не кредитира показанията на св.К. и А., тъй като първият е син на ищеца , а втората майка на ответницата и с показанията си същите целят съответната страна да спечели крайният изход от спора.
Поради тази причина съдът приема, че иска е основателен за част от процесните вещи, чието право на собственост е придобита от ищеца чрез покупка , именно : електрическа фурна за вграждане – 1 бр., микровълнова печка “Самсунг”- 1 бр., абсорбатор “Филипс” – 1 бр., килими персийски – 2 бр, холна гарнитура – 2 дивана-с тъмна дамаска, секции 2 броя – остъклени с шкаф, телевизор цветен,сив-металик 1 бр., нощни шкафчета – 2 броя, килим персийски – сив- 1 бр., LCD телевизор марка LG модел 32LG2100 – 1 бр., хладилник-фризер – 1 бр., кръгла дървена маса – разтегателна – 1 бр., сешоар Filipsq Hp 4991 – 1 бр.,Тример Braun N10 – 1 бр., Ambi pur – ел.комплект Elegans 1 бр., мобилен телефон “Самсунг” U700- 1 бр., строителна количка – немска – 1 бр.
Не се доказа собствеността на ответника за : автоматична пералня – 1 бр., шкафче за телевизор – 1 бр., холна гарнитура – диван с 2 фотьоила и 2 табуретки, микровълнова”Елин”-1 бр., прахосмукачки – 1 бр. с миещи филтри, диван за двама човека, стол – 3 бр., градинска люлка за двама души с пружини.
Доказа се в хода на съдебното следствие, че прахосмукачка – 1 бр. е собственост на ответницата .
Липсват в дома на ответницата следните вещи: микровълнова печка”Самсунг” –
1 бр. за 25,00 лв, абсорбатор 1 бр. за 30,00 лв., килим персийски 1 бр. за 30,00
лв., строителна количка 1 бр. за 25,00 лв., всичко на обща стойност 110,00 лв.
За успешното провеждане на иска по чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че това владение или държане е без правно основание /Решение № 2640/23.12.2005г. на ВКС по д.№ 1238 /2005г., IV г.о., ГК/.
Страните по делото спорят относно наличието на първата предпоставка за съставомерност на разпоредбата – ищецът е придобил на дериватно основание правото на собственост върху част от процесните вещи – съгласно свидетелските показания и фактура от 14.04.2010 г. № 0020007344 от Технополис България, гаранционна карта за телевизор LSD, договор за мобилни услуги, изредени по горе.
Видно от обясненията на страните, от свидетелските показания и от заключението на съдебно-техническата експертиза част от процесните вещи към датата на предявяване на иска – не се намират в дома на ответницата, т.е. вещите не се намират във владение или държане на ответника, но със свидетелски показания се доказа, че те са собственост на ищеца, а именно : микровълнова”Самсунг”, абсорбатор, килим персииски, строителна количка – немска, всички на стойност 110,00 лв. .
По отношение на предявения евентуален иск за присъждане на паричен еквивалент на вещта при наличието на предпоставките по чл.57, ал.2 ЗЗД съдът намира:
Съгласно съдебната практика допустимо е евентуално обективно съединяване на иск за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите когато вещта не е налице /ТР № 114 /01.11.1963г. по гр.д.№ 95/1963г., ОСГК/.
Видно от разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.първо от ЗЗД ако подлежащата на връщане вещ погине след като нейният собственик отправи покана за връщането й, или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока.
Страните по делото не спорят, че в края на 2010г. ищецът е поискал от ответницата да му върне описаните по горе вещи, дори влязъл в жилището й за да вземе част от вещите, за което тя сезирала ЛРП, дало повод за образуване на преписка № 789/10 г., респ. преп. № 2357/10 г. по описа на ЛРС, а впоследствие и издадено Постановление от Прокурора Г.Цветанов е отказал да образува досъдебно производство, тъй като ответницата е пожелала същото да се прекрати.
Т.е. с оглед свидетелските показания, съдът приема, че са изпълнени положителните предпоставки, необходими за уважаването на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД – налице е покана от собственика на вещта към нейния владелец /като не се прави възражение по отношението на активната и пасивна легитимация по този иск/ за връщането на вещта в патримониума на собственика й, и поканата е приета от нейния адресат.
За съставомерността на разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.първо от ЗЗД законът не прави разлика между причините, поради което след отправената покана вещта не е върната – както субективни, така и обективни /еднакво значение имат случаите както при погиване на вещта, така и вследствие разпоредителни действия от страна на нейния владелец/. Правнозначимият факт е невръщането на вещта в патримониума на нейния собственик. Поради тази причина съдът приема, че са налице предпоставките от значение за съставомерността на разпоредбата и евентуалният иск за присъждане на паричния еквивалент на вещта следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение размера на иска съдът съобрази заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно която вещото лице е определило вариант на парична равностойност на вещта, изхождайки от критерия – на база действителната цена на вещта.
Съдът намира, че паричната равностойност на вещта следва да обхваща показателя, отразяващ нейната амортизация, съпоставено с пазарната вещта към датата на предявяване на иска. Съдът приема, че съдебната експертиза е направена с най-пълно съобразяване на пазарната цена с действителните разходи за вещта, имайки предвид и факта, че вещта не е намерена за да й бъде направен непосредствен оглед за фактическото й състояние. Съгласно варианта предложен от вещото лице паричната равностойност на липсващите вещи е в размер на 110 лв., и следва да бъде изплатена от ответника.
С оглед уважаването на иска и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да изплати на ищеца направените от него разноски в размер на 450 лв.
Предвид горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА Ц.Ф.А., ЕГН ********** *** 42, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на К.А.К., ЕГН **********,***, на следните движими вещи: електрическа фурна за вграждане – 1 бр., микровълнова печка “Самсунг”- 1 бр., абсорбатор “Филипс” – 1 бр., килими персийски – 2 бр, холна гарнитура – 2 дивана-с тъмна дамаска, секции 2 броя – остъклени с шкаф, телевизор цветен,сив-металик 1 бр., нощни шкафчета – 2 броя, килим персийски – сив- 1 бр., LCD телевизор марка LG модел 32LG2100 – 1 бр., хладилник-фризер – 1 бр., кръгла дървена маса – разтегателна – 1 бр., сешоар Filipsq Hp 4991 – 1 бр.,Тример Braun N10 – 1 бр., Ambi pur – ел.комплект Elegans 1 бр., мобилен телефон “Самсунг” U700- 1 бр., строителна количка – немска – 1 бр., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно следните вещи : автоматична пералня – 1 бр., шкафче за телевизор – 1 бр., холна гарнитура – диван с 2 фотьоила и 2 табуретки, микровълнова”Елин”-1 бр., прахосмукачки – 1 бр. с миещи филтри, диван за двама човека, стол – 3 бр., градинска люлка за двама души с пружини, като недоказан.
ОСЪЖДА Ц.Ф.А., да заплати на К.А.К., паричната равностойност на микровълнова печка”Самсунг” – 1 бр. за 25,00 лв, абсорбатор 1 бр. за 30,00 лв., килим персийски 1 бр. за 30,00 лв., строителна количка 1 бр. за 25,00 лв., всичко на обща стойност 110,00 лв., закупени от К.А.К., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2010г., като отхвърля иска в останалата му част , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц.Ф.А., да заплати на К.А.К., направените по делото разноски в размер на 450 лв.
Решението може да
се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: