Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 3.09.2011 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и трети август две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 375 по описа на съда за 2011година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 124 АПК.

Ищцата, чрез пълномощника си адв.Г. от МАК, е депозирала искова молба, с правно основание чл.106,ал.3 от Закона за държавния служител. Твърди, че със заповед № 12/31.01.2011 г. е било прекратено служебното й правоотношение с Общинска администрация – Якимово, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твръди още ,че са били начислени обезщетения по чл.61,ал.2 от ЗДС за неизползван платен годишен отпуск и по чл.106,ал.3 ЗДС – за 10 години прослужено време като държавен служител – шест брутни месечни заплати, които й били изплатени, вместо полагащите й се по закон – 10 брутни месечни заплати.

Ответната страна , редовно призована не се явява, не изпраща процесуален представител, в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен отговор.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното :

Иска е процесуално допустим, а разгледана по същество се явява и основателен. Безспорно е между страните, че със заповед № 12/31.01.2011г. на кмета на кмета на община Якимово, на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДС, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратено служебното правоотношение с ищцата, считано от 01.02.2011г.В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.106, ал.3 ЗДС в размер на шест месечни брутни заплати, като не се спори, че те са изплатени.

Ищцата устно е възразила и е поискала община Якимово да й заплати още 4 месечни брутни заплати, представляваща разликата до размер от 10 МБЗ по чл.106, ал.3 ЗДС.

Безспорно е между страните, че ищцата е работила не по трудово правоотношение , а по служебно правоотношение от 16.01.2001г. до 31.01.2011г., като общия й трудов стаж в общината по служебно правоотношение е 10 години и 16 дни.

По указание на съда ответната страна следваше да представи по делото служебното досие на ищцата, което не бе сторено, поради което съдът намира, твърденията на ищцата за основателни и доказани.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съгласно чл.106, ал.3 ЗДС, в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Съгласно § 2. (1) от ПЗР ЗДС, за служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.

При тълкуване на израза "прослужени години на държавна служба", използван от законодателя с разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДС, следва да се считат годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношения, което е било създадено при действието на Закона за държавния служител, какъвто е настоящият казус. Няма основание посоченото изискване да се свързва с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДС, съгласно която за служебен стаж по този закон следва да се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на ЗДС.

Очевидно е волята на законодателя да се обвърже плащането при пенсиониране на държавните служители с реално прослужените от тях години на държавна служба-възникнала с административен акт за назначаване при действие на разпоредбите относно статута на държавния служител, изискванията и отговорностите към него, свързани с носенето на държавната служба, съгласно уредбата на ЗДС.

Поради изложеното, съдът приема, че придобитият до влизане в сила ЗДС трудов стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при действието на ЗДС , полагащо му се при прекратяване на служебното му правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 ЗДС, за което и ищцата няма такава претенция. С този закон е създадена и нова категория служители - държавни служители и е уреден техния статут.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, която съдът прие по делото, като изготвена компетентно и незаинтересовано, при която експертът е дал заключение, че дължимото обезщетение за разликата от изплатените шест до полагащите се десет месечни брутни заплати е 3904,88 лв.

При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 415,50лв., съобразно представеният списък на разноските, както и разноски в полза на ЛРС в размер на 50 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОБЩИНСКА АДМИМИНСТРАЦИЯ ЯКИМОВО, обл.Монтана, адрес : с.Якимово, ул.Европа № 8 представлявана от кмета д-р Г. М. Г., да заплати на Ц.Г.П. ЕГН ********** ***, по иск с правно основание чл.106 /3/ Закона за държавния служител - сумата от 3 904,88 лв., представляваща разликата над изплатените й шест брутни месечни заплати, до полагащите й се 10 брутни месечни заплати за изплащане като обезщетение, поради пенсионирането й , ведно със законната лихва считано от 08.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 415,50 лв.разноски по водене на делото.

ОСЪЖДА ОБЩИНСКА АДМИМИНСТРАЦИЯ ЯКИМОВО, обл. Монтана, ул.Европа № 8, представлявана от Кмета д- р Г. М. Г., да заплати на Районен съд гр.Лом, сумата от 50,00 лв. представляваща възнаграждение на вещото лице.

Решението може да се обжалва пред МОС в 2-седмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :